№ 127
гр. С., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500075 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Страшимирова,
пълномощник на Министерство на отбраната, гр.София, ул. „Дякон Игнатий“,
№3 против решение № 1189/13.12.2024г. по гр.д. № 3058/2024г. на Районен
съд – С., с което въззивникът е бил осъден да заплати на Д. И. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. „Б. *** сумата 13 600. 84 лева - главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, под
формата на пропуснати ползи, претърпяна като военнослужещ при
изпълнение на служебните му задължения, съставляващо разликата между
неполученото брутно трудово възнаграждение и получените от него суми, за
периода от датата на настъпилата с него трудова злополука 01.08.2018 година,
до датата на депозиране на исковата молба на 31.07.2023 година, ведно със
законната лихва, върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба на 31.07.2023 година, до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 7 032. 28лева, лихва за забава за периода от датата на
1
увреждането, станало на 01.08.2018 година, до датата на предявяване на
исковата молба на 31.07.2023 година, както и сумата 3 377.00 лева /три хиляди
триста седемдесет и седем лева/, представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано като незаконосъобразно и необосновано.
На първо място се посочва, че претенцията за лихва е погасена по
давност, поради което претенцията на ищеца не следва да защитава със
защитата давана от съдебното решение. По делото се претендирало
обезщетение за периода от 01.08.2018г. до 31.07.2023г. (входиране на исковата
молба), а претенцията за лихва се погасявала с изтичането на 3 години. Право
на длъжника било да откаже заплащането на лихва.
На второ място се сочи, че искът за обезщетение за имуществени вреди
бил неоснователен по основание и размер. Ищецът вече бил овъзмезден от
Министерство на отбраната като му били изплатени 6 брутни работни заплати
на стойност 10 016.00лв., а застрахователят „Лев Инс“ бил заплатил
обезщетение в размер на 6000.00лв.
На следващо място страната сочи, че МО не носи вина за това, че
ищецът се е устроил на по – ниско платена работа. Страната не спорила за
наличието на трудова злополука, но трябвало да се докаже причинна връзка
между вина и вреда. Посочва се, че вече на въззиваемия са били заплатени
сумите от 8984.00лв – обезщетение и 1769.00лв. – разноски по гр.д. №
224/2021г. на СлОС. Освен това по гр.д. № 536/2023г. на СлОС също било
присъдено обезщетение за имуществени вреди за претърпяната средна телесна
повреда.
Страната счита, че с постановяване на обжалваното решение не е
съобразено, че за периода 01.08.2018г. – 22.12.2022г. вече има постановено
съдебно решение№22/05.02.2024г. по гр.д. № 433/2023г. на БАС, с което МО
вече е било осъдено да заплати имуществени вреди.
В допълнителна молба до съда се уточнява, че въззивната страна желае
изцяло да се отмени обжалваното решение. Няма направено искане за
присъждане на деловодни разноски. Няма нови процесуални или
доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
2
му представител юриск.Страшимирова в писмено становище заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
присъждане на разноски.
В с.з. въззиваемият не се явява и не се представлява. Процесуалният му
представител по пълномощие - адв.К. в писмено становище заявява, че
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 13.01.2025г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 24.01.2025 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС – С. е бил предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Претендирано е обезщетение за претърпени от въззиваемия Д. имуществени
вреди вследствие на бездействие от страна на служителите към въззивната
страна – ръководството на отделение „Летателно – тактическа подготовка“ на
военно формирование 26030 – Безмер изразяващо се в непредприемане на
действия, които да осигурят безопасни парашутни скокове.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност има
обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като
натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа,
причини виновно вреди на пострадалия. За да се приеме, че съществува
основание за ангажиране на отговорност на възложителя в хипотезата на чл.
49 от ЗЗД, въпросът за неговата вина е ирелевантен за изхода на спора.
Необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези две норми
предпоставки, а именно: да е осъществено Д.ие - действие или бездействие,
Д.ието да е противоправно, от него да са причинени вреди, които да са в
3
причинно-следствена връзка с противоправното Д.ие, Д.ието да е извършено
виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или
по повод изпълнението на която са причинени така установените вреди. В
някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането. За възложителя бездействието е основание
за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и от
характера на възложената работа. В този смисъл са Постановление № 7 от
29.12.1958 г. на Пленума на ВС, Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на
Пленума на ВС, Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС и
Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на Пленума на ВС. Когато се твърди, че
вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то
на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение
за действие. В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от
фактическия състав на деликта. Отговорен за обезщетяване на вредите по чл.
49 ЗЗД е възложителят на работата.
В настоящия случай е безспорно установено, че ищецът е бил
военнослужещ във ВФ 26030 – Безмер, при изпълнение на служебните му
задължения на 01.08.2018г. е претърпял инцидент, който е приет за трудова
злополука, вследствие на което се е наложило предприемане на хирургични
операции, продължително възстановяване, трайно инвалидизиране (30%),
загуба на работа във ВФ поради негодност да носи военна служба, оставане
без работа за определен период от време, а в последствие и трудова
ангажираност на по- ниска заплата.
По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, по която ВЛ е
установило какви доходи би получил ищецът за периода 01.08.2018г. (датата
на настъпване на деликта) – 31.07.2023г. (датата на депозиране на исковата
молба) – 122 349.91лв., какви обезщетения той е получил – включително и
присъденото му имуществено обезщетение по в.гр.д.№ 433/2022г. на БАС -
108 749.07лв. и каква е реалната разлика между сумите, които ищецът би
получил при изпълнение на трудовото му правоотношение ако не беше
настъпила трудова злополука и получените от него обезщетения – 13 600.84лв.
При наличието на тези данните, следва да се приеме за категорично
4
установено настъпването на деликт, наличието на вреди и техния обем –
13 600.84лв. и причинно – следствената връзка между тях. Ако не беше
настъпил деликтът, ищецат нямаше да получи по – малко възнаграждение.
Аргументите на въззивника за това, че въззиваемият вече е бил получил
обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение, обезщетение
от застрахователя и присъждане на имуществени вреди по в.гр.д.№ 433/2022г.
на БАС, заради което не му се следва друго обезщетение е неоснователно.
Тези присъдени и получени от ищеца/въззиваем обезщетения за имуществени
вреди са били взети предвид от ВЛ при изготвяне на СИЕ, съответно те не се
включват в сумата, която е била присъдена от СлРС. Присъденото
обезщетение е дължимо и с него се репатрират изцяло имуществените вреди
на въззиваемия за периода 01.08.2018г. – 31.07.2023г., вън от вече присъдените
суми.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност за
претендираните лихви, съдът намира същото за неоснователно. Претендират
се лихви от неоснователно обогатяване. При тях погасителната давност е 5
години и тя не е изтекла към датата на депозиране на исковата молба.
.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 2200.00лева –
адвокатско възнаграждение, така както са претендирани и доказани.
Въззивната страна не е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна и такова не следва да бъде
обсъждано по същество.
По тези съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1189/13.12.2024г. по гр.д. № 3058/2024г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната, гр.София, ул. „Дякон Игнатий“,
№3 да заплати на Д. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Б. ***
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 2200.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6