РЕШЕНИЕ
№ 2365
гр. Бургас, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120102849 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от Р. С. Р. срещу С. С. Р., иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на лек автомобил
марка „БМВ“ модел „***“ с рег. № *** придобит по време на брака им, поради пълна
трансформация на негови лични средства, на основание чл. 23 ал. 1 от СК.
Твърди се, че процесният лек автомобил е придобит по време на брака между
страните, като цената за същия е заплатена по банков път от бащата на ищеца с намерение
да надари същия. Поддържа се, че ответницата претендира от ищеца половината от цената
на автомобила.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответницата по делото е
депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че банковата сметка, от която е заплатена цената на процесния
автомобил е фиктивно учредена на името на бащата на ищеца, за да може последния в нея да
укрива доходите си, които имат характера на семейни средства, като ищецът разполага с
пълномощно да се разпорежда със средствата депозирани по сметката по свое усмотрение.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа
отговора на исковата молба.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС - Бургас, потвърдено с Решение
№ *** г. по в. гр. д. № *** г. по описа на ОС - Бургас /л. 8 – л. 13/, е прекратен бракът между
Р. С. Р. и С. С. Р., сключен на *** г.
Приобщено по делото е на л. 14 – л. 21 извлечение от сметка по спестовен влог,
открит на името на бащата на ищеца С. Р. Р., от който се установява, че на 17.08.2017 г.
последният е превел сумата от 29000 лева с основание „Фактура № ********** Р. С. Р.“.
С Договор № 916/17.08.2017 г., „***“ ЕООД е продало на Р. С. Р. лек автомобил
марка „БМВ“, модел „***“ за сумата от 29000 лева, за което е издадена Фактура №
**********/17.08.2017 г. на стойност 29000 лева /л. 21 и л. 22/.
Представен по делото е Протокол № ПФ-02000221000629-073-001/22.07.2022 г. на
НАП, в който е извършена съпоставка на придобито имущество и разходи с получени от
бащата на ищеца С. Р. Р. приходи /л. 58 – л. 90/.
Представено по делото е пълномощно, с което бащата на ищеца С. Р. Р.
упълномощава същия да се разпорежда неограничено с всички негови настоящи и бъдещи
влогове /л. 102/.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелят К. С. Р. –
брат на ищеца, от чийто показания се установява, че Р. С. Р. е закупил лек автомобил марка
„БМВ“, модел „***“ за сумата от 29000 лева, дарени му от техния баща С. Р. Р., който дарил
сума в същия размер и на свидетеля. Установява се, че свидетелят е узнал, че процесната
сума е дарение за ищеца, тъй като в разговор, на който са присъствали ищецът, свидетелят и
баща им С. Р. Р., последният заявил „Както давам на единия, така ще давам и на другия. Не
искам да ви деля“. Установява се, че бащата на ищеца болен от диабет от 22 години, който е
усложнен от около 10 години и към момента на покупката на процесния лек автомобил
същият е бил трудноподвижен. Поради усложненията на диабета на бащата, той заедно със
ищеца и свидетеля са взели решение в полза на ищеца да бъде съставено пълномощно,
овластяващо го да се разпорежда със средствата от банковите сметки на бащата. Установява
се, че средствата по банковите сметки на бащата на ищеца са от спестявания през годините
и продажбата на наследствени имоти.
Ангажирани са от ответницата гласни доказателства чрез разпит на свидетелят С. Г.
– приятелка на ответницата, от чийто показания се установява, че се познава със страните по
делото от около дванадесет години и веднъж на тяхно общо събиране ищецът е показал на
снимка харесаната от него кола на ответницата и решили да я закупят. Установява се, че
свидетелката е осведомена, че ищецът може свободно да оперира с парите от сметките на
баща си, като изразява предположение, че същият има пълномощно за сметките на баща си
поради проблеми с икономическа полиция.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният от ищеца е иск е с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК. За успешното
провеждане на възражението по чл. 23 от СК е достатъчно да се установи произходът на
средствата, чрез които е придобито имуществото – така в т. 4 от Тълкувателно решение №
5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което придобитото през
време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването
средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, то другият съпруг няма
принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната
сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Тоест за разлика от иска за липса
на съвместен принос по чл. 21 ал. 4 от СК, при който се изследва приносът на съпрузите в
цялата СИО, при иска, респ. възражението по чл. 23 от СК се изследва единствено
произхода на средствата /а не приносът на двамата съпрузи/, послужили за придобиване на
2
конкретен имот или движима вещ /а не цялата СИО/, като ако се установи, че средствата
принадлежат само на единия съпруг презумпцията се счита за опровергана, респ. че липсва
принос на другия съпруг.
Не се спори между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства е, че собствеността върху процесния лек автомобил е придобита по време на
брака между страните чрез възмездна сделка, по която купувач е ищеца със средства
преведени от влогова сметка, разкрита на името на бащата на ищеца, за която последният
към момента на заплащане на продажната цена, е имал пълномощно за разпореждане със
средствата, находящи се в нея.
Съобразно наведените твърдения в исковата молба и отговора на исковата молба
спорен между страните е въпросът дали заплащането на продажната цена за лекия
автомобил е извършено от бащата на ищеца с дарствено намерение или находящите се във
влога пари са семейни на страните по делото, а същият е само фиктивно разкрит на името на
бащата на ищеца, за да се укрива действителният размер на приходите на ищеца.
По така поставения въпрос, съдът приема следното: По делото не е спорно, а и от
представеното по делото пълномощно се установи, че считано от м.10.2017 г. ищецът е
овластен от баща си да се разпорежда с всички средства, находящи се по негови открити към
този момент и бъдещи влогове. Не се спори и че ищецът е извършвал множество
разпореждания от влога, от който е преведена и процесната сума за заплащане на
продажната цена на лекия автомобил. От показанията на разпитания по делото свидетел К.
С. Р. се установи, че средствата, находящи се по процесната влогова сметка на баща му са от
негови спестявания и продажби на наследствени имоти. Установи се и че процесното
пълномощно е съставено в полза на ищеца за улеснение на неговия баща, който е трудно
подвижен от около десет години. Установи се от показанията на свидетеля, че баща му С. Р.
Р. е дарил на свидетеля сума в размер като този на продажната цена платена за лекия
автомобил и в разговор между свидетеля, ищеца и баща им, последният заявил „Както
давам на единия, така ще давам и на другия. Не искам да ви деля“. Съдът като взе предвид
възможната заинтересованост на свидетеля – брат на ищеца, дава вяра на депозираните от
него показания, тъй като същите са пълни, безпротиворечиви и логични. От същите личи
волята на бащата да подпомогне конкретно своите деца финансово /а семействата им/. От
показанията се установи, че бащата е дарил сума в същия размер като този на продажната
цена на процесния лек автомобил на свидетеля, след което е заявил, че ще дари същата сума
и на ищеца, за да третира равно децата си. Последното установява недвусмислено
намерението на бащата да надари конкретно сина си - ищецът, а не семейството му, защото
дава равни суми както на единия, така и на другия си син. От показанията се установи, че
ищецът предварително е харесал процесния лек автомобил и затова баща му е превел сумата
за закупуване на същия, респ. последният не е закупен със семейни средства. В тази връзка
не се установи възражението на ответницата, че находящите се във влога пари са семейни на
страните по делото, а същият е само фиктивно разкрит на името на бащата на ищеца, за да
се укрива действителният размер на приходите на ищеца. Направеният извод не се
разколебава от изтъкнатите от ответницата констатации на л. 11 /предпоследен абзац/ и л. 16
от представения по делото протокол от НАП /л. 58 – л. 90 от делото/, според които с
извършен превод от 17.08.2017 г. е закупен автомобил, за който не е установено да е
регистриран на името на С. Р. Р., както и че в обяснения дадени от последния до НАП е
заявил, че средствата по сметките му са от спестявания и от средства предоставени му от
двамата му сина. По отношение на първата констатация, както бе посочено по-горе
преводът е направен от бащата с дарствено намерение за закупуване на лек автомобил на
своя син – ищеца по делото и по тази причина същият не е регистриран на името на
фактическия платец на продажната цена – бащата на ищеца. По отношение на втората
констатация в протокола следва да се посочи, че се касае до свидетелски показания, дадени
от бащата на ищеца в писмена форма пред НАП, което е недопустимо доказателствено
средство по ГПК /доколкото изобщо целият протокол се ползва с материална
доказателствена сила, тоест представлява официален удостоверителен документ, който по
3
изрична законова разпоредба се създава за доказване именно на данните съдържащи се в
него, респ. доколкото същият е доказателство, годно да бъде противопоставено на ищеца/.
Дори и тези обяснения на бащата на ищеца, дадени пред органи на приходите, да бъдат
взети предвид те не доказват твърдяното от ответницата фиктивно разкриване на банкови
сметки на името на бащата на ищеца, за прикриване на размерите на приходите му.
Възможно е синовете да са предоставили пари на бащата във връзка с други
правоотношения между тях /напр. заемни/, а не непременно за прикриване на приходи.
Направеният извод за неоснователност на направеното от ответницата възражение не се
разколебава и от показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Г.. Съдът кредитира
депозираните от нея показания, тъй като обстоятелствата до които се отнасят – че ищецът е
съгласувал със съпругата си дали да купят точно този автомобил и че същият има
пълномощно за сметките на баща си. По отношение на произхода на тези средства обаче, в
показанията липсва недвусмислено заявяване от свидетелката, основано на непосредствени
впечатления, че процесните средства са били семейни и че същите са вложени във фиктивно
открита сметка на бащата на ищеца. Изразено е само предположение, че ищецът има
пълномощно за сметките на баща си поради проблеми с икономическа полиция, което обаче
не може да бъде кредитирано от съда, доколкото не представлява факт непосредствено
възприет от свидетеля и възпроизведен по делото, а негово умозаключение основано на
предположение. Обратно от показанията на разпитания по инициатива на ищеца свидетел се
установи, че пълномощно е издадено в полза на ищеца, за да бъде улеснен баща му при
боравене с паричните му средства, депозирани по банкови сметки, което е било необходимо,
поради тежкото му здравословно състояние. Неоснователно е и твърдението на ответницата,
че ищецът е могъл свободно да се разпорежда със средствата на бащата си и че всички тези
средства представляват дарение в негова полза имено поради възможността за свободно
разпореждане със средствата. Това е така, защото по силата на пълномощното ищецът има
възможност да влага и да се разпорежда с паричните средства на своя баща, но това
пълномощно му позволява да действа пред банките само от името и за сметка на баща си,
който е титуляр на сметките. По делото нито са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства за установяване, че ищецът се е разпореждал със средства от сметките на
баща си в своя или в чужда полза без негово знание и съгласие.
Така мотивиран, съдът намира, че с оглед разпределената доказателствена тежест,
ищецът установи по пътя на пълно и главно доказване правото си на собственост върху
целия лек автомобил, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца
сторените по делото разноски в общ размер от 1199,92лв., от които 199,92 лв. за държавни
такси 200 лв. депозит за вещо лице и 800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Р. С. Р., ЕГН
********** с адрес *** и ответницата С. С. Р., ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът е
изключителен собственик на лек автомобил марка „БМВ“ модел „***“ с рег. № ***
придобит по време на брака им чрез договор за покупко-продажба от 17.08.2017 г., поради
пълна трансформация на негови лични средства, на основание чл. 23 ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА С. С. Р., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Р. С. Р., ЕГН
********** с адрес *** сумата от 1199,92 лв. /хиляда сто деветдесет и девет лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)___________
5