№ 314
гр. Варна, 29.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20253100900012 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:33 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът „Малери“ ЕООД, представлявано от управителя Пенка
Атанасова Костадинова, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът „Проектиране и строителство Инвест“ ЕООД,
представлявано от управителя О.Д.С., редовно призован, не изпраща
представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 15070 от 28.05.2025 г. от
ищцовото дружество чрез адв. М. К., с която заявява, че поради служебна
ангажираност в друг град е възпрепятствана да се явя при разглеждането на
делото, като заявява, че няма пречки по хода на делото и моли да дадете ход на
същото. Заявявам, че поддържа в цялост предявените обективно и субективно
съединени искове и представените с тях доказателства. Също така поддържа
молбите, подадени от ищеца „Малери“ ЕООД до съда на 15.05.2025 г. и на
19.05.2025 г. и приложени по делото.
Моля съдът да уважи признанието на иска, извършено от ответника
„Проектиране и Строителство Инвест“ ЕООД с молба вх. № 13698 /
14.05.2025 г., подадена до съда по настоящото дело, както и да бъде
прекратено съдебното дирене. Моли съдът да се произнесе с решение
съобразно признанието, направено от ответника като уважи в цялост
заведените от ищеца искове.
Заявява, че правата на ищеца, признати от ответника, не противоречат
1
на закона или на добрите нрави. Не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК
за постановяване на решение от съда при условията на признание на иска.
Моли на ищеца да бъдат присъдени разноски, съобразно приложения по
делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Налице са основания за
възлагане на разноски в полза на ищеца. Не са налице двете кумулативни
предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, според които разноските се възлагат
върху ищеца в хипотезата, при която ответникът едновременно е признал иска
и същевременно с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В
конкретния случай ответникът е дал повод за завеждане на делото като е
оспорил правата на ищеца в заповедното производство, а с отговора на
исковата молба е оспорил и заведените искове, въз основа на които е
образувано настоящото производство. Поради това не са налице
предпоставките разноските да се поемат от ищеца и следва да се възложат
изцяло в тежест на ответника, съобразно представения от ищеца списък по чл.
80 от ГПК за разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 564
от 14.04.2025 година:
Постъпила е искова молба от “Малери“ ЕООД, с ЕИК *********, против
“Проектиране и строителство Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, с която e
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.365 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на задължения на
ответника към ищеца, произтичащи от Извънсъдебно споразумение, с
нотариална заверка на подписите с рег.№6325 от 09.05.2024г. на Нотариус с
рег.№411, за които има издадена Заповед №5536 от 02.10.2024г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№20243110112378 на РС Варна, а имено сумата от 36939.98лв., от която
25250лв., представляващи непогасена главница, след приспаднато частично
2
плащане и 6000 евро, с левова равностойност от 11734.98лв. по фиксинга на
БНБ, представляващи неустойка по чл.4 от споразумението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-02.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 1048.94лв., представляваща мораторна лихва за забава
изчислена върху главницата в размер на 36939.98лв. за периода от 21.07.2024г.
до 02.10.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2024г. между страните е
сключено Споразумение, с нотариална заверка на подписите, като ответното
дружеството е представлявано от Ирен Любенова Славова, упълномощена с
пълномощно със заверка на подписа рег. № 19737/28.11.2022 г. и на
съдържанието рег. №19738/28.11.2022г. на нотариус Ж.Т.. Твърди се, че
въпросното извънсъдебно споразумение, има характер на Спогодба по чл.365
от ЗЗД и цели уреждане на последиците от разваляне на Предварителен
договор, сключен между същите страни на 18.09.2023г. за построяване и
продажба на апартамент в сграда в строеж в района на с.Шкорпиловци,
общ.Долни Чифлик, обл.Варна. Твърди се, че по силата на споразумението,
ответникът е трябвало в срок до 20.07.2024г. да върне на ищеца заплатеното от
последния капаро по Предварителен договор от 18.09.2023г., за което е
издадена Фактура №********** от 02.10.2023г. в размер на 35205лв.
Поддържа се, че до 20.07.2024г. ответникът не е изпълнил поетото задължение
и на 21.07.2024г. е изпаднал в забава, което поражда дължимостта на
неустойка и лихва. Твърди се, че десет дни покъсно, на 01.08.2024г. ответника,
е издал на ищеца Кредитно известие №147 от 01.08.2024г. и извършил банков
превод за сумата от 10000лв., с посочено основание за плащане “Връщане на
сума“. Поддържа се, че между страните няма сключени други договори извън
Предварителния договор за продажба и строителство от 18.09.2023г. и
Споразумението от 09.05.2024г. за неговото разваляне и за поемане на
задължение за връщане на платеното капаро, поради което следва извода, че
посоченото плащане е именно в изпълнение на подписаното между страните
извънсъдебно споразумение от 09.05.2024г.. Твърди се, че между страните е
подписан и Протокол без дата, в който е посочено, че е относим към
Споразумение от 09.05.2024г. и в който е отразено частичното плащане от
01.08.2024г. Сочи се, че към този протокол е прикрепено и извлечение от
банковата сметка на ищеца, установяващо извършеното плащане, което
3
плащане съставлява признание на дълга по основание и размер. Поддържа се,
че като е платил по банков път част от главницата в размер на 10000лв. от
общо дължимите 35205лв., ответника е изпълнил частично и със забава
задълженията си по Споразумението от 09.05.2024г., както е останало да
дължи главница в размер на 25205лв. Твърди се, че поради неизпълнението в
срок на задължението за връщане на платена сума по предварителния договор,
ответника дължи и неустойка в размер на 6000 евро, представляващи
11734.98лв. по фиксинга на БНБ. Сочи се, че поради неизпълнението на
задълженията по Споразумението с нотариално удостоверени подписи,
ищецът е сезирал Районен съд Варна със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№20243110112378,
респективно е издадена Заповед №5536 от 02.10.2024г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 и
Изпълнителен лист от същата дата. Сочи се, че длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414 от ГПК, поради което за
ищеца се е породил правният интерес от предявяване на настоящия иск по
чл.422 от ГПК.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба, се излага становище за неоснователност на претенцията, като се
поддържа, че лицето, подписало споразумението от името на ответника, е
действало без представителна власт. Твърди се, че органният представител
/управителя/ на ответното дружество не е уведомяван или канен за датата на
подписване на споразумението, както и че положеният в документа подпис не
изхожда от него, т.е. той не е негов автор. Поддържа се, че управителя на
ответното дружество не е участвал в изготвяне на Извънсъдебното
споразумение и поетите с него ангажименти от страна на дружеството,
включително заплащане на неустойка. Твърди се, че управителя не е поемал
ангажимент от името на ответното дружеството да връща суми, предвид
въведена строителна забрана по черноморските курорти във връзка с летния
сезон, което е довело до обективна забава. Поддържа се още, че договорената
неустойка е прекомерна и съответно нищожна, поради накърняване на
добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, защото е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като са
изложени подробни доводи за характеристиките на процесната нищожност. На
следващо място се поддържа, че с настоящото производство не се цели
4
обезпечаване на неизпълнение на договорни отношение, а по-скоро да се
задоволят финансови нужди. Сочи се, че е налице несъответствие между
договорената обща цена и неустоечната клауза по чл.4 от процесното
споразумение, поради което последната е уговорена извън пределите на
нравствената допустимост, съответно същата е нищожна на основание чл.26,
ал.1, изр.3 от ЗЗД. Твърди се, че не са налице основанията за търсене на
неустойка, както и че размера на търсената неустойка е прекомерен и
съществува риск от това, ищеца да се обогати неоснователно за сметка на
ответника. Оспорва се издаденото кредитно известие, като се твърди че такова
не е издавано от ответното дружество и то не плащало суми по него.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Развити са съображения за
неоснователност на възраженията на ответника за недействителност на
процесното споразумение и на клаузата за неустойка. Сочи се, че както
споразумението прекратяване на предварителен договор, така и самият
Предварителен договор от 18.09.2023г., са подписани от едно и също
лицеИрен Любенова Славова-съпруга и пълномощник на управителя на
ответното дружество, по силата на изрично Пълномощно с нотариална
заверка на подписа №19737 от 28.11.2022г. и с нотариална заверка на
съдържанието №19738 от 28.11.2022г. на Нотариус с рег.№ 214 в НК.
Поддържа се, че тъй като се касае за сделки между търговци и на основание
чл.301 от ТЗ, следва да се приеме, че дори И.С. да е действала без
представителна власт, то нейните действия са били мълчаливо валидирани от
управителя на ответното дружество, който не само не ги е оспорил, но е приел
и задържал плащане на капаро от ищеца по Предварителния договор от
18.09.2023г., както и е извършил и частично плащане в изпълнение на
Споразумението от 09.05.2024г., като е наредил паричен превод от банковата
сметка на ответното дружество по банковата сметка на ищеца. Развити са
подробни съображения за доказателствената стойност на процесното
нот.заверено пълномощно, съответно за легитимиращият му ефект за лицето
подписало предварителният договор и споразумението. С оглед горното се
поддържа се, че за спора са ирелевантни оспорванията на ответника, че
управителя на дружеството не е получил покана за сключване на
споразумението и не е участвал в изготвянето му, съответно не е поемал
посочените в него ангажименти. По отношение на оплакването на ответника
5
за прекомерност на неустойката, се сочи, че то е неоснователно по силата на
чл.309 от ТЗ, според който не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Оспорва се възражението за нищожност на клаузата за неустойка, като се
поддържа, че преценката следва да се прави към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Сочи
се, че в конкретния случай договорената неустойка има едновременно
санкционен и обезщетителен характер, като е уговорена под условие-в
случай, че ответникът не върне платеното по разваления договор капаро в
договорения срок. Сочи се, че между страните вече е имало негативна история
с неизпълнение на задълженията по Предварителния договор от 18.09.2023г.,
като неизпълнението и на Споразумението от 09.05.2024г. показва едно
трайно поведение на неглижиране на поети задължения и обективно
погледнато има за последица лишено от основание кредитиране, чрез което
ищеца неволно подпомага ответника, докато последният злоупотребява с
паричните средства и с оказаното му от ищеца доверие. Сочи се още, че
ищецът не е целял изобщо да прибягва до претенция за плащане на
неустойката, а е искал да получи плащане на главницата в срока до 20 юли
2024г., като е бил готов да се откаже от всякакви други претенции. Твърди се,
че предварителният договор е бил развален по причина, че ответникът не е
изпълнил в срок договореното строителство на конкретен обект, което е
довело до вреди и пропуснати ползи за ищеца от невъзможността за
реализиране на платени туристически услуги в непостроения обект. Поддържа
се, че от момента на сключване на предварителния договор ищецът кредитира
дейността на ответника и търпи загуби от извадените от обръщение парични
средства, платени като капаро за построяване на обект в имот, в който не е
извършена никаква строителна дейност и вече 2 години не е достигната кота
“нула“. Ето защо се поддържа, че изобщо не може да става дума за
прекомерност, нито за накърняване на добрите нрави. На следващо място се
сочи, че съгласно чл.293, ал.3 от ТЗ страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. В конкретния случай с извършеното
частично плащане ответника е признал паричното задължение, включително в
частта му за неустойката.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 от ГПК
6
вр. с чл.79, ал.1 и чл.365 от ЗЗД, чтл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и
факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
Съгласно общият принцип за разпределение на доказателствената
тежест, всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет
на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдените облигационни
правоотношения между страните, които в своята съвкупност пораждат
задължение за ответника да плати процесните суми. В тежест на ответника е
да докаже фактите и обстоятелствата изключващи или погасяващи
претендираното задължението, в това число възраженията си за
недействителност на процесното споразумение и за нищожност на
неустойката, или да установи, че е заплатил търсеното.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 13026/08.05.2025 г. от
ищцовото дружество чрез адв. М. К., с която в изпълнение на даденото от съда
удостоверение, представят писмени доказателства, които молят да бъдат
приобщени към доказателствения материал на делото.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 13754/15.05.2025 г. от
ищцовото дружество чрез адв. М. К., с която заявява, че предвид подадената
молба, съдържаща признание на иска, отправят искане да де прекрати
съдебното дирене, както и моли да им бъдат присъдени сторените разноски.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 14055/19.05.2025 г. от
ищцовото дружество чрез адв. М. К., с която в изпълнение на Разпореждане на
съда № 2754/16.05.2025 г. изразяват становище.
СЪДЪТ докладва постъпило гражданско дело № 12378/2024 г. по описа
на Районен съд – Варна, 14 състав, за послужване.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети допуснатите писмени
доказателства, представени от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Пълномощно; Копие от
Фактура № 147 от 01.08.2024 г.; Копие от Протокол по извънсъдебно
7
споразумение от 09.05.2024 г.; Копие от Дневно извлечение № 67 от
01.08.2024 г.; Копие от Договор и предварителен договор за покупко –
продажба на самостоятелен обект в новопроектирана сграда по чл. 19 от ЗЗД
по договор за възлагане на строителство от 145.09.2023 г.; Копие от Протокол
за извънсъдебно споразумение от 09.05.2024 г.; Копие от Копие от Дневно
извлечение № 67 от 01.08.2024 г.; Копие от Извънсъдебно споразумение на
Предварителен договор от 09.05.2024 г.; Копие от Фактура № 142 от
02.10.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представеното
с молба с вх. № 7239 от 13.03.2025 г. копие от Преводно нареждане от
01.08.2024г.
ПРИЕМА гражданско дело № 12378/2024 г. по описа на Районен съд –
Варна, 14 състав, за послужване.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представеното
с молба с вх. № 13026 от 08.05.2025 г. копие от нотариално заверено
пълномощно.
С оглед кореспондиращите изявления на ответника за признание на иска,
както и на ищеца с искане за постановяване на решение при признание на иска
СЪДЪТ установи, че са налице предпоставките по чл. 237, ал. 1 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
и
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ счете делото за изяснено и заяви, че ще се произнесе с
надлежен съдебен акт в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:35часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8