№ 453
гр. Пещера, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20255240100102 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. Н. М. М. от АК - Ямбол, против
„МЪНИ ЛИЙЗ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Витоша, ул. "Рачо Петков Казанджията" № 4, ет. 6,
представлявано от Борислав Георгиев Тодоров, с която е предявен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 10а от ЗПК и чл. 143
от ЗЗП, с който се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за
потребителски кредит № МММ2281/18.08.2023 г., сключен между ищцата и
ответното дружество.
В исковата молба се твърди, че на 18.08.2023 г. между ищцата и
ответникът е сключен Договор за кредит № МММ2281, по силата на който е
усвоена главница в размер на 3000,00 лв. със срок на кредита от 24 месеца, при
ГЛП от 10,00 % и ГПР от 10,66 %.
Твърди се още, че съгласно договора ищцата следва да заплати и такса за
експресно разглеждане в размер на 3186.96 лева и такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение в размер от 3186.72 лева, като размерът
на таксите е кумулиран в падежната вноска, която нараства в размер на 404,00
лв.
Поддържа, че по сключения договор ищцата има качеството на
потребител по смисъла на ЗПК и спрямо него се прилагат изискванията на
ЗПК.
Счита, че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с
1
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, като допълва, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9 от ЗПК.
На следващо място излага твърдения, че сумите за такса експресно
разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение е
следвало да бъдат включени в ГПР, като при включването им посоченият в
договора размер от 10,66 % ще нарасне многократно. Поддържа, че
посочените такси са във фиксиран размер и надвишават два пъти размера на
получения заем, като именно в тази връзка липсва каквато и да е
еквивалентност между таксите и извършената услуга от заемодателя. Твърди,
че задължението за заплащане на такси води единствено до неоснователно
обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за
потребителя, което от друга страна води до нарушаване принципа за
добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на
добрите нрави. Наред с това твърди, че начисляването на посочените такси е в
нарушение и на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, тъй като въпросните такси се
дължат за услуги, които по естеството си са свързани с усвояване на кредита.
Сочи, че клаузите, предвиждащи заплащане на такси за допълнителните
услуги, са и неравноправни по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП.
Твърди че процесиите клаузи не пораждат права и задължения за
страните, поради което сумите, заплатени от кредитополучателя - ищца в
изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били
недължимо платени от страна на ищцата като престирани при начална липса
на основание. Допълва, че на основание чл. 22 от ЗПК целият договор следва
да бъде обявен за недействителен.
Сочи също, че в процесния случай хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД се
явява неприложима по отношение на нищожността на частта от договора, в
която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент,
тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона,
като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите,
надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявения
иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „МЪНИ ЛИЙЗ" ЕАД чрез пълномощника – адв. И. И.,
който не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за
заем от 18.08.2023 г.
Излага твърдения, че преди завеждане на иска ответното дружество е
предложило на ищцата да сключат споразумение, но тя отказала. Сочи, че
ответникът не е предприемал действия на принудително изпълнение спрямо
ищцата с цел събиране на суми по договора, поради което считат, че не са
2
дали повод за завеждане на иска.
Ответникът признава иска във връзка с наведените твърдения за
нищожност и моли съда да задължи ищцовата страна да представи банкова
сметка, на която да й бъдат върнати всички надвнесени суми.
Моли съда да не присъжда разноски на ищеца, алтернативно прави
възражение за прекомерност на претендираните. Формулира доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание ищцата Д. И., редовно призована, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба
от пълномощника й - адв. Н. М., с която, предвид направеното от ответника
признание на иска, моли съда да прекрати съдебното произовдство и да се
произнесе съобразно направеното признание. Претендира разноски, като
сочи, че на ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото не са
налице изискванията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно с поведението си да не е
дал повод за завеждане на иска.
В открито съдебно заседание ответникът „МЪНИ ЛИЙЗ" ЕАД, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК по следните съображения:
Ответникът е признал иска в отговора на исковата молба, а ищецът от
своя страна е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение при признание на исковете. Освен това съдът
констатира, че са спазени нормативно предвидените в чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2
от ГПК изисквания, тъй като признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.
10а от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП за основателен и доказан, поради което
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви.
По разноските:
Съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 78,
ал. 2 от ГПК. Действително с отговора на исковата молба ответникът е
признал иска, но доколкото ищцата не разполага с друг ред за защита на
накърнените си права, освен чрез предявяване на настоящия иск за обявяване
нищожността на процесния договор, разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Следва да се отбележи, че въпреки
предоставената му възможност, ответникът не ангажира доказателства в
3
подкрепа на твърдението си, че преди завеждане на настоящия иск ответното
дружество е предложило на ищцата да сключат споразумение, което тя
отказала. Доколкото това твърдение остана недоказано, то няма как
настоящият съдебен състав да направи извод, че с поведението си ответникът
не е дал повод за завеждане на иска.
Ето защо при този изход от спора право на разноски има ищцата.
В полза на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски за заплатена държавна такса в размер на
387,24 лв. Ищцата е представила договор за правна помощ и съдействие от
23.01.2025 г. (л. 15 от делото), видно от който е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1269,00 лв. От процесуалния
представител на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, доколкото ищцата претендира минималният размер,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г за
възнаграждения за адвокатска работа, поради което в нейна полза следва да
бъде присъдено заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на
1269,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 вр. с чл. 19, ал.
4 от ЗПК, чл. 10а от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, Договор за потребителски кредит №
МММ2281/18.08.2023 г., сключен между ищцата Д. С. И. и ответникът
„МЪНИ ЛИЙЗ" ЕАД, по предявения от Д. С. И., ЕГН: **********, с адрес:
*** против „МЪНИ ЛИЙЗ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ул. "Рачо Петков Казанджията" № 4, ет. 6,
иск за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор.
ОСЪЖДА „МЪНИ ЛИЙЗ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. "Рачо Петков Казанджията" № 4, ет.
6 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в общ
размер на 1656,24 лв. (хиляда шестстотин петдесет и шест лева и двадесет
и четири стотинки) – разноски за държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4
5