№ 20122
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110163954 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „ФИРМА“ЕАД срещу Ц. М. и М.
М. с правна квалификация чл. 422 ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия,
такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва по отношение на топлоснабден имот , находящ се в гр.
АДРЕС , аб. ******* в периода м. 05.18.г.-04.2021г. , за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.
№2189/22г. на СРС. Сумите се претендират от ответниците в условията на
солидарност.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава.
1
Ответниците в депозирания по делото отговор на исковата молба чрез
адв. Р.Н. от САК оспорват предявените искове с твърдения за
неоснователност и недоказаност. Релевират възражение за погасяване на
вземанията по давност. Твърдят извършени плащания . Молят за отхвърляне
на исковете. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което действително е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, която за исковия период се равнява на претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че
са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г.
на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са по подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма
за доказване.
2
В настоящото производство ищецът е претендирал заплащането на
доставената топлинна енергия до процесния имот от двамата ответници в
условията на солидарна отговорност.
По делото е приет Договор за продажба на държавен имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредба за държавните имоти от 29.05.1991г. ,
представляващ ап. №*** в гр. АДРЕС , по силата на който собствеността
върху имота е прехвърлена върху ответниците М. М. и Ц. М.. Видно от НА за
учредяване на договорна ипотека от 11.08.2008г. / стр. 14-16 от делото/
ответниците в качеството си на собственици на горепосочения имот са
учредили договорна ипотека . От изложеното следва, че ответниците се
явяват собственици на процесния имот по силата на покупко-продажба, като
не оспорват качеството си на съпрузи , от което произтича и солидарността на
задълженията , търсени от ищеца.
От събраните писмени доказателства /протокол от ОС на ЕС,
изравнителни сметки/, се установява, че процесният имот се намира в сграда,
която е присъединена към топлофикационната мрежа, а самият имот е
топлоснабден. Съдът не споделя възражението на ответниците, че не е в
правомощието на ОС на ЕС вземането на решение за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10, б. „л“ от
ЗУЕС именно ОСЕС може да вземе такова решение.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответниците като собственици на процесния имот се
явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като
такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и
дължат заплащане на цената на доставените услуги.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл възраженията на ответниците за неприложимост на ОУ, доколкото
липсва писмен документ за приемането им, са неоснователни.
3
От страна на ответниците е релевирано възражение, че количеството
доставена топлинна енергия е изчислено въз основа на методика по Наредба
№ 16-334 за топлоснабдяването, разпоредби от която са отменени.
Действително, с решение по адм. дело № 13721/2017г. на ВАС, оспорено пред
5-членен състав на ВАС, са отменени като нищожни и незаконосъобразни
част от разпоредбите на горепосочената наредба. С Решение по адм. дело №
14350/2019г. от 26.06.2020г. на ВАС решението по адм. дело 13721/2017г. е
отменено в частта, в която са обявени за нищожни част от разпоредбите на
подзаконовия нормативен акт, като 5-членния състав отменя същите като
незаконосъобразни. С Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването (2020 г.) горепосочената наредба е отменена. От това
следва, че за процесния период са действали и двете наредби /като отмяната
на разпоредбите от наредбата няма обратно действие, доколкото липсва
обявяването им за нищожни/ и не е допуснато нарушение да се изчислява въз
основа на тях количеството топлинна енергия. Изисляването въз основа на
горепосочените наредби, ведно с методиката към тях, се потвърждава и от
становището на „Термокомплект“ ООД, приложено по делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че не е допуснато нарушение от страна на ищеца,
досежно приложението на наредбите. За съда няма основание да счита, че
количеството доставена топлинна енергия е изчислено въз основа на загубили
действие разпоредби.
За установяване на количеството на доставяната топлинна енергия по
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението по която
се установява , че за имота на ответниците през процесния период са
начислявани суми за сградна инсталация, за отопление и за БГВ , които
вещото лице е изчислило на 3883,37лева / по фактури/ и сума за доплащане от
585,79лева. Установило е , че през процесния период общият топломер,
монтиран в абонатната станция е преминал съответните метрологични
проверки и съответства на одобрения тип. С оглед на това, съдът намира, че
същото възлиза на претендираната стойност, която е по-ниска от изчислената
от вещото лице по експертизата. Вещото лице по техническата експертиза не
установява и неизправност на уредите за измерване, поради което за съда
няма основание да приеме, че същите не са били изправни и отговарящи на
изискванията.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата
4
(доставката) от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота
на ответниците на претендираната стойност за процесния период.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването (2020 г.) и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на
договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор
между ищцовото дружество и „ ФИРМА“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение. Претенцията следва да бъде уважена в пълен размер от
33,10 лв., дължима солидарно от двамата ответници.
Съдът дължи произнасяне и по направените от ответниците възражения
за давност, както и за извършени плащания за погасяване на задълженията. С
оглед на твърденията за извършени плащания и представени доказателства за
извършени такива, по искане на страните е допусната и назначена счетоводна
експертиза, от заключението по която се установява, че ответниците са
извършвали плащания в рамките на процесния париод, като заплатената от
тях сума е в общ размер на 1800лева, с които са погасени 1798,80лв.
главници / за ТЕ и дялово разпределение/, и 1,20лв. лихви. Вещото лице
посочва още в заключението, че от общо заплатената сума само сумата в
размер на 450лева е част от общо платените 900лева по Обща фактура от
31.07.2019г. , като в останалата си част плащанията касаят задължения след
процесния период., т.е. след м. 04.21г. Според вещото лице, тъй като
плащанията са извършени след 14.01.22г. , на която дата процесните суми са
прехвърлени в съдебни , поради което биват отписани от текущите
задължения и не са видни при справка като такива , когато същата се
извършва посредством „Изи пей“, последните могат да бъдат заплатени
единствено на каса при ищеца по конкретна сметка за съдебни плащания. В
5
заключението си вещото лице посочва още, че с представените платежни
документи не се изменя задължението, установено по счетоводни данни на
ищеца , като освен това всички задължения, възникнали преди 18.01.2019г.
са били заплатени от ответника преди завеждане на исковата молба и не се
претендират с настоящия иск. Съдът кредитира заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза като обективно изготвено и пълно,
поради което намира с оглед на изложеното от вещото лице , че ответниците с
извършените плащания не са погасили процесните задължения . Освен това
съгласно ОУ на ищцовото дружество – чл. 32, ал.6 от същите, доколкото няма
данни ответниците с извършените плащания да са посочили погасяване на
задълженията , предмет на настоящото производство, то ищецът е имал право
да извърши отнасяне и погасяване на най-обременителното за ответниците
задължение. Спазена е и разпоредбата на чл. 32, ал.5 от ОУ на ищеца,
доколкото от заключението на вещото лице се установи, че с надвнесените
суми са погасени задължения за период, следващ исковия – т.е. след м.
04.21г. и не касаят погасени по давност вземания.
По възражението за давност, релевирано от ответниците , с оглед
периодичния характер на плащанията , съдът го намира за частично
основателно , като по отношение на вземането за главница, същото се явява
погасено за периода 01.05.18г.- 30.12.2018г. за сумата от 551,67лева ,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Или непогасена по давност се
явява главницата за периода м. 01.19г.- - м. 04.21г. в размер на 2672,48лева .
По отношение на сумата за дялово разпределение съдът намира
възражението за давност за неоснователно , доколкото претензцията на ищеца
за исковия период е необхваната от давността , поради което тази сума е
дължима в пълен размер от 33,10лв. и за периода м. 09.19г.- м. 04.21г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на
6
падежа.
Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33,
ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен
от изтичане на периода, за който се отнася. Срокът за плащане не може да
започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с
издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият
срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. Или върху
непогасената по давност главница за топлинна енергия се дължи лихва за
забава . Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва
съдът определя на основание чл.162 ГПК, на сумата от 279,48лева , дължима
за периода 15.09.19г.- 11.01.22г.
По изложените съображения, искът за заплащане на законна лихва за
забава върху главните вземания за цена на доставената топлоенергия следва
да бъде уважен до размер на сумата от 279,48 лв. за периода 16.09.2019г.-
11.01.2022г. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 432,25 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху
задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 5,06
лв. за периода от 31.10.2019г.-11.01.2022г. се явява неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената
част на исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
123,89 лв., от които по съразмерност му се дължат 100,09 лв.
В заповедното производство ответниците не са доказали разноски и
такива не им се следват.
7
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер общо на
856,40 лв. , от които за държавна такса , юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100 лв., както и разноски за
експертизи в общ размер на 650лв. От общия размер на разноските ,
съразмерно на уважената част от исковете, следва да му се присъдят 691,93
лв.
Ответниците също са направили разноски в исковото производство в
размер общо на 850 лева , за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 800лева за двамата, и за депозит за експертиза в размер на 50лв. , като
съразмерно на отхвърлените искове им се следват разноски в размер на
164,46лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, срещу М. М. М. , с ЕГН: **********, и Ц. Б. М. с
ЕГН ********** , че ответниците дължат на ищеца солидарно ЧАСТ ОТ
СУМИТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 2189/2022г. на СРС, 69 състав, а именно 2672,48лева .,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 01.19г.- м.
04.21г. за топлоснабден имот с аб № ******* , находящ се в гр. АДРЕС,
ап.*** , ведно със законна лихва за периода от 18.01.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 11.01.2022 г. в
размер на 279,48 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 33,10 лв. за периода м. 09.19г.- м. 04.21г., ведно със законна лихва
за периода от 18.01.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за топлинна енергия над уважения размер до пълния
предявен размер от 3224,15лева и за периода 01.05.18г.- 30.12.2018г.
включително, за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 432,25 лв.,
8
както и иска за мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за
целия претендиран размер от 5,06 лв. за периода 31.10.2019г.-11.01.2022г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК М. М. М. , с ЕГН: **********, и Ц.
Б. М. с ЕГН ********** да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 691,93лева – разноски в исковото производство, и сумата от
100,09лева -разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 2189/22г. на
СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на основание чл.
78, ал.3 ГПК на М. М. М. , с ЕГН: **********, и Ц. Б. М. с ЕГН ********** ,
разноски за исковото производство в размер на 164,46лева, съразмерно на
отхвърлените искове.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД – „ФИРМА „ ООД .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9