Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 10.10.2017 год. Град Царево
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Мария Москова
като разгледа докладваното от съдия Мария Москова гр. дело № 99/2017г. по описа на съда,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, допълнена и
уточнена, с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./, чл.500, ал.1, т.1 от КЗ,
предявен от ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
против К.С.С. с ЕГН **********,***.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника К.С.С., да му заплати сумата от 5 000.00 лева (пет хиляди лева),
представляваща част от главницата в размер на 403 181.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Като основание на вземането е посочено, че е регресна претенция на
застрахователя на основание чл.500,ал.1 т.1
от КЗ, представляваща изплатеното обезщетение по Застрахователна полица
№*** за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на „***" с per.
№ ***, за причинените от ответника неимуществени вреди по щета № 1000/15/217/500412. Ангажират се писмени
доказателства. Претендират се съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, процесуалният
представител на ответника адв.Р. е депозирал писмен отговор, с който взема
становище за недопустимост и неоснователност на ИМ, за което излага подробни
доводи и съображения. Не се противопоставя на доказателствените искания на
ищеца и не оспорва ангажираните от него писмени доказателства.
В с.з. процесуалният представител на
ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли да бъде изцяло уважена.
В с.з. процесуалния представител на
ответника оспорва исковата претенция по размер и основание и моли иска да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като обсъди поотделно и
в съвкупност направените доводи и ангажираните по делото доказателствата,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено цялото
производство по НОХД № 95/2015г. по описа на ОС-Бургас, от което се установява, че с влязла в законна сила Присъда № 89/28.04.2015г.
НОХД № 95/2015г., изменена с Решение
от 05.08.2015г. по ВНОХД № 95/2015г. на Апелативен съд-Бургас, потвърдено с Решение
№ 410/11.01.2016г. по КНОХД № 1262/2015г. на ВКС, К.С.С. с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 11.09.2014г. около 09.09 часа в ***, на главен път І-9, в пияно състояние и след
употреба на наркотично вещество – канабис, при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка „***”, с per. № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата по чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на К. К.
К. с ЕГН **********, като случаят е особено тежък – престъпление по чл.343 ал.3
б.“б“ предл.второ вр. ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛОС за срок от 7 години и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 9 години.
От приложените по делото
доказателства се установява, че за „***" с per. № *** е имало сключена
застраховка - „Гражданска отговорност” със „ЗАД „Алианц България” АД със
Застрахователна полица № ***, с период на застрахователно покритие от
21.05.2014г. до 20.05.2015. Видно от
приложените по делото документи от застрахователна преписка по щета №
1000/15/217/500412, същата е заведена на основание предявената претенция от К.
К. К. и Н. А. Б. – ***на починалата К. К. К.. Видно от представените по делото доклади
за щета и платежни нареждания, за репариране на претърпените от К. К. К. и Н. А.
Б. имуществени и неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на 11-
месечната им дъщеря К. К. К., както и направени разходи за погребение на детето
същите са предявили първоначално доброволна претенция, по която са били
изплатени от ЗАД „Алианц България" АД на 25.03.2015г. следните суми:
1/. Съгласно преводно нареждане за кредитен превод от 23.05.2015г. по
банковата сметка на К. К. К. са изплатени сумите в общ размер на 127 390.98
лева (сто двадесет и седем хиляди триста и деветдесет лева и 0.98 стотинки),
включващи
-120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди;
-800 лева - обезщетение за
имуществени вреди - разходи за погребение;
-6 590,98 лева - лихви върху горепосочените главници за периода
11.09.2014г. (датата на ПТП) до 25.03.2015г. (датата на плащането).
2/. Съгласно преводно нареждане за кредитен превод от 23.05.2015г. по
банковата сметка на Н. А. Б. са изплатени сумите в общ размер на 127 390.98
лева (сто двадесет и седем хиляди триста и деветдесет лева и 0.98 стотинки),
включващи
-120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди;
-800 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение;
-6 590,98 лева - лихви върху горепосочените главници за периода
11.09.2014г. (датата на Г1ТП) до 25.03.2015г. (датата на плащането).
Така също от представените по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че впоследствие, във връзка с предявена съдебна претенция срещу
застрахователното дружество, по повод на която е било образувано гр.д.№
7311/2016г. по описа на СГС, на 12.08.2016г. между ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД и К.
К. К. и Н. А. Б., е било подписано Споразумение, съгласно което на пострадалите
лица са изплатени допълнително застрахователни обезщетения за претърпените от
тях неимуществени вреди в резултат на описаното събитие в размер на по 75 000
лева (седемдесет и пет хиляди лева) за всеки от двамата, или общо 150 000 лева
(сто и петдесет хиляди лева), видно от 2 бр. платежни нареждания за извършен
кредитен превод от 23.08.2016г.
Изплатеното от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ’4 АД обезщетение за претърпените от К.
К. К. и Н. А. Б. имуществени и неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им К. К.
К. е в общ размер на 404 781.96 лева, като от тях имуществените вреди са в
размер на 1600 лева, а неимуществените вреди са в размер на 403 181.96
лева.
При тези данни съдът приема,че е доказана и причинно следствената връзка
между описаните щети и извършеното от С. престъпление.
По делото са приложени писма изх.№ 310-03-4349 от 03.08.2015г., доставено с
известие за доставяне ИД PS 1040 036527 9, върнато обратно на 25.08.2016г.
поради непотърсване на пратката от получателя, и повторно с писмо изх.№ 310-
03-6822 от 11.11.2016г., доставено с известие за доставяне ИД PS 1040 03 UBGF
Р, върнато обратно на 05.11.2016г. тъй като получателя се е преместил на друг
адрес, от които се установява, че ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД е направил два
неуспешни опита да връчи писмена покана на ответника да възстанови доброволно,
направени по описаните щети разходи на дружеството в размер общо на 404 781.96
лева по изрично посочена банкова сметка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема, че правното основание на предявения иск е чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. При преценка на приложимата правна норма съставът
съобразява, че исковата молба с
регресната претенция се основава на застрахователен договор -Застрахователна
полица № ***, с период на застрахователно покритие от 21.05.2014г. до
20.05.2015г., който е бил сключен при действието на отменения Кодекс на
застраховането. По правилото на §22 от ПЗР на КЗ е приложима част ІV от
отменения КЗ. При липсата на изрично
уговорено обратно действие на материалноправни норми на новия КЗ, съставът
приема, че е приложим - чл.274,ал.1,т.1,пр.1-во от КЗ/отм./, действал към
момента на сключване на застрахователния договор. Посочената от ищцовото
дружество норма на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ е нова / в сила от 2016г./ се явява
като допълнение и уредбата на тези правоотношения не се различава от тази в
КЗ/отм./.
Съобразно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./ чл.500, ал.1, т.1 от КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", заплатил
застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск
срещу застрахования, в случай, че при настъпването на пътнотранспортното
произшествие водачът виновно е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка
"Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице,
при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът виновно е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице
на обезщетение за причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по Застрахователна полица № ***, с период на застрахователно
покритие от 21.05.2014г. до 20.05.2015г. - обстоятелство, което не се оспорва и от страните. Съставът намира,
че е доказано безспорно и наличието на настъпило застрахователно събитие. По
делото безспорно е установено, че на ***г. ***, в нарушение на правилата за
движение по пътищата и след употреба на алкохол и упойващо вещество от страна
на водача на лек автомобил марка „***”, с per. № ***- К.С.С., ЕГН **********,
по негова вина е реализирано ПТП, при което е настъпила смъртта на К. К. К..
ЕГН **********, на 11 месеца от ***, и в резултат на което са причинени имуществените и неимуществените вреди,
предмет на Щета с № 1000/15/217/500412 по
описа на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД. Налице са и безспорни доказателства за
изплащане на застрахователното обезщетение за имуществените вреди в размер на
1600 лева и неимуществените вреди в размер на 403 181.96 лева от застрахователя
в полза на увредените лица. По отношение отговорността на ответника С. не се
спори, че към момента на ПТП е имал сключена валидна застраховка „ГО” към ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД. Съпричастността му и участието му при настъпването на
застрахователното събитие, е установено със задължителна сила, доколкото с
влязла в сила Присъда № 89/28.04.2015г. НОХД № 95/2015г., изменена с Решение от
05.08.2015г. по ВНОХД № 95/2015г. на Апелативен съд-Бургас, потвърдено с
Решение № 410/11.01.2016г. по КНОХД № 1262/2015г. на ВКС, К.С.С. с ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 11.09.2014г. около 09.09 часа в ***, на главен път І-9, в пияно състояние и след
употреба на наркотично вещество – канабис, при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка „***”, с per. № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата по чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на К. К.
К. с ЕГН **********, като случаят е особено тежък – престъпление по чл.343 ал.3
б.“б“ предл.второ вр. ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК и му е наложено съответното
наказание. Присъдата е влязла в законна сила и е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието. По правилото на чл.300
от ГПК ангажира с констатациите дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца и по отношение приетият за доказан елемент от
състава на престъплението- управление на МПС под въздействие на алкохол и след употреба на наркотично вещество – канабис. С оглед на това към
момента пререшаване на въпросите за вината за настъпване на ПТП е недопустимо.
При наличието на влязла в сила присъда гражданският съд е задължен за зачете
приетото от наказателния и не може да се произнася по деянието в посочените
ограничения в чл.300 от ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че претенцията
по чл.274,ал.1,т.1,пр.1-во от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 5 000.00 лева
(пет хиляди лева), представляваща част от главницата в размер на 403 181.96
лева, е установена по категоричен начин и следва да се уважи изцяло. Като
последица основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху
главницата, начиная от датата на давеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора ответникът следва да се осъди да заплати
направените от дружеството разноски. Представени са доказателства за договорено
адвокатско възнаграждение от 696 лв., като в Договора за правна защита и
съдействие е отразено, че възнаграждението е платено по сметка, а от
представената по делото фактура № ***г.
се установява, че същото е платено изцяло. От приложеното по делото платежно
нареждане от 22.02.2017г. се установява, че по сметка на съда ищцовото
дружество е заплатило сумата от 200 лева, представляваща такса за образуване на
делото. При изложените съображения С. следва да се осъди на основание чл.78
ал.1 от ГПК да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 896 лв.,
представляваща направени в настоящето производство разноски, от които 200 лева
държавна такса и 696 лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 5 000.00 лева (пет хиляди лева) –
частична претенция от главницата в размер на 403 181.96 лева, представляваща изплатено обезщетение за
неимуществени вреди по щета № 1000/15/217/500412 по Застрахователна полица № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 14.03.2017г. -датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 896 лева, представляваща
направени в настоящето производство разноски, от които 200 лева държавна такса
и 696 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: