№ 166
гр. Ловеч, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № *********** по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0906-000881 от 04.10.2021 г. на Началник на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на СВ. К. В. от ** административно наказание
на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят В., който чрез адвокат В.Н.
го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно издадено. Сочи, че в АУАН и издаденото НП не е посочено мястото на
извършване на нарушението, тъй като единствено посочването, че е извършено в с.**** не е
достатъчно да го индивидуализира. Счита, че дори и формално да има извършено
нарушение, то същото е маловажно, тъй като се касае за деяние с изключително ниска
степен на обществена опасност и от което не са последвали никакви вредоносни последици.
Изтъква, че въпросният мотор В. е получил по наследство и имал за него сантиментална
стойност, че няма извършени други нарушения по ЗДвП, както и че наказващият орган не е
съобразил причините за извършване на нарушението. Позовава се в тази връзка и на ТР № 1
от 12.12.2007 г. на ВКС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с
процесуалният си представител адвокат В.Н.. Последният поддържа жалбата с наведените в
нея доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно
издадено. Акцентира на обстоятелството, че не е било индивидуализирано мястото на
извършване на нарушението, тъй като освен населеното място е следвало да се посочи и
1
административния адрес. Излага аргументи и че към момента на извършване на
нарушението е бил приложим текста на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е била в сила все още
разпоредбата на чл.189з от ЗДвП. Счита, че в случая е типичен маловажен такъв, тъй като
жалбоподателят е ремонтирал мотоциклета, за да го приведе в изправност и съответно да го
регистрира. Сочи, че той само го е пробвал пред дома си в с.****, за да види дали работи.
Алтернативно сочи, че ако съдът прецени, че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в
случая, то да се приложи тази по чл.9, ал.2 от НК, тъй като и наказателното производство
преди това е било прекратено на това основание. Претендира на жалбоподателя да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Направили са възражение по
чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай, че такова е претендирано от жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Пр.
Н. Б., ***, ****а и ******, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 04.10.2021 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч издал наказателно
постановление № 21-0906-000881 срещу СВ. К. В. от ** за това, че на 11.09.2021 г., в 15:22
часа, в с.**** е управлявал мотоциклет „***“, червен на цвят, с номер на рама ***, който
мотоциклет не е бил регистриран по надлежния ред. В обстоятелствената част на НП е
посочено още и че с постановление № 4179/2021 г. от 25.06.2020 г. Района прокуратура
гр.Ловеч е отказала да образува досъдебно производство и го е изпратила за налагане на
административно наказание. От така изложената фактическа обстановка наказващият орган
приел, че жалбоподателят В. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния
ред, поради което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание
чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП наложил на С.В. глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети 10 контролни точки
на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Посочено е също така, че наказателното постановление се издава на основание чл.36,
ал.2 от ЗАНН.
От представеното по настоящето дело доказателства се установява, че на 11.09.2021
г. е бил съставен АУАН бланков № 472973 /л.36/, съставен от свидетеля С.Д. срещу
жалбоподателя С.В., с посочено в него извършено нарушение на разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
По описания в представения АУАН случай, с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 27.09.2021 г. на прокурор при РП Ловеч, по преписка №
4179/2021 г. /л.8/ било отказано да бъде образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, тъй като прокурорът преценил, че
2
деянието е малозначително – чл.9, ал.2 от НК и поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление, а административно нарушение.
Постановено е било препис от постановлението да се изпрати на ПП Ловеч за налагане на
административно наказание.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/.
Коректно в обжалваното НП е посочено, че същото се издава на основание чл.36, ал.2
от ЗАНН, като в обстоятелствената му част е посочен и номера на постановлението за отказ
да се образува наказателното производство и че същото е изпратено от прокурора на
наказващия орган за налагане на административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на
11.09.2021 г. в с.****, област Ловеч, жалбоподателят В. е управлявал мотоциклет „***“ с
номер на рама ***, за който мотоциклет няма данни да е бил регистриран по надлежния ред
– факти, които и самият той не отрича и не оспорва. С тези си действия В. е нарушил
даденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП правило, че по пътищата отворени за
обществено ползване се допускат само МПС, които са регистрирани по съответния ред и
съответно от обективна стана е бил осъществен състава на нарушението по чл.175, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП. От субективна страна В. е знаел, че мотоциклета не е регистриран, но
въпреки това го е управлявал.
Не може да бъде споделено възражението, че наказващият орган не е
индивидуализирал мястото, където е било извършено нарушението и с това е нарушил
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изпълнителното деяние на вмененото нарушение
се състои в управлението на нерегистрирано МПС по пътищата отворени за обществено
ползване, каквито се явяват и улиците в населеното място с.****. В този смисъл, мястото на
извършване на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано и не е било
необходимо да се сочи конкретния жилищен адрес, пред който жалбоподателят е бил спрян
за проверка от органите на ПП.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН.
Правилно наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма на
чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП.
Правилно също така наказващия орган е отнел 10 контролни точки за нарушението
санкционирано по чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, тъй като същото е предвидено в
Наредба № Із-2539 на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на
3
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Обстоятелството,
че не е изписано цялото наименование на наредбата не е процесуално нарушение, още по-
малко пък е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като отнемането на
контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система
на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна
санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на
извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна даденост,
какъвто е и настоящия случай.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на съдебните
прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице
административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН
въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично
противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин
от събраните и анализирани доказателства по делото. Обсъждането на този въпрос в
настоящия случай е възможно и въпреки разпоредбата на чл.189з от ЗДвП (ДВ, бр.109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), която постановява, че за нарушенията по този закон не се
прилагат нормите на чл.28 и чл.58г от ЗАНН, тъй като обсъжданото тук нарушение е било
извършено, съответно и наказателното постановление е било издадено преди влизането в
сила. А съгласно нормата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се
прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2 на
същия текст, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Ето защо, доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушението и наличието на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН следва да бъдат обсъдени.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се
налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-
наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на
целесъобразност. Ето защо, в административнонаказателното производство преценката
относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от наказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването
му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя
подлежи и на съдебен контрол.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че с измененията и допълненията на
ЗАНН с ДВ, бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г., беше създадена нова т.4 на § 1,
ал.1 от ДР на ЗАНН, в която се дефинира понятието „маловажен случай“ за целите на
4
административнонаказателното производство. Независимо, че тази разпоредба е влязла в
сила след извършване на нарушението и издаването на процесното НП, то същата е
приложима към случая, тъй като е аналогична с дефиницията за „маловажен случай“, дадена
в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. А последната беше приложима в
административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен случай“ е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В настоящият случай, жалбоподателят за първи път е извършил нарушение на
разпоредба от ЗДвП, тъй като доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от
въззиваемата страна. Освен това, установи се от свидетелските показания по делото, че В.
само е изпробвал изправността на мотоциклета на улицата, непосредствено пред дома на
родителите си и именно в този момент е бил установен и спрян за проверка от служителите
на ПП. В този смисъл са както показанията на ангажираните от него свидетели ***а и ****,
така и на полицейските служители Б. и Д.. Последните двама също сочат, че и на тях
жалбоподателят е заявил, че само е излязъл да изпробва мотоциклета, както и че е бил
установен в близост до мястото, където живее в с.****. Тези данни от свидетелските
показания потвърждават твърденията на жалбоподателя, че само е искал да изпробва
мотоциклета и навеждат на извода, че случилото се е било еднократен акт и намерението му
не е било трайно и системно да го управлява, въпреки липсата на надлежна регистрация.
Тези обстоятелства обуславят една значително по-ниска обществена опасност на деянието,
отколкото е обичайната за този вид нарушения по ЗДвП. Това и като се има предвид, че
нарушението е формално, от него не произтекли преки вредни последици, липсват данни и
за наличието на предпоставки за евентуални косвени такива, а също и че се касае по-скоро за
изолиран случай и като се съобрази и посоченото по-горе обстоятелство за чистото откъм
нарушения по ЗДвП минало на В., се разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Видно от събраните
доказателства се касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла на цитирана по-горе легална дефиниция. Затова и една такава санкция би била
необосновано тежка и несъразмерна на извършеното.
Ето защо, изложеното по отношение на приложението на чл.28 от ЗАНН е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В този смисъл, настоящият състав намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.63,
ал.4 от ЗАНН в редакцията, която е в сила от 23.12.2021 г. и която гласи, че когато съдът
отмени наказателното постановление поради маловажност, с решението се предупреждава
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
5
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Това е така, тъй като, макар и да се касае за правомощие на съда, по същество с тази
норма са предвидени материалноправни последици за нарушителя. Предупреждението
препятства възможността за повторна отмяна на постановлението за същото нарушение,
поради маловажност на случая (макар и понастоящем да е в сила разпоредбата на чл.189з от
ЗДвП, то въпросът е принципен) за определен срок във времето, което безспорно означава,
че се засяга правния статус на лицето.
Ето защо, така изложеното беше съобразено от настоящата инстанция, както и
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която както се посочи и по-горе в изложението,
предвижда императивно, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, следва да се прилага онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. В тази връзка и константната съдебна практика приема, че по-
благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки
административнонаказателни последици. Затова и в обсъждания тук случай, по-
благоприятен закон е този преди промяната с ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.,
тъй като към жалбоподателя няма да бъде отправено предупреждение, което при всички
случаи ще има негативен ефект в правната му сфера. В този смисъл е например и Решение
№ 1049 от 10.06.2022 г. по к.адм.н.дело № 52582022 г. на състав при Административен съд
гр.Пловдив.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, без да се прилага разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН.
При този изход на делото и предвид претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, както и направеното в тази връзка възражение
за прекомерност от въззиваемата страна, то съдът намира следното :
По силата на разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН (предишна чл.63, ал.3), в
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно нормата на чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно
приложение намира ГПК. Респективно, разпоредбата на чл.81 от ГПК сочи, че във всеки акт,
с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. В разглеждания случай, видно от представеният договор за правна защита и
съдействие от 08.11.2021 г. /л.14/, жалбоподателят В. е заплатил на упълномощения от него
процесуален представител адвокат В.Н. сумата от 600 лева. Размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В нормата
на чл.18, ал.2 от Наредбата е разписано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата, върху
6
стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. В конкретния случай наложената с НП
глоба е в размер на 200 лева. Делото е разгледано в четири съдебни заседания, с
непродължителен разпит на четирима свидетели. Като казус случаят не се отличава с
особена фактическа и правна сложност и не се различава от други подобни от този вид.
Поради това съдът намира, че претендираните разноски не следва да бъдат присъждани в
пълният им доказан размер, като в този смисъл направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2) следва да
бъде уважено. Изхождайки от предмета на делото, правната и фактическа сложност на
поставения за разглеждане казус, както и броя на проведените редовни съдебни заседания и
продължителността им, съдът намира, че изплатеното възнаграждение е прекомерно, поради
което следва да бъде намалено към определения по чл.7, ал.2 от Наредбата минимум и на
жалбоподателя се присъдят разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1, във връзка с ал.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-000881 от 04.10.2021
г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч , с което на СВ. К. В. от ** ******,
ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни
точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на СВ. К. В.
от ** с горните данни, сумата 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото
разноски, като искането за разликата до претендираният размер от 600 лева оставя без
уважение, като прекомерен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7