О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Варна, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети
състав в закрито съдебно заседание проведено на дванадесети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 3089/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. Х от Административно
процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 16738/12.11.2019г.
на Д.Л.Ц. *** против Заповед № 20//25.03.2019г. на Главния архитект на Район
„Приморски“ при Община Варна.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за нищожна,
постановено в грубо нарушение на процесуалните правила, несъответствие на
фактите, служещи за основания и приложимите правни норми, представляващо
съществено противоречие с материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорената
заповед.
Ответника по делото – Главния архитект на Район
„Приморски“ при Община Варна, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна И.Д.К., чрез адвокат Т.С.
оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателката не е от кръга на заинтересованите
лица изчерпателно изброени в Закона за устройство на територията, поради което
няма правен интерес от оспорването.
Заинтересованата страна Н.Л.З., не изразява становище
по жалбата.
Заинтересованата страна К.А.А., не изразява становище
по жалбата.
Заинтересованата страна Ц.К.А., не изразява становище
по жалбата.
Заинтересованата страна Н.К.А., не изразява становище
по жалбата.
Заинтересованата страна Д.К.А., не изразява становище по
жалбата.
Административен съд - Варна, след като
се запозна с жалбата и съдържанието на приложената по делото административна
преписка, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Заповед № 20/25.03.2019г. на
Главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна.
От доказателствата по делото е видно, че по депозирано
заявление рег. № АУ020074ПР от 25.02.2019г., Главния архитект на Район
„Приморски“ при Община Варна е издал на И.Д.К. Разрешение за строеж № 39 от
05.03.2019г. за строеж – лятна кухня – друг вид сграда за обитаване /допълващо
застрояване/, находяща се в УПИ VІ-76, 77, кв.25, идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2575.2016
по плана на кв.Виница, гр. Варна с административен адрес: гр. Варна,
ул.“Лозарска“ № 15. След издаване на разрешението за строеж, Главния архитект
на Район „Приморски“ е издал процесната заповед № 20/25.03.2019г., с която е
наредено изменение на Разрешение за строеж № 39 от 05.03.2019г., като в
заглавието на строежа на ред първи след „Строеж“ вместо „Лятна кухня – друг вид
сграда за обитаване /допълващо застрояване/…“ да се чете: „Жилищна сграда …“ и
след „ На основание“ на ред първи вместо …във връзка с чл.41 и чл.42 от ЗУТ…“
да се чете „…във връзка с чл.37, ал.1 от ЗУТ…“ Посочено е, че заповедта е
неразделна част от издаденото Разрешение за строеж № 39 от 05.03.2019г.
За да оспори процесната заповед, жалбоподателката твърди,
че е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.303, УПИ ХХІ-74, кв.25, кв.Виница,
като спор между страните относно този факт няма.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните и която съдът кредитира като компетентно и изчерпателно
изготвена, съобразена с доказателствата по делото. Според експертизата има
влязъл в сила Подробен устройствен план за кв. Виница, одобрен със Заповед №
84/20.11.1985г. от Председателя на ИК на ОбНС – Варна. За УПИ VІ-76,77, кв.25
/имот с идентификатор 10135.2575.2016 по плана на кв.Виница, гр. Варна, за
който е издадено разрешение за строеж е предвидено ниско застрояване до 10м.
Същият е в зона Жм за ниско жилищно застрояване с посочени в експертизата
показатели. Според експертизата, строителството е започнато, като са изпълнени
изкопните работи и са положени ивичните основи. Отлята е и армираната подова
бетонова настилка. За строежа е одобрен инвестиционен проект, приет на РЕСУТ
04/15.02.2019г. В имота е изградена триетажна жилищна сграда, което е основното
застрояване в УПИ VІ-76, 77, кв.25, кв. Виница, гр.Варна. Според експертизата,
в имота може да се изпълни допълващо застрояване в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план.
С протоколно определение в открито съдебно заседание,
проведено на 13.10.2020г., съдът е дал ход на делото по същество и го е обявил
за решаване.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че неправилно е дал ход на
делото по същество, който следва да бъде отменен, а производството по делото
прекратено, тъй като подадената жалба е процесуално недопустима поради следните
съображения:
Издадената и оспорена в настоящото производство
заповед е неразделна част от издаденото разрешение за строеж.
С разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ са посочени изчерпателно заинтересованите лица
имащи право да обжалват разрешението за строеж в случаите на нов строеж,
какъвто е процесният – възложителят, собствениците и носителите на ограничени
вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22,
ал.1 – възложителят и собственикът на земята. С оглед данните по делото
жалбоподателката не попада в нито една от посочените категории. Установеното и
неоспорено от страните обстоятелство, че същата притежава право на собственост
върху съседен поземлен имот, не я прави заинтересовано лице с право да оспорва
издадената заповед, която се явява неразделна част от Разрешение за строеж № 39 от 05.03.2019г. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея
съдът следи служебно. С липсата на качеството на заинтересованата страна по
смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ, не е налице правен интерес от обжалване за
жалбоподателката, което съставлява и пречка да се извърши съдебна проверка по
същество на оспорената заповед. Предвид изложеното, определението постановено в
открито съдебно заседание, с което е
даден4 ход на делото по същество следва да бъде отменено, жалбата да бъде
оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по
делото да се прекрати.
С оглед изхода на спора, основателна и своевременна се
явява претенцията на процесуалния представителна заинтересованата страна Йвайло
К. за присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК, на И.К. следва да
бъдат присъдени разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/
лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.159, т.4 от АПК, Административен съд – Варна пети състав
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си за даване ход
по същество в съдебно заседание проведено на 13.10.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Л.Ц. *** против
Заповед № 20//25.03.2019г. на Главния архитект на Район „Приморски“ при Община
Варна.
ОСЪЖДА Д.Л.Ц. *** да заплати на И.Д.К., ЕГН: **********,***
сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева, разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
3089/2019г. по описа на Административен съд гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: