РЕШЕНИЕ
гр. София,
…………….. 2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав
в публичното заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ Н.
мл.с. МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Рени А.а и с
участието на прокурора Радка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Н. ВНОХД № 2588 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 31.01.2019г. по НАХД №
20728/2017г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 99 състав е признал
обвиняемия П.Н.Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.345, ал.2,вр. с
ал.1 от НК, като на осн. чл.378,ал.4,т.1 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК съдът
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба” в
размер на 1000 лева.
Срещу процесния съдебен акт са подадени жалба
от защитникът на обвиняемия П.Н.Н. - адв. Р.П.Р.. В жалбата се излагат доводи, че срещу Н.
е било водено и приключило с влязло в сила наказателно постановление
административнонаказателно производство за същото деяние, което е предмет на
настоящото дело. Защитникът в жалбата твърди, че е следвало настоящото
производството да бъде прекратено на осн. чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, въпреки
обстоятелството, че процесното административнонаказателно производство е било
възобновено и наказателното постановление - отменено, като излага съображения,
че възобновяването на административнонаказателно производство и отмяната на
наказателното постановление би заличило наказанието, но не и осъщественото
срещу подзащитния му наказателно преследване. В жалбата се излагат съображения,
че деянието осъществено от П.Н.Н. е несъставомерно от субективна страна, като
същото представлявало типичен случай на
фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК. Излагат се в жалбата и
съображения, че ако въззивния съд не възприеме тези доводи, да оправдае обв. Н.
да е извършил престъпление по чл. 345,ал.2,вр. с ал.1 от НК, тъй като
извършеното от него деяние е малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 от НК. С
жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 23.07.2019 г.
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства. Впоследствие е проведено въззивно съдебно следствие за приемане на
представено от защитата писмено доказателство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на обвиняемия – адв. Р., поддържа
жалбата. В пространната си пледоария излага доводи за превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд и за несъставомерност на
поведението на обвиняемия както от обективна, така и от субективна страна. Защитникът
оспорва изводите на районния съд за обществената опасност на деянието, като
поддържа, че в случая същото е малозначително. На следващо място излага
съображения за пълен идентитет между състава на престъплението по чл. 345, ал.
2 и административно нарушение в ЗДвП, поради което счита, че в случая е осъществено
административно нарушение. Твърди допуснато нарушение на забраната за двойно наказване
на едно лице два пъти за едно и също деяние поради наличието на приключило
административнонаказателно производство. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да оправдае изцяло обвиняемия
Н..
Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна. Счита,
че в решението си съдът е обсъдил всички изложени от защитата възражения и е
обосновал изводите си за извършено от обвиняемия престъпление и наложеното
наказание. Излага становище, че представеното пред въззивния съд доказателство е
без значение за съставомерността на деянието, като след анализ на елементите на
престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, намира същото за несъмнено доказано.
Отбелязва, че липсва спор по отношение на съставомерните факти, а районният съд
е обсъдил основанията за прилагане на чл.9, ал.2 НК и възражения във връзка със
спазване на принципа non bis in idem. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, правилно е отразило събраните доказателства и моли съда да го
потвърди изцяло, включително и относно размера на наложената санкция по реда на
чл.78а от НК.
В реплика защитникът подчертава, че
регистрация и регистриране по надлежния ред не представлява слагане на табела,
а представлява вписване в регистрите на дадената държава на дадения тъй наречен
ВИН, идентификационен номер и категорично не може по друг начин да се определи
дали едно МПС е МПС или дали е от определен вид освен по номера на рамата,
каквото производителят е определил.
Обвиняемият Н., в лична защита, признава, че е
управлявал инкриминирания мотор, твърдейки, че преди да се качи не е обърнал
внимание за наличието на регистрационна табела и документи. Изтъква, че никога
през живота си не е извършвал престъпление, поради което и предвид краткото
разстояние, на което се е придвижил, не мисли, че извършеното в конкретния
случай е сериозно. Моли да не му се отнема СУМПС, тъй като с това изкарва
прехраната си. В предоставеното му право на последна дума иска да бъде оправдан
и да не му се отнема свидетелството за управление на МПС.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намери за
установено следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 28 от НПК. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Приетото от въззивния съд писмено доказателство не даде основание за изменение на възприетите от първата инстанция фактически положения. Въз основа събрания и проверен доказателствен материал въззивният съд прие следното от фактическа страна:
Обвиняемият
П.Н.Н. е роден на *** г. в гр. Кърджали. Живее в гр. София, ж.к. „***********.
Постоянният му адрес е в гр. Кърджали, ж.к. „***********Същият е българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи като куриер в
„Спиди“, ЕГН **********.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият П.Н.Н. не е осъждан.
На 25.07.2017
г., около 13:20 часа, в град София, обвиняемият П.Н. управлявал мотоциклет
марка „Хонда”, модел ,,CBR F 600” е номер на рама НМ х ********* без
регистрационна табела, като се движел по бул. „Климент Охридски” в посока към
бул. „Г. М. Димитров”. Преминавайки през кръстовището е бул. „Марко Семов” той
бил спрян за проверка от свидетелите Л.М., А.П.и В.А.- полицейски служители при
ОСПС-СДВР, тъй като същите видели, че мотоциклетът е без регистрационна табела.
Свидетелите поискали от водача необходимите документи, но обвиняемият Н. не
представил такива, удостоверяващи регистрацията на превозното средство. Обяснил
на полицаите, че нямал документи за мотоциклета и братовчед му го помолил да
закара превозното средство до някакъв паркинг в квартал „Изток“. Свидетелите
веднага уведомили сектор „Пътна полиция“ при СДВР и дежурния в 07 РУ-СДВР за
случая. На място бил изпратен свидетелят К.А.- служител в ОПП-СДВР, който бил
уведомен от останалите свидетели за случая, след което А. съставил срещу
обвиняемия акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие
обвиняемият и мотоциклетът били задържани.
При
направена справка в АИС-МВР се установило, че мотоциклет марка „Хонда”, модел ,,CBR
F 600” е номер на рама НМ х ******* х не е бил регистриран по надлежния ред.
Била изготвена и трасологична експертна справка, която дала заключение, че
нямало изменения в първоначалното съдържание на номера на рамата на
мотоциклета.
На
07.08.2017 г. срещу обвиняемия било издадено НП № 17-4332-015782, в което било
описано, че на 25.07.2017 г. същият е управлявал МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред и деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП. За това нарушение на обвиняемия била наложена глоба в размер на 0 лева
е отбелязване, че деянието е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК.
На
07.12.2017 г. за същото деяние в СРС е било внесено постановление от прокурор
при СРП е предложение обвиняемият П.Н.Н. да бъде освободен от наказателна
отговорност за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и да му бъде
наложено административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК. С протоколно
определение от 23.05.2018 г. съдията по образуваното НАХД № 20728/2017 г. по
описа на СРС, НО, 99 състав е спрял наказателното производство на основание
чл.25, ал.1, т.5 от НПК, след което в законоустановения едномесечен срок
прокурорът е направил предложение до АССГ за възобновяване на
административнонаказателното производство. С Решение № 6209 от 29.10.2018 г. на
10-ти касационен състав на АССГ, административнонаказателното производство
приключило е влязло в сила НП № 17- 4332-015782 от 07.08.2017 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР е било възобновено,
цитираното наказателно постановление е било отменено и
административнонаказателното производство образувано с АУАН № Д124211 от
25.07.2017 г. е било прекратено. Предвид постановеното решение от АССГ е
продължило разглеждането на НАХД № 20728/2017 г. по описа на СРС, НО, 99
състав.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на
наказателното производство доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на обвиняемия П.Н.; показанията на свидетелите Л.М., А.П., В.А., К.А.и
Т.М.; протокол за оглед на местопроизшествие от 25.07.2017 г.; приложените по
делото писмени доказателства – писмо от „Хонда Б.“ АД, експертна справка № 199
от 26.07.2017 г., справка от АИС-МВР, АУАН № Д124211 от 25.07.2017 г.,
наказателно постановление № 17-4332- 015782 от 07.08.2017 г. и справка за
съдимост на обвиняемия Н..
Въззивният
състав изцяло споделя доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния
съд, въз основа на който логически правилно са изградени фактическите изводи,
поради което не намира за необходимо да го преповтаря или допълва. В
съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата
подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се
приемат, а други се отхвърлят. Събраната по делото доказателствена съвкупност
е последователна и еднопосочна, като от
нея с пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството на
извършеното деяние.
Невярно
е твърдението на защитата за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност
от първоинстанционния съд. Основният факт, чието установяване има значение за
правилното решаване на делото - че към момента на извършената проверка
управляваното от обвиняемия моторно превозно средство - мотоциклет, не е имало
поставени регистрационни табели и не е било регистрирано по надлежния ред в съответното
звено „Пътна полиция“, е доказан по несъмнен начин от показанията на
свидетелите полицейски служители М., П., А. и А. и писмените доказателства. При
извършения самостоятелен анализ, въззивният състав ги намира за обективни, непротиворечиви
и еднопосочни за това, поради което основава на тях изводите си за приетата
фактология. Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване
на фактическата обстановка по делото са приобщените в процеса писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, при проверката на които не се
откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им и ги
прие за достоверно отразяващи фактите от обективната действителност. Следва да
бъде отбелязано, че в обясненията си обвиняемият потвърждава, че е управлявал
мотоциклета, а в пледоарията на защитника не се оспорва обстоятелството, че моторното
превозно средство не е било регистрирано
на територията на Република България. Правилно районният съд не е кредитирал показанията
на свидетеля М. за наличието на валидна регистрация на мотоциклета, като
настоящият състав намира, че същите са противоречиви, лишени от житейска логика
и не намира подкрепа показанията на свидетелите очевидци, писмените
доказателства и доказателствени средства. С оглед гореизложеното въззивният
съд, също като първостепенния, прие обясненията на обвиняемия за доказателствен
източник единствено за факта на управление на моторното превозно средство на инкриминираната
дата, като в останалата част намира същите за защитна версия, която се
опровергава от събраните в хода на производството доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е достигнал до
извод, че обвиняемият Н. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 25.07.2017 г.,
около 13:20 часа, в гр. София, на кръстовище на бул. „Марко Семов” и бул.
„Климент Охридски” с посока на движение по бул. „Климент Охридски” към бул. „Г.
М. Димитров”, е управлявал моторно превозно средство - мотор марка „Хонда”,
модел ,,CBR F 600” с номер на рама НМ х ******* х, което не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Съставът
на чл. 345, ал. 2 от НК инкриминира
управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Изпълнителното деяние е във формата на действие – управление, като същото
е осъществено със самия факт на привеждане в движение на едно МПС от неговия
водач. За да бъде управлявано моторно превозно средство по пътищата отворени за
обществено ползване, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то трябва да бъде
регистрирано и да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места, при условията и по реда предвидени в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства". Престъплението е такова на
формално извършване, като със самия факт на привеждането му в движение от
водача, е осъществено изпълнителното деяние на престъплението.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл - обвиняемият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието - че управлява нерегистрирано
по надлежния ред превозно средство, по път отворен за обществено ползване,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им /чл.
11, ал. 2, пр. 1 от НК/. Съзнанието на обвиняемия за това обстоятелство се
извежда от липсата на изискуемите регистрационни табели и документи на
превозното средство, които обстоятелства няма как да не са били отразени в
съзнанието на водача. Независимо че обвиняемият не е собственик на
инкриминирания мотоциклет, той притежава СУМПС /макар и невалидно за процесното
превозно средство/, поради което е запознат с изброените в чл. 100 от ЗДвП задължения
на водач на МПС, част от които предпоставят последният да се убеди в
редовността на регистрацията на МПС преди да премине към управлението му. Въпреки
това обвиняемият съзнателно е привел в движение моторното превозно средство,
поради което доводите на защитата за наличие на фактическа грешка са
неоснователни.
Въззивният
съд не се съгласява с изложеното от защитника на обвиняемия за дублиране на
административнонаказателна и наказателна отговорност поради наличие на влязло в
сила наказателно постановление, с което е приключило административнонаказателно
производство за същото деяние. Вярно е, че при пълно съответствие с
фактическото описание на нарушението и посочените като нарушени разпоредби в
АУАН, в констативно-съобразителната част на НП № 17-4332-015782/07.08.2017 г.,
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, е посочено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Видно от санкционната част, обаче,
административнонаказателната отговорност на водача не е ангажирана, тъй като не
му е наложено наказание за извършеното от него нарушение – задължителен елемент
на отговорността. Вместо това е посочен съответният член от НК, признаците на
чиито състав се изпълват от поведението на обвиняемия, което, преценено заедно
със съобщение за образуване на БП № 3382 ЗМК-1701/2017 г. по описа на 07
РУ-СДВР на основание чл. 212, ал. 3 от НПК, води до единствен извод, че
образуваното първо по ред административнонаказателно производство е било
прекратено още преди издаване на наказателното постановление на основание чл.
33, ал. 2 ЗАНН при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2
от НК. Дори и да се приеме, че е била реализирана административнонаказателната
отговорност на водача, по делото е налице и изричен акт, насочен към
преодоляване на последиците от двойното наказване на едно и също лице за едно и
също деяние - решение по н.д. № 6028/2018 г. по описа на АССГ, с което е
възобновено образуваното и приключило с влязло в сила на 25.01.2018 г. НП №
17-4332-015782/07.08.2017 г. първо по ред административнонаказателно
производство, НП е отменено и е прекратено административнонаказателното
производство.
Тук е мястото да се отчете задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, където в т. 1.2. подробно е обсъден въпросът относно конкуренцията между наказателната отговорност и административнонаказателната отговорност на едно и също лице за едно и също деяние, като от чл. 33 ЗАНН са изведени начините за елиминиране на последиците на повторно наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което по отношение на извършителя е било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на Конвенцията, с възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство при наличие на предпоставките на чл. 70, б. "в" от ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и прекратяването му на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, както е сторено в настоящата хипотеза. Прекратяване на образуваното второ по ред неприключило наказателно производство по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, респ. отмяната на постановените по него съдебни актове и прекратяването му, е предвидено единствено в случаите, когато окончателно е пропусната възможността за възобновяване на административнонаказателното производство с наказателен характер или възобновяването е невъзможно поради липса на основание за това. С оглед изложеното, разсъжденията на защитата, касаещи последиците на възобновяването на административнонаказателното производство във връзка с правилото non bis in idem за абсурдни.
На следващо място, практиката на върховната съдебна инстанция е еднопосочна, че в подобни случаи на колизия между наказателни и административнонаказателни норми, за да се прецени вида на отговорността, следва да се вземе предвид степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като съставите на административни нарушения следва да се отнасят към деяния, разкриващи значително по-ниска степен на обществена опасност. В конкретния случай деянието разкрива степен на обществена опасност, значително по-висока от тази предвидена за аналогичния състав на административно нарушение.
Дали
деянието е с явна незначителна степен на обществена опасност се решава при
цялостна преценка на всички обстоятелства досежно обекта на посегателство,
степента на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за
личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците от
деянието и пр. В разглеждания казус първоинстанционният състав обосновано е
взел предвид основните обстоятелства, които рефлектират върху обществената
опасност на конкретното деяние, като правилно е приел, че процесният случай не
е малозначителен. По отношение на наведените пред въззивния съд доводи,
действително в чл. 5 от Наредбата е посочено, че превозните средства се
регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни,
посочени в представените документи, но не могат да бъдат споделени твърденията
на защитата, че единствено наличието на такъв номер, без да е изпълнена
описаната в Наредбата процедура, изпълва изискванията на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Напротив, категорично установено в случая е, че процесният мотоциклет не
е бил вписан в регистрите на сектор „Пътна полиция“ и същият е бил без
поставени регистрационни табели – обстоятелства, потвърдени и в пледоарията на
защитника пред настоящата инстанция. Липсва спор и за това, че липсва валидно
сключен договор за прехвърлянето му, доколкото е била постигната единствено
устна уговорка за предаването на фактическата власт върху вещта от неустановено
по делото лице. Нещо повече, установява се, че никога не са били предприемани
действия по регистрацията на инкриминирания мотоциклет нито от сочения като
приобретател свидетел М., нито от което и да е друго лице. Няма доказателства и
за издадени транзитни табели с регистрационен номер за придвижване на
нерегистрирани превозни средства в страната, които да позволяват
идентификацията на превозното средство, поради което безпредметно се явява
обсъждането на доводите за осъществен нов внос. От друга страна, следва да се
вземат предвид данните за наличие на техническа неизправност на мотоциклета и
обстоятелството, че обвиняемият не притежава правоспособност за управление на
моторно превозно средство от тази категория, което значително повишава риска от
застрашаване на обществени отношения извън засегнатите от конкретното деяние,
както правилно е посочил районния съд. Поради това не би могло да бъде
споделено и възражението на защитата за приложимост на чл. 9, ал. 2 НК.
С
оглед изводите на двете съдебни инстанции за висока степен на обществена
опасност на деянието, въззивният съд не се съгласява и с изложеното от защитника,
че следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
обвиняемия, като в конкретния случай нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП,
предвиждаща санкция по административен ред за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, е неприложима по подробно изложените вече
съображения за престъпния характер на извършеното деяние.
С
оглед гореизложеното, правилно обвиняемият П.Н.Н. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието на обвиняемия Н. първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 50 лв. до 100 лв.; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК; не са причинени съставомерни имуществени вреди от престъплението и не е налице някое от посочените в ал. 7 на същия член изключения. Нещо повече, когато са налице предпоставките на чл.78а от НК, съдът е длъжен да приложи посочената норма, като освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.
При
определяне размера на наказанието „глоба“ правилно са съобразени ниската степен
на обществена опасност на дееца и обичайната такава на деянието. В случая не са
налице отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, а като смекчаващи
такива настоящият състав прецени доброто процесуално поведение и трудовата
ангажираност на Н.. Чистото съдебно минало на обвиняемия не следва да бъде
ценено като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
същото е една от материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата
на чл. 78а от НК. С оглед на това съотношение законосъобразно районният съд е
наложил на обвиняемия Н. „глоба“ в минималния предвиден от закона размер – 1000
лв., като настоящият състав приема, че е достатъчен за оказване на необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие върху обвиняемия.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания за неговото изменение или отмяна.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.01.2019 г., постановено по НАХД №
20728/2017 г. по описа на Софийски
Районен съд – Наказателно отделение, 99 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.