№ 22023
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110147423 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Н. С. Н..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова
сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: магазин № 13,
находящ се в гр. ........., с оглед на което в полза на ищеца са налице вземания
към ответника за заплащане на следните суми:
сумата 119, 55 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на
доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане
на вземането;
сумата 28, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.12.2021 г. – 06.06.2024 г.;
сумата 8, 18 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.10.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 1, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022
г. – 06.06.2024 г.,
1
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 28.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36355/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н. С. Н., с който оспорва исковете. Излага съображения, че от
момента на придобиване на имота в него не съществува тръбна отоплителна
инсталация – тръби, радиатори, топломер и др., като за горното са съставени
констативни протоколи от фирмата за дялово разпределение, както и че
процесният магазин не е част от сградата, намираща се на ул. „........... Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание ответникът
поддържа, че магазинът му е част от безистен, търговски обект, който е с
административен адрес: ул. „.........., на който адрес е регистрирана както
сграда, която е топлоснабдена, така и безистен.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 17.06.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. С.
Н. за:
сумата 119, 55 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на
доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане
на вземането,
сумата 28, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.12.2021 г. – 06.06.2024 г.;
сумата 8, 18 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.10.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането,
сумата 1, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022
г. – 06.06.2024 г.
С разпореждане от 28.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. С разпореждане
от 06.11.2024 г. е отстранена ОФГ в издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
2
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Безспорно е между страните, че с нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 06.12.2017 г. Н. С. Н. е придобил собствеността на магазин
№ 13. Видно от представения по делото нотариален акт от 06.12.2017 г., касае
се за магазин № 13, разположен в магазинната част от многофункционалната
жилищна сграда на адрес: гр. София, район „Оборище“, на ул. ........ и ул.
„.........., състоящ се от: търговско помещение, склад и тоалетна, със застроена
площ от 38, 75 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.403.235.3.1.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „.......... от
07.11.2007 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение
на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение, в т.ч. за магазин № 13 – .........., от когото
ответникът е придобил собствеността на процесния имот.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Директ“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Безспорно е между страните, че за исковия период между страните не е
налице сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото е представен констативен протокол от 15.03.2024 г. за
процесния аб. № ....... относно имот с адрес: гр. София, ул. „.........., магазин №
13, подписан от клиент, в който в посочено, че в имота няма водомер за топла
вода, няма и захранващ щранг за отопление, както и че щрангът е прекъснат и
пломбиран.
Представено е и становище от председателя на управителния съвет на
етажната собственост в офис сграда, находяща се на ул. „.........., в което се
сочи, че разположените в безистена от ул. „.......... до ул. ........ магазини,
ресторанти и др. обекти не принадлежат към ЕС на офис сградата.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
3
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Директ“ ООД.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния
период нормативна уредба за топлоснабдяването. За отчетния период
м.11.2021 г. – м.04.2023 г. е начислена единствено топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация на база пълната отопляема кубатура от 168 м3
съгласно акт за разпределение на отопляеми обеми по проект в жилищната
сграда от 07.01.2008 г. За исковия период няма начислена топлинна енергия за
отопление на имота и такава за БГВ, въпреки че има съставени протоколи за
неосигурен достъп от ФДР.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата 118, 36 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 211, 34 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 92, 98 лв. В посочената
сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за
исковия период м.05.2022 г. – м.10.2022 г. възлиза на сумата 8, 18 лв.
Ищецът е отправил към ответника покана за заплащане на задължения
за периода м.04.2021 г. – м.02.2024 г., включващ исковия период, връчена на
19.04.2024 г., видно от представено по делото известие за доставяне.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по
чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
4
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период,
определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за покупко-
продажба безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния
имот. Не се спори и че имотът е предназначен за задоволяване на стопански,
съответно – небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се
извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи
условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди.
По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за
исковия период м.11.2021 г. – м.04.2023 г. не е бил изрично подписван и
договорно правоотношение помежду им не е съществувало.
Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по
реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен
договор между страните.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда
сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото
имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2)
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата
на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи,
неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между
обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да
произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за
обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може
да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като
съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не
обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за
имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос
на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би
могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в
пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
5
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
В случая страните не спорят, а се потвърждава и от представения по
делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.12.2017 г., че
ответникът е придобил собствеността на процесния имот – магазин № 13. Не
се спори и че през исковия период ответникът ползва същия и то за стопански
нужди.
Установи се от заключението на СТЕ, че за исковия период е начислена
единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база
пълната отопляема кубатура от 168 м3 съгласно акт за разпределение на
отопляеми обеми по проект в жилищната сграда от 07.01.2008 г. За исковия
период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота и такава за
БГВ, въпреки че има съставени протоколи за неосигурен достъп от ФДР.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга,
която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Законодателното решение е обяснимо с
оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените
сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез
представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация. Както е
посочено в решение на КС № 5/22.04.2010 г. по конст. дело № 15/2009 г.,
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно
се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия
да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на
някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна
енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е
възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между
етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на
централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
6
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят
на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата – чл. 153, ал. 6 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти.
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите
стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е
определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.
143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект и тази разпоредба не е
оспорена в искането.
В случая от страна на ответника се поддържат доводи, че не следва да
му се начислява топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй
като магазинът му се намирал в безистен, който не бил част от намиращата се
на същия адрес топлоснабдена сграда. Такъв извод обаче не може да се
направи от представените по делото доказателства. Видно от представения по
делото протокол от Общо събрание на собствениците на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „.......... от 07.11.2007 г. за избор на фирма за
дялово разпределение, към същия е съставен списък на собствениците,
удостоверили с подписите си взетите решения, в т.ч. за магазин № 13 – ..........,
от когото ответникът е придобил собствеността на процесния имот. Наред с
това, вещото лице е посочило, че топлинната енергия за сградна инсталация е
начислена въз основа на акт за разпределение на отопляеми обеми по проект в
жилищната сграда от 07.01.2008 г.
Действително, по делото е представен констативен протокол от
15.03.2024 г. за процесния аб. № ....... относно имот с адрес: гр. София, ул.
7
„.........., магазин № 13, в който е посочено, че в имота няма водомер за топла
вода, няма и захранващ щранг за отопление, тъй като щрангът е прекъснат и
пломбиран. За да е бил прекъснат и пломбиран обаче, такъв щранг е бил
наличен в имота към предходен момент, т.е. от този съставен след исковия
период констативен протокол по никакъв начин не следва липса на
потребление за исковия период.
По делото е представено и становище от председателя на управителния
съвет на етажната собственост в офис сграда, находяща се на ул. „.........., в
което се сочи, че разположените в безистена от ул. „.......... до ул. ........
магазини, ресторанти и др. обекти не принадлежат към ЕС на офис сградата.
Последното има характер на частен свидетелстващ документ. Частните
свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила, освен ако
съдържат неизгодни за издателя им факти, но това не означава, че нямат
никаква доказателствена стойност. Доказателствената им стойност се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото /в посочения смисъл – решение № 88 от 23.04.2014 г. по гр. д. №
4766/2013 г. на ВКС, III ГО/. В случая от съвкупната преценка на
ангажираните по делото доказателства не може да се направи обоснован
извод, че процесният магазин е извън обхвата на ЕС на сграда, която е
топлоснабдена.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за сумата 118, 37 лв., с която ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността
на топлинната енергия за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г.
По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и че
дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума. При
неоснователното обогатяване липсва предвиден срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава в
случая е връчена на ответника на 19.04.2024 г., видно от представено по
делото известие за доставяне. Със същата на ответника е предоставен 7-
дневен срок за изпълнение на задълженията, изтекъл на 26.04.2024 г., с оглед
на което ответникът е в забава от следващия ден – 27.04.2024 г. Предвид
изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва за
периода 26.04.2024 г. – 06.06.2024 г. в размер на сумата 1, 90 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор.
По отношение на вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо
се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, следва да се
има предвид и следното:
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което
обстоятелство не е спорно помежду им, Общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
8
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства
по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме както, че ответникът се е
обогатил със спестяване на такъв разход, така и че ищецът се е обеднил,
извършвайки разход. По изложените съображения искът за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото
разпределение, се явява неоснователен.
Предвид горното, неоснователна се явява и акцесорната претенцията за
мораторна лихва.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8
ГПК, сумата 57, 01 лв. разноски за заповедното и сумата 285, 04 лв. разноски
за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. Н., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД,
както следва:
сумата 118, 37 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на
доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г.
за топлоснабден имот: магазин № 13, находящ се в гр. ........., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 17.06.2024 г. до
изплащане на вземането;
сумата 1, 90 лв., представляваща мораторна лихва за периода 26.04.2024
г. –
06.06.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 28.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36355/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав, с отстранена очевидна фактическа грешка с разпореждане от
06.11.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 118, 37 лв. до 119, 55 лв., претендирана
като сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
спестявайки разход за заплащане стойността на доставената от ищеца
9
топлинна енергия за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г.; иска за мораторна
лихва върху нея за сумата над 1, 90 лв. до 28, 75 лв. и за периода 31.12.2021 г.
– 25.04.2024 г.; иска за сумата 8, 18 лв., претендирана като сума, с която
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки
разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2022 г. – м.10.2022 г., и иска за сумата 1, 75 лв., представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 01.07.2022 г. – 06.06.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
57, 01 лв. разноски за заповедното и сумата 285, 04 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Директ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10