№ 219
гр. П., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200702 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "И. Ш", ЕИК***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, представлявано от М.Е., с адрес за кореспонденция /населено място/, против
Наказателно постановление № 42-0002129 от 18.07.2022 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с което на дружеството-жалбоподател, за
административно нарушение по чл.57, ал.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС във вр.
с чл.19, т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ, на основание чл.105, ал.1 от Закона за
автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.
В РС - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 1368/27.09.2022 г., постановено
по НАХД № 1299/2022 г. по описа на Районен съд гр. Б., е прекратено производството по
делото и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. П..
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
административен акт, поради непълно и точно описание на нарушението и неспазване
императивните разпоредби на процесуалния закон при издаването му, изразяващи се в липса
на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и неясно
посочване на мястото и датата на извършването му. Твърди се, че липсва идентичност
между фактическото обвинение и правната квалификация на деянието, както и че
наказващият орган е приложил нормативни актове, които нямат отношение към случая. В
тази връзка се навежда, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
оказващо влияние върху правото на защита на санкционираното лице и водещо до
ограничаване възможността на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен. Иска се от
1
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател не се явява представител, в депозирана
писмена молба, надлежно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Моли съда да отмени наказателното постановление, претендира
сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище по така депозираната жалба. Прави възражение на основание чл. 63, ал.
4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че въз основа на Заповед № РД-12-1622/16.05.2022 г. на
Директора на РД „АА“ гр. С., в периода от 16.05.2022 г. до 27.05.2022 г в /населено място/ в
офиса на дружеството-жалбоподател, служителите на РД „АА“ гр. С. – В.Й.Д., К.И.М.. и
свидетелите К. Б. Р. и Б. С. Х., извършили комплексна проверка на превозвача „"И.Ш.“
ЕООД за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г.
В хода на проверката, проверяващите установили множество нарушения от страна на
дружеството-жалбоподател, за което били съставени 100 акта за установяване на
административно нарушение, един от които и актът, въз основа, на който е издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. Констатациите от
извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна
проверка от 16.05.2022 г. с регистрационен индекс и дата 11-36-39/27/09.06.2022 г., с който
протокол е запознат и представителят на проверяваното дружество, присъствал на
проверката.
На 03.06.2022 г. актосъставителят К. Б. Р., в присъствието на свидетеля Б. С. Х., съставила
на дружеството-жалбоподател АУАН № 322593, затова, че на 03.06.2022 г., около 13.25 часа
в /населено място/ в офиса на превозвача, при извършване на комплексна проверка за
периода 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г. на превозвача „"И.Ш.“ ЕООД, притежаващ лиценз на
ЕО № 2783/25.08.2003 г. за товарни превози в Общността, е установено, че превозвачът е
разпоредил извършването на международни превози на товари на територията на ЕС
/Германия – Дания/, за периода на проверката, в това число и извършения превоз на товари
на 24.02.2022 г. на територията на Р Германия от водача Ж.В., който не притежава сключен
2
трудов договор по смисъла на трудовото законодателство в Р България, като за периода на
проверката, водачът В. е управлявал МПС с рег. №***. Посочено е в АУАН, че нарушението
е установено след извършена справка в информационната система „Regix“ на НАП за
сключените трудови договори и извлечение от дигиталната карта на водача, като отразеното
деяние е квалифицирано като нарушение по чл.57, ал.3 във вр. с чл.19, т.6 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС.
На същата дата – 03.06.2022 г. АУАН е предявен и връчен срещу подпис на В.З.К.-Й., ЕГН
********** – надлежно упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател, която
не е отразила, че има възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в
законоустановения срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 18.07.2022 г. Директорът на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0002129, с което за описаното административно нарушение по чл.57,
ал.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС във вр. с чл.19, т.6 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТ, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, наложил
на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/ лева.
НП е връчено срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател на 24.08.2022 г.,
в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят К. Р. и свидетелят по акта Б. Х., които в кратък разказ излагат факти
относно извършената проверка и резултатите от нея. Същите посочват, че на база извършена
справка в информационната система „Regix“ на НАП за сключените трудови договори,
констатирали описаното нарушение – че водачът Ж.В. не притежава сключен трудов
договор по трудовото законодателство в Р България с превозвача /дружеството-
жалбоподател/, а от представено извлечение от дигитална карта на водача установили
извършения превоз на товари и управляваното от В. МПС за визирания период, за което, в
присъствие на упълномощен представител на дружеството, в офиса на превозвача,
съставили съответния акт.
Към административнонаказателната преписка са приобщени заверено копие от Справка за
актуално състояние на действащите трудови договори към дата 03.06.2022 г., касаеща
дружеството-жалбоподател, извършена чрез програмата „Regix“ на НАП, видно от която
лицето Ж.В. няма сключен трудов договор с дружество "И. Ш", ЕИК***, както и
извлечение от дигиталната карта на водача Ж.В., отразяваща дейностите на водача за м.
февруари 2022 г. с изведени детайли за 24.02.2022 г.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
3
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвПр, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“
към Отдел „Контрол“ към РД „АА“ С., а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвПр наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от
ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“. Видно от
приложена Заповед № 110/01.04.2022 г., Д.И.Б е преназначен в длъжност Директор на
Регионална дирекция „АА“ – С.. Следователно издателят на наказателното постановление
има правомощията на наказващ орган.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
Съдът намира обаче, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават
административнонаказателното производство по реализиране отговорността на
дружеството-жалбоподател и се явяват предпоставки за отмяна на НП. Констатира се, че
както в АУАН, така и в НП, нарушението не е индивидуализирано съгласно императивните
изисквания заложени в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като липсва изложение
касателно онези обстоятелства, които имат отношение към нарушението и при които същото
е било извършено.
В конкретния казус, дружеството жалбоподател е санкционирано за извършено
административно нарушение по чл.57, ал.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС във вр.
с чл.19, т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ. Доколкото в чл.19 от цитираната
наредба шеста точка има само в ал.1 от същия член, съдът възприема повдигнатото срещу
дружеството-жалбоподател административно обвинение като такова по чл.57, ал.3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС във вр. с чл.19, ал.1, т.6 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
Разпоредбата на чл.57, ал.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, предвижда, че лицето
по чл.2, ал.1 /лицензираният превозвач/ осигурява необходимите документи, определени в
4
ЗАвПр и Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, а съгласно чл.19, ал.1, т.6 от същата
наредба /Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС/, при извършване на международен превоз
на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи: трудовият
договор на водача или заверено извлечение от него, от което да са видни имената на
работодателя и работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното
средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на
превозното средство.
Същевременно, фактическото описание на нарушението, отразено и в двата акта, е че
превозвачът е разпоредил извършването на международни превози на товари на територията
на ЕС /Германия – Дания/, за периода на проверката, в това число и извършения превоз на
товари на 24.02.2022 г. на територията на Р Германия от водача Ж.В., който не притежава
сключен трудов договор по смисъла на трудовото законодателство в Р България, като за
периода на проверката, водачът В. е управлявал МПС с рег. №***.
Налице е пълно несъответствие между фактическото обвинение и дадената правна
квалификация на осъщественото от санкционираното лице деяние. Сочената за нарушена
законова разпоредба предвижда задължението на лицензирания превозвач да осигури
необходимите документи, определени в ЗАвПр и Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС,
като при осъществяването на международни превози на товари в превозното средство
следва да се намира трудовият договор на водача или заверено извлечение от него, когато
превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или
лизингополучател на превозното средство. В изложената и в двата акта /АУАН и НП/
фактическа обстановка обаче, не са установени, съответно описани обстоятелствата, при
които е извършено вмененото нарушение. Не е установено чия собственост е МПС-то, с
което е осъществен международният превоз на товари, и макар по повод установени и други
нарушения на същата дата на съда да е служебно известно, че в съставения констативен
протокол за извършена комплексна проверка на дружеството-жалбоподател, да е вписано и
управляваното от В. МПС с рег. №***, с отбелязване „лизинг“, това обстоятелство не е
вписано нито в акта, нито в наказателното постановление, като по делото не е приложен и
цитираният констативен протокол в цялост. Липсват твърдения, че в управляваното от
водача Ж.В. МПС не се намира трудовият му договор или заверено извлечение от него,
както и безспорни констатации, че именно лицензираният превозвач /дружеството-
жалбоподател/ не е осигурил тези документи, които са изрично посочени в Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
Констатираните процесуални нарушения се проектират и върху обективната страна на
състава на вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение, като
липсата на съставомерни елементи от обективната страна на вмененото административно
нарушение води до необоснованост и недоказаност на административния акт.
В тази връзка следва да се отбележи, че административното обвинение поставя акцент върху
липсата на валидно сключен трудов договор между водача Ж.В. и дружеството-
жалбоподател. Това обстоятелство е безспорно и същото се потвърждава от приобщеното
5
към преписката заверено копие на Справка за актуално състояние на действащите трудови
договори към дата 03.06.2022 г., извършена чрез програмата „Regix“ на НАП. Вменената за
нарушена разпоредба на чл.57, ал.3, във вр. с чл.19, ал.1, т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. на МТС обаче, изисква осигуряване на необходимите документи от страна на
лицензирания превозвач, които при извършване на международен превоз на товари следва
да се намират в превозното средство, когато превозното средство не е собственост на
превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство.
В акта и НП липсват констатации досежно собствеността на управляваното от В. МПС с рег.
№***, както и такива сочещи на наличието на облигационни отношения между водача В. и
собственика на процесното МПС. Доколкото нарушената разпоредба вменява определено
поведение от страна на лицензирания превозвач в изрично посочени случаи - когато не е
собственик на превозното средство и водачът не е наемател или лизингополучател, то
липсата на коментираните факти води до необоснованост на административното обвинение
и незаконосъобразно ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател за нарушение
на цитираната разпоредба.
И тъй като в настоящото производство защитата е срещу фактите, а в конкретния случай те
са недостатъчни, същите не биха могли да се извеждат и допълват едва в хода на съдебното
следствие на въззивна инстанция, нито могат да се презюмират.
Предвид констатираните съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, както и липсата на обоснованост и
доказаност на обжалваното наказателно постановление, съдът намира същото за
незаконосъобразно и необосновано, поради което подлежи на отмяна.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 100 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело, за което е представен списък за
разноски. Искането е направено своевременно, представени са и съответните документи –
договор за правна защита и съдействие Серия А № 024817 от 28.02.2023 г. От друга страна
размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е
съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде
уважено, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена
да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002129 от 18.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с което на основание чл. 105,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози, на "И. Ш", ЕИК***, със седалище и адрес на
управление /населено място/, представлявано от М.Е., е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.57, ал.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС във вр. с чл.19, ал.1, т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ.
ОСЪЖДА РД „АА“ - С., ул. "В." №***, да заплати на "И. Ш", ЕИК***, със седалище и
адрес на управление /населено място/, представлявано от М.Е., сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7