РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Благоевград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102012 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К. Д. Ш., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б=ул. „К. №, ет., ап., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А. № , ет., офис , с която
против ЗАД „А.Б.”, с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „К.А. Д.” №9,
представлявано от Изпълнителните директори О. Ц. П., А. Б. А. и П. Д.П.е предявен
осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 500 /четири
хиляди и петстотин/ лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от ищеца болки и страдания, емоционален стрес и негативни емоционални
изживявания, изпитано чувство на страх и влошено психическо здраве в резултат на
станалото на 19.02.2021 г. ПТП, причинено по вина на М. Л. А. - водач на лек автомобил с
марка и модел „О. К. е per. № . „Гражданската отговорност” на описания лек автомобил е
застрахована в ЗАД „А. Б.” с полица № , валидна до 22.08.2021 г., при което ПТП получил
мозъчно сътресение, болки в кръста и коляното, ведно със законната лихва върху общата
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане - пр. основание
: чл. 432 вр. чл. 429 ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Препис от исковата молба е връчена на ответното дружество, което в срока по чл.131
ГПК е подало писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че на 19.02.2021г. пострадал при ПТП, причинено по вина на
М. Л.А. - водач на лек автомобил с марка и модел „О. К. с per. № Твърди се, че
„Гражданската отговорност” на описания лек автомобил е застрахована в ЗАД „А. Б.” е
полица № , валидна до 22.08.2021г.
Твърди се, че на 19.02.2021г., около 13.00 часа в гр. Б. на бул. „Св. Д.С. пред сградата
на Басейнова Дирекция, ищецът се е движел с лекия си автомобил марка „Х.”, модел „Д.”, с
ДРН : в посока от бензиностанция OMV към главен път Е 79, като поради наличието на
пешеходна пътека тип „зебра”, намалил скоростта си на движение, за да пропусна
движещите си по нея пешеходци.
Твърди се, че водачът след ищеца, движещ се с лек автомобил „О. К.” с per. № ,
поради непреценено разстояние и скорост, не намалил скоростта си на движение и
реализирал ПТП като ударил управлявания от ищеца лек автомобил. За описаното ПТП на
водача на лек автомобил „О. К. с per. № е бил съставен АУАН № 377201 от 19.02.2021г.
Твърди се от ищеца, че при удара на собственият му лек автомобил били нанесени
1
щети, за които предявил пред ЗАД „А. Б. претенция, която е регистрирана в ЗАД „А. Б.” под
№. За имуществените щети, нанесени на собственият му лек автомобил, при описаното по-
горе ПТП, бил обезщетен от ЗАД „А. Б.”.
Твърди се от ищеца, че в следствие на претърпяното ПТП, получил мозъчно
сътресение, контузия на поясната област, контузия на лявото коляно и навяхване на врата,
което му причини временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Непосредствено след ПТП-то твърди, че бил дезортиентиран в продължение на около
два часа, бил в шок. В спешния център констатирали повишено кръвно налягане, движел се
като в мъгла и имал затруднено движение на врата, силна болки в основата на главата и в
кръста, по-късно се появила болка и в лявото коляно. Посетил лекар, който след прегледа
установил, че ищецът имам мозъчно. Твърди се от ищеца, че в продължение на три седмици
имал главоболие, което през първата седмица било нетърпимо, в последствие постепенно
намаляващо, с болки в кръста и коляното. Периодично вдигал високо кръвно и получавал
сърцебиене.
Поради това, депозирал в ЗАД „А.Б. застрахователна претенция с искане да му бъдат
изплатени като обезщетение за причиненото му временно разстройство на здравето,
неопасно за живота неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. за претърпените болки и
страдания, за затрудненията и притесненията, причинени от този инцидент.
Посочва се, че на 29.06.2021г. с Уведомление с изх. № 2-101-4101-7092 ответното
дружество е уведомило ищеца, че е превело по представена от него сметка в Банка ДСК,
сумата от 500 /петстотин/ лева, които ответното застрахователно дружество е определило
като справедлив размер за претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да бъде
уточнено как е определен този размер.
Обосновава се от ищеца в исковата молба твърдението, че определената сума е
недостатъчна за претърпените болки и страдания.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
допускане до разпит на две лица в качеството на свидетели при режим на довеждане, за
допускане на съдебно-медицинска експертиза, както и на основание чл.186 от ГПК - да се
изиска от ОД на МВР - Б., да представи по делото заверени преписи от всички документи и
снимки, съдържащи се в административната преписка по АУАН № 377201 / 19.02.2021 г.,
съставен срещу М. Л. А..
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество. Иска се
оспорва по основание и по размер.
Не се оспорва твърдението на ищеца за факта на настъпване на ПТП по повод на
който е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1046-116 от
19.02.2021г. по вина на водача на лек автомобил марка „О., модел „К. с рег.№ както и
обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка ГО за посочения автомобил ,
марка „О..
Оспорват се настъпването на твърдените от ищеца увреждания, както и
обстоятелството, че същите са в пряка причинно - следствена връзка с процесното събитие.
Твърди се, че от медицинските документи при извършения преглед на лицето не са
установени никакви увреждания, не са били налице видими травматични наранявания.
Твърди се, че от извършеното на ищеца рентгенографско изследване също не са установени
травматични увреждания. Поради това се твърди, че на ищеца не са му назначени никакви
лекарства и лечение.
Твърди се, че описаните от ищеца увреждания и усещания били нормални за човек на
неговата възраст. Твърди се, че представеното медицинско свидетелство от 22.02.2021г. е
съставено единствено въз основа на твърденията на изпитване на болка от самия ищец.
Твърди се, че твърдяното мозъчно сътресение също не е установено при
първоначалния преглед, нито впоследствие при издаване на медицинското свидетелство.
Твърди се, че единственият документ, в който е отразено наличието на мозъчно сътресение е
представеният болничен лист от 22.02.2201г., което е три дни след настъпване на
произшествието, като наличието ме отново е прието единствено въз основа на твърденията
2
на К. Ш.. Посочва се, че на ищеца не са извършвани никакви медицински изследвания,
които евентуално да установят наличието на черепно - мозъчна травма, каквато е мозъчното
сътресение. Отбелязва се, че по делото не е представен амбулаторен лист за извършен
преглед, от който да се установи въз основа на какви оплаквания и изследвания е установена
посочената в болничния лист диагноза.
По изложеното се оспорва наличието на пряка причинно - следствена връзка между
ПТП и твърдените от ищеца увреждания.
Оспорва се размера на иска. Твърди се, че поисканата сума не съответства на
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, със застрахователните и съдебната практики,
както и с икономическия и социален баланс в страната.
Не се оспорва, че ПТП е причинено по вина на застрахования при ответното
дружество водач, като при ПТП е нормално ищецът да е изпитал стрес, моментна болка във
врата и други части на тялото, както и известно неразположение. Сочи се, че определеното
от застрахователя обезщетение от 500,00 лв. репарира в пълен обем действително
причинените от ищеца вреди.
Не се възразява по искането на ищеца за приемане на писмени доказателства.
Възразява се по искането за свидетели и експертиза, като се сочи неконкретизиране
на тези искания.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответната страна - предявен е осъдителен иск - прекия иск на увреденото
лице срещу застрахователя с правно основание чл.432 вр. с чл.380 КЗ вр. с чл.429, ал.1 от КЗ
вр. с чл.52 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.
Ищецът, редовно призован, лично и чрез пълномощника си, поддържат иска. Сочат
доказателства.
Ответното дружество ,Чрез пълномощник поддържат оспорванията в отговора. Също
се представят доказателства.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит
на свидетели. Допуснати и назначени са съдебно – медицинска, съдебно – психологическа и
съдебна авто-техническа експертизи и са приети заключения на вещи лица.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
Не се оспорват от страните фактът на настъпване на ПТП на 09.02.2021г., фактът, че
виновен водач за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил с марка и модел „О.К. с
per. № , както и не е спорен между страните фактът, че този лек автомобил е бил застрахован
в ЗАД „А. Б.” с полица № , валидна до 22.08.2021г., т.е. валидна към датата на ПТП.
Тези обстоятелства се установяват и от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2021 – 1046-116 от 19.02.2021г., съставен от служители при ОД на МВР Б. В
протокола, като обстоятелства и причини за ПТП е отразено следното: в гр.Б. и по
бул.Св.Д.С. пред сградата на Басейнова дирекция в посока от бензиностанция „ОМВ“ към
ГП Е 79 участник под № 2 – /ППС с рег.№ Е , марка Х. модел Д. собственост и управляван
от ищеца К. Д. Ш./ , движейки се към ГП Е 79 и при наличие на пешеходна пътека тип зебра
намалява скоростта си на движение, за да пропусне движещите се по нея пешеходци, като
участник 1 /ППС с рег.№ марка О. модел К. собственост на Пица Парти ООД, управляван
от М. Л. А./ не се движи на необходимото разстояние, за да може да избегне удара в него и
реализира ПТП.
В протокола за ПТП ищецът К. Д. Ш. е посочен като пострадало лице с диагноза –
болки във врата и кръста.
На същата дата на ПТП- 19.02.2021г. ищецът е посетил МБАЛ Б., като е прегледан в
СПО и издаден лист за преглед на пациент, както и му е издадено искане за образно
изследване за рентгенография на гръбначни прешлени. В резултат от образното изследване
от 19.02.2021г. е отразено, че на фона на дегенеративно пролиферативни промени, няма
рентгенови данни за травматични увреди.
При прегледа на ищеца в СПО , като анамнеза е отразено, че по данни на ищеца се е
3
ударил главата на облегалката и съобщава за болки във врата и кръста, а при извършените
изследвания на фона на дегенеративно пролиферативни промени, няма рентгенови данни за
травматични увреди.
На ищеца е издадено и медицинско свидетелство № 10/2021г. от 22.02.2021г., в което
е дадено заключение, че при прегледа на ищеца е установена контузия на поясна област,
контузия на ляво коляно, навяхване на врата. Контузията на поясната област и ляво коляно
е причинило болка и страдания, а навяхването на шията му е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като описаните увреждания добре отговарят
да са получени по време и начин, както съобщава в предварителните сведения ищеца – по
механизма на „камшичен удар“, с поставен предпазен колан.
За периода от 21.02.2021г. до 23.02.2021г. ищецът е бил в болнични, с диагноза
мозъчно сътресение, отразена в болничен лист № Е 2020 1994174.
На 13.04.2021г. ищецът е адресирал до застрахователя ЗАД „А.Б. застрахователна
претенция с вх.№ 1 – 101 – 4101 – 2601, с която е поискал изплащане на обезщетение за
претърпени в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
С Уведомление от 29.06.2021г. /л.15/, във връзка със заявената претенция от ищеца,
ответното застрахователно дружество е определило застрахователно обезщетение в размер
на 500 лв. и превело същото по сметка на ищеца. За този факт също няма спор между
страните по спора.
Според показанията на свидетелите се установява следното:
Св. М. К. – сочи, че с ищеца са колеги, работят една смяна на митнически пункт Л.
Сочи, че през м.февруари ищецът е претърпял катастрофа и поради това не е ходил на
работа. Когато ищецът й се е обадил да й съобщи за инцидента е заеквал, бил е много
притеснен. Отсъствал е от работа малко време, защото са имали нужда от хора, но това се е
отразило впоследствие. Посочва, че с ищеца работят на 12 часови смени, като след
инцидента ищецът е бил притеснен, уплашен, непрекъснато го болял кръста и врата и това
засегнало работата му, която изисквала извършване и на физически проверки на автомобили
и камиони. Свидетелката посочва, че след инцидента ищецът се е оплаквал от безсъние, като
преди това не е имал оплаквания. След катастрофата на няколко пъти му е ставало лошо по
време на дежурство, когато е повишавал кръвното налягане и споделил, че е удвоил приема
на лекарства. Не е могъл дълго да работи с компютър, като се е оплаквал от главоболие,
виене на свят и гадене. След инцидента е станал затворен, много се е променил. Това
състояние на ищеца според свидетелят е продължило около два, три месеца. След
катастрофата е престанал да управлява автомобил за известно време, казвал, че го е страх, но
е разказал на свидетеля как е станало ПТП. Изведнъж друг автомобил се е ударил в неговия.
Ищецът е споделил, че е посетил невролог, който при преглед е установил, че ищецът има
шипове на врата.
Св. Ш.а – съпруга на ищеца, сочи, че на 19.02.2022г. съпругът й е претърпял ПТП, за
което й съобщил по телефона от спешния център. Ищецът е споделил, че има силно
главоболие, не е изглеждал добре, като е разказал, че удара е бил много силен и имал
чувството, че нещо е станало с врата му. При извършения преглед в спешния център не са
установени счупвания, а е установена контузия на шийната област и ищеца е посъветван да
се консултира с невролог. Веднага се свързали с личния лекар, който предписал покой,
тишина , без дразнители от шум, светлина и електронни устройства. Няколко дни ищецът се
е чувствал зле, бил е унесен, с неспокоен сън, със силно главоболие и е пиел обезболяващи.
Свидетелката посочва, че е била притеснена повече от психическото състояние на ищеца,
бил замаян, на моменти дезиорентиран. Няколко дни продължили болките във врата и
кръста. Главоболието продължило няколко седмици, било силно и наложило ищецът да
приема обезболяващи. Освен болките във врата е имал ограничено движение на главата в
ляво, като преди това ищецът не е имал диагностицирани заболявания. След инцидента
ищецът не е шофирал, страхувал се е да кара кола, казвал, че му прилошава и не се чувства
добре. Върнал се е на работа, защото е имало недостиг на хора на работното му място, но е
взимал обезболяващи и за около няколко седмици се е оплаквал от главоболие. Свидетелят
потвърждава, че ищецът е пиел от доста години лекарства за кръвно, като към момента на
даване на показанията ищецът шофира и започнал да управлява автомобил след повече от
4
месец след инцидента. Трябвало му време да се посъвземе.
Според СМЕ: Вещото лице сочи, че от данните по делото се установява, че
оплакванията, с който ищецът е постъпил в СПО са били болка в шийната и поясната
области, а по-късно е съобщил за главоболие и е имал болка и лявото коляно. В СПО е бил
проведен общ медицински преглед, в хода на който е извършено и образно изследване -
рентгенография на шийни, поясни й кръсцови прешлени. При извършения преглед е било
измерено кръвно налягане 150 / 90 мм. жив. стълб, липса на видими травматични
увреждания на меките тъкани, липса на рентгенологично видими травматични увреждания
на гръбначни прешлени. При извършеното рентгенологично изследване са били установени
болестни изменения - дегенеративно пролиферативни промени, без да се уточнява къде,
колко, какви и пр. По подразбиране може да се каже, че са били установени някакви
дегенеративно пролиферативни промени по прешлени на гръбначния стълб, които са били
обект на изследване, т.е. или шийни, и/или поясни, и/или кръсцови прешлени. В
приложената медицинска документация не е посочено,: освен разположение й нищо друго
по отношение на записаните, като „дегенеративно-продиферативни промени“ болестни
изменения.
Във връзка с претърпяната травма е имал и силно главоболие в основата на главата,
продължаващо с дни и замайване, които оплаквания е споделил с личен лекар, който е
препоръчал спазване на лечебно-охранителен режим - покой, тишина, без ползване на
електронни устройства, за да не натоварва зрителния анализатор. Издаден му е бил
болничен лист за три дни с диагноза „мозъчно сътресение“.
На 22.02.21 г. е бил освидетелстван от съдебен лекар, като обективно е било
установено стягане, втвърдяване, ригидност на шийната мускулатура. Имал е оплаквания за
загуба на ориентация, непълен спомен за кратко време, болка в поясната област и лявото
коляно.
Навяхването на шията му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Симптомите, които отговарят на диагнозата „навяхване на шията“ са спонтанна болка
и болка при движение, ограничени движения, вратна ригидност.
Контузията на поясната област и лявото коляно му е причинило болка и страдание."
Гръбначния стълб в поясната област е била подложена на същия натиск и
натоварване, както и в шийната област, но поради по-масивните кости, мускули и връзки в
сравнение с тези на шията травматичните последствия са били по- ограничени.
По отношение на отразената в издадения болничен лист диагноза „мозъчно
сътресение“ съществуват единствено дадените от ищеца анамнестични данни за удар с
тилната част на главата върху облегалката на колата, последващо замайване, зашеметяване,
главоболие, липса на ясен спомен, без пълна загуба на съзнание.
При рязко изменение на скоростта на спрял или движещ се автомобил възникват
характерни увреждания на шийните и поясните прешлени на гръбначния стълб.
Най-честата причина за рязкото увеличаване на скоростта е заради блъскането на
автомобила отзад от друг автомобил, който се движи с по-висока скорост. Заради
изправения стоеж и движение на човека, устройството на гръбначният стълб, погледнат
странично има естествени извивки в шийната и поясната области - лордози, което му
придава изгладен „8“-образен вид. При свръх преразгъване на гръбначният стълб, най-
голямо натоварване и най-тежки увреждания се получават именно в тези отдели на
гръбначния стълб. При удар отзад и рязко ускоряване скоростта на автомобила, телата на
пътниците се стремят на запазят мястото, на което се намират и първоначално телата им се
изтеглят назад, гръбначният стълб се преразтяга и се получават характерни увреждания
обособени в група причинени по механизма от „камшичест удар“. След този първоначален
момент, тялото на водача и пътниците политат напред и нагоре и в случай, че са без
поставени предпазни колани се удрят върху части на вътре в купето на автомобила. За
водача най-честите удари са върху волана, предното стъкло, а краката в борд таблото.
Получават се травми по предната част на главата, лицето, гърдш^ корема, подбедриците.
Правилно поставения предпазен колан до голяма степен предпазва от получаването на тези
увреждания, но не може да предпази гръбначния стълб от преразтягане при камшичен
5
удар.
Установените травматични увреждания при К. Ш. - навяхване на гръбначния стълб в
шийния отдел, контузия на гръбначния стълб в поясния отдел, контузия на лявото коляно -
добре отговарят да са получени на мястото на водача на лек автомобил по механизма на
камшичен удар.
От приложените по делото Констативен протокол за ПТП, Лист за преглед в СПО,
Съдебномедицински свидетелство може да се посочи, че описаните наранявания са
получени по време и начин, както сочи К. Ш. в исковата си молба.
Според вещото лице в момента на удара К. Ш. е бил с поставен предпазен колан,
което личи от липсата на травми по предната част на главата, лицето, тялото и крайниците.
Поради навяхване на гръбначния стълб в шийния отдел са били затруднени
движенията в тази му част за около 2 до 4 седмици. Нарушените функции, а именно
затрудненията на движенията на врата за по-малко от 30 дни обуславят реализиране на
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота.“
В делото няма данни на ищеца да е предписвано и извършвано лечение. По телефона
oт ОПЛ са били дадени указания за спазване спазване на режим, частично съответстващ на
такъв при претърпяно мозъчно сътресение.
Установените травматични увреждания не непременно трябва да имат рентгенов
образ. Установената и отразена в медицинското свидетелство ригидност на вратната
мускулатура представлява неволева реакция на организма, която цели обездвижването на
засегнатата част от гръбначния стълб. Най-вероятно, като рентгенов образ в този момент да
е имало изглаждане на шийната лордоза — естествена извивка на гръбначния стълб, каквото
обаче не е отразено в разчитането на рентгенографията/те.
Има данни за травматично увреждане на меки тъкани, които са установени с
физикален метод - преглед. Ако се налага установяване на мекотъканни травматични
увреждания с образно изследване се използват според необходимостта някое от УЗИ, КТ,
ЯМР. Не се използва рентгенография.
От данните, които се съдържат в делото не е възможно да се даде отговор на въпроса
възможно ли е ищецът да търпял и да е търпи болки и преди събитието, свързани с
дегенеративните промени, особено при физическо натоварване и извършване на даден вид
работа. Понякога установените дегенеративни промени могат да причинят болкова
симптоматика с характера па травматична такава. Дегенеративни промени могат да
притискат коренчета на нерви, а според разположението им в някои случаи да предизвикват
симптоми замаяност и главоболие.
В съдебно заседание от 29.03.2022г. при изслушването на вещото лице, изготвило
СМЕ, д-р А. подчертава, че няма данни по делото за получено мозъчно сътресение , тъй като
няма удар в областта на главата и няма никакви данни за загуба на съзнание, като
субективните оплаквания, които съобщава ищецът за главоболие и замаяност може да се
дължат на повишено артериално налягане.
Според съдебно – психологичната експертиза: към момента на изследването на осв.
Ш. резултата от клиничната скала за тревожност и депресия е в норма - тревожност
депресивитет; осв. Ш. се е върнал на работа, изпълнява служебните си задължения,
поддържа контакти с приятелите си, споделя, че изпитва страх когато наближи пешеходна
пътека, но е успял да се върне към шофирането. При него към момента на изследването
симптоми като постоянно тъжно настроение, лесна уморяемост, неспокойствие,
дезинтересираност не са водещи, а частично и индивидуално се проявяват и отшумяват, при
ситуации сходни и напомнящи за инцидента при който е пострадал. Психо -емоционалното
състояние на осв. Ш., към настоящия момент отговаря на преживяната травма, която той
споделя в интервюто, във връзка със претърпяното от него ПТП.
След инцидента ищецът е изпаднал в остра реакция на стрес, която е достигнала фаза
на постравматично стресово разстройство, като към момента на изследването същия
контролира психологичното си и емоционално състояние, върнал се е на работа, отново
шофира, но в ситуации близки и напомнящи за инцидента, при него се налага да контролира
страха и напрежението с много по- големи усилия. При Ш. постравматичното стресово
6
разстройство е преминало в разстройство в адаптацията, което налага осв. да прави по —
големи усилия за справяне с безсънието, тревожността, сърцебиенето и страха, който
възниква внезапно в него, когато е в ситуации близки до инцидента.
Основните симптоми при осв. Ш. се състоят в повтарящо се преживяване на
травмата, отбягване на всичко, което напомня за нея, притъпяване на емоциите и страх. К.
Ш. неволно се оказва пленник на събитието, защото се налага да го преживява многократно
чрез нахлуващи в съзнанието живи картини или спомени от него. На тази ситуация осв. Ш.
отговаря с опити да отбягва всички ситуации, предмети и хора, които могат да напомнят за
случката и с притъпяване на емоциите. Осв. Ш. в интервюто споделя, че и сега изпитва
главоболие и замаяност, има ускорен пулс на моменти, болките във врата му са се учестили,
както и, че и изпитва страх при шофиране особено когато наближава пешеходна пътека
постоянно се оглежда за автомобил зад него „След ПТП -то чувствам че ми се промени
живота-изпитвам понякога необяснима тревожност, лоша концентрация и несигурност“.
Според приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза вещото лице сочи,
че скоростите на автомобилите, по обективна невъзможност не може да бъдат установени
при липсата на направени измервания на настъпилите деформации. На база данните по
представените доказателства технически е възможно и вещото лице е определило
скоростите в момента на удара и за двата автомобила със стойности както следва: скорост в
момента на удара на л.а. ХОНДА е била кръгло 18,6 км/чу а скоростта в момента на удара
на л.а. О.определена аналитично е била кръгло 44,0 км/ч.
От техническа гледа точка удара между двата автомобила е бил челен заден за л.а.
Х.и челен преден за л.а. О. В момента на удара л.а. О.е бил отклонен надясно под ъгъл от 6
градуса спрямо надлъжната ос на л.а. Х.. Първоначалният контакт на предната броня на л.а.
О.е бил в лявата половина на задната броня и задната врата на л.а. Х., като вследствие от
съвместното движение в посока напред на двата автомобила и значителното челно
съпротивление, л.а. ОПЕЛ се е завъртял незначително в посока обратна на часовниковата
стрелка с опорна точка в предната броня. Тази трансланслация на в посока напред
автомобилите съчетана с ротацията на л.а. О.и обмен на енергия, много бързо е променила
посока на вектора на породената ударна сила в купето на л.а. Х. Това съвместно динамично
движение на двата автомобила и обмен на енергия пряко се е отразило на движението на
тялото на водача, което по техническа компановка се е намирало върху предната лява
седалка. Облегалката и седалката на водача са проектирани съобразно средна анатомия за
ръст и тегло на водачи и конструктивно са обезопасени със специална енергоабсорбираща
мека структура върху под тапицерия.
Технически при първоначалният удара на л.а. О. притискането на тялото е било
реализирано от гърба на водача в конструкцията на облегалката от седалката в областта на
първо на таза и кръста поради Стойката на облягане при сядане на тяло. Почти веднага е
било последвано и от удар с притискане на задната лява горната част на торса в областта на
лява лопатка поради първоначалният контакт на л.а. Х.с лявата му половина. Поради
свързаност на главата чрез шията е последвал и удар на тила в опорната възглавница
монтирата зад главата, върху горната част на облегалката. Тази възглавница също е
проектирани и обезопасена с енергопоглъщащ материал и има конструктивно
предназначение за спре свободното движение на главата в посока назад
След разделяне на двата автомобила, под действието на инерционната сила, натиска
от горната част на тялото се е предал по двете ръце към волана, което е продължило до
пълното спиране на л.а. Х.
Вещото лице подчертава, че в медицинската документация не са описани охлузвания
или кръвонасядания по гърдите, долната част на корема и таза и други близки повърхности
по предната горна част на тялото на водача, които се характеризират и квалифицират, като
коланни травми.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Твърдените от ищеца факти и обстоятелства, въз основа на които се основава
искането за защита, сочат на предявен прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя
на причинителя на вредата – пр.основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
7
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя чл. 432, ал. 1 КЗ. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и
вредата и вина на причинителя.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 КЗ създава задължение за лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
При анализ на събраните в производството доказателства безспорно се установява, че
е налице активна легитимация за ищеца за предявяване на исковете, както и основание за
възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 432
от КЗ от ответното застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото
производство, е безспорно установено наличието и валидността на сключен застрахователен
договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на
процесния лек автомобил, който е причинил вредата, както и данните по делото, че в случая
от ищеца е спазено рекламационното производство по реда на чл. 380 от КЗ. Ищецът е
отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция. Видно от представените
по делото писмени доказателства, такива претенции са отправени от ищеца към ответния
застраховател, но същият е уважил искането за обезщетяване на вредите само частично.
При тези данни е налице спор относно размера на дължимото обезщетение, поради
което искът е процесуално допустим.
По същество – не са спорни между страните обстоятелството, че автомобилът, с
който е реализирано ПТП към датата на осъществяване на това ПТП е бил застрахован при
ответното дружество, не се оспорва, че именно водачът на този автомобил е извършил
нарушение на ЗДвП, както и че при несъобразяване на условията за управление на
автомобил е причинено деяние, което е противоправно и вредоносно. Не е налице спор
между страните относно наличието в кумулативност на всички, както обективни, така и
субективни елементи от основния деликтен състав по чл.45, ал.1 ЗЗД.
Спорно по делото е дали и какви по вид и естество вреди са претърпени от ищеца в
резултат на ПТП и дали същите са обезщетение в достатъчна степен с изплащането от
застрахователя на обезщетение в размер на 500 лв. по сметка на ищеца. За последният факт
също няма спор между страните по спора.
С Решение № 12 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 194/2021 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията М.Ж.е допуснато касационно обжалване по въпроса за прилагането на критериите
за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя. Съгласно
задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са
решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от
28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. №
1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и
много други, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични
за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето
на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на
следните общи критерии: характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които
са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и
психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и
конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като
ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент.
Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да
8
бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се
състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.
При тези данни се установява, че в случая в резултат на претърпяното ПТП ищецът е
получил травматични увреждания, изразяващи се в навяхване на шията, което е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, контузия на поясна област и ляво
коляно, което е причинило болка и страдание. Според вещото лице няма медицински данни
и показатели, че ищецът е претърпял мозъчно сътресение, като пряк резултат от ПТП. В
съдебно заседание от 29.03.2022г. при изслушването му, вещото лице е категорично, че няма
данни за мозъчно сътресение, тъй като няма удар в областта на главата и няма данни за
загуба на съзнание, а субективните оплаквания на ищеца като замаяност и главоболие може
да се дължат на повишено кръвно налягане, което обективно е измерено и установено при
прегледа на ищеца непосредствено след инцидента в СПО и отразено в амбулаторния лист
при прегледа му. Единствено в болничния лист, издадена на ищеца няколко дни след
инцидента и от личния лекар, за който няма данни да е извършил първичния преглед, за
първи път е отразено като диагноза мозъчно сътресение, което обаче не е установено от
останалите медицински документи по делото и най – вече от съдебно - медицинската
експертиза.
Безспорно е, че всяко травматично увреждане, особено, когато е внезапно и
неочаквано , е свързано с претърпяване от пострадалия на болки и страдания. В случая от
навяхването на шиината, област, на поясната област и на коляното ищецът безспорно е
претърпял негативни преживявания – болка и страдание. Свидетелите описват, че
първоначално болките, които е търпял ищеца в резултат на физическите наранявания, са
били силни, но с интензитет на постепенно стихване и отзвучаване за период от около от 2
до 4 седмици. В този диапазон е посочил и болковото усещане за такъв вид травми и вещото
лице в СМЕ.
От съдебно – психологична експертиза и от свидетелските показания се установява,
че и за период от около 1 месец след инцидента ищецът е имал страх от шофиране и
усещане за повтаряемост на инцидента, което е довело до понижаване на настроението и
установена от свидетелите промяна в състоянието на ищеца в негативна насока. Според
психологическата експертиза в резултат на инцидента ищецът е претърпял остра реакция на
стрес, която е достигнала до фаза на посттравматично стресово разстройство, като към
момента на освидетелстване ищецът е възстановил контрола върху психологичното и
емоционалното му състояние, но са налице симптоми на тъжно настроение, лесна
уморяемост, неспокойствие, дезинтересираност, които не са водещи, отшумяват, но се
проявяват при сходни на инцидента ситуации.
Посттравматичното стресово разстройство е преминало в разстройство в
адаптацията, което налага освидетелствания да полага повече усилия за справяне с
безсънието, тревожността, сърцебиенето и страха, който възниква внезапно при близка на
инцидента ситуация, което е свързано с повтарящо се преживяване на травмата, отбягване
на всичко, което напомня на нея и претъпяване на емоциите и страха.
При така установените болки и страдания от претърпените травматичните физически
наранявания, като пряк, типичен резултат от такъв механизъм на реализиране на ПТП и
съответно преживените негативни психически и емоционални негативни преживявания
съдът счита, че следва да се възмездят със сумата над определената от застрахователя от 500
лв.
Става дума за претърпени болки и страдания за период от време не повече от 1 месец
– за от 2 до 4 седмици, като няма данни за трайни и необратимо проявление на физическите
травми. Психическите и емоционални такива се установи, че са преживени, преодолени,
като е останал само обичайната симптоматика при сходни ситуации, т.е. и при физическите ,
и при емоционалните болки и страдания не са останали трайни и необратими последици.
Първоначалния силен интензитет е стихнал и преустановен за около един месец, поради
което за болките от нараняванията на шийната област, предвид естеството на полученото
нараняване – силно, внезапно, по механизма на камшичния удар, което с оглед и на
установеното ошипяване на мястото е било свързано с преживяване и на притеснения от
9
ищеца за по- сериозна травма и последици, вкл. и свързаното с това притеснение относно
възможните по –тежки последици за ищеца, следва да се определи на стойност от 1000 лв. за
възмездяване. За уврежданията в поясната област и коляното следва да се определи
обезщетение от по 500 лв. /общо 1000 лв./ и с оглед на преживеното стресово разстройство –
първоначално остро към датата на инцидента и с трансформирането му като разстройство на
адаптацията, което продължава и към момента на изготвяне на експертизата съдът счита, че
и за тези психологически и емоционални негативни преживявания в резултат на инцидента
на ищеца се дължи парично възмездяване в размер на около 1000 лв. Или общо дължима
сума за обезщетяване на неимуществените вреди от застрахователното събитие следва да се
определи на около 3000 лв., като се приспадне заплатеното от застрахователя обезщетение
от 500 лв. на ищеца от застрахователя на причинителя на вредата се дължи доплащане на
сумата от 2500 лв., представляваща справедливо парично възмездяване на претърпените
неимуществени вреди.
Горният размер е съобразен с установените от практиката обективни критерии за
определяне на сумата, необходима за възмездяване на неимуществени вреди, а именно -
характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и
продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от
уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в
страната към момента на увреждането.
Над този размер до поискания, искът е неоснователен.
Дължимата се сума следва да се присъди с лихвата за забава, считано от подаване на
иска до изплащането, предвид лихвоносния характер на основното задължение – парично
такова.
По разноските:
И двете страни са направили и поискали разноски.
С оглед на частичната основателност на иска на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената, а на ответника – съобразно отхвърлената част.
Ищецът е направил разноски общо в размер на 1626,40 лв., а ответната страна
разноски в общ размер от 1448 лв. С оглед частичното уважаване на иска ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 903,56 лв., а ищецът дължи на ответника сумата от
643,56 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Страните не са направили изявление за прихващане на това вземане, поради което
съдът не дължи служебно компенсиране на вземането на страните за разноските.
Водим от горното и на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.429, ал.1 КЗ вр. с чл.45, ал.1
ЗЗД чл. 52 ЗЗД и чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „А.Б.”, с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „К.А. Д.”
№ , представлявано от Изпълнителните директори О. Ц. П., А. Б. А. и П. Д.П. да заплати на
К. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „К. № , ет., ап., със съдебен адрес: гр. Б., ул.
„Т.А.” № , ет., офис сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, емоционален стрес и
негативни емоционални изживявания, изпитано чувство на страх и влошено психическо
здраве в резултат на станалото на 19.02.2021 г. ПТП, причинено по вина на М. Л.А. - водач
на лек автомобил с марка и модел „О. К.”,с per. № „Гражданската отговорност” на описания
лек автомобил със застраховка при ЗАД „А. Б.” с полица , валидна до 22.08.2021г., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от подаване на иска – 06.08.2021г. до
изплащането, като отхвърля иска над уважения размер от 2500 лв. до поискания размер от
4500 лв., като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Осъжда ЗАД „А. Б.”, с ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К. А. Д.” №, представлявано от Изпълнителните директори О. Ц.
П., А. Б. А. и П.Д.П. да заплати на К. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „К. № ,
ет. ап., със съдебен адрес: гр. Б. „Т. А. №, ет., офис сумата от 903,56 /деветстотин и три лева
10
и петдесет и шест стотинки/ лв. направени по делото разноски, съобразно уважената част от
иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, Осъжда К. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„К. № ет., ап, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.” № , ет., офис да заплати на ЗАД „А.Б.”, с
ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К.А. Д.” №, представлявано от
Изпълнителните директори О. Ц. П. А. Б. А.в и П. Д. П. сумата от 643,56 /шестстотин
четиридесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ лв. направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба, подадена чрез РС Б. в 2- седмичен срок от получаване на препис, пред ОС Б..
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11