Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Светослав С, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1368 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда”-Варна, депозирана чрез пълномощника юрисконсулт Д.О.против
решение №565 от 09.04.2020г. на ВРС,
постановено по НАХД № 244/2020 г., по описа на ВРС, с което е отменено
Наказателно постановление №03-011447/04.09.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което за
нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и
ал.3, на основание чл. 416
ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ на „Адоро Холидейс” ЕООД е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като при
постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон, поради което се
прави искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора,
с което се потвърди процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Счита
същото за неправилно, като в НП не са налице посочените в съдебния акт
нарушения на процесуалния закон. Намира, че дружеството в своята дейност не е
осигурило възможност за получаване на кореспонденцията си и в този смисъл, не
следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Счита, че с
оглед фактите по делото, правилно административнонаказващият орган е приложил
специалната норма на чл.416 от КТ и процедурата вписана в нея. Отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение с присъждане на разноски по делото.
Ответникът, редовно призован,
не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и
по съществото на спора.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че
решението на въззивната инстанция е постановено при спазване на процесуалните
правила и материалния закон, като не са налице основания за неговата отмяна.
Административен съд – Варна, при
преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Адоро Холидейс”
ЕООД против
НП №03-011447/04.09.2019г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда -
Варна, с което за нарушение на чл.128
т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3, на основание чл. 416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ, на дружеството
е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1700 лева.
С обжалваното решение Районен съд – Варна е отменил процесното НП като е приел, че АУАН
не е връчен в съответствие със законовите изисквания, което е довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не
се спори, че ответникът по касация е субект на административно нарушение и
поведението му е преценено като неправомерно съгласно вмененото противоправно
деяние. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд относно допуснатото
съществено процесуално нарушение, свързано с гарантиране на правото на защита
на нарушителя. Задължение на същият е при изпълнение на правомощията си да
осигури съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Отклонение от това
задължение може да бъде в случаите, визирани в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, съгласно която акта се съставя в отсъствието на нарушителя тогава,
когато не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. Процесуалните правила по съставяне на АУАН са
формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност
на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Сред тези правила
попада и редът за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, и в частност, изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН относно
съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Цитираната разпоредба
въвежда правилото, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, като
възраженията му, като първа гаранция за реализиране на правото му на защита, се
вписват в съставения акт. В процесния случай нарушителят е установен, без
да са налични данни, че същият не може да бъде намерен на адрес, т.е не е налице
и втората хипотеза на чл.40, ал. 2 от ЗАНН, при която се допуска
изготвянето на акта в отсъствието на дееца, а именно неявяване на субекта за
съставяне на АУАН след изпращане на надлежна покана. По делото липсват
доказателства за връщане със съответно отбелязване на изпратена покана за
съставяне на АУАН, а са приложени единствено писма до дружеството, като
известията за доставяне не могат да се обвържат с изпратена до дружеството
покана за съставяне на АУАН.
Съгласно
разпоредбата на чл.416, ал.6 от КТ установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда,
предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред. По отношение
връчването на АУАН в чл.416, ал.3 от КТ е предвидено, че Актът за установяване на административно нарушение
се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи
се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
От анализа на разпоредбата се установява, че АУАН се връчва на
нарушителя лично срещу подпис и едва при невъзможност да му се връчи по този
начин се връчва с изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. С
горепосочената разпоредба е регламентирано връчването на АУАН, съставен за
нарушения на трудовото законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения
текст правилото е, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при
невъзможност да му се връчи лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка, което всъщност е изключение от общото правило за
личното връчване на нарушителя срещу подпис. И ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота,
връчването се извършва, чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата. По
делото липсват доказателства, че представляващите дружеството са били търсени
лично на посочените адреси, или в хотела, като за ненамирането там би следвало
да се удостовери това обстоятелство. Предприемането на връчване директно по
пощата е в противоречие с предвидения от законодателя ред по чл.416, ал.3 от КТ. Отделно от това, видно от отбелязаното в обратна разписка е „непотърсена”,
а не „отказва да получи”, както се интерпретира от касатора и възражението в
тази връзка не почива на доказателствата по делото. Отбелязването от страна на
приемащото пощенско дружество, че пратката е “непотърсена” от получателя не
следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето не е намерено на
адреса. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите или куриерски фирми по
причина “непотърсена”, не може да бъде прието за недоставено по вина на
получателя. По тези съображения съдът намира, че извода на ВРС за неспазена процедурата по връчване на АУАН е
законосъобразен. Това процесуално действие има самостоятелно значение за
законосъобразността на административнонаказателното производство и
неизпълнението му опорочава изначално административнонаказателното
производство, предопределяйки незаконосъобразността на издаденото НП, тъй като
несъмнено възпрепятства лицето да разбере, какво нарушение му се вменява,
съответно да упражни правото си на защита съобразно приписаното му с АУАН
обвинение за извършване на конкретно административно правонарушение.
В
тази връзка законосъобразен се явява решаващия извод на въззивната инстанция,
че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. От друга страна чл. 52, ал. 2 от ЗАНН изрично разписва задължението
за административнонаказващия орган да върне съставения, но непредявен акт на
актосъставителя за отстраняване на установения пропуск, което в случая не е
сторено.
В
обобщение на изложеното, съдът намира, че изготвянето на акта в отсъствие на
дееца и липсата на последващи редовно извършени действия по предявяването и
връчването му безспорно ограничава правото на защита на лицето, доколкото
същото е лишено от възможността да отрази възражения при съставянето му, както
и да изложи писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Възприемайки горното и като е
отменил НП, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното решение
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън
обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се
установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост,
поради което същото следва да се остави в сила.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №565 от 09.04.2020г. на ВРС,
постановено по НАХД № 244 по описа на
ВРС за 2020г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: