РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330106867 по описа за 2021 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД срещу Община Пловдив, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на
453,24 лева, от които сумата в размер на 438,24 лева – стойността на
заплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско+“,
обективирана в застрахователна полица № ******, по настъпило увреждане,
вследствие на ПТП, реализирано на 25.07.2020 г. в гр. *****, при движението
на МПС марка и модел „Инфинити Q50“, с рег. № ******, което попаднало в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, и сумата в размер на
15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 23.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, твърди, че на 25.07.2020 г. в
гр. ****, при движение по бул. „*****“ в района на сервиз „*****“ ООД /с
приблизителни координати ****, ****/, А. Г. Я. управлявал МПС марка и
модел „Инфинити Q50“, с рег. № *****, като преминал през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, при което на лекия автомобил били
1
нанесени материални щети. Посочва се, че по отношение на МПС-то била
сключена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица №
******* с валидност 08.05.2020 г. – 07.05.2021 г. В резултат на настъпилото
ПТП, на автомобила е увредена предна дясна гума. Посочва се, че въз основа
на предявена претенция по щета, ремонтът на увредения автомобил е
възложен на доверен сервиз на ищеца – „*****“ ЕООД, и предаден
отремонтиран с приемо-предавателен протокол от ***** г. За стойността на
ремонта била издадена фактура № **********/*******г. за сумата от 438,15
лева. С ликвидационен акт от ***** г. ищецът е одобрило да се изплати на
лицензирания сервиз сумата от 438,24 лева, която била преведена с платежно
нареждане от същата дата. Излагат се съображения, че с изплащане на
застрахователното обезщетение, за ищеца се е породило правото на регресен
иск до размера на платено. Поради изложеното се претендира сумата в общ
размер на 453,24 лева, от които сумата в размер на 438,24 лева – стойността
на заплатената щета, и сумата в размер на 15 лева – ликвидационни разходи.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника Община Пловдив, с която се взима становище за нередовност и
неоснователност на предявените искове. Възразява се, че в исковата молба са
посочени различни места, на които се претендира да е настъпило ПТП. По
същество на спора се излагат съображения, че на посочената в исковата молба
дата не е имало разположени необезопасени и необозначени дупки, както и че
е настъпило описаното в исковата молба ПТП с посочените травматични
увреждания. Възразява се, че липсва причинно-следствена връзка. Оспорва се
механизмът на ПТП, както и че посочените вреди са в резултат на същото.
Оспорва се, че участъкът несе поддържа от общината, респ. същата не се
явява материално легитимирана да отговаря по предявения иск. Възразява се
за наличие на съпричиняване, доколкото водачът на автомобила е нарушил
разпоредбата на чл. 20 ЗДвП. Оспорва се и размерът на претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест
2
на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на
следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и
вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в
изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да
установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което
са настъпили увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. №
*******), както и размерът на дължимото обезщетение.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и
собственика на МПС рег. №****** за застраховка „Каско +”, обективирана в
полица № *****, с период на застрахователно покритие от 08.05.2020 г. до
07.05.2021 г. /л.9/. Предвид това, към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие (******г.) е било налице осигурено покритие по
силата на посоченото застрахователно правоотношение.
От заключението на приетата по делото САТЕ /л.97-110/, се установява,
че бул. „******“ в гр. *****, в района на „******“ ООД попада в поземлен
имот с идентификатор ****, находящ се в гр. ****, район ***** – вид
общинска публична собственост, начин на трайно ползване – за местен път.
Предвид изложеното и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е
Община Пловдив. В тази връзка неоснователно се явява възражението на
ответника, че участъкът, посочен от ищеца за настъпило ПТП не попада в
обхвата на Община Пловдив. От заключението на вещото лице се установява
и най-вероятният механизъм за настъпване на описаните в исковата молба
увреди, а именно: на **** г. лек автомобил марка и модел "Инфинити Q50“, с
рег. №******, управляван от свидетеля А.Я., движейки се по бул. „*****“ в
гр. ***** /в района на сервиз „*****“/ попада в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Вследствие на попадането в негативната неравност
с удар в изходния ръб, настъпват увреди по предна дясна автомобилна гума в
степен за подмяна. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и
необходимост от подмяна на всички авточасти, в степен, посочена от ищеца, е
технически възможна. Предвид изложеното вещото лице е достигнало до
3
извод за наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм
на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. От техническа
гледан точка авточастите, материалите и увредата на предна дясна
автомобилна гума на процесното МПС, установени от застрахователя – ищец,
добре съответстват да са настъпили при преминаване на автомобила с предно
дясно колело през негативна неравност, като се открива пълно препокриване
на увредените зони и детайли с описаните в опис – заключението по щета №
****** г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ
като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.
Същото не е оспорено и от страните в производството.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по
делото свидетел А. Г. Я. /л. 72-73/. Бидейки водач на процесното МПС към
момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен
информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква,
че дупката на пътното платно е била необезопасена и несигнализирана.
Предвид това, свидетелят поддържа, че пътната неравност не е била видима
за него. Непосредствено след като управляваното от свидетеля МПС е
преминало през дупката в пътното платно, предната дясна гума се е
деформирала, като част от външния й слой е бил обелен. Изтъква, че след
установяване на увредата е посетил доверен сервиз – „*****“, където била
доставена и монтирана нова гума от автомобила. Услугата била заплатена
именно от ищцовото дружество, доколкото свидетелят имал сключен договор
за застраховка „Каско“ по отношение на управляваното от него МПС.
Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното
обезщетение, освен от думите на свидетеля се изяснява и от приетото по
делото заключение по ССчЕ /л.69-70/. Съобразно същото, след извършена
проверка, вещото лице е констатирало, че в счетоводството на „*****“ ЕООД
е отразена постъпилата сума от 438,24 лева по банковата сметка на
дружеството в „*****“ ЕАД от ищеца на****** г. За извършената услуга по
щета № ***** е издадена фактура № **********/**** г. от „*****“ ЕООД на
стойност 438,24 лева с ДДС на ищеца.
Съдът кредитира и заключението по допуснатата ССчЕ, доколкото
същото се явява компетентно изготвено, вещото лице, след прилагане на
4
знания в областта на счетоводството е достигнало до обосновани изводи.
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е местен (публична общинска собственост) съобразно чл. 3,
ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на бул.
„*****“ в гр. ***** осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая,
именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (вкл.
във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране
на пътя до завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по
делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени
увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 480,07 лева. Съдът счита
за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното
МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за
определяне размера на застрахователното обезщетението е именно
5
възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по
т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/
18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678
11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).
Горепосочената възстановителна стойност (480,07 лева), не съответства
на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума
в размер от 438,24 лева. Предвид това, по регресната претенция за заплатено
застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от
438,24 лева. Към тази величина следва да се включи и сумата от 15 лева –
ликвидационни разходи във връзка със заведената при ищеца щета. Нужно е
да се посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ повелява обичайните разноски,
направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат
възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410,
ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за
претендираната сума от 453,24 лева ( включваща заплатеното обезщетение в
размер от 438,24 лева и 15 лева ликвидационни разходи). Върху посочената
сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /23.04.2021 г./ до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски
в настоящото производство в размер на 538 лева за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, САТЕ, ССчЕ и депозит за призоваване на
свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 453,24 лева
/четиристотин петдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/ – главница,
от която 438,24 лева /четиристотин тридесет и осем лева и двадесет и четири
6
стотинки/ - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № *******, по настъпило увреждане, вследствие на
ПТП, реализирано на **** г. в гр. ****, при движението на МПС марка и
модел „Инфинити Q50“, с рег. №*****, което попаднало в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, и сумата в размер на 15 лева –
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 23.04.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 538 лева /петстотин тридесет и осем лева/,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
7