Определение по дело №885/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.436 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на “. Р. Б. , ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ц. С.” № 3. чрез юриск. Ф, насочена срещу действия на ЧСИ М по изп. дело № 304/2012 г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в постановление от 14.01.2013 г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по разноските за изпълнителното производство. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определените разноски за адвокатско възнаграждение и дължими такси по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ. Иска се да бъде намалено определеното в Постановление от 14.01.2013 г. на ЧСИ М адвокатско възнаграждение от 1425 лева на 100 лева, както и произтичащото от това намаление на разноските по т.26 от ТТЗЧСИ. С жалбата се прави и искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 304/2012 г. по описа на ЧСИ М по отношение на обжалваните такси и разноски. Жалбоподателят претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК адв. Рупова - пълномощник на взискателя по изп. дело № 304/2012 г. по описа на ЧСИ М, М. Ф. К. е депозирала възражение, с което се оспорва жалбата.

Съгласно чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ М е изложила мотиви, като излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че договореното адвокатско възнаграждение е било в размер на 2500 лв., т.е. над допустимия трикратен размер съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с постановление от 14.01.2013 г. е намален същия до размера на 1425 лв.

Като провери данните по изпълнителното дело на основание чл.437, ал.3 ГПК съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е от длъжника по изпълнителното дело № 304/12 г. по описа на ЧСИ М в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

От приложеното копие от изпълнително дело № 304/2012 г. по описа на ЧСИ М, рег. № 797 с район на действие БОС се установява, че изпълнителното производство е образувано на 14.12.2012 г. със страни: взискател М. Ф. К. от гр. Я. и длъжник “. Р. Б. , по молба на взискателя чрез пълномощника адв. Р, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.11.2012 г. от Районен съд С. по гр. д. № 20512/2009 г. При образуване на изпълнителното дело молителят- взискател е представляван от адвокат Рупова, като е приложено пълномощно и договор за правна помощ от 11.12.2012 г. /л.4 от изпълнителното дело/. В адвокатското пълномощно е отразено, че е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. за представителство по образуване и движение на изпълнителното производство. В хода на производството на 14.12.2012 г. е подадена молба, чрез адв. Р с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение изх. № 04995/14.12.2012 г. за сумите 10000 лв., представляващи неимуществени вреди, както и разноски по изпълнителното дело 2500 лв. адвокатско възнаграждение, такси съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 66 лв. и 1170 лв. Длъжникът е поискал ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение от 2500 лв. като се позовава на прекомерност. С обжалваното постановление ЧСИ е приел, че разноските по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до трикратния размер на минималното възнаграждение, определено от Наредба № 1 /09.07.2004 г. За да постанови това ЧСИ е приложил §2 от ДР на посочената Наредба.

Видно от отправената до длъжника /жалбоподател в настоящето производство/ покана, дължимото задължение, въз основа на което съдът приема, че следва да бъде изчислен размерът на адв. възнаграждение, е 10000 лв. – неимуществени вреди, във връзка с изп. лист от 28.11.2012 г. на СРС по гр. д. № 20512/2009 г. по описа на с. съд. Възнаграждението по чл. 10, т. 1 от цитираната наредба - за образуване на изп. дело е 100 лв. Към това възнаграждение следва да бъде прибавено възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от Наредбата - за водене на изп. дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Това възнаграждение по правилото на последната разпоредба е 1/2 от възнаграждението, определено в чл.7, ал.2. При материален интерес в размер на 10000 лв., адв. възнаграждение ще бъде определено по т. 3 на чл.7, ал.2 от Наредбата или 650 лв. При това положение, 1/2 от възнаграждението, определено в чл.7, ал.2 от Наредбата, ще бъде 325 лв. Възнаграждението по т. 2 на чл.10 от Наредбата, събрано с това по т. 1 от същата, е равно на 425 лв. /100 лв. + 325 лв./. В този размер, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е следвало да се определи и размерът на адв. възнаграждение в изп. производство. Тъй като разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК препраща към чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, пар.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения е неприложим, с оглед посочената законова разпоредба и чл.15 ЗНА, в този смисъл определение № 283 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 304/2009 г. на ТК, II ТО на ВКС.

Само за пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че договореното адвокатско възнаграждение, предмет на настоящето производство, надвишава и трикратния размер регламентиран в Наредбата.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното постановление следва да се отмени в частта, в която дължимото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя е намалено за разликата над 425 лв. до определената в постановлението сума от 1425 лв. С оглед намаляването на адвокатското възнаграждение ЧСИ следва да намали и разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Предвид разрешаването на повдигнатия с жалбата въпрос с акт, който не подлежи на обжалване, искането за спиране на изпълнителното производство, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски в настоящото производство- 60 лв. по т.4, т.5 и т.8 ТТРЗЧСИ, 25 лв. държавна такса, внесена по сметка на БОС и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и §2 ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.11 от цитираната наредба за обжалване действията на съдия-изпълнителя възнаграждението е 100 лв., поради което на жалбоподателя следва да се определи възнаграждение в посочения размер, както и държавна такса, внесена по сметка на БОС, съобразно уважената част от иска. Исканите разноски в размер на 60 лв. не следва да се присъждат. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. С оглед изхода на спора взискателя следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя “. Р. Б. сторени разноски в настоящото производство в размер на 94,39 лв. съобразно уважената част.

Водим от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М по изп. д. № 304/2012 г., изразяващи се в постановление от 14.01.2013 г. за определяне на дължимите от длъжника “. Р. Б. разноски за адвокатско възнаграждение по изп. д. за разликата над 425,00лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ до определения от ЧСИ размер от 1425,00 лв.

ЧСИ да съобрази таксите по т.26 ТТРЗЧСИ с посочения размер, като дължим адвокатски хонорар в размер на 425,00 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника “. Р. Б. за спиране на действията по изпълнението.

ОСЪЖДА М. Ф. К., ЕГН *, от гр. Я., ул. “Б.” № 21 да заплати на “. Р. Б. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ц. С.” №3., чрез процесуалния представител Ф, юрисконсулт сумата в размер на 94,39 лв., представляваща сторени разноски в настоящето производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: