Р Е Ш
Е Н И Е
№ 150 15.05.2019 г.
гр. С. С.Т ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
………………….……………
Прокурор
……………………………...
като
разгледа докладваното от
съдията - докладчик
МИШОВА въззивно гр. дело N 1153
по описа
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“ АД,
чрез пълномощника му адв. С.С., против
постановление от 25.03.2019 г. на ЧСИ К. А. по изп.д. № 2019 .0400270, с което
е намалено адвокатското възнаграждение, платено от взискателя в изпълнителното
дело.
Жалбоподателят
счита, че претендираният от
взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум от 200 лв. съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с което е
начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ, предвид правната уредба на разноските по
част І „Общи правила“, глава VIII, раздел II от ГПК, като от систематичното й място следвал изводът,
че тези правила се отнасят за всички производства, уредени в ГПК, включително и за
изпълнителното. Поради това, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат било прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство бил
прекомерен и не съответствал на правната и фактическа сложност на делото, че същият бил
определен произволно от взискателя и бил законово и логически неоправдан.
Извършените по изп. д. процесуални действия не били необичайни и не налагали определянето на
такова адвокатско възнаграждение, като единствените
предприети от пълномощника на взискателя действия били подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за
изпълнението и съответно, не били налице
основания за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер. Счита, че
нормата на чл.10, т.2 от НМРАВ била неприложима в настоящия случай,
понеже се отнасяла до по-голяма фактическа
и правна сложност на изп.дело, и съответното активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване
на имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за
изпълнение в течение на производството и т.н.,
каквито действия по това изп. дело, не били предприемани. Поради което моли да
бъде намален размера на адв.хонорар до минимално
дължимия по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. от 200 лв.
Жалбоподателят счита, че съгласно т.26 от Тарифата към
ЗЧСИ пропорционална
такса била прекомерна, понеже за изпълнение на парично вземане се събирала
такса върху събраната сума, като включването на адв.възнаграждение било отделно вземане за разноски по изп. производство
и незаконосъобразно било изчислено върху материалния
интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, понеже следвало да се вземе само присъденото вземане по
изпълнителния лист. Счита, че в случай, че съдът приеме, че дължимото се адвокатско
възнаграждение следвало да бъде включено в събраната сума, моли то да бъде
намалено, като се коригира и размерът
на начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса.
Ответникът по жалбата – Д.С.З., чрез пълномощника си адв. Ж.З.,
възразява срещу жалбата. Счита я за изцяло неоснователна и недоказана и в двете
й части и по всички направени в нея оплаквания. Излага съображения в подкрепа на становището си
и моли, съдът да постанови решение, с което да я отхвърли.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ К. А.,
Рег.№ ., с район на действие ОС – Стара
Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436
от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е
редовна.
Съдът, като обсъди направените
оплаквания и възражения и като прецени приложените по изпълнително дело №
270/2019 г. по описа на ЧСИ К. А., рег.№ ., с район на действие ОС- Стара Загора,
писмени доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 270/2019 г. е образувано по молба
от 19.03.2019 г. на Д.С.З., подадена чрез адвокат Ж.З., срещу ЗАД „ОЗК З.“
АД, въз основа на изпълнителен лист от
14.03.2019 г., издаден по в.гр.д.№ 1076/2019 г. на С. окръжен съд. С подадената молба
взискателката Д.З. е поискала образуване на изпълнително дело срещу длъжника и
заплащане на направените разноски. Във връзка с искането за разноски е
представила договор за правна помощ, от който е видно, че е заплатила на адв. З.
в брой сумата от 350 лв. за образуване и водене на изпълнително дело. С друга
молба от 20.03.2019 г. адв. З. е поискала налагането на запор върху всички
банкови сметки на длъжника в „П“ АД. На
същата дата (20.03.2019 г.) е изпратена покана за доброволно изпълнение, която
е получена от длъжника на 21.03.2019 г. На 22.03.2019 г. длъжникът е превел по
изпълнителното дело сумата от 936,30 лв. в какъвто размер е общото му
задължение по изпълнителното дело, видно от посоченото в поканата за доброволно
изпълнение, в т.ч. 350 лв. за адвокатско възнаграждение, платено от взискателя.
С възражение от 25.03.2019 г. длъжникът е поискал адвокатският хонорар за
изпълнителното производство да бъде
намален като прекомерен и несъответстващ на фактическата и правна сложност на
делото. С постановление от 25.03.2019 г. съдебният изпълнител е намалил размера на приетия по делото адвокатски
хонорар на 230 лв. Със същото постановление е намалил и дължимата
пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ на
51,60 лв. с ДДС при материален интерес 430 лв., представляващ сборът от
вземането на взискателя и присъденото адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът
може да обжалва постановлението за разноските. Няма спор, че възможността да се
иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е
прекомерен, уредена в чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се отнася и за длъжника в
изпълнителното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Взискателката Д.С.З. е упражнила надлежно правото си на разноски по
изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на
разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в
полза на адвокат Ж.З. представителна власт за процесуално представителство по
изпълнителното дело. От представения договор за правна защита и съдействие се
установи такива разноски да са действително направени от взискателката,
доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в
брой, договорът имат характер на разписка, удостоверяваща заплащането на
уговорения хонорар (ТР от 06.11.2013 г., т.1). В съответствие с посочената
по-горе норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като правилно е констатирал
въз основа на представеното адвокатско пълномощно наличието на валидно учредена
представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и
водене на изпълнителното дело. Длъжникът ЗАД „ОЗК З.“ АД е възразил за
прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Както се посочи разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес с оглед
систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за
разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се
намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
минимум, определен за отделните видове правни услуги в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 10 от наредбата
е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в
размер на 200 лв. и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с
оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване
на парични вземания на взискателя, като с оглед обема и естеството на
предприетите по него изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност. Затова и адвокатското възнаграждение е намалено до предвидения
в наредбата минимум. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя
адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и
за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване.
Осъщественото от адвоката представителство на взискателя не се е ограничило
само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение. В
приложеното копие от изпълнителното дело се съдържат данни за други действия,
извършени от страна на процесуалния представител на взискателя по защита и
съдействие - изготвяне на молба за
налагане на запор на всички банкови сметки на длъжника. Безспорно
предприемането на това процесуално действия е предхождано от справки и проучване
на делото, което също е дейност по процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл.10, ал.1, т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо в
полза на взискателя се дължи възнаграждение освен по чл. 10, т. 1 от Наредбата
в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, и възнаграждение в
размер на 30 лв. по т.2 от посочения текст за извършените други действия в
изпълнителното производство, насочени към удовлетворяване на паричното вземане
на взискателя.
Определената
по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса се определя и съответно се събира върху общата за
събиране сума, който включва и адвокатско възнаграждение на взискателя, което не е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство, а е част от общата за събиране сума, а не само присъдената сума
по изп. лист. Затова дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ при материален интерес от общо 430 лв.
е била съответно намалена с
обжалваното постановление на ЧСИ от 66 лв. с ДДС на 51,60 лв. с ДДС, поради намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност.
С
оглед на тези съображения съдът намира, че жалбата е изцяло неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответника по жалбата направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на
200 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „ОЗК З.“
АД със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. С., № ., ет.., представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., ЕИК … –
длъжник по изп.дело № 270/2019 г. по описа на ЧСИ К. А. с рег.№ ., срещу постановлението от 25.03.2019 г.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК З.“ АД със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. С., № . ет.., представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.,
ЕИК …, ДА ЗАПЛАТИ Д.С.З. с ЕГН **********,***,
сумата 200 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНО