Р Е Ш Е Н И Е
№.........................
гр. София, 26.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и втори
март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2366 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Г.“ ООД, с която при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване са предявени частични искове за солидарното осъждане на „Д.“ ЕООД и
Х.В.П., както следва: 1) частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3,
вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 000 000,00 лв. (при заявен общ
размер на вземането 3 863 118,45 лв.) – възнаграждение, платено от
ищеца по договор от 02.07.2018г. за изработване и внедряване на система за
организиране и управление на хазартни игри онлайн, която подлежи на връщане
поради разваляне на договора; 2) частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за сумата 9 732,79 лв. (при заявен общ размер на вземането
37 558,09 лв.) – лихви за забава, изтекли върху главното вземане с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в периода от 27.10.2020г. до 30.11.2020г.
С постановено след образуване на настоящото исково
производство решение от 27.01.2022г. по т.д. №705/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в е открито производство по несъстоятелност на
ответника „Д.“
ЕООД, като в това производство вземанията на „Г.“ ООД срещу „Д.“ ЕООД за главница и лихви, частично предявени с исковете по настоящото дело, са
предявени по реда на чл. 685 ТЗ за пълните им размери, както следва: 1) вземане
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
сумата 3 863 118,45 лв. - възнаграждение,
платено по процесния договор от 02.07.2018г.; 2) вземане с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 495 806,53 лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от
23.10.2020г. до 27.01.2022г., като описаните вземания
са включени в
списък на приетите от синдика вземания срещу „Д.“ ЕООД, одобрен
от съда по несъстоятелността с определение от 22.06.2022г. по
т.д. №705/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в, с което е оставено без уважение подадено от длъжника „Д.“ ЕООД по реда на чл. 690 ТЗ възражение срещу приетите вземания.
След постановяване на цитираното определение от
22.06.2022г. по т.д. №705/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в производството по предявените от „Г.“ ООД срещу
„Д.“ ЕООД частични искове за вземанията е възобновено на основание
чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ с участието и на синдика на „Д.“ ЕООД, като съгласно чл. 637, ал. 4 ТЗ след възобновяване на производството предметът
на тези искове е установяване на вземанията по отношение на лицата, посочени в
разпоредбата.
Ответникът „Д.“ ЕООД оспорва предявените
срещу дружеството искове с възражения, че съществена част от задълженията му по
договора от 02.07.2018г. са изпълнени, неизпълнената част е незначителна с
оглед интереса на ищеца „Г.“ ООД и се дължи на липса на съдействие от ищеца,
както и на обективни причини, договорът е с продължително изпълнение и
развалянето му няма реституиционно действие, правото на ищеца да развали
договора, дори да е възникнало, не е надлежно упражнено, тъй като не е
предоставен подходящ срок за изпълнение на неизпълнените задължения на
ответника.
Предявява възражения за прихващане на
съдебното предявените вземания на ищеца със свое вземане за плащане на
разумните разходи за изпълнената част от договора, евентуално със свое вземане
за възстановяване на паричната равностойност на произведения по договора
софтуерен продукт.
Ответникът Х.В.П. оспорва предявените срещу
него осъдителни искове с идентични възражения относно правото на ищеца да
развали процесния договор, както и с възражения, че не е страна по договора и
не получавал суми от ищеца за възнаграждение по този договор.
Синдикът на „Д.“ ЕООД, конституиран съгласно чл. 637, ал. 3 ТЗ като страна в производството по
исковете срещу дружеството, не взема становище.
Сключването и съдържанието на процесния
договор от 02.07.2018г. и анексите към него, плащането на възнаграждения по
договора от ищеца „Г.“ ООД на ответника „Д.“ ЕООД в общ размер
3 863 118,45 лв., изявлението на ищеца за разваляне на договора и
връчването му на ответника „Д.“ ЕООД на 16.10.2020г. не са предмет на спор
между страните, но се и установяват от писмените доказателства по делото.
Възраженията на ответника „Д.“ ЕООД относно
липсата на основания за възникване на право на ищеца да развали договора с
едностранно изявление и относно последиците на изявлението за разваляне във
връзка с частично предявеното в настоящото производство вземане по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД е недопустимо да бъдат разглеждани по същество, тъй като касаят правопораждащите
факти на това вземане, а както се посочи по-горе вземането е предявено и прието
за пълния му размер от 3 863 118,45 лв. в производството по
несъстоятелност на ответника „Д.“ ЕООД и възможността на този ответник да
оспори съществуването на основанията за възникване на вземането е преклудирана
с изтичане на срока за предявяване на иск за несъществуване на вземането по
реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ след постановяване на определението от 22.06.2022г.
по т.д. №705/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в, с което
възражението на „Д.“ ЕООД срещу приемането на вземането в производството по
несъстоятелност на дружеството е оставено без уважение (доказателства, но и
твърдения от името на „Д.“ ЕООД да е предявен установителен иск по чл. 694, ал.
1, т. 1 ТЗ за недължимост на вземането в частта му, за която вземането не е
предявено с исковата молба по настоящото дело, не са ангажирани в
производството по делото, напротив – според изричното изявление на процесуалния
представител на ответника „Д.“ ЕООД в откритото съдебно заседание на
15.02.2023г. такъв иск не е предявяван).
Липсата на предявен отрицателен установителен
иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ в преклузивния срок по чл. чл. 694, ал. 6 ТЗ има
за последица стабилизиране на определението от 22.06.2022г. по т.д. №705/2021г.
на СГС, ТО, VI-7 с-в, с което възражението на „Д.“ ЕООД срещу
приемането на вземането в производството по несъстоятелност на дружеството е
оставено без уважение и е одобрен списъкът на приетите вземания, а част от
последиците на това определение включват установително действие по отношение на
длъжника и останалите кредитори на масата на несъстоятелността относно съществуването,
изискуемостта и размера на приетото вземане на „Г.“ ООД (с изключение на частта
от вземането, предявена в настоящото исково производство, чиято висящност е
възобновена след стабилизиране на определението от 22.06.2022г. по т.д.
№705/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в съгласно чл.
637, ал. 3, т. 2 ТЗ).
По съображения, идентични на изложените в
мотивите на тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на
ВКС, ОСГТК, след стабилизиране на определението от 22.06.2022г. по т.д.
№705/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в въпросите
относно съществуването на правопораждащите факти на приетото вземане с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на „Г.“ ООД срещу „Д.“ ЕООД с общ размер 3 863 118,45
лв., но също и на приетото вземане с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
лихви за забава върху главното вземане с общ размер 495 806,53 лв., не
могат да бъдат пререшавани в настоящото производство, в което допустим предмет
на разглеждане са единствено въпросите относно размерите на вземанията, за
които са предявени частичните искове по настоящото дело.
Основният факт от значение за размера на
вземането с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД е
размерът на платените суми по разваления договор и както се посочи по-горе този
факт (а именно извършени плащания от „Г.“ ООД към „Д.“ ЕООД за възнаграждения
по процесния договор от 02.07.2018г. в общ размер 3 863 118,45 лв.)
не е спорен между страните, а се и установява от писмените доказателства по
делото.
От значение за размера на вземането могат да
бъдат и насрещни вземания на „Д.“ ЕООД към „Г.“ ООД, заявени за прихващане с
вземането на „Г.“ ООД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, но
предявените от ответника „Д.“ ЕООД в производството по настоящото дело възражения
за прихващане са направени за вземания на „Д.“ ЕООД, чието съществуване е
изключено при установените със стабилизиран съдебен акт между страните
правопораждащи факти на вземането с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 87, ал. 1 ЗЗД – разваляне на договора от 02.07.2018г. с едностранно
изявление на „Г.“ ООД поради виновно неизпълнение на задълженията на „Д.“ ЕООД
по договора.
В посочената хипотеза неизправната страна не
може да има вземане за направените разходи за частично изпълнение на договора
(дори разходите да са разумно и целесъобразно предприети), тъй като тези
разходи представляват вреди от неизпълнението на разваления договор, но
съгласно чл. 88, ал. 1 изр. 2 ЗЗД право на обезщетение за такива вреди има само
изправната страна по договора, упражнила правото да го развали с едностранно
изявление по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а освен това ответникът „Д.“ ЕООД като
неизправна страна по разваления договор не може да има и вземане за паричната
равностойност на създаден по договора софтуерен продукт, тъй като съгласно чл.
88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие, поради което и дори
част от произведеното по договора да е могло да бъде полезно за изправната
страна, след упражняване на правото й да развали договора изцяло, тя не дължи
плащане на стойността на произведеното по договора, а връщането му на
насрещната страна.
По изложените съображения предявените от „Г.“
ООД срещу „Д.“ ЕООД частични искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени за предявените им в производството размери от 1 000 000,00
лв. за вземането с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и от 9 732,79
лв. за вземането с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Предявените при условията на субективно
кумулативно съединяване искове за осъждане на ответника Х.В.П. да заплати на „Г.“
ООД същите суми при условията на солидарност с ответника „Д.“ ЕООД са
неоснователни.
Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарна отговорност
между две или повече лица за изпълнение на облигационни задължения възниква в предвидените
в закона случаи или ако изрично е уговорена.
Обстоятелството, че ответникът Х.В.П. е
управител и едноличен собственик на капитала на „Д.“ ЕООД към датата на
сключване на процесния договор и към датите на плащанията, извършени от ищеца „Г.“
ООД по договора, не обусловя солидарна отговорност за изпълнение на
задълженията на „Д.“ ЕООД по този договор, тъй като законът не предвижда такава
отговорност по отношение на управителите и собствениците на капитала на дружества
с ограничена отговорност.
Солидарна отговорност на ответника Х.В.П. за
изпълнение на задълженията на „Д.“ ЕООД по процесния договор от 02.07.2018г. не
произтича и от съдържанието на самия договор и приложенията към него (включително
от съдържанието на приложение №6, на което се позовава ищецът), тъй като
договорът е сключен от името и за сметка на „Д.“ ЕООД и не съдържа никаква
клауза, от която да може да се направи дори косвен извод, че ответникът Х.В.П.
е поел в лично качество задължения към „Г.“ ООД за изпълнението на договора или
за връщане на получени плащания по договора при условията на солидарност с „Д.“
ЕООД, а обстоятелството, че в едно от приложенията към договора ответникът Х.В.П.
е посочен като ръководител на екип за изпълнение на работа по договора, също не
обусловя легитимация на посочения ответник като страна по договора, сключен
между двете търговски дружества, респективно като длъжник на вземане за връщане
на платени суми по договора в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87,
ал. 1 ЗЗД.
Предявените от „Г.“ ООД осъдителни искове
срещу Х.В.П. подлежат на отхвърляне, като при този изход на производството по
исковете основателна се явява претенцията на адвоката на посочения ответник,
предоставил според представения договор безплатна правна помощ по делото при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв, за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определено по правилата на чл. 7,
ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възраженията на ищеца, че не са представени
доказателства адвокатът и ответникът да са близки лица по смисъла на чл. 38,
ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв, не могат да обусловят неоснователност на претенцията
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като според трайно установената съдебна практика на
ВКС (виж напр. определение №50163/24.08.2023г. по т.д. №502/2022г. на ВКС, II ТО)
връзката между адвоката и клиента по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв не подлежи
на съдебна проверка.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, че „Д.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление *** дължи на „Г.“ ООД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл.
87, ал. 1 ЗЗД сумата 1 000 000,00 лв. – част от вземане за връщане на
възнаграждение, платено по договор от 02.07.2018г. за изработване и внедряване
на система за организиране и управление на хазартни игри онлайн, в общ размер
3 863 118,45 лв., прието в производството по несъстоятелност на „Д.“
ЕООД със списък, одобрен с определение от 22.06.2022г. по т.д. №705/2021г. на
СГС, ТО, VI-7 с-в, а на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 9 732,79
лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в периода от 27.10.2020г. до 30.11.2020г., представляващи
част от вземанията за лихви, приети в производството по несъстоятелност на „Д.“
ЕООД със списък, одобрен с определение от 22.06.2022г. по т.д. №705/2021г. на
СГС, ТО, VI-7 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.“
ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** срещу Х.В.П. с ЕГН **********
и адрес *** частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3,
вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 000 000,00 лв. – част от вземане за
връщане на възнаграждение, платено по договор от 02.07.2018г. за изработване и
внедряване на система за организиране и управление на хазартни игри онлайн,
сключен между „Д.“ ЕООД с ЕИК ********* и „Г.“ ООД с ЕИК********, частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 9 732,79
лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в периода от 27.10.2020г. до 30.11.2020г.
ОСЪЖДА „Г.“ ООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Т.Л.Ф. с личен номер
в единния регистър на адвокатите *******, със служебен адрес гр. София, бул. ********ет.
****** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 39 795,99 лв. –
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Х.В.П. в
производството по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: