№ 1227
гр. Варна , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20203100103528 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:35 часа се явиха:
Ищецът ЮЛ. КР. СТ., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично, представлява се от АДВ. Ю.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът СТ. Т. Б., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично, представлява се от АДВ. П.Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещите лица Т. К. Авр. И М. М. Цв. Г. , редовно призовани, се явяват. Депозирали
заключение в срок.
Свидетелят Д.А. А., редовно призован, не се явява.
АДВ. Д.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 11**5/10.06.2021 година заключение по
допуснатата комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещите лица.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица, с оглед на което
1
снема самоличността им, както следва:
Т. К. Авр. на 59 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и
дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което
същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
М.М. Ц. - Г. на 46 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и
дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК, след което
същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.-Г.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: По принцип Постконтузионен синдром кореспондира с
тежестта на мозъчната травма, като в случая е била сериозна, но възстановяването или по-
скоро подобрението сравнително бързо е настъпило, предвид младата възраст и
индивидуалните особености на организма. Остатъчните симптоми говорят за такъв
Постконтузионен синдром и те са свързани с лесна уморяемост, раздразнителност,
нарушения в съня. Тези симптоми в момента не се лекуват, а е било необходимо в един по-
продължителен период от време да се приемат медикаменти, защото те биха подобрили като
цяло състоянието. Да, с времето те ще се редуцират, ще намалеят, но дали изцяло ще
отзвучат е трудно да бъде отговорено. Лесната уморяемост вероятно ще отзвучи. Ако в
резултата на травмата на мозъка има контузионно огнище, което може да индуцира
епилептични припадъци досега те щяха да бъдат проявени, т.е. да има припадъци, но ако
ищецът не спазва хигиенен режим на труд и почивка, приема алкохол, натоварвания като
компютри и визуални шумови натоварвания, стоене на слънце, то тогава не е изключено да
отключи епилептични припадъци, но към момента няма данни.
Имаше непоследователност в поведението на изследването лице. На моменти
показваше, че не разбира достатъчно добре въпросите, а същевременно успяваше да каже
по-диференцирани неща. Като цяло интелектът е граничен в резултат на нисък
образователен ценз и социална среда, но това не означава, че той не се ориентира добре.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.-Г.: Забелязах, че има симулация, когато изследвах когнитивни
процеси. При изследване на памет и внимание забелязах, че има противоречие в
количественото изражение на различните показатели на паметта. Специалист може да
установи това противоречие. Има нарушения в когнитивния процес в резултат на черепно-
мозъчната травма, но има и известна степен на симулация. Преувеличението е в слаба
степен.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Дори и да беше лекуван, такава тежка черепно-мозъчна травма
с контузия на мозъка, нямаше да бъде напълно излекувана, но би подобрило състоянието му
и функционирането му. Възможно е симптомите като световъртеж, лесна уморяемост,
2
нарушения в съня да са и от невротичен произход, чисто теоретично, но в случая при такава
травма, която е доказана вероятността да бъдат невротични е много малка. В случая става
въпрос точно за класически признаци на Постконтузионен синдром.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.-Г.: Написала съм в резултатите от заключението, че не може да
се даде количествена оценка на интелекта поради ниската грамотност. Тестът не предполага
внушаемост, там се изследва невербален интелект. Има ниско познавателно развитие, има
занижен речников запас, не може да отличава съществено от несъществено, не може да
прави метаабстрактни заключения. Има нарушения в мисловния процес, но те не са по
форма и съдържание, а количествени.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Психопатологичните симтпоми на интелекта и паметта в
случая са различни. В случая става въпрос за количествени промени, а не за качествени,
защото всички психични сфери – мисленето, волята, интелекта могат да имат количествени
нарушения и качествени. Като говорим за психопатологични симптоми в конкретния случай
при обследваното лице, нямаме качествени нарушения, а количествени и то в интелекта.
Постконтузионен синдром е психичен израз на органични промени от травматичен характер,
т.е. психична изява на нарушение на мозъчните функции в резултат на травма.
Възможно е вниманието да е нарушено и обработката на информация да е занижена и
лесната уморяемост, която може да бъде не само физическа, а и психическа, но нямаме
данни предварително за това, каква е била личността преди травмата.
Посттравматичното стресово разстройство настъпва при много силен стрес, който е
свързан с живота и здравето на личността и неговите близки и обичайно протича в друга
характеристика. Има данни за реакция на остър стрес, но не е посттравматичен. Това, което
го е спасило от острата стресова реакция е, че той е загубил съзнание и има амнезия за този
период. Има данни за фобия и страхово изживяване, свързано със ситуацията и тази вечерна
тревожност, която е чисто психологическа, а не от контузионен характер. Вечер, когато
стане той чува стъпки, гласове, като това състояние се нарича състояние на тревожно
очакване при хора, които се страхуват и очакват нещо лошо да им се случи, като
психологическа последица.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.-Г.: Точките са стойности по скалите, които формират
личността. Да, те са леко завишени. В случая този тест при него не симулира.
Тревожността е ситуативна, свързана е с побоя и с лицето, от което е понесло побоя –
ответника. Тези страхови изживявания са по-интензивни предвид това, че побоя е нанесен в
дома на ищеца, а това е място, в което обикновено човек се чувства най-сигурен и най-
защитен, а и побоят е нанесен пред очите на детето му, съответно това травмира детето,
защото бащата е човекът, който трябва да защитава, т.е. той се е чувствал унизен пред
собственото си дете. Това, което ми сподели лицето е, че изпитва страх от повторно подобно
събитие. Единственото, което споделя в момента за ответника е, че се страхува.
3
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение
на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица в размер на по **0 лева, платими от
бюджета.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО.
АДВ. Н.: Не възразяваме срещу водените свидетели.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на
гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: З.М.Й., С.Е.Д., Б.М.М. и К.И.К. и вписва
същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
З.Й.М., ЕГН ********* на 60 години, българска гражданка, неосъждана, майка на
ищеца, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК,
след което същата обеща да говори истината.
СВИД. М.: Заедно живеем с Ю., но съм повече в чужбина. Когато се случи
инцидента бях в чужбина. Есента на 2019 г. се случи инцидента. Тогава бях в чужбина.
Върнах се веднага след като ми се обади дъщеря ми, защото каза, че брат й си заминава. Аз
същия ден си тръгнах и като се върнах състоянието му беше тежко. Върнах се на 23 или 24
октомври. Той беше още в болницата в кома. Лежеше в Окръжна болница. Излезе от кома на
седмия ден. Като излезе от кома не ни познаваше. Аз като се прибрах два дена си бях в
къщи и на третия ден се обаждат на дъщеря ми някой да отиде да му смени памперсите. Те е
предложила да отиде, защото аз не съм добре със сърцето, но те казали, че трябва майката да
отиде. Аз отидох и той нито ме познаваше, а и аз не познавах детето си, беше променен.
Болеше го главата много. Нищо не казваше, само се удряше по главата и пъшкаше. Изписаха
го на деветия ден. Прибрахме го у дома. Минаха 20 дни преди да започне да ни разпознава.
Имаше дни, в които ни разпознаваше и дни, в които не. Той детето си не познаваше. Имаше
4
две деца в къщата - неговото и на сестра му. Как може да влиза господина при две деца и да
ги плаши. Просто не го познавам. Когато направи месец след изписване го изпратих в
Испания с мъжа ми, защото имахме познати лекари и се надявах да му помогнат, но нямаше
документи за болницата и се върна отново в България. Имаше постоянно болки и още има.
Около година все имаше болки. Не мога да го изпратя на работа. Аз си чувствам детето, а и
виждам, че постоянно се държи за главата. Сам си гледа детето и трябва да изкарва някой
лев, защото аз трябва да си замина.
Жената на ответника и Б. дойдоха в моята къща, искаха да се разберем, но не е
ставало дума за пари. Идва при мен и ми казва, че съм била много урсуз, а аз й казах, че не
съм я канила да идва. Искаха да се разберем, но не сме говорили за пари. Тя искаше да си
изтегля делото.
Около шест месеца ходеше с памперс. Той ходеше, но аз му слагах, защото се
изпускаше, не му държеше главата. Знам, че Ю. работеше при С.. Не ми е казвал за
отношенията им. Ю. ми каза, че е взел колата на С., за да вземат дърва. Същият ден детето
на С. е имало рожден ден. С. му е казал да вземе, а те ще се почерпят. Казал му като мине
малко време да отиде да се почерпят. Той взема колата и отива. Чух от хората, че е
катастрофирал, но не съм видяла и не вярвам.
Сега Ю. се оплаква от главата си.
Когато бях тук във ваканция С. ми докара дърва, колата беше една зелена или синя.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
С.Е.Д., ЕГН ********* на 24 години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след
което същият обеща да говори истината.
СВИД. ДИМИТРОВ: Знам за инцидента при който Ю. претърпя травма. Каза ми, че
са го били у тях пред детето. Аз го видях около месец след инцидента. Можеше вече да
става, но не беше добре както сега. Тогава не ме позна много. Не ме помнеше много добре.
Аз му казах името си. Когато се видяхме за първи път бяхме само двамата. Той когато беше
в болницата аз отидох да го видя, но не ме пуснаха, пуснаха само майка му. След като се
прибра след седмица отидох у тях да го видя. Мина време докато се пооправи. Изпитваше
силни болки. Той ми е казвал, че изпитва силни болки. Майка му помагаше да ходи до
тоалета, но той се изпускаше и затова го гледаше с памперси. Това продължи доста време.
Сега е по-добре. Аз го познавам от две години. Има промяна в него от преди случилото се и
сега. Сега е по-добре. Споделял ми е, че има страхове. Страх го е да излезе навън. Един-два
пъти съм го канил да излезем, но той от страх не излиза и се виждаме у тях. Той ми е казвал,
5
че го е страх. Не е имало други хора когато ми е казвал, че не излиза от страх.
Когато се запознахме не помня какъв сезон беше. Запознахме се в едно барче. Преди
това не съм го познавал. Аз не съм от неговото село. Аз съм от С.. Когато излизаме на барче
аз му звъня или той ми звъни. Ходим на барче по селата, например в С.. Ходим до С. с кола.
Аз карам. Аз отивам да го вземам и отиваме. Не си спомням последно кога ходихме на
барче. След инцидента не сме ходили на барче.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Б. М.М. на 61 години, български гражданин, женен, осъждан, реабилитиран, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след
което същият обеща да говори истината.
СВИД. М.: Познавам страните. Знам за инцидента, селото е малко. Не мога точно да
кажа кога се случи това. Видях Ю. може би седмица след като го изписаха от болницата,
мисля, че беше по това време. Видимо беше добре, говореше нормално. Говореше с цялата
група, които се събират пред едно магазинче и пушат цигари. След това съм го виждал
много пъти. Аз минавам много често оттам и го виждам. Винаги когато съм го виждал,
видимо е бил в добро състояние. Стоеше прав пред магазинчето на приказки и пият кафе.
Виждал съм го и на спирката, където също има кафе машина и там съм го виждал. Не съм
разговарял с него. Не съм го виждал да работи, но виждам че го вземат за работа.
Това, което знам е, че е взел на С. колата без негово знание. По пътя за С.О. колата
се е обърнала. После там имало хора, които са помогнали да изтеглят колата. Аз никога не
съм виждал Ю. да кара колата на С.. С. го вземаше на работа, но какво работят не знам.
След изписването не съм виждал Ю. нито с лепенки, нито със синини.
Р.Д. ми е племенник. Мисля, че племенникът ми е разпитван от полицията. Имаше
слухове, че Р. е бил със С. по време на побоя. Но как са се развили нещата не знам.
Аз го знам Ю. като несериозен работник. Обещава да отиде на работа, а не ходи. Не
знам дали е имал проблеми със С., не ходя често в тях.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
К.И.К., ЕГН ******* на ** години, българска гражданка, неомъжена, неосъждана,
живее на съпружески начала с ответника, без дела със страните по спора, предупреден за
6
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. К.: Живеем със С. на съпружески начала и имаме две деца. Желая да
свидетелствам.
Инцидентът с Ю. стана юни месец миналата година. Видях мъжът ми когато го
отвеждаше патрулката и тогава разбрах. Ю. го видях горе-долу десет дена след като беше в
болница. Майка му твърдеше, че е на смъртно легло и го чака всеки момент да почине. Моя
клиентка дойде и ми каза, че не е вярно и че човекът си е в тях. Той пострада в края на юни,
а това става мисля че юли месец в началото. Може и да бъркам месеците. Когато го видях
беше през лятото във видимо добро състояние. Даже като го видях, доколкото си спомням
се караше нещо на сина си по улиците. Тъй като аз работя освен като читалищен секретар на
село Ш., работя и като кредитен консултант към и имам над 20 домакинства в махалата,
които са и негови познати, роднини или съседи, които доста споделят с мен за господина.
Даже наскоро моята работничка в читалището не искаше да излиза на улицата, тъй като
господинът ходеше пиян по центъра и се страхуваше от него.
Почти всеки път когато отивах да си вземам вноските от моите клиенти го виждах.
Последно време господинът дори е постоянно пред магазина. Има две заведения в махалата
и той постоянно е там. Виждам го след инцидента, след като беше изписан от болницата.
Събират се там и господинът си пийва ракийка. Не съм разговаряла с него. Виждах го във
видимо добро, радостно състояние. Няма някакви проблеми. Не съм чувала нищо от
неговите близки за инцидента. Знам, че към настоящия момент не работи. Не знам с какво се
издържа. Виждала съм го в къщи със С., но не знам какво са работили заедно. Не съм
виждала Ю. да управлява наш автомобил. Имахме син автомобил, който аз доброволно
предадох на Четвърто районно управление. Не съм виждала този автомобил Ю. да го
управлява преди инцидента. Видях автомобила в какво състояние беше като е
катастрофирал.
Когато мъжът ми беше задържан в полицията, господинът доколкото знаех е на
смъртно легло, децата ми плачеха в къщи и не исках да зная какво се случва. Исках просто
всичко да се нареди. Когато попитах С. защо е направил това, ми каза, че много съжалява.
Каза ми, че го е направил защото Ю. му е откраднал колата и я е счупил. Съжаляваше,
разбираше след като вече е свършил тази работа, че е сбъркал. Казваше, че го е направил
вследствие на това, че е бил ядосан. Съжаляваше, защото осъзна последиците от постъпката
си и че аз оставам сама с децата. Не веднъж сме коментирали, че не трябва да се случва това,
че трябва да си гледаме семейството. Може да сме го коментирали и пред приятели, но не
мога да кажа. След това С. не е ходил при Ю..
Не съм ходила да се извинявам, не съм им предлагала пари, защото нямам
възможност. Единствено ходих докато той беше в болницата да предложа на майка му да ги
посъветвам към какъв доктор да се обърнат, защото имам познати, но тя се държа ужасно,
7
обиждаше, кълнеше ме.
При разговорът ми с майка му може и да съм искала да оттегли жалбите си Ю..
АДВ. Н.: Представям характеристика от Кмета на село Ш..
АДВ. Д.: Възразявам да се приеме, тя няма отношение по делото.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на представената характеристика.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Д.: Водили сме разговори, но е нямало никакво конкретно предложение.
ОТВ. С.Б.: По принцип налична сума нямам. Мога да дам някакви пари, но месечно.
На куп не мога да дам пари.
С оглед изявленията на страните, за възможността да постигнат спогодба, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 23.06.2021 година от 15:30 часа, за която дата и час страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:53 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8