Решение по дело №262/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 257
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700262
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 257

гр. Враца   08.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 21.06.2022 г. /двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

                                                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                                                                                                                                                                                                                                     КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 262 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и във връзка със Закон за водите.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ – ***, чрез пълномощник – ** Е. З., против Решение № 75 от 22.02.2022 г. на Районен съд /РС/ – Враца, постановено по АНД № 1109 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № НЯСС-202/ 02.09.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН-***.

С цитираното НП на ответника Д.п. „У.и с.н.я.“***, за нарушение на чл. 190а ал.2 вр. чл.190а ал.1 т.3 от Закон за водите /ЗВ/ и на основание чл.201 ал.12 вр. чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ  е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че правилно административно-наказващия орган е насочил административно-наказателната отговорност към ответника ДПУСЯ-***, с оглед разпоредбата на чл.139д вр. чл.138б и чл.139а  ал.5 и 6 от ЗВ. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за двете инстанции. Пред съда не се явява представител.

Ответникът по касация ДАМТН е ангажирал становище по касационната жалба в писмен Отговор, чрез пълномощник – *М. К.същата да се остави без уважение, като неправилна и необоснована, а  решението на РС Враца, да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи затова в отговора на касационната жалба. Сочи се нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Претендират се разноски. Пред съда не се явява представител.

Представителят на ОП-Враца дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл.139д от ЗВ ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик. Иска уважаване на жалбата и отмяна на решението на РС.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 75 от 22.02.2022 г. на Районен съд-Враца, постановено по АНД № 1109 по описа на съда за 2021 г., е отменено НП № НЯСС-202/ 02.09.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН-***, с което за нарушение на чл. 190а ал.2 вр. чл.190а ал.1 т.3 от Закон за водите  и на основание чл.201 ал.12 вр. чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ  на ответника ДПУСЯ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева – затова, че на 01.12.2020г. не е изпълнило задължително предписание дадено с КП /Констативен протокол/ № 03-01-48/03.06.2020г. да възстанови в изправно техническо и експлоатационно състояние преливника и бързотока на прелив-ника на я. „***“, находящ се в землището на ***, ***, със срок на изпълнение 30.11.2020г., което е установено при проверка на 14.01.2021г. и съставен КП № 03-01-3/15.11.2021г.

За да отмени НП, въззивният съд е приел, че е същото е издадено от компетентен орган и в рамките на правомощията му, няма допуснати съществени процесуални нарушения по чл.57 от ЗАНН, както и на чл.34 ал.1 от ЗАНН, но субект на отговорността се явява собственика на я., но не и лицето на което е предоставено управлението на язовира, съгласно разпоредбите на чл.141 вр. чл.190а ал.1 т.3 и чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. Установено по делото е, че я. е държавна собственост, като на ДПУСЯ е предоставено управлението на я. Прието е, че е нарушена материално правна норма и на това основание НП е отменено.

Решението на РС Враца е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция в частта им, че НП е издадено от компетентен орган и в рамките на правомощията му, както и че няма допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.57 от ЗАНН.  В тази част същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. В частта им за липса на нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се възприемат мотивите на въззивния съд. Налице е нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН.

При издаване на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство, настоящия съд констатира, че е допуснато съществено процесуални нарушение, което обуславя незаконосъобразност на НП. Неправилно е изложеното становище на РС-Враца, че няма допуснато нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Датата на нарушението е безспорна, за нея не се спори, а именно 01.12.2020г. АУАН е съставен на 18.03.2021г., т.е. в извън 3 /три/ месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който срок е изтекъл на 01.03.2021г.  В случая при съставяне на КП с предписанията е било напълно ясно кой би бил евентуалния нарушител при неспазване на предписанията. Неправилно е становището на РС, че този 3 месечен срок следва да се счита от установяване на нарушението, а именно при проверката на 14.01.2021г. Срока за изпълнение е бил 30.11.2020г. и от следващия ден 01.12.2020г. ДПУСЯ е било в нарушение, не е имало съмнение кой се явява нарушителя, и оттогава започна да тече 3 месечния срок за образуване на административно-наказателно производство по чл.34 ал.1 изр.2-ро пр.1-во от ЗАНН. Издавайки АУАН в нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и е основание за отмяна на издаденото и оспорено НП, като незаконосъобразно. Закона е категоричен – не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В този смисъл е и съдебната практика.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021г. на ВАС по т.д. № 3/2019 г., "откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав".

С оглед констатираното съществено процесуално нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, настоящия съд не дължи произнасяне по изложените в касационната жалба съображения за съответствие на оспореното НП с материалния закон.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като краен резултат, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на делото и своевременно направено искане за разноски от страна на ответника, следва на същия се присъдят разноски– сумата от 120 /сто и двадесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 от 22.02.2022  г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1109 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено НП № НЯСС-202/02.09.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН-***.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - *** да заплати на ДП “У. и с. на я.“ - *** разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение – сумата от 120 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

             

        2.