Решение по дело №2640/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 767
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20213110202640
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Варна, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202640 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като
Административен съд – гр.Варна е отменил Решение №260224/18.02.2021г. по АНД
№4244/2020г. по описа на ВРС.
Първоначално производството е образувано жалба на Д. ЦВ. П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.Аксаково, общ.Аксаково, обл.Варна срещу
Наказателно постановление № РЗ - 007 от 29.09.2020 г., издадено от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с което на жалбоподателката са
наложени следните административни наказания: на основание чл. 155, ал. 1 Закона за
защита на растенията /ЗЗР/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв. за нарушение на чл. 107, т. 1 ЗЗР и на основание чл. 165, ал. 1 ЗЗР е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 107, т. 2
ЗЗР.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като се
излагат аргументи , че то е незаконосъобразно поради допуснати съществени
1
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
В условията на евентуалност, се иска отмяна на НП на основание разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН с оглед на ниската обществена опасност на извършване на деянието.
В съдебно заседание, въззвницата се явява лично и се представлява от надлежно
пълномощен процесуален представител - адв.Б., който поддържа жалбата. В пренията
си по съществото на делото моли за отмяна на НП на основанията посочени в жалбата,
като допълва и други. Претендира и за присъждане на разноски, за които представя
доказателства.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се явява ю.к. Р.,
която оспорва жалбата. В хода по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

На 11.08.2020 г. инспектори от Областна дирекция по безопасност на храните –
Варна- св. В. Н. Г. и нейна колега , извършили проверка на обект, находящ се в
землището на гр. Игнатиево, местност „Саячала“, област Варна, представляващ
2
оранжерия с пипер с площ от 279,1 м, собственост на земеделския стопанин Д. ЦВ. П..
Проверката била извършена в изпълнение на „Национална програма за контрол на
остатъци от пестициди в и върху храни от растителен и животински произход за 2020
г.“
Проверката се извършила в присъствието на възз. П.. По време на проверката
контролните органи взели растителни проби от пипер (листа) – около 1 кг. за
идентификация на употребените препарати за растителна защита от оранжерия
посочена им от земеделския стопанин. Пробите били взети с Протокол № 2 към
Констативен протокол № 002982 от 11.08.2020 г. и били опаковани пред земеделския
стопанин и изпратени в лаборатория „Приморис България“ АД в гр. Пловдив. При
анализа се установило, че във взетите растителни проби се откриват активните
вещества фенамидон, флоникамид и триадименол.
При тези констатация проверяващите приели, че Д. ЦВ. П., в качеството си на
земеделски стопанин, е употребила продукти за растителна защита, съдържащи едно
2
забранено (фенамидон) и две неразрешени активни вещества за културата пипер
(флоникамид и триадименол).
Поради горното св. В.Г. съставила акт за установяване на административно
нарушение по чл. 107, т. 1 от Закона за защита на растенията и административно
нарушение по чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията.
АУАН бил връчен на жалбоподателката, която посочила, че към момента няма
възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок не било депозирано
писмено възражение срещу съставения АУАН. Поради това АНО издал процесното
НП срещу въззивницата, като възприел изцяло фактическите и правни констатации на
актосъставителя Г..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни, които
ценени в тяхната съвкупност не навеждат на различни правни изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел В. Н. Г. – инспектор в отдел „Защита на растенията“ при ОДБХ като
конкретни, логични и непротиворечиви на останалите приобщени по делото
доказателства.
Съдът кредитира и писмените материали събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
физическо лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.175, ал.1 от ЗВД.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
3
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав,
констатира, че в хода на развилото се административно-наказателно производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в частност тези на чл.42,
т.3, т.4 и т.7, чл.43 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съобразно цитираните
разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като
следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
доказателствата, които го подкрепят.
Видно от обстоятелствената част на АУАН, а и на НП, в същата фигурират
единствено дата на установяване на нарушението /и по-точно дата на извършване на
проверката, доколкото нарушението е установено след извършване на лабораторните
анализи/, но липсват факти от които да се направи извод, дали АНО приема, че това е и
датата на извършване на нарушението. Отделно от това съдът намира, че датата на
проверката/установяване на нарушението-11.08.2020г. няма как да съвпадне с датата на
неговото извършване, тъй като видно от представената като доказателство протокол от
извършена проверка, в него не е отбелязано, че в деня на проверката е било установено
третиране на растенията с конкретни препарати. Нещо повече, в своите показани св.Г.
посочи, че пробите са взети във фазата на вегетацията на културата, а използваните
препарати месеци преди анализа се отразявали в пробата. Фактически констатации за
конкретна дата на употреба на препаратите в НП липсват. Следва да се отбележи, че на
датата вписана в АУАН и НП, а именно 11.08.2020г. е датата на вземане на пробите, но
не и на третиране на растенията с препарати.
В НП липсват и конкретно посочване на място на извършване на нарушението, като
отново е споменато само мястото на проверката.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото
е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на
извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП,
същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по
ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма, а непосочването на мястото на извършване на нарушението в
4
АУАН ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от
компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо
нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е
обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
С обжалваното НП, на наказаното лице, е наложена административно наказание за
извършено нарушение по чл.107, т.1 и т.2 от ЗЗР, за това, че в качеството си на
земеделски стопанин е употребила продукт за растителна защита, съдържащ активно
вещество фенамидон, което е забранено за употреба, съгласно регистър на
разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита, който
Българска агенция по безопасност на храните създава и поддържа, съгласно чл. 6, ал. 1,
т. 1 (а) от Закона за защита на растенията и за тома, че е употребила продукти за
растителна защита, съдържащи активните вещества флоникамид и триадименол,
които са извън обхвата на разрешената употреба при културата пипер, съгласно
регистър на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна
защита, който Българска агенция по безопасност на храните създава и поддържа,
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 (а) от Закона за защита на растенията.
Съгласно чл.104 от ЗЗР продуктите за растителна защита се употребяват: 1. в
съответствие с чл. 55 от Регламент (ЕО) № 1107/2009; 2. съобразно специфичните
мерки за опазване на водната среда (повърхностни и подземни води) и на питейната
вода по чл. 125, ал. 2; 3. при условия и по ред, определени в наредба на министъра на
земеделието, храните и горите. (2) Продуктите за растителна защита могат да се
употребяват и съобразно специфичните принципи за интегрирано управление на
вредителите. (3) При употребата на продукти за растителна защита се спазват защитни
зони и отстояния от съседни чувствителни култури. Защитните зони и отстояния се
определят в наредбата по ал. 1, т. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗР
разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита се издава
от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него длъжностно лице
на лице, установено на територията на държава членка, при условия и по ред,
определени в наредба на министъра на земеделието, храните и горите.
С разпоредбите на чл.107, т.1 и т.2 от ЗЗР се забранява съответно съхранението с цел
употреба и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита и
употребата на продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба
или в доза, която надвишава максималната разрешена доза на единица площ. Съгласно
параграф 1, т. 32, т.45 и т.46 от ДЗ на ЗЗР: „Неразрешена употреба" е употреба на
разрешен продукт за растителна защита извън посоченото в разрешението му за
пускане на пазара и употреба. „Разрешен продукт за растителна защита" е всеки
продукт за растителна защита, за който има разрешение за пускане на пазара и
5
употреба; „Разрешена употреба" е приложение на продукт за растителна защита при
определени растения и растителни продукти и срещу определен вредител при условия
на употреба, посочени в разрешението за пускане на пазара и употреба на продукта.
В разпоредбите на чл.155, ал.1 и чл.165, ал.1 от ЗЗР е предвидена санкция за
нарушаване на посочените забрани в чл.107 т.1 и т.2 от ЗЗР : глоба от 1000 до 3000 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление за нарушение по чл. 107, т. 1 и глоба от 1500
до 3800 лв. за нарушение на чл.107, т.2 от ЗЗР.
В конкретния случай, видно от доказателствата по делото ангажирани от
въззиваемата страна /извадка от база данни на ЕС за пестицидите/ продуктът
фенамидон е забранен за употреба предвид липсата на разрешение за неговото
използване /разрешението е изтекло на 14.08.2018г./, а инсектицидите флоникамид и
триадименол са разрешени за употреба съответно при розови храсти /всички видове
рози/ и при лози. Следователно същите не са разрешени за употреба при културата
„пипер“.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В конкретния случай е наказано физическо лице за извършено
административно нарушение. По делото, обаче, не са установени безспорни
доказателства именно жалбоподателката П. да е употребила продукт за растителна
защита, съдържащ веществата фенамидон, флоникамид и триадименол. Видно от
показанията на св.Г. във водения дневник не е отбелязано използване на продукт за
растителна защита, съдържащ пестицид или някой от инсектицидите посочени- по-
горе. В деня на проверката не е било установено третиране на културите с посочените
препарати от възз.П.. Нещо повече, в показанията си Г. сочи, че в непосредствена
близост до оранжериите са се намирали други култура- царевица и овошки, като не е
установено дали при тяхното третиране с продукти за растителна защита е спазено
отстояния от съседни чувствителни култури, случая пипер /изискване на чл.104, ал.3
от ЗЗР/ и е избегната всякаква възможност за попадане на пестициди върху
отглежданите от възз. култури. В случая не се касае са обективна, безвиновна
отговорност на юридическо лице или едноличен търговец, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението,
предвидена в чл. 83 ЗАНН, а следва да се докаже по безспорен и категоричен начин, че
се касае за умишлено деяние на конкретно лице, каквито безспорни доказателства в
случая не са установени по делото. Горното прави повдигнатото от административно
обвинение абсолютно незаконосъобразно.
Поради това, че липсват доказателства за извършено нарушение по чл. 107, т. т.1 и т.2
6
ЗЗР от страна на жалбоподателката, наказателно постановление е издадено и в
противоречие с материалния закон.
Предвид крайния извод, че НП подлежи на отмяна на посочените по-горе основания,
съдът намира, че в конкретния случай не следва да обсъжда наличието или липсата на
предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски, съдът
установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложените на л. 51 от АНД №4244/20г. , л. 19
7
от КАНД №751/21г. и на л.11 от настоящото АНД договори за правна защита и
съдействие съответно от 04.11.20г.26.03.21г. и от 08.09.21г..02.2020 г. , от приложените
пълномощни и списъци с разноски се установява, че жалбоподателката е възложила на
адв.Балтанов оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство два пъти пред РС-Варна и един път пред АС-Варна по обжалване на
процеснното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 405 лева за
всяка една от инстанциите /или общо 1215лв./ и е заплатено в брой, за което са
представени доказателства по делото, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния
представител на ОДБХ-Варна в съдебно заседание. Минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното
плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000
лв. до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; В случая са наложени
административни накаания „глоба“ в общ размер на 2500 лв. и минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 405 лв.. В
случая е договорено възнаграждение в минимален размер -405 лв. установен в
Наредбата за една инстанция и не може да се определи като прекомерно. Ето защо на
въззивницата се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 1215
лв. Доколкото ОДБХ - Варна е териториално поделение на БАБХ, а не самостоятелно
юридическо лице – по арг. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за Българската агенция по
безопасност на храните и предвид разпоредбата от чл. 1, ал. 2 от същия закон, съгласно
която Българската агенция по безопасност на храните е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище град София, съдът намира, че именно Българската агенция по
безопасност на храните следва да бъде осъдена да заплати разноските на въззивната
8
страна в посочения по горе общ размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РЗ - 007 от 29.09.2020 г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с което на Д. ЦВ.
П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Аксаково, общ.Аксаково, обл.Варна са
наложени следните административни наказания: на основание чл. 155, ал. 1 Закона за
защита на растенията /ЗЗР/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв. за нарушение на чл. 107, т. 1 ЗЗР и на основание чл. 165, ал. 1 ЗЗР е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 107, т. 2
ЗЗР.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Д. ЦВ.
П., ЕГН **********, с адрес гр. Аксаково, ж.к. „Надежда“, бл. 5, вх. 1, ет. 3, ап. 9
сумата от 1 215,00 лв. (хиляда двеста и петнадесет лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

9