Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
27.01.2020г. град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ШЕСТИ граждански състав,
на девети декември 2019
г.
в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Уруков
Секретар ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА
Прокурор ……………………………………………………………..
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ
Гражданско дело № 110 по
описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.55 , ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищцата М.Ж.П. чрез адв. М.С. против ответника Д.П.М.,
в която твърди, че доверителката и ответникът били майка и син. И двамата били
родени и дълго живели в гр. С.З.. От няколко години живеели в ***.
Доверителката му била единствен наследник на майка си Д.Г.П., бивш жител ***,
която била собственик на апартамент в С.З., на адрес ***. Приживе Д.Г.П.
съставила завещание, вписано в Агенцията по вписванията, служба С.З. под № 63,
том IV, К.5849/2017 от 08.06.2017 год. (след смъртта й), с което завещала на
внука си Д.П.М. 1/2 идеална част от цялото си движимо и недвижимо
имущество. Другата половина от това имущество оставала за доверителката му като
единствен законен наследник. С нотариален акт, вписан в Агенцията по
вписванията, служба С.З. под № 182, том XVI, Я 6599/2017 год. от 23.06.2017 год. ответникът продал целия апартамент в С.З.,
на адрес ***, въпреки че бил собственик само на 1/2 идеална част от
него. В нотариалния акт била записана продажна цена 61100 лв. или ответникът се
бил обогатил неоснователно с половината от продажната цена в размер на 30 550
лв. (тридесет хиляди петстотин и петдесет лева) за сметка на доверителката му,
като съсобственик.
Ето защо, молят да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в
основателността на исковата й претенция, да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде осъден Д.П.М. с адрес ***5, да заплати на доверителката му
исковата сума 30550лв., заедно със съдебните и адвокатски разноски.
По делото е проведена процедура за размяна на книжа, като в
срока за отговор е постъпил такъв от ответникът Д.П.М. чрез адв. К.Л., в който
вземат становище, че оспорват изцяло исковата молба по основание и по размер,
като молят същата да бъде отхвърлена изцяло и да им бъдат присъдени направените
разноски по делото. Ответникът чрез адв. Л., твърди още, че майка му М.Ж.П.
претендирала на основание чл.55 ЗЗД да й заплати сумата от 30550 лева, с която
сума се бил обогатил неоснователно, тъй като бил продал нейната 1/2 идеална
част от апартамент в гр.С.З.на ***. Заявява, че майка му била изпаднала в
голяма грешка, като решила, че притежава по наследство 1/2 идеална част
от апартамента. Имотът към 1989 година бил придобит от дядо му Ж.С.П.и баба му Д.Г.П.
по силата на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 166/1989 год. на
Старозагорския нотариат. Дядо му Ж.С.П., със саморъчно завещание от
28.08.1995год., му завещава своята половина от апартамента. Завещанието обявил
по законоустановения ред след смъртта му. Баба му Д.Г.П. от своя страна приживе
му завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, включая своята част от
процесния апартамент. Това завещание също бил обявил. По силата на двете
завещания той бил единствен и изключителен собственик на апартамента в гр.С.З.
на ***. Поради това и не отговаряло на истината твърденията в исковата молба,
че бил ощетил майка си, като продал нейната собствена 1/2 от
апартамента, тъй като тя нямала собственост в този апартамент, нито пък било
вярно твърдението, че баба му Д.Г.П. му била завещала само 1/2 част от
апартамента , а останалата 1/2 част била останала от нея в наследство на майка
му М.П.. Всъщност, апартаментът не е бил собственост само на баба му, а и на
дядо му по силата на горепосочения нотариален акт за замяна. И съответно всеки
от тях- и баба му, и дядо му, му завещали този апартамент, като дори баба му
оставила универсално завещание, като го направила единствен универсален
наследник. Завещанието от дядо му пък било завет на неговата 1/2 част от
апартамента. По изложените съображения, моли да бъде отхвърлен иска и да му
бъдат присъдени направените разноските по делото.
Съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим, родово и
местно подсъден на Окръжен съд гр.С.З., ищцата е внесла дължимата ДТ от 1227.00
лева по сметка на СТОС вносна бележка от 11.10.2018 год. съобразно т.1 от
Тарифата да държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със
събраните до настоящия момент доказателствата по делото и като взе предвид
приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за
изяснено следното :
Искът е процесуално допустим, исковата молба е редовна, отговаря
на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице
пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК и искът следва да бъда допуснат до
разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно
подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на
настоящия Окръжен съд- гр.С.З..
Ищецът М.Ж.П., редовно и
своевременно призована, не се явява лично, вместо нея се явява пълномощника й адв. Р.С., които заемат становище,
че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло
уважен, по съображенията подробно изложени в исковата молба и в съдебното
заседание по съществото на делото.
Ответницата Д.П.М., редовно и
своевременно призован, не се явява лично, вместо него се явява пълномощника му адв.
К.Л., като заема становището, че искът се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията, подробно изложени
в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по същото
писмена защита, в определения от съда срок.
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции,
със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото
доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора
счита за изяснено и доказано следното:
Предявен
е облигационен иск от М.Ж.П., която претендира на основание чл.55 ЗЗД
ответникът да й заплати сумата от 30550 лева, с която сума се бил обогатил
неоснователно, тъй като бил продал нейната 1/2 идеална част от апартамент в гр.С.З.на
***.
Исковата молба е заведена от лицето М.Ж.П., гражданин на Република Б.,
срещу физическото лице Д.П.М. – неин син, следователно е налице иск от едно
физическо лице срещу друго физическо лице, като спорът се явява граждански по
естеството си.
Не се спори, по делото че ищцата и ответникът са майка и син. И двамата са родени
и дълго живели в гр. С.З.. От няколко години същите живеят в ***. Ищцата е била
единствен наследник на майка си Д.Г.П., бивш жител ***, която е била собственик
на апартамент в С.З., на адрес ***. Приживе Д.Г.П. съставила завещание, вписано
в Агенцията по вписванията, служба С.З. под № 63, том IV, К.5849/2017 от 08.06.2017 год. (след смъртта й), с което завещала на
внука си и ответник Д.П.М. 1/2 идеална част от цялото си движимо и
недвижимо имущество. Другата половина от това имущество оставала за ищцата като
единствен нейн законен наследник. С нотариален акт, вписан в Агенцията по
вписванията, служба С.З. под № 182, том XVI, № 6599/2017 год. от 23.06.2017 год. ответникът е продал целия апартамент
в С.З., на адрес ***, въпреки че бил собственик само на 1/2 идеална част
от него. В нотариалния акт била записана продажна цена 61100 лв. или според
ищцата ответникът се бил обогатил неоснователно с половината от продажната цена
в размер на 30 550 лв. (тридесет хиляди петстотин и петдесет лева) за сметка на
ищцата, като съсобственик.
По делото бяха представени две саморъчни завещания, надлежно обявени, по
силата на които ответникът е станал единствен и изключителен собственик на
апартамента в гр.С.З. на ***. Първо дядо му Ж.С.П., със саморъчно завещание от датата
28.08.1995 год., му е завещал своята половина от апартамента, а впоследствие и
баба му Д.Г.П. от своя страна приживе също му е завещала със саморъчно
завещание от датата 25.08.2012 година цялото си движимо и недвижимо имущество,
включая и своята част от процесния апартамент. Двете завещания са надлежно обявени.
След подаването на отговора на исковата молба, ищецът направи две
възражения за нищожност на процесните две саморъчни завещания, които бяха
приети за разглеждане от съда с Определението му от датата 27.05.2019 год.
Че завещанията не са писани и подписани от наследодателите на ответника и
че
Че
завещанията страдат от порок, който ги прави нищожни, а именно-липса на воля за
съставянето им.
Относно
първото възражение, а именно- че завещанията не са писани и подписани от Д. и
Ж.П.- съдът следва да вземе предвид приетата като доказателство по делото и НЕОСПОРЕНА от ищцовата страна съдебна
почеркова експертиза, която по категоричен начин доказа, че и двете завещания
са надлежно написани и подписани от тези лица-бабата и дядото
на ответника.
Поради това и възражението е неоснователно и недоказано.
Относно второто възражение за нищожност поради липса на воля за съставянето
на завещанията, настоящият съд следва да вземе предвид точно какво представлява
възражението за нищожност и да го изследва именно в обема, в който е заявено.
За първи
път възражението е изложено в протокола от с.з. на 18.02.2019 год., където адв.С.
заявява от името на ищцата следното: „ аз оспорвам и двете завещания, като
нищожни, тъй като те не са съставени от нейните родители. Представям Решение
№98/01.12.1992г. по гр.д. №1781/1992г. по описа
на PС - Cтара Загора,
с което се разваля договора за прехвърляне на
спорния недвижим имот от майката и бащата на моята доверителка
към техния внук, ответника сключен срещу издръжка и гледане, поради това че не
са ги гледали и издържали. Изведнъж същите тези хора правят завещание през
1995г. и 2012г. Според нас тези завещания не са подписани от самите завещатели
и са нищожни…“.
И
впоследствие в протокола от 24.06.2019 година: „Поддържам възражението за
нищожност на процесиите две завещания. Моля да приложите гр.д. №1781/1992г. на
PC - Cm.Загора, в което се съдържат доказателства за нищожността на
завещанията, които ще ползваме. Не можах да разбера дали е унищожено или не
делото.
„Поради
липса на воля, което се доказва с приложеното решение на PC, тъй като двамата
завещатели са починали. Аз бих възразил, че не са го написали те, но се
опасявам дали ще се намерят документи с техните почерци и подписи, за да се
представят на експертизата, тъй като ищецът и ответникът са в ***. Аз мога да
го поддържам, но ще се докаже много трудно това нещо. “ „ Считам, че е
недопустимо да се допускат гласни доказателства, за да докажат каква е била
волята на завещателите, когато са завели едно дело. Защото само те биха могли
да кажат каква е била тяхната воля, но за съжаление те са починали. Моля да не
допускате свидетелски показания в този смисъл. В решението на съда, което сме
представили, изрично се посочва, че никакво внимание не е обръщано от ответника
на баба си и дядо си, и затова са развалили този облог и това сигурно е
доказано със свидетелски показания по делото и затова искаме да се приложи това
дело, ако не е унищожено… “.
С тези основания САМО И ЕДИНСТВЕНО е направено възражението за нищожност
поради липса на воля, а именно- понеже не били гледани и издържани
наследодателите и са развалили предходно прехвърляне срещу грижи и издръжка,
затова се твърди, че нямали воля да завещават и впоследствие. На този етап на
развитие на производството не СЕ ГОВОРИ ЗА ПРИНУДА, НИТО ЗА НАСИЛИЕ, НИТО ЗА
ЗАПЛАШВАНЕ.
Според специалната разпоредба на чл. 42. от ЗН Завещателното
разпореждане е нищожно:
а)
когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
б)
когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, и
в)
когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради
който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта
са невъзможни.
Съобразно Чл. 43. (1)
Завещателното разпореждане е унищожаемо:
а)
когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно
да завещава, и
б)
когато е направено поради грешка, насилие или измама.
(2)
Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато
мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено
разпореждането.
Чл. 44. (1) от ЗН гласи, че
Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на
три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и
във всеки случай с изтичането на десет години от открИ.ето на наследството.
(2)
Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече
от откриването.
(3)
Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
Според константната практика на Върховните
съдилища на Републиката завещателните разпоредби са нищожни не само когато
нарушават ЗН, но и когато са налице и основанията, посочени в ЗЗД за нищожност
/Р под № 1301/-91г.-І г.о./
Съгласно
чл. 26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от
1993 г.) Нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни
са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното.
Съобразно чл.44. от ЗЗД Правилата относно договорите намират
съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които
законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
По делото обаче бяха разпитани трима свидетели посочени от страна на
ответника и един от ищцовата страна. Свидетелите на ответника бяха все външни,
незаинтересовани от изхода на процеса лица, поради което съдът следва да
кредитира с доверие показанията им. А те доказаха по несъмнен начин следното:
На първо място, че предходното прехвърляне срещу грижи и издръжка е
развалено по искане на Ж. и Д.П.поради опасенията им, че е лесно за разваляне
до някое време от дъщеря им. Индиция за симулиран процес е
обстоятелството, че ответниците признават иска, а ищците не искат разноски.
На второ място, че Ж. и Д.П.са в изключително лоши отношения с
дъщеря си- ищцата П..
На трето масто грижите за тях са полагани само и единствено
от ответникът-внука им Д. и съпругата му П. /П./. Това става както лично, така
и чрез трети лица- свидетелите И.Ж.З.: “Те бяха в
лоши отношения с дъщеря си, не се виждаха. Прехвърлиха апартамента срещу
издръжка и гледане на ***, но после мисля, че го развалиха и направиха
завещание, за да е по-сигурно. Това беше в началото на 90-те години. Те искаха
да си оставят имуществото на Д., който им е внук. Те бяха влоши взаимоотношения
с дъщеря си М. От тях знаех, че ще искат да прехвърлят жилището си
на Д., защото той се грижеше за тях, гледаше ги. По-късно когато дядо Ж.
почина, вече не бяха в Б., но продължаваха да се грижат с финансови средства за
тях. Изпращаха пари, наемаха хора за гледане на възрастни, лекарства. Те
поемаха парите за тяхното гледане. Изпращаха ги от Щатите, те там живееха. От
тях знам за това и като съм сравнително близо до тях и аз съм вършил нещо…”. В аналогичен смисъл са и показанията на свидетелката Д.Г.: „Дядо Ж. почина 1998г.,
а баба Д. почина 2017г. Контактувала съм с тях. Баба Д. и дядо Ж. ги
виждах по няколко пъти в годината. Със сина им Д. сме приятели и се виждахме
често. Те не бяха в добри отношения с М.П., това съм го чувала и от Д., и от
споделяне с тях. Те живееха на ул. ***в
апартамент. Ходила съм в този апартамент. Знам бяха прехвърлили апартамента
срещу гледаме и издръжка на Д. и
на жена му П., но бяха се съветвали с някой, който им беше казал, че не е много
сигурно, може да се развали и те се гласиха да правят завещание на внука си Д.,
защото не бяха в добри отношения с дъщеря си. Само Д. се грижеше за тях. Д. се
грижеше за тях, докато бяха в Б. жена си. Като остана бабата и грижи полагаха
само Д. и П. М., съпругата му, за бабата. Бяха намерили жена, която се грижеше
тук за бабата. Лично съм ходила
и всички
приятели на семейството сме ходили. Те изпращаха пари и единствено те полагаха
грижи за тях/”. И
свидетелката Е.В. също твърди: „Основно П. и М.полагаха грижите . Много близки бяхме и
тя много пъти споделяше за взаимоотношенията с М.П.. Каза, че й е дъщеря,
а нямат такива отношения и не могат да си споделят като майка и дъщеря. Дядо Ж.
беше много разочарован от дъщеря си, от поведението й. От това, че не могат да
говорят по нормален начин, че са непрекъснато в някакъв конфликт. Когато й се е
оплаквала за какаото и да било М.П.. поема в друга посока разговора, бяга от
разговор….”.
От така събраните доказателства- свидетелски показания на трима
незаинтересовани свидетели, се установява, че волята на завещателите е била ясна
и категорична, а именно да направят завещание, а не прехвърляне срещу грижи и
издръжка /което е несигурно и може да се разваля/, че са били в лоши отношения
с ищцата и за тях са полагани грижи от ответника и съпругата му, но не и от
ищцата по делото. Волята и на двамата завещатели е била категорична и несъмнена
да завещаят имуществата си именно на внука си Д.П.М..
По делото бе разпитан и един свидетел на ищцата, а именно: свидетелят И.Ч.,
чиито показания съдът не следва да
КРЕДИТИРА с доверие, поради следното:
- Той не живее в гр.С.З. , а от 2007 година е постоянно в
***;
- Не знае кога е починала баба Д. П. /твърди, че е
починала през 2012 година- грешка с 5 години/;
- Не прави разлика между прехвърляне и завещание;
- Не е очевидец на никаква ситуация на заплашване от
страна на Д. и П. към наследодателите;
- Съседката Е.В. не го познава, въпреки, че са били врата
до врата с дядото и бабата и е имала дори ключ от тях;
- Твърди, че бил присъствал на оплаквания на баба Д. ,че
не получава пари от Д. и П.- споменава 2 дати- 2000 или 2001 год. и 2007
година, обаче показанията му са изолирани, на места косвени /споменава починала
друга жена/ и съвсем произволно, без конкретни факти и обстоятелства твърди, че
е“сигурен“ за принуда и заплашване.
Показанията на свидетеля Ч. са не само изолирани и общи, но очевидно
недостоверни с оглед другите доказателства по делото. Така напр. към
заключението на съдебно-почерковата експертиза, като сравнителен материал е
използвана саморъчната молба от 1995 година до нотариуса на Ж. П. за приемане
на съхранение на саморъчното му завещание. От датата на депозиране на
завещанието до смъртта на П. изминават 3 години, през което време, ако беше
принуден или заплашван, той би оттеглил или променил завещанието си. Нещо
повече, това завещание е тайно и след като самият завещател го е депозирал пред
нотариус, няма как да го е написал и подписал под заплаха или принуда и да не
го е оттеглил впоследствие. Същото е валидно и за завещанието на бабата Д. П.,
която изготвя саморъчно завещанието си през 2012 година, а почива през 2017
година- 5 години по-късно, достатъчен срок за да оттегли или промени
завещанието си. Показанията на този свидетел освен изолирани са и в пълно
противоречие с показанията на останалите трима свидетели, които показаха , че
волята на завещателите е била имотът да се наследи точно от внука им Д., а не
от дъщеря им М., с която са в лоши отношения.
Съдът
следва отново да обърне внимание, че при формулиране на възражението за
нищожност на завещанията поради липса на воля, адв. С. никъде не е твърдял, че
е била налице принуда или заплашване от страна на ответника или съпругата му. В
пледоарията си по делото пък адв.С. заявява следното: „От събраните по
делото писмени и устни доказателства се установява, че отношенията между
завещателите и ответника са били влошени, не са полагани грижи за тях, не са
гледани, издържани, не им се е помагало. Не са искали ответникът да ги наследи.
Моля съдът да уважи направеното възражение за нищожност на двете завещания и да
ги обяви за нищожни, а с оглед на това моля, да уважите иск. молба и осъдите
ответника да заплати на доверителя ми исковата сума, заедно със съдебните
разноски и адв. възнаграждения, за които прилагам списък на разноските…”.‘ Отново
липсват твърдения за заплаха, насилие или принуда, а се твърди, че отношенията
били лоши и не са били полагани грижи. Доказа се обаче, че отношенията са били
лоши не с ответника, а с ищцата, и именно ответникът е полагал грижи за
завещателите.
За
пълнота на изложението настоящият състав следва да отбележи, че завещанията са
безвъзмезден акт и не създават задължения за грижи, макар и в конкретния случай
такива грижи от страна на ответника по делото М. и съпругата му в
действителност са полагани реално.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо
без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В конкретния случай, от данните по делото не се установява наличието на
факти и обстоятелства, които да обосновават каквато и да била нищожност на процесните
две саморъчни завещания направени от Ж. и Д.П.в полза на техния внук и ответник
по делото Д.П.М.. В тази връзка направеното възражение от
ищцата за нищожност на процесните две саморъчни завещания, които бяха приети за
разглеждане от съда с Определението му от датата 27.05.2019 год. са изцяло
неоснователни и недоказани.
В
съответствие с ПП
под № 1/1979 на ВС на РБ настоящият съд приема, че искът по чл.
55, ал. 1 ЗЗД по отношение на претендиранатата с исковата молба сума
ответникът да заплати на ищцата сумата от 30550 лева, с която сума се бил
обогатил неоснователно, тъй като бил продал нейната 1/2 идеална част от
апартамент в гр.С.З.на *** се явява неоснователен и недоказан.
С оглед на
гореизложените съображения и доводи, съдът намира, че искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва изцяло да се отхвърли, ведно със
законните последици от това.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника направените от последния разноски по делото общо в размер на 1918 лева,
представляваща възнаграждението за един
адвокат в размер на 900 лева - адв.К.Л. ***,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 15.02.2019 год.
/на л.28 от делото/ и представения списък за разноските по чл.80 от ГПК /на
лист 124 от делото/, както и сумата от 1018 лева, представляваща първоначален
депозит и допълнително възнаграждение на вещото лице от съдебно–почерковата
експертиза, изпълнена от вещото лице Иван З., заплатени от ответника по делото.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца М.Ж.П.,
гражданин на Република Б., с ЕГН **********, живуща в ***, ***, с адрес за
призоваване и съобщения гр.С.З., ул.”Юрий Венелин” № 12, чрез адв.Р.С. от Старозагорската
адвокатска колегия с който се иска да бъде осъден ответника Д.П.М. ЕГН **********,
с адрес ***, и със съдебен адрес *** чрез адв.К.Л. от Старозагорската
адвокатска колегия да заплати на М.Ж.П.,
гражданин на Република Б., с ЕГН **********, живуща в ***, ***, с адрес за
призоваване и съобщения гр.С.З., ул.”Юрий Венелин” № 12, чрез адв.Р.С. от Старозагорската
адвокатска колегия исковата сума от 30550лв. /тридесет хиляди петстотин и
петдесет лева/, заедно със съдебните и адвокатски разноски, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното възражение от ищцата М.Ж.П., гражданин на Република Б., с
ЕГН **********, живуща в ***, ***, с адрес за призоваване и съобщения гр.С.З.,
ул.”Юрий Венелин” № 12, чрез адв.Р.С. от Старозагорската адвокатска колегия за
обявяване нищожността на процесните две саморъчни завещания, съответно от датата
28.08.1995 год. направено от Ж.С.П.и от датата 25.08.2012 год. от Д.Г.П. В ПОЛЗА на внука им Д.П.М. с ЕГН **********, което
възражение е прието за разглеждане от съда с Определението му от датата 27.05.2019
год. като изцяло неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА ищеца М.Ж.П., гражданин на
Република Б., с ЕГН **********, живуща в ***, ***, с адрес за призоваване и
съобщения гр.С.З., ул.”Юрий Венелин” № 12, чрез адв.Р.С. от Старозагорската
адвокатска колегия ДА ЗАПЛАТИ на ответника Д.П.М.
с ЕГН **********, с адрес ***, и със съдебен адрес *** чрез адв.К.Л. от
Старозагорската адвокатска колегия сумата от 1918.00 лева /хиляди деветстотин и
осемнадесет лева/, представляваща направените от ответника разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :