Р Е Ш Е Н И Е
№1328/25.6.2021г.
Град Пловдив, 25.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретаря Станка
Журналова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1232 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Венигаз – клон Пловдив“ ЕООД срещу заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1058-000089 от 05.04.2021
г. на началник сектор „Пътна полиция“ Смолян към ОДМВР Смолян, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”а” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна
поради несъответствие на наложената принудителна административна мярка с целта
на закона и поради липса на конкретни обстоятелства, обуславящи тежестта на
извършеното нарушение. Иска се нейната отмяна.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена. Счита, че оспорената заповед е издадена при съобразяване с
принципа на чл.6 АПК, а с оглед минималния срок, за който е наложена мярката,
не може да се приеме, че са засегнати права повече от необходимото. Счита още,
че отношенията между дружеството-жалбоподател и водача не могат да изключат
прилагането на принудителната административна мярка. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено чрез пълномощник на 19.04.2021 г., поради което е допустима, но
разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.04.2021 г.,
около 22,40 часа, в град Смолян на ул. „Петър Берон”, локално, до блок „Орфей“
№ 1, с посока на движение към стадион Смолян, Росен Живков Георгиев от град
Смолян е управлявал лек автомобил марка „Пежо Партнер“, с рег.№ РВ*****,
собственост на „Венигаз – клон Пловдив“ ЕООД, без да притежава СУМПС, заради
което е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 370565 от
02.04.2021 г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е
официален писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която
не е оборена в хода на съдебното производство, който официален писмен документ
по безспорен начин доказва извършеното административно нарушение от
неправоспособния водач Росен Георгиев, и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
Напротив, в жалбата е налице признание на извършеното нарушение на ЗДвП.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.3 ЗДвП – дружеството-жалбоподател е
собственик на МПС (справка – л.14), което е управлявано на 02.04.2021 г. от неправоспособно
лице. Т.е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл.150 ЗДвП,
съгласно който, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на задължителна администрация и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката по
прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Мярката
се прилага както по отношение на нарушителя, така и по отношение на собственика
на МПС, какъвто е дружеството, именно в това му качество на собственик на МПС,
с което е извършено административно нарушение по ЗДвП. Очевидно след като със
собствения на дружеството автомобил е извършено административното нарушение,
заради което е издадена оспорената заповед, представляващият „Венигаз – клон
Пловдив“ ЕООД не е положил необходимата грижа на добър стопанин, за да не
допусне неправоспособно лице да управлява автомобила или за да не се извърши
каквото и да е нарушение на правилата за движение.
Ирелавантно
за законосъобразността на мярката е незнанието на управителя на дружеството, че
управлението на автомобила е осъществено от неправоспособен водач. Не намира
опора в закона и възражението, че следва да се разграничават случаите, при
които собственикът не знае, че МПС се управлява от неправоспособно лице, от
случаите, при които собственикът предоставя за управление МПС на лице, за което
знае, че не притежава валидно свидетелство за управление. Напротив, нормата на чл.171,
т.2а, б.“а“ ЗДвП не поставя такова разграничение, а категорично разпорежда, че
се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, какъвто
е настоящият случай. Т.е., в хипотезата на правната норма незнанието не е
предвидено като елемент от фактическия състав, при реализирането на който нормата
няма да прояви правните си последици.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен точни и конкретни,
които дават ясна представа за извършеното административно нарушение,
представляващо основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Срокът, за който е наложена мярката, е минималният, определен от законодателя,
поради което за административния орган не е налице задължение да посочи мотиви
за така определения срок на мярката.
В
оспорената заповед са посочени фактическите основания за нейното издаване –
извършеното административно нарушение по ЗДвП, което се състои в нарушение на
чл.150 ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач, като са описани в
достатъчна степен ясно и подробно времето, мястото и обстоятелствата, при които
нарушението е извършено. Изрично е посочено правното основание за издаване на
заповедта – чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Противно
на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, принудителната административна
мярка е съобразена с целта на закона и с принципа на чл.6 АПК. При издаване на
оспорената заповед административният орган е упражнил правомощията си
добросъвестно и точно е приложил закона, а самата заповед не засяга други права
и законни интереси на дружеството освен правото на ползване на притежавания лек
автомобил за
определен срок, за да бъде постига целта на закона – да се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения на ЗДвП със същия автомобил. Т.е.,
не е налице засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава – да се осигури
безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички
участници в движението, включително на нарушителите и собствениците на МПС, и
да се преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната
именно чрез временното прекратяване на регистрацията на МПС и отнемането на
възможността на нарушителите и на собствениците да управляват конкретното МПС,
за да не извършват нови нарушения на правилата за движение по пътищата. В този
смисъл балансът между личните и обществените интереси, за какъвто пледира
представляващият дружеството-жалбоподател, винаги е в полза на обществения
интерес, който е по-значимият интерес, доколкото касае цялото общество и
държавата.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 345з-631 от 10.07.2018
г. на директора на ОДМВР Смолян, в предвидената от закона форма на писмена
мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни реквизити и при
нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател
да заплати на ОДМВР Смолян сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК, във
връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Венигаз – клон Пловдив“ ЕООД, ЕИК
1205431110017, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Освобождение“ № 39, вх.Б, ет.3, представлявано от управителя В.Н.Г., срещу заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1058-000089 от
05.04.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ Смолян към ОДМВР Смолян.
ОСЪЖДА „Венигаз – клон Пловдив“ ЕООД, ЕИК 1205431110017, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Освобождение“ № 39, вх.Б, ет.3, представлявано
от управителя В.Н.Г., да заплати на ОДМВР Смолян сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: