Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010
Гр.Кубрат, 13 май 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично съдебно заседание на тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Албена Великова
При секретаря Вера Димова като разгледа докладваното
от съдията АНД № 22 по описа на РСКт за 2021 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.– Г.Д.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управител Г.С.Д.
срещу Наказателно постановление № КГ-2359/16.11.2020 г., издадено от
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на въззивното дружество на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лв. за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), както и е било постановено дружеството да заплати
разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 665 лв.
Във въззивната жалба са
изложени оплаквания за незаконосъборазност на
наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В представените допълнителния към жалба, както и
писмени бележки въззивното
дружество чрез процесуалния си представител излага подробни съображения за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на
направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Държавна агенция за метрологичен и
технически наздор, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Районна прокуратура – Разград, ТО–Кубрат, уведомени,
не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2020 г. служители на ДАМТН, измежду които и
св. Д.Ш., извършили проверка на бензиностанция, управлявана от въззивното дружество, намираща се в с. Севар, общ. Кубрат.
Проверката протекла в присъствието на управителя на
дружеството Г.С.Д.. Проверяващите служители от ДАМТН се легитимирали и поискали
документи, свързани с продаваното в бензиностанцията гориво. За продаваното в
обекта дизелово гориво била представено копие на декларация за съответствие на
качеството на течните горива № 0159 от 21.05.2020 г., издадена на „Лукойл
България“ ЕООД. Наред с копието на декларация било представено и нареждане за
експедиция за 4002 L гориво за дизелови двигатели.
След представянето на документите контролните органи
пристъпили към вземане на проби от горивото. От дозиращия накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта на удължител за гориво за
дизелови двигатели била взета проба от горивото, като обемът на резервоара,
свързан с бензиноколонката бил 5 000 л, с налично
количество от 1 719 литра. Пробата е била взета в 6 бр. чисти еднолитрови
метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 85 % от обема
си. Преди запълването всеки метален съд за еднократна употреба е бил промит на
обекта с по около 0, 2 л от горивото. Контролните органи разпределили съдовете,
като определили 4 бр. съдове с контролни проби (3 бр. за ГДККТГ и 1 бр. за
проверяваното дружество) и 2 бр. арбитражни проби за ГДККТГ. Съдовете били
последователно затворени, етикирани и пломбирани. Оловните пломби били
маркирани с персонален № 2 на пломбажните клещи на
длъжностното лице и обозначение ГДККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани
допълнително с еднократни пломби с № 106662 и обозначение ГДККТГ.
Действията на контролните органи били отразени в
Протокол № Рс-064/24.06.2020 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво.
Протоколът бил подписан от участващите в проверката длъжностни лица и от Г.С.Д..
След изпитване на две от контролните проби в
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН -
ГДККТГ, със сертификат за акредитация БСА peг. № 35 –
ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г., бил издаден Протокол от изпитване
№ С–0210/26.06.2020
г., в който било удостоверено, че пламната
температура на изследваното гориво за дизелови двигатели в резултат на
изпитването е 49,5о С при норма 55о C. На основание
изготвения протокол от изпитване бил съставен Констативен протокол № КП-0304/26.06.2020
г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. В този
протокол длъжностните лица от ДАМТН приели, че проверяваното гориво за дизелови
двигатели не съответства на изискванията за качество по показателя „пламна
температура“ (оC). Полученият резултат от
изпитването е 49,5о C при норма над 55о C. Контролните
органи приели, че след прилагане на критериите за прецизност на използвания
метод за изпитване съгласно чл. 7 НИКТГУРНТК, при получен резултат
от изследването под 52,9о C, получените резултати не съответстват на
изискванията в Приложение № 2.
Протоколът от изпитване и констативният протокол били
връчени на управителя на С.– Г.Д.“ ЕООД.
По искане на управителя е била изпитана и арбитражната
проба. Арбитражната процедура е приключила с издаването на Сертификат №
1005СН/30-07-2020 г. от 30.07.2020 г. на Изпитвателен
център „Сейболт–България“ ЕООД гр. Бургас. Въз основа
на изготвената Експертиза ЕА -022/04.08.2020 г. за съответствие на
течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване, се
установява, че течното гориво за дизелови двигатели не съответства на
изискванията за качество по чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК. Полученият резултат от
изпитването е 48,0о С при норма 55,0о С, като след
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изследване, на
основание чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изследването под 53,0о
С продуктът не съответства на изискването за качество.
При тези факти и след покана св. Ш. съставил на 04.09.2020
г. акт за установяване на административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК. При
предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения
не са направени.
На 16.11.2020 г. председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства: показанията на св. Д.Ш. и писмени доказателства: Заповед на
председателя на ДАМТН № А-114/14.02.2020 г.; протокол № Рс-064/24.06.2020 г. за
проверка и вземане на проба от течно гориво; 2 бр. етикети; 1 бр. служебен бон;
1 бр. фискален бон; копие на декларация за съответствие на качеството на
течните горива № № 0159 от 21.05.2020 г., издадена на „Лукойл България“ ЕООД; нареждане
за експедиция № 262943 и Ф-ра № **********/27.05.2020
г.; Сертификат за акредитация БСА рег. № 35ЛИ от 26.11.2018 г., валиден до
30.09.2020 г.; Заповед № А436/26.11.2018 г., издадена от изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“; 2 бр. заявки за
изпитване на течни горива; протокол за изпитване № С–0210/26.06.2020 г. на ГДККТГ
при ДАМТН; констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията
за качество № КП-0304/26.06.2020 г.;
писмо до управителя на „Сиамекс–Г.Д.“ ЕООД от главния
директор на ГДККТГ при ДАМТН; покана; 2 бр. разписки; калкулация за разходите
по вземане и изпитване на арбитражна проба.
Съдът кредитира
свидетелските показания св. Ш. като обективни и достоверни, доколкото същите не
съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това
съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на
представения протокол за проверка и вземане на проба за течно гориво, етикети
на проби; служебен и фискален бон; декларация за съответствие; приемо – предватален протокол; заявки за изпитване; протокол от изпитване и
констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество.
От свидетелските показания и от посочените писмени доказателства се установява,
че на процесната дата и място въззивното
дружество е държало в стопанисваната от него бензиностанция дизелово гориво с
пламна температура 49,5о C, както и действията на контролните органи
по вземане на пробите, а именно почистването на 6 бр. метални съдове за
еднократна употреба чрез промиването им с по около 0, 2 л от горивото,
напълването им с дизелово гориво от бензиноколонка №
1 до около 85 % от обема, разпределението на съдовете с пробата, както следва:
4 бр. с контролни плоби (4 бр. съдове с контролни
проби (3 бр. за ГДККТГ и 1 бр. за проверяваното дружество) и 2 бр. арбитражни
проби за ГДККТГ), както и затварянето, етикирането и плобмирането
им.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 –
дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност (св. Ш., който съгласно
Заповед № А-114/14.02.2020 г. има такива правомощия – да съставя актове за
установяване на административни нарушения в случаите на чл. 34 от ЗЧАВ), съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно
връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган (председателя на ДАМТН на основание чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ),
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление и АУАН се съдържа пълно
описание на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване, датата и
мястото на извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават.
Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Нарушените материалноправни норми са посочени. Наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
Възраженията за допуснати нарушения на процесуалните
правила, съдържащи се в жалбата, са неоснователни.
Въззивното дружество „Сиамекс–Г.Д.“
ЕООД е извършило нарушението в качеството на „краен разпространител“.
Съгласно § 1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК „краен разпространител“ е лице, което
разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари
на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени
моторни превозни средства. Описано е, че дружеството в това качество е
разпространявало гориво за дизелови двигатели, неотговарящо на изискванията за
качество по показател „пламна температура“, което е и изпълнителното деяние на
нарушението.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон като е
отнесъл установените фактически констатации към разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, която
забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и
използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в НИКТГУРНТК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на НИКТГУРНТК „Гориво
за дизелови двигатели“ е течно гориво, получено от нефт, използвано за
задвижване на самоходни превозни средства, включено в тарифни номера 2710 19 43
и 2710 20 11 по Комбинираната номенклатура на ЕС. В чл. 6, т. 2 от наредбата,
действаща към датата на извършване на нарушението, е посочено, че горивата за
дизелови двигатели следва да отговарят на изисквания за качество, описани в
приложение № 2. В него е посочено, че пламната
температура трябва да бъде над 55о C при метод на изпитване съгласно
БДС EN ISO 2719.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че горивото, което е било изследвано, не е съответствало на този
показател, тъй като е било с установена пламна температура 49,5о С,
т. е. с 5,5о C под минимално допустимата стойност. След прилагане на
критериите за прецизност е прието, че при получен резултат от изпитването под 52,9о
C продуктът не съответства на качество по показател „пламна температура“. Съдът
не споделя възраженията в жалбата, поддържани и в съдебно заседание, свързани с
неправилно вземане на пробите и при нарушение на съответните стандарти. Към 24.06.2020
г., когато е била извършена проверката в бензиностанцията и са били взети
пробите, в сила е била разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НИКТГУРНТК
(преди изм. с ДВ бр.75/2020 г.), която изрично сочи, че проби от течни горива
от бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на
ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за
еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до
запълване на около 85% от съда. На 25.08.2020 г. – след извършване на
проверката от контролните органи, са влезли в сила изменения, според които
проби от течни горива от бензиноколонки се вземат
съгласно БДС EN 14275. Т. е. към датата на извършване на проверката е следвало
да се изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата в предходната
й редакция, а не съобразно настоящата. По изложените съображения всички
възражения, свързани с неправилното приложение на стандарт БДС EN ISO 3170 и
стандарт БДС EN 14275, включително проточването на 4 литра гориво преди
вземането на пробите и забърсването с памучен парцал на краищата на накрайника,
са неотносими към спора, като следва да се има
предвид, че стандарт БДС EN ISO 3170 въобще не е приложим към конкретния
случай, доколкото касае вземането на проби от резервоари, варели или
тръбопроводи чрез ръчни средства.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства - показанията на св. Ш., както и от съдържанието на съставения
протокол за вземане на проби, се установява, че всички изисквания, визирани
в чл. 18 от НИКТГУРНТК са били спазени. Пробите са били взети от бензиноколонката от дюзата (накрайника на ръкохватката на
дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба
с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 %
от съда. Пробите са взети в присъствието на управителя на дружеството,
стопанисващо обекта, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за
проверка и вземане на проба и етикетите им. Нормата на чл. 20, ал. 2 от
наредбата сочи, че съдовете с контролните проби се затварят, етикират,
пломбират с еднократна пластмасова пломба с шестцифрен номер и лого „ГД ККТГ“ и
с персоналния номер на пломбажните клещи на
длъжностното лице, което е взело пробата, и се транспортират за изпитване в
акредитирана лаборатория.
Досежно възражението на жалбоподателя, че не е установено по
безспорен начин, че горивото не отговаря на изискванията, тъй като при
различните изпитвания са получени различни резултати, съдът намира следното. Въззивното дружество изхождайки от това свое твърдение е
поискало да бъде извършена съдебна химическа експертиза, което искане не е
уважено от съдебвия състав. При наличие на арбитражно
изпитване на проба от гориво последваща химическа
експертиза е недопустимо доказателствено средство.
Защото на основание чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ (в
редакцията на ДВ бр. 1 от 2019 г. ), действала при осъществяване на нарушението
и издаване на НП, резултатите от изпитването на арбитражната проба и
изготвената експертиза са окончателни. Арбитражната процедура е приключила с
експертиза, която потвърждава резултатите от предходните изпитвания, а именно,
че дизеловото гориво, разпространявано от въззивното
дружество не отговаря на качеството по показател „пламна температура“.
Поради изложеното наказващият орган правилно е
ангажирал отговорността на „Сиамекс–Г.Д.“ ЕООД, тъй като в качеството му на краен
разпространител на гориво, на 24.06.2020 г. на бензиностанция с. Севар, общ.
Кубрат е разпространявал гориво за дизелови двигатели, което не отговаря на
изискванията за качество по показател „пламна температура“ съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНТК,
т. е. нарушението, описано в АУАН и НП, безспорно е било допуснато.
Законосъобразно е била ангажирана отговорността на
"„Сиамекс–Г.Д.“ ЕООД чрез налагане на
„имуществена санкция“. В случая е възникнала т. нар. обективна отговорност на
юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини,
довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да
осигури спазването на законодателство, гарантиращо чистотата на атмосферния
въздух. Следователно възраженията, свързани с невиновно поведение от страна на
юридическото лице, са неотносими.
Правилно административнонаказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. За да се
установи дали случаят е маловажен или не, следва да се обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение като негово обективно качество, за
да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай се
касае за несъответствие на горивото по показател пламна температура, който е
изключително важен за безопасността на извършваната дейност, свързана с
разпространение на гориво за дизелови двигатели. По-ниската пламна температура
несъмнено повишава обществената опасност на стопанисваната от въззивното дружество бензиностанция, която е отворена за
обществено ползване. Следователно допуснатото нарушение не е с по-ниска степен
на обществена опасност от останалите от този вид и не следва да се приема за
маловажен случай.
По отношение на имуществената санкция:
Законосъборазно е била приложена и санкционната норма, тъй като
именно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ предвижда
имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. за юридическо лице, което
разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни
горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени
в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление,
независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие. Съгласно
обжалваното наказателно постановление дружеството е санкционирано за това, че е
разпространявало течно гориво - гориво за дизелови двигатели.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелството, че в
административно-наказателната преписка не се съдържат данни въззивното
дружество да е санкционирано за подобни нарушения, което мотивира съда да
приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага
извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена
санкция в минималния размер от 10 000 лв. се явява справедлива и напълно
съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2359/16.11.2020
г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на „С.– Г.Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управител Г.С.Д. на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК,
както и е било постановено дружеството да заплати разходите за вземане и
изпитване на пробите в размер на 665 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Разград в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова