№ 755
гр. Пазарджик, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20245220100140 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно оС.ние чл.19 ал.1 от ЗГР.
Подадена е молба от С. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“******, съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Пазарджик,
ул.“******, кантора ******, чрез адвокат Г. С.-Ц., Адвокатска колегия-
Пазарджик против Община Пазарджик, представлявана от Кмета П. К., с
адрес: гр.Пазарджик, бул.“******, в която молителят, чрез пълномощника си,
твърди, че е роден през 1991 година в гр.Пазарджик, както и че той и
неговото семейство са с етническа принадлежност и самосъзнание - турци.
Твърди, че майка му и баща му са с етническа принадлежност - турци.
Тъй като майка му и баща му нямат валидно сключен граждански брак, баща
му не го е припознал при раждането му и че презимето и фамилното му име
са образувани от българските имена на майка му.
Заявява, че той знае кой е биологичният му баща, поддържа връзка с
него, но реално е отгледан и възпитан от дядо си по майчина линия. Той е бил
моделът му за поведение през целия му живот. Майка му, дядо му и баба му
по майчина линия са хората, които са изиграли съществена роля по
отношение на неговото възпитание и израстване като личност.
1
Твърди, че макар в ежедневието си да общуват с турските си имена,
официално не всички от техния етнос в документите им за самоличност са с
имената им с турското звучене. Сочи, че имената на майка му Р. С. А.а реално
са М. С. Т. и че тези имена използва в ежедневието си. Тези имена са й дали
нейните родители още при раждането й - неговите баба и дядо по майчина
линия. С тези имена е известна в обществото, сред близки, роднини, познати
и съседи.
Твърди, че имената на дядо му при неговото раждане през 1955 година
са с турското звучене, така както са го кръстили неговите родители /пра дядо
и пра баба на молителя/. Няколко години след това са му променени от С. А.
Т. на С. А. Т., но той не използвал в ежедневието си тези имена, а имената си
с турското звучене - С. А. Т.. Името на баба му е М.. Тя също използвала само
това име. Дори той не знае дали в документите й за самоличност е с друго име
с българско звучене и какво е то. Цял живот познавал баба си само с това име
- М..
Твърди, че още при раждането му, майка му и нейните родители са
искали да бъде записан в акта за раждане с имена с турско звучене, с оглед
турската им принадлежност и самосъзнание, като презимето му да бъде
образувано от името на дядо му. Искали да носи лично име В., презиме С.
/турското име на дядо му/ и турската фамилия на майка му, но без окончание
,,-ов“, а именно – „Т.“. Тогава им обяснили, че не могат да го запишат в акта
за раждане с тези имена, тъй като майка му в документите й за самоличност е
с имената си с българско звучене - Р. С. А.а и съответно неговите имена
трябва да отговарят на нейните, като не могат да впишат презимето му, името
на дядо му. Така майка му го записала с имена с българско звучене и в Акта
му за раждане, е записан с имена с българско звучене, въпреки желанието й
да носи имената В. С. Т., съобразени с етническата им принадлежност, а тези
с българското звучене - С. Р. А..
Твърди, че въпреки вписването в Регистрите на населението и в
удостоверението за раждане на имена с българско звучене, още след
изписването му от болницата и прибирането им от родилното отделение
вкъщи, в ромската махала на гр.Пазарджик, майка му го наричала с името - В.
и го представяла пред всички с това име. Представяла го пред хората с
имената В. С. Т., въпреки че реално името му било образувано от нейните
2
български имена.
Твърди, че още от раждането му всички роднини, близки, познати,
приятели и съседи го наричали и се обръщали към него с името В.. Винаги са
се обръщали към него с това име, така се обръщали към него и към момента.
Тъй като реално е отгледан в къщата на баба му и дядо му по майчина линия,
те са полагали за него непосредствени грижи, всички близки и познати,
роднини и съседи знаели, че е от рода Т..
Молителят твърди, че той самият се възприемал само и единствено с
турските му имена, с които е известен между хората и в общността, където
живее - В. С. Т.. Когато се запознавал с някой човек се представял с тези
имена, тъй като идентифицирал себе си именно с тях. Искал и хората и
институциите да го възприемат и знаят с тези му имена.
Твърди, че дядо му С. Т. /С. Т./ е изиграл в неговия живот изключително
отговорната и важна роля на баща. Той в неговите очи е достойният модел за
подражание, изпитвал към него изключителна признателност и благодарност
и желаел да носи неговото фамилно име - Т., без окончание ,,-ов“. Желае
официално в документите му за самоличност презимето му да бъде личното
име на дядо му С., без окончание ,,-ов“ или ,,-ев“, за което дядо му също бил
съгласен.
Заявява, че винаги е искал да промени имената си, така както той се
възприемал и представял в обществото и така, както всички знаели, че се
казва, като във всичките му лични документи да е записан с имената В. С. Т..
Това негово желание е породено освен от факта, че името С., презимето Р. и
фамилията А. са чужди за него, а и от това, че всички хора от неговото
обкръжение го знаели и идентифицирали с имената В. С. Т..
Твърди, че произхожда от етническа група, в която след 1989 година
всички носят имената, с които се идентифицират и с които се възприемат в
обществото, имена, подобни на неговото име - В. С. Т. и с подобно звучене, с
което той се възприема и го знаели хората.
Твърди, че не се идентифицира и възприема с имената С. Р. А..
Липсвала каквато и да било родова идентичност. Въпреки, че официално в
личните му документи много от хората с неговата етническа принадлежност и
част от семейството му са записани с едни имена, реално той и неговите
близки, познати, роднини се възприемали и общували в общността
3
посредством имената им с турско звучене. Твърди, че когато някой познат го
видел на улицата, той се обръщал към него с имената В. С. Т.. Реално хората
не знаели другите му имена и не знаели как е записан в документа му за
самоличност - личната му карта.
Заявява, че категоричното му желание е да носи имената - лично име,
презиме и фамилия, така както е известен в обществото. Също така за него е
много важно да носи тези имена - име, презиме и фамилия. По този начин ще
бъде съхранена семейната традиция, родовата идентичност и принадлежност.
По този начин ще продължи рода на майка му и ще може да се отблагодари на
дядо му за положените от него грижи към него през целия му живот.
Твърди, че със сегашните му имена - лично име, презиме и фамилия, не
е известен в обществото, никой не го познава и идентифицира с тях, и имайки
предвид, че името представлява постоянно словесно обозначение на
физическото лице, което служи за негова индивидуализация, идентификация
и отличаване от останалите физически лица, и тъй като се индивидуализира в
обществото с имената В. С. Т., известен е с това име, счита, че са налице
важни обстоятелства, за да бъдат променени личното му име от С. на В.,
презимето му от Р. на С. и фамилията му от А. на Т.. При промяната на
имената му, желанието му е да не бъде поставяно окончание ,,-ов“.
Сочи, че при прилагането на разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗГР от
понятието „важни обстоятелства“ не следва да се изключва субективното
желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано
със съображения от етнически или религиозен характер, предвид правото му
на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за
цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции. /Решение №19 от 08.02.2012г. по гр. д. №486/2011г. на Върховен
касационен съд/.
Посочва, че видно от представеното Свидетелство за съдимост, с
настоящата иС. молба, не е осъждан и е с чисто съдебно минало.
Сочи, че съгласно чл.9 ал.1 ЗГР, името на български гражданин, роден
на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и
фамилно име, а трите части на името се вписват в акта за раждане.
Разпоредбата на чл.13 ЗГР допълва, че бащиното име на всяко лице се
образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка - ов или - ев и
4
окончание, съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата
не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Според
указаното в чл.14 ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или - ев и окончание съобразно пола
на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго.
Посочва, че видно от разпоредбата на чл.15 от ЗГР, бащиното име на
дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на
майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на
майката или името на нейния баща. В случаите по ал.1, със съгласието на
бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В
този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.
Твърди, че етническите признаци и родовата принадлежност са още
една оС.телна причина за уважаването на направеното от него искане.
Заявява, че е българин и винаги ще бъде. Гордее се с това, но желае личното,
презимето и фамилното му име да бъдат съобразени с неговата етническа и
религиозна принадлежност, така както е известен в обществото, така както
самият той се възприема.
Моли съда, на оС.ние чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация,
да постанови решение, с което да допусне промяна на личното му име, на
презимето му и на фамилното му име в регистрите за гражданско състояние
при Община Пазарджик, като вместо имената С. Р. А. да бъде записан с
лично, презиме и фамилно име В. С. Т., както и да разпореди длъжностното
лице по гражданско състояние към Общинската администрация на Община
Пазарджик да отрази промяната в личното, бащиното и фамилното му име в
акта му за раждане и в регистрите на населението.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор на
молбата от Община-Пазарджик и от Районна прокуратура-Пазарджик.
В съдебно заседание молителят и неговият пълномощник поддържат
изцяло подадената молба. Молят съда да я уважи. Излагат съображения по
същество.
Ответната Община-Пазарджик, редовно призована, не изпраща свой
5
представител в съдебно заседание.
Представителят на Районна прокуратура-Пазарджик взема становище за
допустимост на молбата.
Съдът, като взе предвид изложените в молбата твърдения и становището
на прокурора, и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
От представеното и прието по делото заверено копие на Удостоверение
за раждане, издадено на 10.01.2024г., въз оС. на Акт за раждане №1919 от
24.09.1991г., съставен в гр.Пазарджик, се установява, че молителят е роден на
22.09.1991г. в гр.Пазарджик от майка Р. С. А.а, с ЕГН ********** и е с
неустановен произход от бащата, както и че при раждането си е записан с
имената С. Р. А..
От приетия по делото Акт №1606 от 1955 година е видно, при
раждането му, дядото на молителя е бил записан с имената С. А. Т..
Впоследствие името му е било променено на С. А. Т.. Родителите на дядо му
също са били с имена с турско звучене, които впоследствие са били
променени.
Видно от приетият по делото Акт №237 от 1958 година е, че при
раждането й, бабата на молителя е била записана с имената М. М..
Впоследствие, през 1960 година, имената й са били променени на М. Д..
Нейните родители също са били с имена с турско звучене, променени
впоследствие.
Разпитан в качеството му на свидетел по делото дядото на молителя,
сега носещ имената С. А. Т., заяви следното: „Моят внук има друго име и то е
В.. В квартала хората го знаят само с турското име. Ако дойде някой да ме
пита като негов дядо, и ако ме попитат за него, не го знаят с българското име,
а го знаят с турското име В.. Аз съм го изгледал, аз съм го изучил. В. има
средно образование, дадох му възпитание. Той е кръстен С. на мое име.
Никой в махалата не го знае като С.. Знаят го с турското име В.. Бащата на В.
не се е грижил за него, аз съм го изгледал и изучил. Като се запознава с някой
внукът ми се запознава с турското име В. С. Т.. И ние имаме турски имена. Аз
съм С. А. Т.ов…Той иска да си носи турските имена. Иска да се води на
моята фамилия, за да се гордее с това, че съм го изгледал. Когато съм се
6
родил аз съм бил с турските си имена. След това ни смениха имената, може
би през 1962 година. В квартала си използваме турските имена. Ако някой ме
пита - къде живее С. - ние не познаваме този човек. Ако пита - къде е С. - вече
знам, че съм аз. Моята жена се казва М.. С В. живеем заедно. Винаги сме
живели заедно. Майка му беше на 16-17 години когато го роди и понеже беше
малка, ние с жена ми сме ги изгледали. Аз съм съгласен той да носи моята
фамилия.“
Свидетелката М. В. Г. даде показания, че: „…Молителят се казва В.. С
това име го знам. Знам, че е В. Т.. Т. е фамилното му име. С В. се познаваме
от много дълги години и го познавам точно с тези имена и всички останали го
познават по този начин. Когато се запознахме с него той се представяше с В.
Т.. Той няма друго име. Когато сме навън той пак се представя като В.…Аз не
съм виждала баща му и никога не съм го познавала. В. живее с баба си, дядо
си и майка си. Тях познавам. Дядо му се казва С.. Той има фамилията Т., като
тази на В.. Познавам баба му и майка му. Те всички имат турски имена. Освен
с турските имена, ние не си общуваме с други имена. Знам, че В. са го
отгледали баба му и дядо му, помагайки на майка му. Това са родителите на
майка му.“
В съдебно заседание молителят даде обяснения, че иска да си промени
имената, защото освен по документите, никой не го познава с тези имена.
Освен това бащиното му име е Р. и името е женско и го е срам. А фамилията
иска да е на дядо му, защото той го е отгледал. Заяви, че иска да е с имената, с
които хората го познават, а това са имената В. С. Т..
При така приетата фактическа обстановка, съдът счита, че подадената
молба с правно оС.ние чл.19 ал.1 от ЗГР е доказана и оС.телна.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗГР, промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това.
В конкретния случай, въз оС. на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се налага изводът, че са налице важни обстоятелства по
смисъла на закона, които налагат промяна на собственото, бащиното и
фамилното име на молителя. Установи се по делото, че е налице разминаване
между имената на молителя, с които той е записан в акта за раждане и
7
издадените му документи, и имената, които той иска да носи, които използва
от ранна детска възраст и с които е познат в обществото.
Въпреки, че молителят е записан с имената С. Р. А. и че с тези имена
са му издадени съответните документи, сред близки, роднини, познати и в
населеното място където живее, той от малък е известен с имената В. С. Т..
Така го знаят всички и така се обръщат към него.
Желанието на молителя е да носи имената В. С. Т., с които е известен
от раждането си до сега и които съответстват на етническия му произход и на
религиозните му убеждения, и като жест на уважение и признателност към
неговия дядо по майчина линия, който го е отгледал, изучил и винаги му е бил
пример за поведение. Това негово желание, съдът намира за житейски
логично и правилно, тъй като при промяна само на част от имената ще се
получи неприемлива смесица между такива с турско и с българско звучене.
Горното обоС.ва извода, че молбата е оС.телна и следва да бъде
уважена. Още повече, че искането на молителя е съобразено с разпоредбите
на чл.13, чл.14 ал.1 и чл.15 от ЗГР.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че подадената молба следва
да бъде уважена, като бъде допусната исканата от молителя промяна в
съставения му акт за раждане на собственото, бащиното и фамилното му име
и същите бъдат променени, съответно от С. на В., от Р. на С. и от А. на Т..
Така занапред молителят ще носи имената В. С. Т..
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По молбата на С. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“******, съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Пазарджик,
ул.“******, кантора ******, чрез адвокат Г. С.-Ц., Адвокатска колегия-
Пазарджик против Община Пазарджик, представлявана от Кмета П. К., с
адрес: гр.Пазарджик, бул.“******, с правно оС.ние чл.19 ал.1 от ЗГР:
ДОПУСКА промяна на собственото, бащиното и фамилното име на С. Р. А., с
ЕГН ********** в съставения му Акт за раждане №1919/24.09.1991 год.,
съставен в гр.Пазарджик, като вместо собственото име С. като собствено име
бъде записано В., вместо бащиното име Р. като бащино име бъде записано С.
8
и вместо фамилното име А. като фамилно име бъде записано Т., като занапред
молителят ще носи имената В. С. Т..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община-
Пазарджик за извършване на промяната в регистрите на населението.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9