РЕШЕНИЕ
№ 179 9.12.2019г. град Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:П Б
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №26 по описа за 2019
година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от
К.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, оф., адв.Н. ***,
п.к.1407, р-н Лозенец, ул „Джеймс Баучер“ №87, с ЕИК *********, представлявано
от С.С.П.и К.Д.К.- заедно,със съдебен адрес ***, адв.Н.Ш..
В молбата са изложени обстоятелства, че
ищецът К.И. бил пострадал при ПТП на год., между с. и с. , общ., по вина
на И.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, управлявала л.а.марка „" с ДК№ ,
собственост на баща й, С И. Б ЕГН**********, със сключена задължителна застраховка
"Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ЗД „Бул Инс" АД,
застрахователна полица №, по данни от Гаранционния фонд, валидна към деня на
произшествието.Твърди се,
че ищецът К.И. се е возил на задната седалка на лекия автомобил „ " при настъпилото ПТП, на година. Управлявайки
автомобила, Б. не успяла да вземе завой на пътя и се блъснала в крайпътно
дърво. Освен нея и пострадалия, в автомобила се возели още И.С.Б. и Л.И.Х..След
удара в дървото позвънили на телефон 112 и пристигнал полицейски патрул и
автомобил на Бърза помощ. Най-сериозни увреждания при ПТП получил К.И., а
именно: „счупване на бедрената кост на левия крак". Той бил транспортиран
и приет по спешност в ортопедо - травматологично отделение на МБАЛ същия ден - година.
На следващият ден г., бил опериран с открито наместване на фрактурата и
вътрешна фиксация със заключващ бедрен пирон. Престоял в болницата шест дни,
бил изписан наг.
Твърди
се, че на г. К.И. бил претърпял втора операция за изваждане на закрепващи
винтове-отстраняване от костта на имплантирани уреди-бедро-винт. Извършена му
била и трета операция на год., за изваждане на заключващия бедрен пирон.
Сочи
се, че след първата операция на ., К. използвал две патерици, за да се
придвижва и така до втората операция на г., след която, още в продължение на повече
от два месеца, до около ., използвал патериците. К. бил принуден да се
придвижва постоянно с патерици, което му е причинило сериозни неудобства, като
за това били допринесли и допълнителните операции, които му били извършени.
Твърди
ищецът, че по това време той бил ученик
в клас в гимназия по „" в гр.. От
началото на учебните занятия до края на м. год., бил принуден да ходи с две
патерици и впоследствие с една канадка на училище. До училището бил извозван с
автомобили от баща му и дядо му и прибиран от там всеки ден.
Твърди се, че по случая било образувано досъдебно производство №., на
РУ МВР Пазарджик и прокурорска преписка на Районна прокуратура Пазарджик №год.,
за престъпление по чл.343 ал.1, б."б", във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
срещу И. Б.. Изготвен бил протокол за оглед на местопроизшествието от . и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от г. Водачката Б. била тествана
за алкохол и наркотици, като резултатите били отрицателни.
На
следващият ден год., майката на И.Б. била съобщила по телефона в офиса на „Бул
Инс" гр.София за станалото ПТП, съобщението било записано, като и било
съобщено при събиране на документите относно ПТП да се обади отново и да ги
предостави на застрахователната компания.Назначени били Автотехническа и
Съдебно медицинска експертизи, които дали заключения по делото. Разпитани били
и свидетели.Според изготвеното заключение на съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни от д-р П М съдебен лекар, пострадалият К.И., в резултат на ПТП-то
от г., бил получил компресионно счупване на бедрената кост, което довело до
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за период от месеца, в
който била включена и рехабилитацията.На по-късен етап била необходима повторна
хоспитализация за премахване на остезинтезния материал.На ищеца била причинена средна телесна повреда.
Според
изготвеното заключение на Автотехническа експертиза за ДП№г., от експерт инж.С
М, било записано, че лекия автомобил, в който се бил возил ищецът бил отговарял
на техническите изисквания. Движел се бил с около 95 км./час преди сблъсъка.
Описан бил механизма на ПТП и заключението, че единствено поведението на
водачката И. Б. било причина за катастрофата.Сочи се също, че по искане на
ищеца К.И. наказателното производство срещу Б.
било прекратено с постановление на Районна прокуратура Пазарджик отг.
Изложени са още
обстоятелства, че на г., ищецът отправил писмена застрахователна
претенция на основание чл.380 от КЗ до ЗД „Бул Инс" АД. Към нея били приложили заверени копия от всички
документи, с които разполагал, включително и номер на банковата сметка. С писмо
изх.№НЩ-г., от ЗД „Бул инс" АД, поискали да им се представи допълнително постановление за
прекратяване на наказателното производство №г., с удостоверение, че същото не
било обжалвано. Също така поискали и медицински документи, удостоверяващи
получените от К.И. увреждания. С молба от г.,
ищецът изпратил на застрахователя заверено копие на постановление за
прекратяване на наказателно производство №г., с отбелязване, че същото било
влязло в законна сила и /диск/ със запис на изследвания и снимки направени по
време на лечението на пострадалия К.И., № г.
Сочи
се, че след изпращане на исканите документи, от застрахователната компания предложили
на ищеца да сключат споразумение, за изплащане на застрахователно обезщетение
на същия. Между застрахователя и ищеца на год., било сключено споразумение за
изплащане на сумата от 20 000 лева застрахователно обезщетение, в
едномесечен срок от подписването му.
Сочи
се, че ищецът се надявал на коректно отношение от тази застрахователна компания
и очаквал плащане.Изчакали до края на година,след няколоко телефонни
разговори,в които получавали уверения,че ще им бъде платено. Около десет месеца
след сключване на споразумението, както и поради липса на плащане изпратили на
ЗД „Бул Инс" АД, писмена покана
за изпълнение и заявление за разваляне на споразумение. Същата била получена и входирана в компанията с вх.№
ОК-03893 на г.В поканата припомнили на компанията, че срокът за плащане на
обезщетението по споразумението бил изтекъл на год.
Отново ги поканили, в десет дневен срок
от получаването му, да изпълнят изцяло поетото задължение за плащане на
застрахователното обезщетение на ищеца,били ги предупредили,
че ако в дадения допълнителен срок не получат изпълнение, ще смятат
горепосоченото споразумение за развалено.
Ищецът твърди, че
десетдневният срок изтекъл на г., като плащане не били получили и до г.
Твърди се, че предвид неизпълнението на задължението по
споразумението в предоставения срок, считат същото за развалено на основание
чл.87 от ЗЗД. Неизпълнението
на споразумението в срок и неговото разваляне довело до наличието на правен
интерес от страна на ищеца да предяви искова претенция пред
ОС Пазарджик, за
заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Ищецът
твърди, че вследствие причинената му средна телесна повреда, същият е претърпял
сериозни неимуществени вреди.Заявява, че обезщетение се дължало за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а неговия
размер, когато се касаело за неимуществени вреди следвало да се определи от
съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Сочи се,че К.И. се движил с две
патерици около два месеца и с една още месец, а бил претърпял и втора операция
за изваждане на закрепващи винтове - отстраняване от костта на имплантирани
уреди-бедро-винт. Извършена му била и трета операция на год., за изваждане на
заключващия бедрен пирон и отново един месец движение с патерици. Металните
импланти били престояли в левия крак над или от м.г., до края на м.г., К. е бил
принуден да се придвижва почти постоянно с две патерици, а след това още месец
с една, което му е причинило сериозни неудобства. Около два месеца е отсъствал
от училище - по това време бил ученик клас в ПГ „" гр..В резултат на получените телесни увреждания, ищецът К.И.
бил изтърпял силни, остри, продължителни, мъчителни болки. Болките били
постоянни и ги чувствал при всяко положение и движение. Налагало му се системно
да пие различни болкоуспокояващи лекарства. От причинената му травма /телесна
повреда и продължителния период на силни болки и страдания, ищецът бил изживял
емоционални страдания, стрес, и огромно психическо натоварване и притеснение,
страх да не остане инвалид, в продължение на около година и три месеца, които
се отразили крайно неблагоприятно на психиката му, причинили му психически и
емоционален дискомфорт.
Болките се повтаряли при всяко негово движение. От болките и изпитвания
постоянен страх от станалото ПТП бил в невъзможност да спи нормално продължителен
период от време. Изпитвал неудобство и промяна във всекидневния начин на живот
от поставеният му бедрен пирон и планка в лявото бедро. Освен в здравословното
му състояние били настъпили и съществени негативни промени и в неговото
емоционално състояние, изразяващи се в потиснатост и страх, болки, страдания,
психически и емоционален дискомфорт. Около петнадесет месеца не било възможно
да се придвижва нормално, да спи нормално и да върши каквато и да е дейност
поради силната болка в крака и причинените страх и уплаха от ПТП. Травмите и
лечението били довели и до редица неудобства от битов характер и влошено
качество на живот по време на оздравителния процес, тъй като бил инвалидизиран,
със затруднения при движение и нормално самообслужване за периода от петнадесет
месеца и в последствие, след третата операция за още един месец. Постоянното
ангажиране на близки, приятели и приятелки, подпомагащи го в ежедневни
задължения и грижи, невъзможност да се придвижва нормално пеша, с автобус и с
велосипед. Сочи се, че за период повече от 6 месеца, бил лишен от нормални социални контакти, бил
зависим в голяма степен от чужда помощ за нормалното си съществуване, обучение
и посещаване на училище като ученик клас, което рефлектирало крайно неблагоприятно
върху навиците, учебния му режим, социалните му контакти, обучението в училище
и живота на близките около него, баща, майка, баба и дядо.Сочи се също,че след
първата операция К. *** и за него основно се грижела баба му -С Д майка на баща
му. Първите дни след като се прибрал в къщи, К. постоянно се оплаквал от силни
болки и психическото му състояние не било добро. Не можел да спи от болка по
цели нощи. Поради сложността на счупването и възрастта на която бил, той си
въобразявал, че ще остане инвалид за цял живот. Постоянно повтарял на баба си,
че ще се самоубие и ще се заколи. Баба му С, дядо му и баща му криели ножовете
в къщи за да не ги
намери и да не посегне на живота си. Гледали винаги при него да има някой за да
не посегне на живота си.
На 19-тия ден от операцията
станал за пръв път от леглото. При него дошъл да го види негов братовчед, К К
от с.. При ставането му станало лошо, паднал на земята и си глътнал езика.
Наблизо бил баща му И.И., който се сетил да погледне и му извадил езика от
гърлото. В последствие това гълтане на езика се повторило още два пъти в
рамките на 30 минути. Всички присъстващи, баба С, баща му И. и братовчед му К
били силно изплашени. Такова било и състоянието на К.,тъй като бил на косъм от
смъртта.
Сочи се,че това било
показателно за силно влошеното
психическо състояние на ищеца в резултат на претърпяната катастрофа и
причинените му увреждания.Твърди ищецът,че освен баща му И.И., дядо му и баба
му С, в ежедневието му помагал и негов приятел, Д Й П, ЕГН **********,***.
Същият помагал основно през деня, когато майката и бащата на К. били на работа.
Помагал му да става и да се раздвижва, да отиде до тоалетната, купувал му храна
и др. неща от първа необходимост. Помагал му да прави леки разходки с
патериците, по препоръка на лекарите. Купувал му лекарства, най-вече болкоуспокояващи,
помагал му да се облича. Грижила се за него и негова приятелка И, която му
помагала да не изостане с учебния
материал и също му купувала неща, и продукти, които му били необходими.
В исковата молба се
твърди,че към настоящият момент К. продължавал да изпитва болки при преумора и
при всяка промяна във времето, невъзможност за нормално движение на левия крак
и затруднения при ходене, навеждане и завъртане на тялото, и при опити да
спортува и да работи.Преди произшествието като младеж не бил имал никакви
оплаквания, постоянно е бил в движение, пеша, с градски транспорт или с
велосипед, посещавал е всекидневно занятия в училище, имал е активен социален
живот и умерено е спортувал.Към момента при по-голямо натоварване все още изпитвал
болки при движение, поради което излизал само на сравнително къси
разстояния.Сочи се,че прогнозния период на възстановяване на И. за счупването в
областта на бедрото бил повече от една година и тази прогноза напълно се е
оправдала, от г., до г.
Твърди се,че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца К.И.
неимуществени вреди, следва да се определи на 35 000 лева за причинената му средна телесна повреда, достатъчни да го овъзмездят.
Изложени са обстоятелства в исковата молба и за претърпените имуществени вреди
- разходи във връзка с лечението в общ
размер от 1667,45 лева посочени
с финансово-разходни документи:Фактура №., издадена на К.И. *** за плащане на
заключен бедрен пирон - 1600 лева, и касова бележка,рецепта и три броя касови
бележки за закупени лекарства от К.И. за общо 67,45 лева, рецепта за закупуване
на заключен бедрен пирон за И. ***.
От тази сума следвало да се приспадне сумата 1600 лева, която Б. била
възстановила на пострадалия И. с разписка.
Сочи се,че
ответникът дължал и лихви за забава цитира се разпоредбата на чл.409
от КЗ, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ. Твърди
се,че съобразно нормативната уредба от , застрахователят
бил в забава,която лихва върху претендирания размер на застрахователното
обезщетение била в размер на 3256.95 лева.
Във връзка с
изложеното се моли съдът да постанови
решение,
с което да осъди ЗК „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на К.И.И. за
претърпени от него неимуществени вреди -
болки, страдания и негативни емоционални изживявания от причинените травми и
здравословни увреждания, при ПТП настъпилото на ., и щета №., сумата от 35 000 лева - застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди и за имуществени вреди сумата в размер на 67,45 лева, ведно със законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, в размер на 3256.95
лева, считано от ., от когато
застрахователят е изпаднал в забава до /депозиране
на ИМ/, както и законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда година, до окончателното им изплащане.
Претендират и направените
съдебно деловодни разноски и платеното адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78 ал. 1 от ГПК.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,в който
заявява,че оспорва предявените искове като неоснователни и необосновани.Оспорва
доказателствената сила но констативен протокол за ПТП № година на ОД на МВР
Пазарджик, с доводите,че не съдържал задължителните реквизити от Наредба №Із-година,както
и се оспорва съдържанието му в частта - обстоятелства при възникване на
ПТП.Сочи се,че протоколът бил официален свидетелстващ документ,но само относно
удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице
факти,относими към механизма на ПТП.Сочи се съдебна практика.Твърди се,че няма
данни ПТП да е станало в присъствието на съставителя.Оспорва се иска и с
доводите,че на били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД - виновно противоправно
деяние,в причинно-следствена връзка с вредата.Твърди се,че прекратяването на
наказателното производство срещу И. Б. по инициатива на ищеца,следвало да се
тълкува като отказ от иска по чл.45 от ЗЗД.Сочи се,че самото искане по чл.342
ал.2 от НК,макар и да имало за последица прекратяването на наказателното
производство срещу водача на МПС,предизвикал ПТП,следвало да се тълкува по своя
смисъл и характер,като отказ и десезиране на съда,да се произнесе по въпроса за
вината,която била задължителна предпоставка за вменяване на отговорността по
чл.45 от ЗЗД.
Заявява
се алтернативно,че ако съдът приеме,че са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на застрахователя, да отчете и следните
обстоятелства:На първо място се твърди съпричиняване от страна на ищеца,от
което се претендира и намаляване на обезщетението съобразно правилата на чл.51
ал.2 от ЗЗД.
Сочи
се правилото на член 137а алинея 1 от ЗДвП - Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории Ml, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато
са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В същата насока бил и текста на член 188 ал.1 от
ППЗдвП.Ответника, счита за безспорно по делото, че участвалото при настъпило
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „" с peг. № е бил
фабрично оборудван с обезопасителен колани,а пострадалия е бил пътник във
въпросния лек автомобил и като такъв е бил задължен по време на движение да
постави обезопасителният колан.
Неизпълнението на това негово
задължение обективно било допринесло за настъпване на вредните последици, тъй
като в случай, че е бил с поставен обезопасителен колан дори и да е било
възможно да се получат увреждания същите са щели да бъдат в много по-лека
степен и в по-малък обем, респ. не настъпването на вреди, респ. тяхното
ограничаване.Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца към
вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
На второ място се твърди неизпълнение от страна
на родителите на чл.123 от СК, тъй като към момента на настъпване на ПТП,ищецът
е бил непълнолетен и е трябвало да бъде под подходящ контрол на поведението си
от страна на родителите,какъвто явно те не били осъществили.Твърди се,че
неупражнения от страна на родителите на ищеца контрол върху поведението му било
в пряка причинно-следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат.
На трето място се прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Сочи се, че
вложеният от законодателя смисъл на думата справедливост бил обусловен от общо
приетите правила за поведение в обществото. Според наложилата се съдебна
практика „Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Обезщетението за неимуществени
вреди се определяло след преценка на всички установени обстоятелства, имащи
отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито били характерът на
увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е
извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към
преценката за справедлив размер на обезщетението като възраст на
увредения,социално и обществено положение, бит и традиции на етноса".
Заявява се, че претендираното
от ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди било
прекомерно завишено и несъобразено, както с икономическата и социалната
действителност, така и с конкретните обстоятелствата, при които следвало да се
ангажира отговорността на извършителя на деянието, респ. на
застрахователя.Претенцията за заплащане на обезщетение следвала да е съобразена
и да съответства на действително претърпените вреди, а не да е източник за
неоснователно обогатяване.
Неоснователни
били и заявените претенции за заплащането на обезщетение за имуществени вреди
за направените разходи за лечение и за медицински консумативи в размер на 67,45
лева.Цитира се точка 7 на Постановление № 4 от
23.XII.1968
година на Пленума на Върховния Съд, с което е обобщена практиката по определяне
на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане,
в която било изрично посочено, че когато се търси обезщетение за имуществени
вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр. следва
да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер, а от представените с
исковата молба документи ставало видно, че са направени разходи за лечение и
закупени медицински консумативи, но от същите не можело да се направи обоснован
и еднозначен извод, че всички тези суми са били заплатени за покриването именно
на такива разходи, още повече пък за необходимостта за закупуването им.моли се
исковете да бъдат отхвърлени като необосновани и неоснователни.
В указания от съда двуседмичен срок и на
основание чл. 372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца, в която
допълва и пояснява първоначалната такава.
Твърди се,че направеното оспорване от
ответника на механизма на ПТП,било неясно и неточно,а освен това несъстоятелно.
По отношение на оспорения констативен протокол за ПТП №.,също
се твърди,че е неоснователно.Сочи
се,че съставилия
протокола, полицай М Д е бил дежурен на , и веднага след съобщението по тел.
112 за катастрофата с процесния автомобил е посетил мястото на ПТП. Той на
място, лично и пряко е събрал информация от пътувалите в автомобила лица,
огледал е местопроизшествието и следите от него, огледал е автомобила, мястото
на катастрофата, следите от нея и въз основа на цялата тази информация бил
изготвил оспорвания констативен протокол за ПТП. В констативния протокол били
описани данните и на четиримата пътници в катастрофиралия автомобил.
Информацията за механизма на ПТП е дадена и потвърдена от всички четирима
пътници, включително и от водачката И. Б., на полицай Д, въз основа на техните
изявления е съставен констативния протокол относно механизма на ПТП.
Сочи се също, че и четиримата
в последствие са дали показания като свидетели по образуваното ДП№., на РУ
Пазарджик, където подробно са обяснили какъв е бил механизма на ПТП. Въз основа
на показанията им и на извършен оглед и направени снимки на местопроизшествието
назначената Автотехническа експертиза е дала заключение за механизма на ПТП.
Твърди се, че нито в показанията на свидетелите, нито в събраните доказателства
и в експертното заключение нямало противоречия относно механизма на ПТП.
Липсвала каквато и да е неяснота или съмнения относно този механизъм.Ищецът
твърди,че действително полицай Д не бил наблюдавал непосредствено ставащото ПТП,той
обаче бил присъствал на местопроизшествието непосредствено след като е станало.
Наблюдаването непосредствено и възприемането на ставащо ПТП от контролен орган
на КАТ било възможно, но само в изключително редки случаи.Твърди се, че полицай
Д бил посетил ПТП непосредствено след катастрофата/ случката и на място се бил
запознал с обстоятелствата, информацията, следите от ПТП и другите
доказателства, участниците в произшествието и обясненията им, които са относими
за определяне механизма на ПТП. Разполагайки с тази информация той бил изготвил
съответния констативен протокол и бил отразил в него включително и механизма на
ПТП.
Несъстоятелно било и
твърдението на ответника,че констативния протокол е бил подписан само от
съставителя и поради това, не можел да се приеме за годно писмено
доказателство.Цитира се и се сочи,че няма нормативно изискване протокола да се
подписва и от други лица.Цитира се съдебна практика.
Оспорва се твърдението на
ответника,че ищеца бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,тъй
като пътувал без обезопасителен колан.Твърди се,че е бил с поставен
обезопасителен колан,тъй като осъзнавал,че водачката кара с доста висока
скорост.Твърди се,че тъй като ищецът е висок 190 см. и предната седалка на
водачката Б. е била преместена назад, левият му крак се е опирал в нея и е бил
с насочено коляно леко навътре към средата на автомобила. При удара в дървото с
голяма скорост, тялото му се е изместило рязко напред, левият крак, който бил
плътно опрян в предната седалка се огънал и го заболял силно. Впоследствие се
оказало, че е със счупена бедрена кост. Това било обясненията на пострадалия
който сам е откачил колана си, и е опитал да излезе от колата, но поради
болката не е успял, а му е била необходима помощ.
Сочи се,че между
застрахователя и ищеца и на 20.03.2018год., било сключено и подписано писмено
споразумение за изплащане на сумата от 20 000 лева застрахователно
обезщетение, в едномесечен срок от подписването му. Поради неизпълнението на
споразумението в срок, се наложило то да бъде развалено едностранно.Твърди
се,че сключеното споразумение между страните, за изплащане на застрахователно
обезщетение представлявало извънсъдебно признание на факти
от ответника, съгласно чл.180 от ГПК.Именно
от споразумението ставало ясно кои факти страните са приели за безспорно
установени.А от тях ставало ясно,че ответника признавал вината на водача Б. и
непозволеното увреждане,както и признава настъпването на имуществени и
неимуществени вреди претърпени от К.И.,като пострадало лице.Сочи се съдебна
практика по сходни казуси.
Ищецът твърди, че било
несъстоятелно твърдението на ответника,че родителите на ищеца с поведението си
са съпричинили вредите от катастрофата.Твърди се,че действително към момента на
ПТП,ищецът е бил на години и месеца и с разрешение на баща си И.И. бил тръгнал
на разходка с приятелката си И. Б..Тъй като към момента на инцидента е бил с пълнолетен придружител –Б. и знанието
на родителите по този начин бил осигурен подходящ контрол на поведението на
непълнолетния и били спазени изискванията на ЗЗДет.Цитира се ЗЗДет и съдебна
практика.
В срока по чл.373 от ГПК е
постъпил и допълнителен писмен отговор,с който се поддържа заявеното в отговора
на първоначалната искова молба.Сочи се отново,че констативния протокол е
официален свидетелстващ документ,но нямал обвързваща сила досежно механизма и
възникване на ПТП.Не се споделя и тезата на ищеца,че механизма бил установен
чрез изготвените експертизи в досъдебното производство.Поддържат се и заявените
възражения с първоначалния отговор,че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Поддържа се и тезата,че със искането за прекратяване на
наказателното производство срещу водача на МПС от страна на ищеца,същото
действие следвало да се тълкува като отказ от иска от него по реда на чл.45 от ЗЗД.Развити са доводи,че след като е подписано споразумение от ищеца с И. Б.,за
изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие,ищецът бил
направил изявление,че с изплащане на сумата вредите за заплатени,поради което
увреденото лице няма право да иска отново репарирането им,както от
застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, така и от деликвента по чл.45 от ЗЗД.Развити са правни аргументи по тази конструкция,като се изтъква,че
независимо от заплащане на обезщетението да не е станало от застраховател,а от
деликвента,ищецът нямал право да търси обезщетение от застрахователя,тъй като
със сключване на споразумението от година,ищецът бил направил изявление,че
сумата от 1600 лева изцяло покрива вредите от настъпилото ПТП.
Поддържа се направеното и в
първоначалния отговор възражение за съпричиняване по реда на чл.51 ал.2 от ЗЗД,като се оспорват обясненията дадени в досъдебното производство и
констатациите на вещите лица.
Поддържа се и възражението за
прекомерност на претендираното обезщетение.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и
по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане
на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Спорни по делото са
въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищецът и налице ли е виновно
противоправно деяние, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца и в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.
Не се оспорва от
страните, а и се установява от представените доказателства,че водачът на л.а. с ДК № , И.С.Б. е
имала валидно сключена застраховка при ответния застраховател.
Не се спори и се установява,от представените писмени
доказателства,че е била заведена щета пред ответното застрахователно дружество
№година, във връзка с което е било подписано споразумение между ищеца и
ответника на година по силата на което ЗД
„БУЛ ИНС“ АД се е задължило да изплати на К.И. сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, възникнали в
резултат на посоченото ПТП, вкл. и лихва за забава, пропуснати ползи и въобще
всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от
ПТП-то.Застрахователят се е задължил да изплати задължението в едномесечен
срок, не са представени данни да е изплатено това обезщетение.
От
представената покана за изпълнение и заявление за разваляне на споразумение е
видно,че на година, ищецът е поканил
ответното застрахователно дружество да му заплати уговореното в споразумението
обезщетение, като е напомнил,че срокът е изтекъл на година.В поканата е даден нов дневен срок за
изпълнение,като е посочено ,че в случай,че не бъде платено ищецът ще счита
споразумението за развалено.
От представеното постановление за прекратяване на
нак.производство се установява,че Районна прокуратура е приела,че водача на МПС
И. Б. е извършила нарушение по чл.20 ал. от ЗДвП,но по молба на ищецът воденото
досъдебно производство по реда на чл.343 ал.1 б.“б“ от НК е било прекратено.В
постановлението е прието,че Б. е управлявала автомобила със скорост 85 км./час
и като не се е съобразила с конкретните условия на пътя и не е намалила
скоростта е изгубила контрол върху автомобила, напуснала е лентата си за
движение и е настъпил удар в крайпътно дърво.Прието е още,че нарушението е в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат- причинената средна телесна
повреда на К.И..
В константната
практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си
на официални документи,актовете на досъдебното производство не съставляват
доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Постановлението
отразява мнението на разследващите
органи и не обвързва гражданския съд,разглеждащ иска на пострадалия
Следователно всички
елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи
благоприятни последици за себе си.
От друга страна обаче, следва да се отбележи,че с
подписване на извънсъдебното споразумение, ответникът е признал вината,
настъпилите за ищеца вреди и дори е определил размер с който е смятал да го
обезщети.
Съгласно съдебната практика със задължителен характер,
съдържаща се в решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І
т.о., в хипотезата, в която констативният протокол е издаден от органите на
полицията при посещение на мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
От констативния протокол в настоящият случай,ведно
с приетата комплексна СТМедЕ, се установява механизма на настъпване на ПТП
който е възприет и в нак.постановление описано по-горе.
Установено е, че при движение
с несъобразена скорост около и над максимално допустимата от Б./около 95 км./ч/
и неопитност, след излизане от завоя по някаква причина е загубила контрол и автомобилът се отклонил на
ляво излязъл от пътното платно прекосил банкета и се блъснал челно в дебело крайпътно
дърво. „Произшествието
е настъпило около 02:00 на общински път ,
км 2+300 , след ляв завой от с. към с. .Местопроизшествието
е на около 40 метра след
края на завоя.Пътното
платно е широко 6.5 м, с асфалтово покритие, сухо. От двете страни със
земно-насипни банкети 0.5 до 1 м., след които има затревен терен 3 до 3.5
метра.На около На 3 метра в ляво от пътното платно и успоредно на пътя има
дървесни насаждения с диаметър на стволовете 0.5-0.7
метра.Мястото на удара е в ляво от пътя, в дърво с обиколка на стеблото 2.3 м (диаметър ~ 0.73 м).Дълбочината на отпечатъка на
стеблото в предната част на автомобила (деформацията)
е около
40-50 см.Ударът е челен на около 20 см в дясно от средата на предната част на
автомобила.Шофиралата Б. е правоспособен водач от 4 месеца.“
Според
заключението, в частта дадена от инж.М. причина за произшествието е загуба на
контрол над управлението на автомобила най-вероятно поради недостатъчна
опитност на Б. в условията на шофиране нощем на фарове и е налице пряка причинно-следствена връзка
между причинените увреждания на возещият се в лекият автомобил ищец.От
заключението се установява още,че предвид
анатомичните особености на пострадалия К.И. - височина см. при допрян ляв крак
до предната седалка на водачката Б., при поставен предпазен колан, не би било възможно получаването на толкова
тежка по вид травма.Установява се безспорно от експертизата, че ищецът е бил
без предпазен колан, а автомобила е бил фабрично оборудван с предпазни колани и
на задните седалки и в този смисъл възражението
на ответника за съпричиняване се явява основателно.
В разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на
определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да
бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило
увреждането. При спазването на тези критерии следва да бъде извършена
преценката за процента на съпричиняване и в настоящия случай.
Непоставянето на предпазен колан е в
много по-малка степен обуславящо настъпването на вреди от поведението на
водачката на л.а.,поради което съдът го определя процентно на 20 % .
Претърпените от ищеца вреди се
изразяват в счупване на тялото /диафизата/ на лявата бедрена кост /ляво бедро/,
наложило оперативно наместване с вътрешна фиксация със заключващ пирон /ф 10;
дължина 440 мм./, което му е причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла
на чл.129 от НК, за около месеца от датата на травмата при правилно и обичайно
протичане на оздравителния процес, включващ и рехабилитацията.
Според експертизата болките,
които е изпитвал ищецът И., са били най-силни и с най-висок интензитет,
непосредствено след счупване на лявата бедрена кост, и преди осъществяване на
първата оперативна интервенция на година
от часа. Те са намалявали по сила и
интензитет и около ден след травмата те
са били минимални, поради развилия се съединително-тъканен калус (мазол), който
е изолирал нервните окончания на счупени костни фрагменти. “Болки и страдания е
чувствал и в моментите преди и след втората операция на година от часа, при премахване на имплантираните
метали.Болки и страдания пострадалият е чувствал и в моментите преди и след
третата операция на година от часа, при
окончателното премахване на имплантираните метали.“
По данни на ищеца и съобразно
св.показания след изписването от лечебното заведение, като си е бил в дома, при
залежаването му, поради счупеното бедро, няколко пъти когато е ставал рязко с
патериците от леглото, той бил „припадал". Обяснението на вещото лице е, че
е колабирал, поради рязкото спадане на артериалното кръвно налягане при рязкото
ставане от леглото. Близките са му съобщавали, че той си гълтал езика и те са
му го „вадили", но това състояние не е живото застрашаващо, защото
артериалното кръвно налягане се възстановява след инцидента.Според в.л. съобщеното
от пострадалия, че когато са му «вадили» езика, той е нахапвал ръцете на
близките, които са упражнявали тази манипулация, означавало, че той е бил със
степенно разстройство на съзнанието и не е бил в коматозно състояние, след
което се е възстановявал.
От експертизата се
установява,че прогнозите за бъдещето здравословно състояние на пострадалият К.И.
са благоприятни, поради вида на травмата, неговата възраст и липсата на други
медицински документи, които да говорят за някакви усложнения след приключване
на лечебния процес.
По делото са разпитани
свидетели - С Д и И.И. – баба и баща на ищецът, които установяват,че освен
силните болки по интензитет ищецът е искал да сложи край на живота си,не се
чувствал добре, търсел нож или шише,за да си реже вените.Установяват още,че
постоянно плачел, не можел да спи, а след първата операция се случвало да си
гълта езика.Бащата на ищеца установява,че
е водел сина си всеки ден с колата на училище, да не изгуби последната
си учебна година.
По делото е разпитан и св.Д П
приятел на ищеца който установява,че ищецът е бил подтиснат и имал силни
болки,той го посещавал и помагал да го изправяти да отиде до
тоалетна.Установява,че след операцията му излизало ходели на заведение,то К.
винаги бил с патерици.
Разпитана е и И. Б. която
установява,че задницата на колата и поднесла и затова настъпил
сблъсъка.Установява,че не знае дали са били с предпазни колани двете момчета
отзад.Представя споразумение и заявява,че било подписано от бащата на К., с
коте се уговорили,че ще му бъдат
предоставени 1600 лева за да покрият разноските по лечението и операцията.
По делото фигурират 2 варианта
на споразумение и двете с дата - година, но според допуснатата СГрЕ, нито едно
от двете не е било подписано от К.И..
Дори обаче да беше подписано такова споразумение с деликвента, същото
не изключва отговорността на застрахователя да изплати обезщетение за реално
претърпените неимуществени и имуществени вреди.Само при обратната хипотеза, ако
застрахователят беше изпълнил споразумението и бе платил обезщетение
пострадалият не можеше да търси обезщетение от виновния водач.Според теорията и
практиката двете отговорности съществуват успоредно.
Съобр. Тълкувателно решение № 1/2016г. от
30.01.2017г. от ОСГТК на ВКС, в което е прието, че
пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от
застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска
отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което
увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на
решението изрично е посочено, че при сключено извънсъдебно споразумение между
пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане
на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че
платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси
репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл.432,
ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, така и от деликвента по чл. 45
и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение със застрахователя е израз на
волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно
обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Само при търсене
на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението – други по
вид или новонастъпили (напр. при ексцес, последващи разходи за лекарства и
лечение и пр.); поради нищожност на споразумението или унищожаването му.
В случая нямаме валидно споразумение със застрахователя
което е обусловило и правния интерес на ищеца да предяви претенцията си.
Съдът приема от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал вкл. констативният протокол,че се установява механизма на процесното произшествие и
причинната връзка между деликта и уврежданията получени от ищеца. В настоящия случай вината на водача Б. се установява от събраните в делото
доказателства и разпита й като свидетел, от който е видно,че поведението и е
противоправно, несъобразено с нощната обстановка/участъкът от пътя е
неосветен/, намалената видимост и неопитността й /била е возач едва то месеца/.
Безспорно се установява, при така описания механизъм, че
единствената причина за настъпване на произшествието са субективните действия
на водача на автомобила. Тя е била длъжна и е могла да съобрази поведението си
на пътя с конкретните пътни условия,нощното шофиране, за да избегне опасност от
настъпване на ПТП.
По силата на
предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при непозволено
увреждане се предполага до доказване на противното, като ответникът -
застрахователно дружество, не е оборил законовата презумпция и не се установяват
обстоятелства, които да изключват изцяло отговорността за нарушението.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като
характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените
задължителни указания с ППВС №. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
От събраните по делото писмени
доказателства чрез представената медицинска документация, а също така и от
неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено
заключение и имайки предвид
установените по делото болки и страдания, преживени от ищеца в резултат
на нанесената му травма при ПТП,
отчитайки като ориентир за определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически
условия в страната,съдебната практика при сходни увреждания, както и
установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, настоящият съдебен състав
намира, че размера на обезщетението
следва да е 30 000 лева. Този
размер е справедлив и е съобразен от една страна с вида на нанесената телесна повреда, с
интензитета и продължителността на физическите болките и страдания, с
невъзможността на К. да се обслужва сам за продължителен период от време, с
наложилата се промяна в начина му на живот и социални контакти, липсата на
училищна среда, с притесненията, свързани с последиците, които травмата би
могла да има за него за в бъдеще, с обстоятелството,че е загубил ценни моменти
в живота си-спортуване и пътувания.От така определената сума, съдът счита,че
обезщетението следва да бъде намалено с 20 % за приетото съпричиняване /непоставяне на обезопасителен колан/ или определеният размер следва да е
24 000 лева, поради което искът за имуществени вреди е частично основателен по размер.
Поради което справедливото обезщетение за неимуществени
вреди от посочените травматични увреждания,
които ищецът е търпял при прието възражение за съпричиняване, следва да бъде в
размер на 24 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния
претендиран размер на сумата от 35000 лева, като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на имуществените вреди.
Съдът счита, че след анализ на представените фискални бонове,фактури,
рецепти,следва да бъде уважена предявената претенция за целият размер от 67.45
лева.
по делото са
представени мед.документи фактура и касови билижси установяващо заплащането на
сумата от 1667.45 лева от които бащата на ищецът е получил 1600 лева от Б..
Предвид акцесорния си характер частично основателен
и доказан е и искът за присъждане на законна лихва.
Принципно лихва може да се търси от
датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното
дружество, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497,
ал.1, т.2 от КЗ.В случая ищецът е оформил претенция за мораторна лихва в размер
на 3256.95 лева,
считано от г., от когато застрахователят е изпаднал в забава до година /депозиране на ИМ.
Посочената дата в която застрахователят е изпаднал в забава е некоректна
както бе посочено и видно от сключеното споразумение ликвидационна преписка по щета е с № година, респ.
застрахователят е изпаднал в забава на година.От г. до година/депозиране на ИМ/ върху главницата то
24 000 лева, мораторната лихва е размер на 1953.34 лева според Калкулатор онлайн Бг.
Поради което така
оформената претенция, следва да бъде уважена за размера от 1953.34 лева, а за
разликата над този размер до претендирания от 3256.95 лева следва да се
отхвърли като неоснователен по размер.
При този изход на делото на всяка от
страните се полагат разноски.
Претендират се от ищецът разноски съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 4515.27 лева, от които 2500
лева адв.възнаграждение, заплатена ДТ – 1580.27 лева,депозити за 2 експертизи
-435 лева.Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 3065.69
лева.
Ответника ЗД
"Бул Инс“ АД е направил разноски,съобразно представен списък по чл.80
от ГПК в размер на 2 722.76 лева за адв. възнаграждение с ДДС – 2014.80 лв., 250
лева за експертизи, 50 лева –депозит за свидетел и 5 лева – за извършена
справка.
Съобразно отхвърлената част от иска на
ответника му се полагат разноски в размер на 874.11 лева.
Воден от горното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "Бул
Инс“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ.
Столична, р-н „Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.-заедно, със съдебен
адрес със съдебен адрес ***, адв.Н.Ш.
да заплати на К.И.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, оф., адв.Н.П., сумата от 24 000
лева - обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - болки и страдания и имуществени
вреди в размер на 67.45 лева,ведно със законната лихва,считано от година, до окончателното изплащане,причинени в
резултат на ПТП от година,
настъпило около на общински път , км. , след
ляв завой от с. към с. ,
при което ищецът е бил пътник в л.а. с ДК № , управляван
от И.С.Б., като за разликата над уважения размер от 24 000 лв.8за
имуществени вреди/ до пълния предявен размер от 35 000 лева,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична, р-н
„Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.-заедно, със съдебен
адрес със съдебен адрес ***, адв.Н.Ш.
да заплати на К.И.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, оф., адв.Н.П., върху главницата от 24 000 лева, мораторна лихва за периода от г. до година върху в размер на 1953.34 лева, като за
разликата над уважения размер от 1953.34 лева до предявения размер от 3256.95
лева,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД "Бул
Инс“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ.
Столична, р-н „Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.-заедно, със съдебен
адрес със съдебен адрес ***, адв.Н.Ш.,
да заплати на К.И.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, оф., адв.Н.П.,разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 3065.69 лева.
ОСЪЖДА К.И.И., с ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, оф., адв.Н.П.,***“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична, р-н
„Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.-заедно, със съдебен
адрес със съдебен адрес ***, адв.Н.Ш.,
съобразно отхвърлената част от исковете разноски в размер на 874.11 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: