Решение по дело №592/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР Варна, чрез процесуален представител ст.ю.к. К. Л. – А., против Решение № 101/31.01.2025 г., постановено по АНД № 2639 по описа за 2024г. на Районен съд гр. Варна, с което е отменен Електронен фиш Серия К № 7651912 издаден от ОД МВР – Варна, с който на Д. Н. Ф., [ЕГН], като законен представител на „Феонекс“ ЕООД, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи се, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства и е извел извод за несъставомерност и на двете повдигнати обвинения. Твърди се, че изложените мотиви не кореспондират с представените по делото доказателства, в частност представената схема на процесния пътен участък, видно от която ограничението наскоростта е 60 км., както и приложения снимков материал, съгласно който установената скорост е 84 км, а в издадения ЕФ е отразена скорост след приспадане на толеранса от 3 км. Поддържа се, че събраните по делото доказателства безспорно установяват вмененото нарушение, а процесният ЕФ отговаря на изискванията на закона. На изложените основания се моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди ЕФ.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява. В депозирани чрез пълномощник – адв.Т. писмен отговор и молба, касационната жалба се оспорва. Твърди се законосъобразност и обоснованост на мотивите на въззивния съд. Допълнително се сочи, че процесният фиш се явява издаден втори такъв за едно и също нарушение, като в тази връзка вече има влязло в сила решение по предходния такъв. Поради това и с оглед принципа „non bis in idem“ второто административнонаказателно производство е следвало да се прекрати. Като не е сторил това административнонаказващия орган /АНО/ неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Д. Ф.. Предвид изложеното се отправя искане за отхвърляне на касационната жалба. Претендират се разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, като в условията на евентуалност се възразява срещу размерана ю.к.възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на подадената жалба. Счита, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин извършеното нарушение. Електронният фиш е издаден на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП и съдържа необходимите реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, поради следното:

Производството пред ВРС е образувано по редовна жалба на Д. Н. Ф., като законен представител на „Феонекс“ ЕООД срещу ЕФ Серия К № 7651912 издаден от ОД на МВР – Варна. За да се произнесе ВРС е установил от фактическа страна, че на 17.06.2023г. в 13.04ч. в обл.Варна, общ.Аксаково на път ІІ-29 на километър 8+700 товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Феонекс“ ЕООД, представлявано от Феодотов се е движел със скорост 81 км/час при разрешена скорост 60 км/час - ограничение въведено с пътен знак В-26. Скоростта била измерена с техническо средство ATCC ARH CAM S1.

Съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които е кредитирал като логически свързани и последователни.

За да отмени издадения ЕФ ВРС е счел, че същият не съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП. Визираното в него административно нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както изисква закона. Извършеното нарушение не е подробно описано, не е посочено как е била определена скоростта на движение на автомобила. От същия не е ясно дали при определяне на скоростта на движение е зачетена допустимата грешка от 3 км/ч. Приел е, че видно от представените от АПИ справка и схема на процесния пътен участък, при километър 8+700 липсва поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта -60 км. час. Такъв знак е бил поставен в пътен участък км.7+700.

Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, но за неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.

Електронният фиш има свои задължителни реквизити /арг. чл.189 , ал.4 от ЗдвП/, като след тях обаче не фигурира начинът на определяне на скоростта на движение. Освен това събраните доказателства, в частност снимка към ЕФ е видно, че установената скорост на движение на процесния товарен автомобил е 84 км/ч, а процесният ЕФ е посочена такава 81 км/ч, т.е. при приспадане на допустима грешка от 3 км/ч.

На следващо място, погрешна е тезата на решаващия съд за несъставомерност на деянието, понеже на км 8+700 не е действало ограничението на пътен знак В26.

Съгласно чл.61, ал.6 от Наредба № 18 от 23 юли 2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци в случаите по ал. 5 под пътните знаци, въвеждащи забрана, се поставят допълнителни табели Т2, които указват разстоянието до края на зоната на действие на забраната.

В настоящия случай от представените схема и справка, неправилно разчетени от въззивния съд, се установява, че на км 7+700 по път ІІ- 29 е имало пътен знак пътен знак В26 заедно с пътен знак Т2 /1900 м/, което означава, че въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч. е действало 1900 м. след км 7+700 и поради тази причина е обхващало и пътния участък на км 8+700, където е имало поставено АТСС и където е преминал товарния автомобил на „Феонекс“ ЕООД, с управител на дружеството санкционираното физическо лице.

Гореизложеното води до извод за постановяване на въззивното решение в противоречие с материалния закон и обуславя отмяната му. Решението обаче е постановено и при допуснато нарушение на процесуалните правила, което води до невъзможност за решаване на спора по същество от настоящата инстанция.

Още с въззивната жалба от Феодотов е направено възражение, че за същото нарушение вече е бил издаден друг електронен фиш – ЕФ Серия К № 7651906, който е бил приложен към жалбата. По това възражение и представеното доказателство съдът нито е събирал допълнителна информация, нито е изложил мотиви. Същите се навеждат и пред настоящия съдебен състав, но произнасянето по тях за първи път би лишило страните от право на една инстанция по спора за законосъобразността на проведеното АНП и по материалната законосъобразност на ЕФ.

Като не е събрал доказателства за изясняване на наведените възражения и не е изложил мотиви по релевантните факти, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на въззивното решение. Последното налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от ВРС. При повторното разглеждане съдът следва да събере информация от ответника дали се касае за едно и също нарушение и каква е причината за издаване на втория ЕФ, в случая процесния такъв. При безспорно установяване на идентичност, следва да се зачете принципа „non bis in idem“.

При новото произнасяне въззивния съд следва да се произнесе и за разноските пред настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 101/31.01.2025г. постановено по АНД № 2639 по описа на РС-Варна за 2024 г.; и

ВРЪЩА делото на РС Варна, за ново разглеждане от друг състав, при спазване на дадените указания.

Решението е окончателно.