Р Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр.
София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.
съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. дело № 3281 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20261736/26.11.2020 г. по гр. д. № 8683/2020 г. по описа на
СРС, 140 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******против
Н.Д.В., ЕГН ********** и В.М.В., ЕГН ********** пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца
поравно и разделно както следва: сума в общ размер на 3331,94 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м. 07.2016 г. до м.
04.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 260965, ведно
със законната лихва, считано от 08.08.2019 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сума в общ
размер на 278,77 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2016
г. до 29.07.2019 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м. 07.2016
г. до м. 04.2018 г., за които суми в полза на ищеца срещу ответниците е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2019 г. по ч. гр. д. №
46354/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, като са отхвърлени исковете
за главница за разликата над 3331,94 лв. до пълния предявен размер от 4758,84
лв. и за периода от м. 05.2015 г. до м. 06.2016 г., поради погасяване на
задължението по давност, както и исковете за лихва за разликата над 278,77 лв.
до пълния предявен размер от 856,04 лв. и за периода от 30.08.2016 г. до
14.09.2016 г. Ответниците са осъдени да заплатят поравно и разделно на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 508,24 лв., представляваща разноски в
исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете,
ищецът е осъден да заплати на Н.Д.В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 71,39
лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съобразно
отхвърлената част от исковете, както и на В.М.В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 89,23 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.с.“
ЕООД, на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника В.М.В., чрез адвокат Р.Р., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по отношение на този ответник за главница за топлинна енергия за разликата над 1165,97 лв. до 1665,97 лв. /или за разликата от 500 лв./, ведно със законната лихва от 08.08.2019 г. до окончателното плащане, както и искът за обезщетение за забава за разликата над 90 лв. до присъдените 139,38 лв. /или за разликата от 49,36 лв./, с оплаквания за неправилност на решението. Излагат се съображения, че в размера на дължимата главница за топлинна енергия общо 3331,94 лв. /след съобразяване на възражението за погасителна давност/ съдът е включил вземане за дялово разпределение в общ размер на 49,94 лв., от които ½ възлиза на 24,97 лв., в която част решението е недопустимо, тъй като вземането за дялово разпределение не е възникнало в патримониума на ищеца, а принадлежи на третото лице – помагач, което е сключило договор с етажната собственост. Предявяването на чужди права е недопустимо – чл. 26 ГПК. Освен това, договорите действат само между страните и клауза в общите условия на ищеца за заплащане в негова полза на възнаграждението за дялово разпределение не обвързва третите лица. Твърди се, че по делото не са доказани основанието и размерът на претенцията за дялово разпределение, което не се установява и от съдебно - счетоводната експертиза. Цената на топлинната енергия за периода след второто тримесечие на 2017 г. не е определена правилно от топлофикационното дружество, което е прилагало цените по Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, което е било отменено с Решение № 15147/08.12.2020 г. по адм. д. № 172/2019 г. по описа на ВАС, III отделение, поради което дължима е единствено сума в размер на 1165,97 лв., във връзка с възраженията относно размера на главницата се поддържа, че неправилно е определено и обезщетението за забава. Предвид това се моли за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Георги Чавдаров, със становище за нейната неоснователност и искане решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени исковете по
отношение на Н.Д.В., ЕГН **********, както следва: за сумата от 1665,97 лв.
(1/2 от 3331,94 лв.), представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2018 г. за
имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 260965, ведно със законната
лихва, считано от 08.08.2019 г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение) до погасяването; за сумата от 139,38 лв. (1/2 от
278,77 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до
29.07.2019 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м. 07.2016
г. до м. 04.2018 г., за които в полза на ищеца срещу ответниците е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2019 г. по ч. гр. д. № 46354/2019
г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав; в частите, с които са уважени исковете
по отношение на В.М.В., ЕГН **********, както следва: за сумата от 1165,97 лв.
(част от 1/2 от 3331,94 лв.), представляваща стойността на топлинни услуги за
периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.
к. „******, аб. № 260965, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2019 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
за сумата от 90 лв. (част от 1/2 от 278,77 лв.), представляваща лихва за забава
за периода от 15.09.2016 г. до 29.07.2019 г. върху дължимата цена за топлинна
енергия за периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2018 г., за които в полза на ищеца срещу ответниците е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2019 г. по ч. гр. д. №
46354/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав; в частта, с която са
отхвърлени исковете за главница до пълния предявен размер от 4758,84 лв. и за
периода от м. 05.2015 г. до м. 06.2016 г., както и исковете за лихва до пълния
предявен размер от 856,04 лв. и за периода от 30.08.2016 г. до 14.09.2016 г.; в
частта, с която Надежда Василева е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от
254,12 лв. (1/2 от 508,24 лв.) – разноски в исковото и в заповедното
производство, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на Н.Д.В. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 71,39 лв., и на В.М.В. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 89,23 лв., представляваща
разноски в исковото и в заповедното производство съобразно отхвърлената част от
исковете, е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
С оглед на оплакванията във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Д.В. и В.М.В. положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46354/2019 г. по описа на СРС, 140 състав.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си по чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и съобразно приложимия материален закон.
Понятието
„потребител на топлинна енергия
за битови нужди“ е определено в § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153
ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“.
След отмяната на § 1,
т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС), какъвто обаче не е настоящият случай.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника - въззивник В.М.В. в частите, с които са уважени предявените срещу него искове: за сумата от 1165,97 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 07.2016 г. – м. 04.2018 г., и за сумата от 90 лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата, за периода от 15.09.2016 г. до 29.07.2019 г., поради което съдът приема, че със сила на пресъдено нещо по делото е установено, че ответникът В. през исковия период, като съсобственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, е имал качеството на битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ, за аб. № 260965, и отговаря за задълженията към „Т.С.“ ЕАД наред с другия ответник - Н.Д.В., поравно.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Според чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Не е спорно, и че през процесния период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Поради изложеното въззивният съд приема за установено по делото, че за процесния период страните са били обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката и Общите условия, както и че ищецът е доставял топлинна енергия до имота на ответника, стойността на която не е заплатена от последния.
Съобразно въведения с въззивната жалба предмет на въззивната проверка, спорни пред настоящата инстанция са само въпросите дължи ли се на ищеца главница за услуга дялово разпределение, при твърдения, че услугата е извършена от третото лице – помагач, евентуално в какъв размер, както и правилно ли е определена цената на топлинната енергия за периода след второто тримесечие на 2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148 и в действащата през процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - отм.).
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
По силата на чл. 22 от приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19 минути“, в сила от 14.03.2014 г. (ОУ/2014 г.) и Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“, в сила от 12.08.2016 г. (ОУ/2016 г.), дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец – чл. 22, ал. 2.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение, а според клаузата на чл. 36, ал. 2 - редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните. С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при условия, че същата е извършена, цената на тази услуга се дължи на ищеца, без предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена от фирмата за дялово разпределение - от страна на третото лице - помагач са представени и приети по делото изравнителни сметки за процесния период, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, подписани от абоната, съдържащи данни за дяловото разпределение на топлинната енергия за исковия период и които документи не са били оспорени от ответниците. Представен е и договор от 29.07.2015 г. по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между ищеца (като възложител) и третото лице - помагач (като изпълнител), по силата на който изпълнителят се е задължил да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда - етажна собственост или в сграда с повече от един клиент, а възложителят - да му заплаща извършваната услуга за всеки изравнителен период, съгласно ценоразпис - Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение, представен е и протокол от Общото събрание на етажните собственици от м.07.2002 г., на което е взето решение да се сключи договор за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ с „Т.с.“ ЕООД, както и Договор от 23.07.2002 г., сключен между „Т.с.“ ЕООД и Етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. 1 за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Предвид това, въззивният съд споделя изводите на СРС, че претенцията за заплащане на цената на услуга дялово разпределение на топлинна енергия е установена в своето основание.
Стойността на услугата за процесния период м. 07.2016 г. - м. 04.2018 г., който не е погасен по давност, съгласно приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ), което след преценка по чл. 202 ГПК съдът кредитира, е в размер на 49,94 лв., или ответникът - въззивник отговаря за сумата от 24,97 лв., за която сума искът е основателен и законосъобразно е уважен. Заключението не е оспорено от страните, поради което въззивният съд го кредитира изцяло при определяне на размера на главницата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Във връзка с възраженията относно стойността на главницата за топлинна енергия:
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на съдебно - техническата експертиза (СТЕ), което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, както и че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № 260965. Установява се, че до имота е доставяна топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление на имот, за подгряване на топла вода, като стойността на доставената топлинна енергия през исковия период - 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., възлиза общо на 4728,77 лв. Кредитирайки заключението на СТЕ и при съобразяване на възражението за погасителна давност, районният съд е уважил иска за главницата до сумата от 3331,94 лв. (включваща и сума за дялово разпределение на топлинна енергия).
Относно стойността на топлинната енергия доводите на въззивника са единствено във връзка със законосъобразното начисляване на суми за второто тримесечие на 2017 г. Относно цитираното решение № 15147/08.12.2020 г. по адм. дело № 172/2019 г. на ВАС, на съда е служебно известно, че със същото е отменено решение № 6511/08.11.2018 г. по адм. дело № 4607/2017 г. по описа на АССГ, като вместо това е отменено решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР. Решението е постановено на 08.12.2020 г. (след процесния период) и по арг. от нормата на чл. 195, ал. 1 АПК има действие занапред, поради което е неотносимо към процесния случай, тъй като процесният период е от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. Освен това, отмяната на решението на КЕВР, с което са актуализирани цените на ТЕ, не може да има за резултат освобождаване от задължението за заплащане на цената за потребената топлинна енергия.
При липса на други конкретни оплаквания, включително относно начина на изчисление на погасителната давност, и съобразно заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните, което следва да се кредитира като пълно и обосновано, въззивният съд приема, че исковете правилно са били уважени от СРС до посочените размери за главница за топлинна енергия, доколкото по делото не се твърди и не се установява сумите да са били заплатени от ответника - въззивник.
По отношение на обезщетението за забава не са изложени конкретни оплаквания във въззивната жалба (изложените такива в молба от 07.03.2022 г. са преклудирани, поради което съдът не следва да се произнася по тях, единствено следва да се посочи, че в случая са приложими Общите условия на ищеца от 2016 г., които предвиждат срок за заплащане на задълженията), поради което с оглед изложените съображения за основателност на иска за главница до посочения в обжалваното съдебно решение размер - 3331,94 лв. и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК тези въпроси са извън обхвата на въззивната проверка и не следва да се обсъждат. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта, с която е признато за установено, че въззивникът дължи сумата над 90 лв. до присъдените 139,38 лв. - лихва за забава (1/2 от 278,77 лв.) за периода от 15.09.2016 г. до 29.07.2019 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода 07.2016 г. - 04.2018 г.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1,
предл. първо от ГПК
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият въззивен състав намира, че на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК в полза на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди сумата от 50 лв., за юрисконсултско възнаграждение (определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд).
По изложените мотиви, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20261736/26.11.2020 г. по гр. д. № 8683/2020 г. по описа на СРС, 140 състав, в
обжалваната част, с която е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******против В.М.В., ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, че В.М.В., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата над
1165,97 лв. до присъдената сума от 1665,97 лв. (1/2 от сумата в общ размер на
3331,94 лв.), представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.
07.2016 г. до м. 04.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж. к. „******, аб.
№ 260965, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2019 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
сумата над 90 лв. до присъдените 139,38 лв. (1/2 от сумата в общ размер на
278,77 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до
29.07.2019 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м. 07.2016
г. до м. 04.2018 г., за които суми в полза на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2019 г. по ч. гр. д. № 46354/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 140 състав, както и в частта, с която В.М.В., ЕГН **********
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 254,12 лв. (1/2 от 508,24 лв.), представляваща разноски в исковото и
в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „****** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК, разноски за въззивното производство в размер на 50 лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението в останалите части е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.