Р Е Ш Е Н И Е
Номер 564, 29.05.2023 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
15.05.2023г., в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 15 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215 от ЗУТ. Образувано е по жалба на дружество
„Хелио-тур-с“ АД срещу заповед № 8-Z-1235/13.12.2022г. на Кмета на Община Созопол, с което е
разпоредено премахване на незаконен строеж – два броя ваканционни бунгала, собственик
на които и извършител на строежа на които бил настоящият жалбоподател.
Бунгалата се намирали в ПИ № 67800.54.41 в местността „Мапи“ в землището на
град Созопол. Оспорва бунгалата да са строеж. Били изградени в съответствие с
тогава действащите правила и норми. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
С определение № 316/10.02.2023г. съдът е конституирал
като заинтересована страна Д.А.З..
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът е подал писмен
отговор, в който жалбата се оспорва.
Заинтересованата страна не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по
пълномощие от адвокат М.С. ***, който поддържа жалбата и наведените в нея
отменителни основания. Поддържа и претенцията за разноски.
Ответникът оспорването не се явява, представлява се от
адвокат Ю.Б. ***, който поддържа отговора срещу жалбата. Заявява претенция за
разноски, съобразно представен списък.
Заинтересованата страна не се явява, представлява се по
пълномощие от адвокат П.М. и адвокат М. К.,***, които оспорват жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Оспореният по делото индивидуален административен акт е
Заповед № № 8-Z-1235/13.12.2022г. на
Кмета на Община Созопол, с която е нередено да бъде премахнат незаконен строеж,
представляващ два броя ваканционни бунгала, находящ се в ПИ № 67800.54.41 в м.
Мапи на град Созопол. Разпоредено е да се отправи до собственика на строежа,
след влизане в сила на заповедта, покана за доброволно изпълнение на разпореденото
премахване по реда на чл.277 от АПК. Собственикът е предупреден, че при
неспазване на срока за доброволно изпълнение, ще строежът ще бъде принудително
премахнат.
В мотивите към заповедта е посочено, че при проверка от
служители на Община Созопол, за което бил съставен констативен акт №
22/22.11.2022г., бил установен незаконен строеж – два броя ваканционни бунгала
в ПИ № № 67800.54.41 с приблизителни размери 3.00/3.00м. и 3.00/4.00м.,
представляващи част от бивш къмпинг Каваци. Към момента ПИ бил земеделска земя,
а бунгалата нямали градоустройствен статут. ПИ бил собственост на
заинтересованото лице Д.З., а собственик и извършител на строежа било
дружеството – жалбоподател. Прието е, че е налице незаконен строеж по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Заповедта била съобщено на дружеството на 21.12.2022г.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на
05.12.2023г., при спазване на 14-дневния срок.
Производството пред Община Созопол било образувано
уведомление, подадено от Д.З., легитимиращ се като собственик на ПИ №
67800.54.41 с нотариален акт № 183/07.12.2021г. по нотариално дело № 820/2021г.
на Нотариус Виктория Дралчева.
За ПИ № 67800.54.41 е представена скица по одобрената
през 2007г. кадастрална карта на град Созопол, според която земята е
земеделска.
Представена е геодезическа снимка на ПИ № 67800.54.41, на
която с техните координати са нанесени съществуващите постройки. Две от
сградите са обозначени масивни - рецепция и поща, за които в писмо №
94-00-560-001/13.03.2019г. се казва, че били издадени заповеди за премахване,
влезли в сила и били предприети действия по премахването им. В ПИ попада и
бунгало, обозначено с точки 55, 56 и 58. В ПИ попада и половината от второ бунгало,
обозначено с точка 59. Другата половина от бунгалото попада в съседния ПИ №
67800.54.246.
В кадастралната карта не са нанесени постройките, които
са заснети на геодезическата снимка.
Жалбоподателят представя като писмено доказателства
Разрешение за строеж № 54 / 21.11.1986г., издадено от Началник управление в
Управление „Архитектура и благоустройство“ при Общински народен съвет Созопол,
с което било разрешено на ТК „Балкантурист“ град Бургас, да монтира 70 броя
бунгала, съгласно одобрените проекти на 14.11.1986г. от ОНС Бургас за временно
къмпингуване в местността Каваци. Посочено е, че разрешението се издава по
смисъла на чл.120 от ППЗТСУ (отм.).
На 22.11.2022г. Г. И. и С. С., двамата на длъжност главен
специалист „Строителство“ в Община Созопол, извършили проверка в ПИ №
67800.54.41 и съставили Констативен акт № 22, в който обективирани резултатите
от проверката. Приели, че построените в имота два броя ваканционни бунгала са
строеж V категория и са собственост на дружеството – жалбоподател. Посочено, че
за обекта няма строителни книжа и документи. На констативния протокол е изчертана
схема на ПИ, както и двете бунгала, едно от които попада изцяло в имота, а
другото бунгало попада частично в процесния ПИ. Посочени са размерите им,
преповторени в заповедта за премахване. Констативният протокол бил изпратен на
жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка, получено на 30.11.2022г.
От приетата по делото съдебнотехническа експертиза се
поддържа следното : И двете бунгала са с размери 3.00х4.00м. И двете бунгала са
с еднаква конструкция, разпределение, използвани материали и начин на
изпълнение. Конструкцията им е изцяло дървена, с двускатен покрив, покрит с
пластмасови вълнообразни пана, под които е монтиран фазер. Изградени са като
дървет скелет, изпълнен от напречни и надлъжни дървени бичмета. От външна
страна скелетът е облицован с шпонтовани дъски, а от вътрешната страна стените,
подът и таванът са от шпертплатови плоскости. Бунгалата са били монтирани на
място върху бетонови стъпки, предварително изработени и забити в пясъка, с
височина над пясъка около 30 см. Бунгалата са едностайни, без санитарен възел.
Към момента бунгалата са изоставени и полуразрушени, което е видно от снимковия
материал, инкорпориран в експертизата. В съседство имало и други сходни по
параметри бунгала. Вещото лице предполага, че процесните бунгала са изградени
между 1973-1993г.
При проверка в Община Созопол вещото лице не е открило
одобрени проекти/схеми, описани в представеното по делото Разрешение за строеж.
Вещото лице не може да направи извод, че процесните две бунгала са построени на
основание представеното по делото Разрешително за строеж.
За територията на къмпинг Каваци и в частност за ПИ №
67800.54.41 няма действащи ПУП. Има изработен Общ устройствен план, одобрен със
заповед № РД-02-14-539/13.07.2016 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
според който ПИ № 67800.54.41 попада в територии за курорт.
Нито жалбоподателят, нито неговият праводател са подали
молба в срока по чл.50а от ПЗР на ЗТСУ (отм.) или шестмесечния срок от влизане
в сила на ЗУТ искане за започване на процедура за изменение на действащия ПУП с
цел временните постройки да получат траен градоустройствен статут.
От разпита на свидетелката М.М., която работи като
управител на къмпинга, бунгалата са собственост на настоящия жалбоподател,
отдадени под наем на друго дружество, което е работодател на свидетелката.
Свидетелката заяви в показанията си, че помни бунгалата на къмпинг Каваци, вкл.
и двете процесни, от детските ги години – през 70-те години, когато е ходила
заедно с родителите си на почивка там.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Показанията на
свидетелката М. са правдиви и съдът ги цени в съвкупност с останалите събрани
по делото доказателства. Към доказателствената съвкупност съдът приобщава и
експертното заключение, тъй като вещото лице е дало екзактен отговор на
поставените му въпроси и не са налице основания, които да поставят под съмнение
правилността на заключението.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата е насочена срещу Заповед за премахване на
незаконен строеж, имаща характер на индивидуален административен акт и подлежащо
на оспорване по реда на АПК, според изричната разпоредба на чл.215 от ЗУТ. Оспорването
е извършено от
лице с надлежна легитимация – адресат на обжалваната заповед. Жалбата е подадена в срока по
чл.215, ал.4, изр.І от ЗУТ и от
външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК. Липсват очертаните в
чл.159
от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
При
извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния
абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от Кмета на Община Созопол, който е материално и териториално компетентен орган да издава заповеди за премахване на строежи
от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части
от тях - чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Актът
е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания
за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за
установени факти, квалифицирал е строежа
като пета категория и защо е прието, че е незаконен, като е посочил правното основание за премахването му. Съответствието на изложените фактически основания с
материалноправните норми и въпроса не са процесуална, а на материална
законосъобразност.
Съдът
не установи съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Събраните
по административната преписка доказателства са проверени
и преценени от административния орган, като обжалваната заповед е издадена след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Оспорваната заповед е постановена в съответствие с материалноправните
норми.
Според чл.225а от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части
от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл.223, ал.2 – за контрол по строителството, който се връчва на заинтересованите
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Съставен е констативен протокол, в който категорията на
строежа е определена като пета по смисъла на чл.10, ал.1, т.9 от Наредба № 1 от
30.07.2003г. за номенклатурата за видовете строежи. Независимо че в заповедта
за премахване не е посочена категорията на строежа, този пропуск не следва да
се преценява като процесуално нарушение, тъй като мотивите за издаване за
заповедта могат да се съдържат и извличат от други документи, в случая от
констативния протокол, където е строежът е категоризиран чрез посочване на
правната разпоредба.
Спорът по делото се свежда до това дали двете процесни
бунгала са строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и дали са законно
изградени, респ. дали са търпим строеж по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ.
В §5, т.38 от ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на
понятието строеж, както следва : надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Посредством експертното заключение се установи, че и
двете бунгала са трайно прикрепени към земята, като са монтирани върху няколко
бетонови стъпки, които, от своя страна, са забити в земята. Разликата между
преместваем обект и строеж се извежда от гледна точка на характеристиките и
предназначението им. Бунгалата не биха могли да бъдат отделени от земната
повърхност и да бъдат премествани в пространството, без да загубят своята
индивидуализация и/или възможността да бъдат ползвани на друго място със същото
или с подобно предназначение, като поставянето им и/или преместването да не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставят или от който се отделят. Следователно двете бунгала не могат и не
следва да се квалифицират като преместваеми обекти по смисъла на §5, т.80 от ДР
на ЗУТ. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, преместваеми са обектите с предназначение
за увеселение, търговия или други обслужващи дейности, за временно обитаване
при бедствия, както и свързани с отбраната и сигурността на страната. Безспорно
е, че двете бунгала нямат такова предназначение, а са изградени през 70-те
години, за да служат за летен отдих.
По делото не се оформи спор досежно обстоятелството, че
дружеството – жалбоподател е собственик на двете бунгала и е адресат на акта.
Очевидно е, че строителят към момента не може да бъде установен, поради това,
че бунгалата са били изградени през 70-те, вероятно от държавното предприятие
„Балкантурист“. Административният орган правилно е приложил разпоредбата на
чл.225, ал.5 от ЗУТ и е издал заповедта срещу възложителя, който по смисъла на
чл.161 от ЗУТ е : собственикът на имота; лицето, на което е учредено право на
строеж в чужд имот; лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
закона.
В оспорената заповед е посочено, че строежът е незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като такъв, построен без одобрен
инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж. По делото няма събрани
доказателства бунгалата да са били изградени след издаване на строителни книжа.
Не можа да се докаже, че представеното от жалбоподателя разрешение за строеж
касае процесните бунгала. Дори и да се приеме, че двете бунгала са били
построени на основание разрешението за строеж, касае се за обекти – временно строителство, изградени по реда на чл.120 от ППЗТСУ (отм), каквото е правното
основание, посочено в разрешението за строеж от 1986г. Разпоредбата на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, преди изменението
ù с ДВ, бр.2 от 1996г., е допускала, по
изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен
съвет да разрешава в
терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни
постройки. Такива постройки е било допустимо се
правят и в чужд имот със съгласие на собственика, изразено в писмено заявление до службата при народния
съвет. При заемане на терена за предвиденото ново строителство временните постройки
се събарят от организацията, която ги е ползувала, без да се заплащат.
За такива обекти е приложим
реда по §50а от ЗТСУ(отм.), обн, ДВ, бр.124/98г., в сила от
31.10.1998г, според който разрешенията за строеж и одобрени проекти за
постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по
действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като
временно строителство по реда на отменената ал.4 на чл.120 от ПППЗТСУ (Постановление № 500 на
Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на
разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са
разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и
допълнението на ППЗТСУ (ДВ,
бр. 6 от 1998 г.).
Според ал.3, по изключение за постройките по
ал. 1 може да бъде създаван постоянен градоустройствен статут, като се допуска
изменение на подробните градоустройствени планове по реда на чл.32, ал.1, т.1 по
молба на собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизането в
сила на ЗИДЗДС, приет
на 14.Х.1998 г., до областния управител, съответно до кмета на общината.
Нито има доказателства, нито се твърди собственикът на
двете бунгала да е поискал създаване на градоустройствен статут, което впрочем
е било невъзможно, тъй като за територията, върху която са построени, нито към
1998-1998г., нито към момента са одобрени застроителни и регулационни, респ.
подробни устройствени планове.
Няма данни и за постановено
по реда на §17 от ПЗР на ЗУТ решение на областния управител / общинския съвет за
запазване на бунгалата.
Изложено дотук води и до
извод за неоснователност на твърденията в жалбата за търпимост на строежа. С
оглед събраните доказателства за времето на построяване, което свидетелката
Маринова отнесе към 70-те години, подлежат на изследване предпоставките за
търпимост по §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, според която строежи,
изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Липсата на одобрен на
терена подробен устройствен план прави безпредметно обсъждането на останалите
предпоставки.
Строежът не е търпим и по смисъла на §127 от ПЗР на ЗУТ,
тъй като не е изпълнена процедурата по §50а
от ЗТСУ(отм.).
С
оглед изложените съображения съдът приема, че е налице незаконен строеж в
хипотезата на чл. 225, ал.2, т.2 от
ЗУТ, тъй като строежът
е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж и подлежи на премахване. Установи се, че строежът е от
пета категория, съобразно класифицирането му в констативния акт. Според чл.10,
ал.1, т.9 от Наредба № 1 от 30.07.2003г., ваканционните бунгала с разгъната застроена площ до 1000 кв. м. включително или с капацитет до 100 места
включително за посетители са сред видовете
строежи от пета категория, буква "а" (по чл.137, ал.1 от ЗУТ). Безспорно е, че процесните две
бунгала отговарят за залегналите в посочените разпоредби критерии да са строеж
от пета категория. Тъй като строежът е пета категория, Кметът на Община Созопол
е разполагал с материална и функционална компетентност да издаде заповедта по
чл.225а от ЗУТ.
В заповедта бунгалата са описани с техните приблизителни
размери – 3.00/3.00м. и 3.00/4.00м., докато в експертното заключение е
посочено, че и двете бунгала са с еднакви размери, а именно 3.00/4.00м. От
геодезическата снимка явства, че останалите две сгради в ПИ № 67800.54.41 са
рецепция и поща. Няма други изградени в този ПИ сгради, поради което и няма
съмнение кои бунгала следва да бъдат премахнати. Частичното стъпване на едно от
бунгалата в съседния ПИ не е обстоятелство, които да е от значение, тъй като
заповедта е издадена срещу собственика на бунгалата, а не срещу собственика на
терена.
Както вече беше посочено по – горе, другите две постройки
– рецепция и поща, е разпоредено да бъдат премахнати също със заповеди на Кмета
на Община Созопол, които са били предмет на съдебен контрол и са били потвърдени
с решения на АдмС Бургас, потвърдени, от своя страна, с решения на ВАС – ІІ
отделение : № 5414/13.05.2015г., постановено по административно дело №
1384/2015г., и решение № 2235/22.02.2017г., постановено по административно дело
№ 8819/2016г.
Тъй като съдът не установи да са налице основания на
отмяна на атакуваната заповед, жалбата следва да бъде отхвърлена.
С определение № 316/10.02.2023г. съдът неправилно е
конституирал собственика на земята Д.А.З., като заинтересована страна в производството.
В производството по заповеди за премахване на незаконни строежи страни са само
адресът на акта и органът, издал акта. Собственикът на терена, независимо че е
подател на сигнала за наличие на незаконен строеж в имота му, не е сред лицата,
които се призовават в производството пред съда. По тези причини производството
в тази му част следва да бъде прекратено.
По
разноските :
С
оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
разноски е неоснователна.
Ответникът претендира разноски по списък, от които
1500.00 лева адвокатско възнаграждение и 200.00 лева за вещото лице.
Претенцията за разноски е частично основателна и в полза
на жалбоподателя следва да се присъди сумата 200.00 лева, а за разликата до
1700.00 лева – да се отхвърли като неоснователна.
Между ответника и Адвокатско съдружие „А., Б. и Н.“ на
16.03.2023г. бил сключен договор за правна помощ с предмет процесуално
представителство по настоящото дело. Уговорено е адвокатско възнаграждение в
размер на 1500.00 лева, в т.ч. и ДДС. Не е посочено, че сумата е платена в
брой. В проведеното на 15.05.2023г. съдебно заседание е представена фактура №
182/16.03.2023г., издадена от адвокатското сдружение, с получател Община
Созопол, за плащане на уговореното адвокатското възнаграждение. Представено е
извлечение от банковата сметка на сдружението за целия месец март 2023г., от
което не се установява сумата по процесната фактура да е била платена. На
27.03.2023г. по банковата сметка е постъпила сумата 12060.00 лева, но фактура №
182 не е сред посочените основания за плащане. По тези причини съдът приема, че
уговореното адвокатско възнаграждение не е платено, поради което и не подлежи
на присъждане, съобразно задължителни указания, дадени с ТР № 6/06.11.2013г.,
постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.1.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на заинтересованата страна Д.А.З., ЕГН **********,*** 43.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на дружество
„Хелио-тур-с“ АД, ЕИК *********, седалище град София, ул. Невена Коканова 8,
представлявано от Е.З.Б., срещу Заповед № №
8-Z-1235/13.12.2022г. на Кмета на Община Созопол.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на дружество „Хелио-тур-с“ АД, с посочени данни, за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 от АПК дружество „Хелио-тур-с“ АД да
заплати на Община Созопол сумата 200.00 (двеста) лева, представляващи направени
по делото, като претенцията за разноски за разликата до пълния ù размер
1700.00 лева отхвърля.
РЕШЕНИЕТО в
прекратителната му част, имаща характер на определение, може да обжалва пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя, ответника и заинтересованата страна, а в
останалата му част може да се обжалва с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на ответника.
С Ъ Д И Я :