Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 26.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно
заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М.
Симеонова, като разгледа т.д. № 2590/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Ищецът Р.Д. Д.-С.твърди, че е единствен наследник по закон на Д.П.С.,
който към датата на смъртта си (03.09.2014 г.) е имал качеството съдружник в
ответното дружество К. ООД. Поддържа, че с прекратяване на членственото
правоотношение на съдружника е възникнало вземане за стойността на дружествения
му дял, определена на база счетоводния баланс към 30.09.2014 г. Счита, че в
резултат от успешната търговска дейност на ответното дружество e било налице значително
имущество, включително и неразпределена печалба от предходни години, поради
което равностойността на дружествения дял на С.следвало да се определи на
сумата от 62 400 лв. Поради изложеното ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до погасяването, както и направените разноски.
Ответникът К. ООД оспорва иска, като твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като дружествените дялове на починалия съдружник били поети от останалите съдружници. Освен това твърди, че не е възникнала материалната предпоставка за присъждане на сумата, установена в дружествения договор, а именно – прекратяване на самото дружество. Ответникът поддържа също, че след взимане на необходимите счетоводни операции по обезценка и отписване на отчуждените вещи стойността на активите се явява по-ниска от сумата на пасива. Счита, че в активите не следва да се включва стойността на сградна конструкция тип „хале“, чието държане било отнето неправомерно и поради това не можело да послужи за увеличаване на потока от парични средства към предприятието. Поради изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Вземане за стойността на дружествения дял възниква при прекратяване на членственото правоотношение на съдружника с дружеството и при положение, че е налице превишение на активите над пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) на дружеството съгласно счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (Решение № 100/07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г., ТК, І Т.О. на ВКС). Това вземане ще възникне и за наследника на починалия съдружник, ако смъртта е основание за прекратяване на членственото правоотношение и наследникът не е приет като съдружник на мястото на починалия.
В настоящия случай е общоизвестно (като вписано в Търговския регистър), че Д.П.С. е бил съдружник в ответното дружество и е притежавал 15 дяла от общо 50 дяла с номинална стойност 100 лв. Същият е починал на 03.09.2014 г., като е оставил за наследник по закон своята съпруга Р.Д.Д.. Тя не е приета за съдружник в дружеството, а дяловете на починалия са поети от другите двама съдружници.
Налице е следователно хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 1, пр. 1 ТЗ и ако към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, активите от имуществото на дружеството са превишавали пасива (без собствен капитал, резерви и финансов резултат), то в полза на ищеца като наследник на починалия съдружник ще възникне вземане за равностойността на дружествения дял. Неоснователно е възражението на ответника, че вземане за равностойността на дела възниква само при прекратяване на дружеството, в каквато насока изрично било договорено в дружествения договор. Според настоящия състав такава уговорка е противна както на императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 ТЗ, така и на добрите нрави (тъй като може да доведе до неоснователно обогатяване на дружеството и/или на останалите съдружници) и поради това не следва да бъде прилагана от съда.
Ето защо следва да се даде отговор на въпроса какви са били съпоставимите стойности на актива и пасива към релевантната дата 30.09.2014 г. Именно тази дата съдът определя като относима, тъй като смъртта е юридическият факт, от който произтича прекратяване на членственото правоотношение във вътрешните отношения, независимо от по-късно извършеното вписване на този факт в Търговския регистър.
Съгласно константната съдебна практика, при изследване на активите и пасивите съдът отчита изготвения от дружеството междинен баланс, но ако е налице оспорване на редовността на извършените в него счетоводни записвания, съдът е длъжен (и служебно) да допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изготви междинен счетоводен баланс при спазване на нормативните разпоредби на действащия към процесния момент чл. 13 ЗСчет. (отм.), § 1, т. 3 ДР ЗСчет. (отм.) и съответните приложими счетоводни стандарти (Решение № 73/17.10.2017 г. по т.д. № 1465/2015 г. на ВТКС, ТК, ІІ т.о.). Съгласно чл. 13 ЗСчет. (отм.) активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, като историческа е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена, а справедливата цена е „сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач.“
В настоящия случай съдът е изслушал и приел няколко варианта на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени както въз основа на съставен от ответника междинен баланс, така и въз основа на собствени счетоводни проверки и експертна оценка на активите. От всички приети заключения на ССчЕ е видно, че пасивът без собствения капитал, резервите и финансовия резултат възлиза на 14 738,61 лв. и този въпрос не е заявяван като спорен (поставен е единствено въпросът относно включването на стойността на дяловата вноска, но от обясненията на вещото лице К. се изяснява, че тя е отразена като номинална стойност в пасива в графа „Записан капитал“ и поради това не е взета предвид, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика).
На практика спорът между страните е съсредоточен относно стойността на актива и в частност – относно стойността на стоките и материалните запаси (каква част от тях са налични, както и подлежат ли на обезценка) и относно стойността по част „Сгради“ (включва ли се в актива стойността на хале, до което ответникът твърди да няма достъп). За отговор на тези спорни въпроси съдът съобрази следното:
Балансът на дружеството следва да отразява вярно действителното имуществено състояние към съответния момент. Това означава, че при определяне стойността на ликвидационния дял съдът не може да ограничи своята преценка само до взетите от ответника счетоводни операции, а следва да изходи от тези стойности, до които би се стигнало след взимане на всички дължими съгласно ЗСчет. и НСС операции и след преценка наличността на включеното в баланса имущество, като при това отнесе дължимите счетоводни операции към края на конкретния месец, който служи като основание за изчислението.
При така очертаната рамка на съдебната преценка съдът прави два извода: 1). че стойността на стоките и материалните запаси следва да се определи спрямо доказателствата за тяхната наличност, както и 2). че наличните стоки и запаси следва да бъдат включени в баланса със стойността им, определена след прилагане на съответната обезценка, дължима според приложимия в дружеството счетоводен стандарт. За формиране на втория извод съдът отчита обясненията, дадени от вещото лице К. при разпита му, проведен в о.с.з. на 23.05.2018 г. (л. 69), съгласно които счетоводната политика на дружеството е била за изготвяне на баланса въз основа на справедливата цена, т.е. с амортизации, а това „се явява съответно и на действащия национален счетоводен стандарт“. Т.е. стойността на наличните стоки следва да се определи на база историческата им цена, определена като справедлива, при отчитане на обезценката, която би се отразила на цената по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗСчет. (отм.), а не съгласно историческата цена, залегнала в първото заключение на ССчЕ, което, както сочи и вещото лице, е извършено с корекция спрямо счетоводните записвания с цел да се посочи цена на придобиване без обезценка. Този подход би удовлетворил изискването на закона напускащият съдружник да получи дял от действителното имущество на дружеството, а не от имущество, чиято стойност е счетоводно завишена. Допускането на последното би застрашило интересите на останалите кредитори, а и би довело до неоснователно обогатяване на напусналия съдружник.
В обобщение, в производството по иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ съдът трябва да изходи от счетоводните записвания, но при съмнение или оспорване те следва да бъдат проверени и актуализирани спрямо действащата към съответния момент нормативна уредба в посока на завишаване или на намаляване на активите, ако доказателствата налагат това. Само така би се създала гаранция за избягване както на неоснователното обогатяване на напускащия съдружник, така и за запазване на капиталовата адекватност на дружеството (ако счетоводно активите са с по-висока стойност от действителната).
За установяване наличността на стоките и материалните запаси ответникът първоначално е представил оборотна ведомост, съгласно която към 30.09.2014 г. дебитното салдо по сметка 304 Стоки е 132 689,38 лв. (вж. обяснения на вещото лице К., дадени при разпита му в о.с.з. на 08.03.2019 г., л. 134). Изготвено е второ заключение на ССчЕ от 19.06.2019 г. въз основа на подробна хронология на сметка 304 „Стоки“ за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2014 г. и инвентарна книга материални запаси – сметка 304 „Стоки“ към 30.09.2014 г. с крайното салдо 46 623,70 лв. (л. 149). Установява се, че информацията относно стойността на наличните стоки, предоставена на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза Б., е за сумата от 46 326,70 лв., а разликата до посочената от вещото лице К. стойност от 132 689,38 лв. (или сумата от 86 362,68 лв.) се формира от стойността на стоки, последващо осчетоводени от ответника като напълно обезценени (68 529,94 лв. съгласно счетоводна справка № 609-4), и от стойността на стоки, посочени от ответника като продадени, но несвоевременно изписани (17 832,74 лв. съгласно счетоводна справка № 702-304).
Поради застъпения по-горе принцип за установяване на действителната стойност на имуществото съдът счита, че стоките, счетоводно отразени като налични в размер на 46 326,70 лв., следва да бъдат включени в баланса със стойността им съгласно съдебно-оценителната експертиза от 19.06.2019 г. (л. 153), а именно – 40 153 лв. (без стойността на горивото). Видно от заключението на вещото лице Б., тази стойност е получена с „извеждане на овехтяване“ с оглед техническите особености на част от стоките (слепваща функция, гумени елементи и еластични връзки), които според вещото лице търпят промени във времето. Тъй като измененията в техническите характеристики на стоките обуславя възможността за тяхната пазарна реализация и влияе върху размера на паричния поток в резултат на тази реализация, то овехтяването следва да бъде съобразено и при определяне и на дружествения дял.
С допълнителното заключение ССчЕ 2 е изготвен анализ на хронологията на сметка 306 „Горива на автомобили“ и на отчетните пътни листа на зарежданите автомобили, като вещото лице е констатирало наличност на гориво на стойност според счетоводните записвания в размер на 85,98 лв. Тъй като се касае за актив, чието предназначение не включва по-нататъшната му реализация, а съставлява консуматив, съдът счита, че неговата стойност трябва да се определи на база осчетоводената цена на придобиване (85,98 лв.), а не въз основа на посочената от съдебно-оценителната експертиза пазарна цена (80,80 лв.).
Стойността на стоките, спрямо които ответникът последващо е взел счетоводна операция за пълното им обезценяване (съгласно счетоводна справка № 609-4), следва да се определи въз основа на оценителната експертиза за действителната им стойност, обективирана във второто допълнително заключение от 25.09.2019 г. (л. 209), а именно – 10 355,20 лв. Видно от разпита на вещото лице Б., проведен в о.с.з. на 06.11.2019 г., преценката за степента на обезценка е направена въз основа на данните за годината на производство на съответните части, установена на база първични счетоводни документи за заприходяването им, и това мотивира съда да я кредитира.
Стойността на стоките, спрямо които ответникът последващо е взел счетоводна операция за изписването им като продадени, следва да бъде отчетена изцяло. На първо място, ответникът не доказа при условията на пълно доказване, че към процесната дата стоки на посочената стойност са били отчуждени – не са налице нито първични счетоводни документи за установяване на този факт, нито косвено такъв извод може да бъде направен на база стойностите, обобщени с ГФО за 2014 г. Съгласно допълнителното заключение на ССчЕ 3 от 24.09.2019 г. (л. 195), на експертизата не е представена оборотна ведомост към 31.12.2014 г., от която да се определи разликата между сумата от 120 хил. лв., посочена в ГФО за 2014 г., и крайните салда на сметки 304 и 306 в размер на 44 хил. лв. Според обясненията на вещото лице К., дадени в о.с.з. на 26.06.2019 г., справката, предоставена от ответника, е с обобщени данни, в нея не се съдържа информация за продажба на стоките по дати и „това не е възможно да се установи от счетоводството“, тъй като справката е „единственото, което имат“. При разпита в о.с.з. на 02.10.2019 г. вещото лице сочи, че данните в ГФО за предходната и текущата година отчитат намаление на стойността в графа Стоки от 130 хил. лв. на 122 хил. лв., а данните за закупените и продадени стоки след 30.09.2014 г. до края на 2014 г. не обосновават извод за извършени преди този период продажби на стоки на стойност 17 832,74 лв. Нещо повече, не се установява, дори и счетоводно, да е реализиран и съответно да е осчетоводен друг актив (напр. парични средства) срещу твърдяната продажба на посочените в справка № 702-304 стоки, който актив да бъде включен в баланса или да се обясни неговото разходване към 30.09.2014 г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в графа Материални запаси в раздел Краткотрайни активи на баланса следва да бъде включена сумата от 40 153 лв., представляваща стойността на вещите, осчетоводени от ответника като налични съгласно съдебно-оценителната експертиза, с прилагане на обезценка за тях, сумата от 10 335,20 лв., представляваща стойността на стоките, посочени от ответника като напълно обезценени, след прилагане на експертна обезценка за действителната им стойност, сумата от 17 832,74 лв., представляваща стойността на стоките, посочени от ответника като отчуждени, но несвоевременно изписани, което обстоятелство не се доказа, както и сумата от 85,98 лв., представляваща стойността на материалните запаси (гориво).
По отношение на дълготрайните материални активи и в частност активите в графа Сгради на раздел Б съдът счита, че следва да включи стойността на собственото на ответника хале, определена от вещото лице Б., а именно 52 078,92 лв. Съображенията за това са следните:
При разпита в о.с.з. на 08.03.2019 г. вещото лице К. сочи, че „когато се прави счетоводен баланс за целите на изчисляване на ликвидационен дял, активът се разглежда като принадлежност към патримониума на дружеството“. В настоящия случай от събраните писмени доказателства може да се заключи, че този актив е бил част от имуществото на ответника – правото на собственост върху халето е придобито от дружеството през 2006 г. съгласно фактура № 1699 (л. 98), като то е изградено в УПИ І-437, 473, 474 от кв. 228 по плана на гр. София. След придобиването му от ответника халето не е било предмет нито на последваща отчуждителна сделка, нито на съдебно решение, което променя принадлежността му (в частност решението, постановено по отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, има за предмет само недвижимия имот, върху който е изградена процесната конструкция, видно и от протокола за принудително отнемане на имота). Обстоятелството, дали ответникът е ползвал реално тази вещ или не, не изключва задължението му да я третира като актив (както впрочем той я третира счетоводно - халето не е отписано, а се „води в сметка 202“ според вещото лице К.), тъй като, както беше посочено, качеството на едно имущество като актив се предопределя от годността му върху него да съществува право на собственост, а не от фактическата възможност за неговото ползване. Дори да се приеме обратната теза, следва да се отчете, че не са налице безспорни доказателства за невъзможността на ответника да осъществява ползване или да извлича облаги от халето към процесната дата. Ето защо стойността на този актив следва да бъде включена в баланса. Според съдебно-оценителната експертиза от 01.02.2009 г. халето е с балансова стойност към 31.12.2014 г. 51 000 лв., но пазарната му стойност към тази дата по средни пазарни цени с приспаднато овехтяване е 52 078,92 лв. По изложените по-горе съображения в актива следва да се включи сумата от 52 078,92 лв.
Междинен баланс, който да включва приетите от съда за релевантни стойности на актива, е изготвен в допълнителното заключение на ССчЕ 4 (л. 204, л. 206), като единствената корекция следва да бъде по отношение на приетата от вещото лице стойност на горивото (то е отчетено с пазарната стойност от 80,80 лв., а следва да бъде включено с цената на придобиване, а именно 85,98 лв. (л. 151). Изчислена по този начин, общата стойност на актива по междинния баланс възлиза на 158 865,09 лв., а стойността на пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) е 14 738,61 лв. Превишението е в размер на 144 126,48 лв., а делът на починалия възлиза на 43 237,94 лв. До тази сума следва да бъде уважен искът.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 4 828,57 лв. разноски, а ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1 161,52 лв. разноски за отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К. АД, ЕИК *******, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, основание чл.
125, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, пр. 1 ТЗ за сумата от 43 237,94 лв., представляваща стойността
на дружествения дял на Д.П.С., ЕГН **********, дължима поради прекратяване на членственото правоотношение със смъртта на съдружника,
ведно със законната лихва от 25.08.2017
г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 828,57 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от
62 400 лв.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********, да заплати на К. АД, ЕИК *******, основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 1 161,52 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: