Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 29.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, І ГО, 10
състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети март две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието
на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10238 по описа за
Предявени
са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата
– Р.Ж.М., твърди, че на 04.12.2009 г. при ПТП е починал синът й П.Х.М..
Произшествието е настъпило по пътя между гр. С. и гр. Б., като синът й е бил
пътник в лек автомобил марка „Л.”, рег. № ********, собственост и управляван от
М.С.М.. С влязла в сила присъда водачът на лекия автомобил „Л.” е признат за
виновен за настъпилото ПТП, като й е присъдена сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Към датата на ПТП
виновният водач е нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Отправила е искане до ответника за заплащане на присъденото обезщетение, като
същия е предложил сумата от 25 000 лв., вместо дължимата от 100 000
лв. С оглед на това не е приела отправеното предложение. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от
16 171, 80 лв. – лихва за периода 04.01.2010 г. – 28.07.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът – Г. Ф., е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Излага съображения, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в лекия автомобил без предпазен колан, който би го предпазил от фатални увреждания. Счита, че не е поставен в забава, тъй като своевременно се е произнесъл по претенцията на ищцата, съобразно ангажираните от нея доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за сумата над 50 000 лв., като му присъди сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на ответника – М. С. М., не е изразил становище по предявения иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
С вляза в сила
08.03.2011 г. присъда, постановена на 27.05.2010 г. по НОХД № 170/2010 г. по
описа на Ямболски окръжен съд, наказателен състав, М.С.М. е признат за виновен
в това, че на 03.12.2009 г., след 21.30 ч., при управление на собствения си лек
автомобил марка „Л.”, модел „RX ***” , рег. №
АВW ***, сос скорост от
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници пострадалият е син на
ищцата.
Със заявление
вх. № 24-01-1/04.01.2010 г. ищцата е отправила искане до ответника за заплащане
на обезщетение в размер на 100 000 лв. С писмо, изх. № 24.01-1/10/11.07.2011
г. ответникът е предложил на ищцата сумата от 25 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, след отчитане на 1/2 съпричиняване от
пострадалия, който не е използвал предпазен колен, поради което не е
задействана предпазната възглавница, довело до смъртта му.
От заключението
на вещото лице инж. А.М. по изслушаната авто – техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че механизмът на ПТП е следният: при движение в тъмната част от
денонощието с висока скорост водачът на лекия автомобил марка „Л.”, при
наближаване на левия завой , употребява спирачната система да намали скоростта на движение- След
употребата на спирачната система, поради високата скорост, автомобилът се
отклонява надясно, излиза от пътното
платно и навлиза в крайпътната канавка, където продължава движението си. След
достигане на дигата на канала, автомобилът се изкачва по нея, прелита до
От заключението
на вещото лице д-р А.М. по изслушаната съдебно – медицинска експертиза,
неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалият е получил следните
травматични увреждания: закрита гръдна травма; охлузвания по гръдния кош;
счупване на І-VІІІ-мо леви ребра по задна мишнична линия и І – VІІІ-мо ребра по
лопатъчната линия; разкъсване на левия бял дроб отзад, напречно разкъсване на
аортата, излив на 2 300 мл. кръв в лявата гръдна кухина и 300 мл. кръв в
дясната; закрит коремна травма – разкъсване на далака и черния дроб и зацапване
на коремницата с кръв; открито счупване на костите на лявата предмишница,
охлузване, кръвонасядане и рани по крайниците. Смъртта на пострадалия е
последица от съчетаната травма с несъвместимите с живота разкъсвания на жизнено
важни органи – аорта, черен дроб, довели до остра вътрешна кръвозагуба. Смъртта
е настъпила сравнително бързо, но не мигновенно и е била неизбежна. Травмите са
настъпили при процесното ПТП. Установените травматични увреждания при
аутопсията на пострадалия се дължат на притискане между твърди тъпи предмети от
интериора на автомобила. При положение, че е деформиран силно тавана на купето,
който е сплескан до седалките, не би могло да се предотврати получаването на
установените увреждания, довели до настъпването на смъртния изход, посредством
използването на предпазен колан и задействана въздушна възглавница.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Н.Д. Н. се установява, че е познавал П.Х.М.. Живеел е с родителите се
през няколко къщи от дома му, в съседство. Починал е преди 2-3 години при
катастрофа, настъпила до с. Л.. Майка му много тежко е преживяла загубата на
сина си. Споделяла е на свидетеля, че сина й много й липсва, няма го в дома им,
няма който да й помага и да я подкрепя. Докато е бил жив майка му се е
уповавала на него. 9 дни след смъртта на сина й, е починал и съпругът й.
В проведеното
на 13.03.2013 г. съдебно заседание съдът извърши констатация по представения в
оригинал изпълнителен лист, издаден на ищецата във връзка с присъденото й
обезщетение, при която е установено, че липсват отбелязвания извън задължителните
му реквизити.
По иска с правно основание чл.288,
ал.1, т.1 КЗ:
На 03.12.2009 г. е настъпило ПТП, причинено от водача на лек
автомобил марка „Л.”, модел „RX ***” рег. № АВW ****, управляван от М.С.М.. В резултат от
него е причинена по непредпазливост смъртта на П.Х.М. – син на ищцата. Страните
не спорят, че към датата на ПТП виновният водач не е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно нормата на чл.288, ал.1, т.2,
б.”а” КЗ Г.Ф. изплаща обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Отговорността на причинителя на вредата е деликтна и е в размер на
виновно причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, съгласно нормата на чл.45 ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 ЗЗД.
Същевременно отговорността на ответника замества по силата на закона
отговорността на причинителя на вредите.
Във
връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния
водач посредством влязла в сила присъда, обсъдена по - горе. Съгласно нормата
на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С постановената присъда е установена
вината на водача на лекия автомобил марка „Л.”,
модел „RX ***” рег. № АВW ***, участието му в
настъпилото на 03.12.2009 г. ПТП, както и противоправността на деянието.
С влязлата в сила присъда е ангажирана и гражданската отговорност на
виновния водач, като на ищцата е присъдено обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Това обстоятелство не е процесуална пречка за предявяване
на пряк иск от увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, включително и по иска,
предмет на делото (ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС,
ОСТК).
В проведеното на 13.03.2013 г. съдебно заседание, съдът извърши констатация
между представения по делото заверен препис от изпълнителен лист и оригинала на
същия. След като оригиналът се намира в ищцата, същата не е инициирала
принудително събиране на сумата от прекия причинител на вредата, за което й е
издаден изпълнителния лист. Наред с това страните не спорят, че не е извършено
реално плащане от прекия причинител на вредите в полза на ищцата. С оглед на
това претърпените от ищцата неимуществени вреди не са реално обезщетени, поради
което правото на увреденото лице да получи застрахователно обезщетение от
ответника не е погасено.
Спори се между страните
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Отговорността на
застрахователя, включително и на ответника, е функционална и е обусловена от
основанията за отговорността на самия застрахован. С оглед на това правото на
увреденото лице да претендира застрахователно обезщетение от ответника не може
да се породи, ако увреденият няма право на деликтно обезщетение. Вторичният
характер на разглежданото право на увредения се проявява при определяне на
размера му – застрахователят, респ. Г. фонд, никога не може да дължи повече от
дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане. Застрахователят,
респ. Г. фонд разполага обаче с правото да въвежда в производството по чл.288,
ал.1 КЗ всички възражения, свързани с деликтната отговорност на застрахования.
(ППВС № 7 от 04.10.1978 г., ТР № 2 от
06.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСТК). В
случая обемът на гражданската отговорност на застрахования е установен с
влязлата в сила присъда.
В случая ответникът
своевременно е релевирал по делото възражение за съпричиняване от пострадалия.
От изслушаните по делото експертизи, обсъдени по – горе, се установи, че
леталният изход при процесния механизъм на ПТП е неизбежен независимо от
ползването на предпазен колан от пострадалия и съответно задействане на
въздушните възглавници на автомобила.
По изложените съображения и доколкото
обемът на гражданската отговорност на виновния водач е установен с влязлата в
сила присъда, както и с оглед претърпените от
на ищцата болки и страдания от загубата на сина й при процесното ПТП, на
същата следва да се присъди застрахователно обезщетение в размер на
100 000 лв. С оглед на това предявеният иск се явява изцяло основателен и
като такъв следва да се уважи.
По
исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:
Задължението на ответника е парично и за
периода на забавата дължи заплащането на мораторна лихва, съгласно нормата на
чл.86 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.288, ал.7 КЗ фондът
изплаща обезщетения по реда, определена с правилника за устройство и дейността
на фонда и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като срокът за
произнасяне не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията по реда на ал.9 от същата норма. В правилника за устройство и
дейността на Гаранционния фонд - чл.31, ал.7, е предвидено, че срокът за
произнасяне по претенцията на увредените лица е 15 дни от датата на представяне
на необходимите доказателства, но не може да бъде по – дълъг от 3 месеца от
дата на завеждане на претенцията. Съгласно
ал.9 от посочената норма Г.Ф. уведомява
увреденото лице за взетото решение и дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенцията.
В случая претенцията е заведена от
ищците пред ответника на 04.01.2010 г. с молба вх. № 24-01-1 от същата дата. По
делото няма данни кога са представени всички необходими доказателства пред
ответника във връзка с образуваната пред него щета, поради което следва да се
съобрази установеният 3 – месечен, който изтича на 04.04.2010 г. Дължимата от
ответника лихва следва да се определи съобразно нормата на чл.86, ал.2 ЗЗД. Нейният
размер, изчислен върху сумата от 100 000 лв. за периода 04.04.2010 г. – 28.07.2011
г. възлиза на 13 606, 39 лв. Ето защо предявеният иск следва да се уважи в
посочения размер и период и да се отхвърли за разликата.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъди сумата от 3 000 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат, както и
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати сумата от 4 544,
26 лв., представляваща държавна такса. Доколкото в предмета на делото се
включва частно държавно вземане, ответникът – държавно учреждение, не е
освободен от внасянето на държавна такса, съгласно нормата на чл.84, т.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес гр. С., ул. “Г.И.” № *, ет*, да заплати на Р.Ж.М., ЕГН **********,*** Б и съдебен адрес гр. С., бул. „И.И.И.” № **, офис 4 – адв. Б.П.П., сумата от 100 000 (сто хиляди) лв., на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 03.12.2009
г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2011 г. до окончателното
изплащане; да заплати сумата от 13 606,
39 (тринадесет
хиляди шестстотин и шест лева и тридесет и девет стотинки) лв., на основание
чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за периода 04.04.2010 г. – 28.07.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер и период; както и да
заплати сумата от 3 000 (три хиляди) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес гр. С., ул. “Г.И.” № *, ет.*, да заплати по сметка на СГС сумата от 4 544,
26 (четири хиляди
петстотин четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на ответника М.С.М., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: