Р
Е Ш Е Н И Е
№ 118/14.5.2019 г. 14.05.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ
наказателен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
при секретаря В.Г.,
като разгледа
докладваното от съдия Кирков
АНД № 1307 по описа на ЯРС за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
жалба на Б. Р.П. ***, против
Наказателно постановление №18-3392-000862г.., издадено от Началник на РУ
„Тунджа“-Ямбол, с което за нарушение на чл.123,ал.1,т.2 ,бук.“б“ от ЗДвП, на
основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказание
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец.
С жалбата се иска от съда да отмени
НП като неправилно и незаконосъобразно, поради неизвършване на нарушението и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание процесуалния
представител на жалбоподателя подържа
жалбата, като изтъква ,че вторият участник в ПТП е нямал видими
травматични увреждания и е напуснал местопроизшествието, поради което и жалбоподателят не е имал задължение да остане
на място.
Въззиваемата страна,чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, счита нарушението за
безспорно доказано в хода на съдебното
следствие и моли съда да потвърди наказателното постановление.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в
жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за
установено:
На 03.10.2018г. около 05.30 часа жалбоподателят управлявал л.а. „Гранд Чероки с рег. № У
7253 АТ по път II 53 от гр.Ямбол в посока за гр.Сливен. В автомобила била и майка му свид. П.. В района
след кръстовището за
с.Хаджидимитрово жалбоподателят застигнал
движеща се конска каруца,
разположена в лентата му за движение и
управлявана от Д.С.. Жалбоподателят не
могъл да забележи каруцата , тъй като
била без светлоотразители
и настъпил удар.В резултат на удара возещия се каруцата Д.С.и свид.П. получили увреждания,под формата на леки
телесни повреди.След настъпване на ПТП, въпреки състоянието на С.,който имал голяма контузна
рана на дясното коляното и разкъсно -контузна рана на
дясната ръка жалбоподателят не
подал сигнал на тел. 112 и напуснал
произшествието.След узнаване за
случилото се служители на РУ „Тунджа“ посетили местопроизшествието, а
по късно извършен и оглед от разследващ
полицай. В последствие на мястото на произшествието се явил и жалбоподателя, на който бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 123,ал.1,т.2 ,бук.“б“ от ЗДвП.За случая било
образувано и досъдебно производство, което впоследствие било прекратено,поради
липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Горната фактическа обстановка съдът
установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели , както и
от приобщените по делото писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Служебната проверка на въззивния
съд констатира ,че обжалваното
наказателно постановление и
акта за установяване
на административно нарушение, въз основа на който
е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната
му.В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити,
които гарантират правото на защита
на нарушителя и възможността да разбере в какво точно е обвинен.Спазена е процедурата за издаването им,регламентирана в
ЗАНН.
От материална страна съгласно нормата на чл.123, ал.1, т.2,
б."б" от ЗДвП "Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са
пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането
на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи." Безспорно
по делото се установява, че жалбоподателя е напуснал мястото на ПТП-то. Неговите
твърдения са, че е направил това ,тъй
като другия участник в ПТП не е имал травматични увреждания и е
напуснал произшествието.Това твърдение се
опровергава от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, от които
се установява ,че Стоянов е имал голяма разкъсно голяма
контузна рана на дясното коляното
и разкъсно -контузна
рана на дясната ръка и е бил приет по
спешност в МБЛА-Ямбол.Дори и да се
приеме ,че жалбопадателят не е възприел тези увреждания , обаче , то
това не опровергава извода ,че не е
изпълнил задължението си като участник в
ПТП да остане на мястото на инцидента
,тъй като свид.П. пътуваща в автомобила също е пострадала от
произшествието.Ако жалбоподателят беше уведомил полицията за състоянието на С. и П., по този начин щяха да бъдат изпълнени
задълженията по чл.123, ал.1, т.2,
б."б" от ЗДвП. Като не е направил това, а самоволно е напуснал
мястото на ПТП-то, без дори да уведоми полицията за инцидента жалбоподателя е
осъществил вмененото по чл.123, ал.1, т.2, б."б" от ЗДвП нарушение и
законосъобразно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност,
като му е наложена санкция по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Наложените наказания
са в минималният размер установен в правната норма и настоящият състав на съда
счита,че не могат да бъдат изменени.
По
изложените съображения наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-3392-000862г..,
издадено от
Началник на РУ „Тунджа“-Ямбол,
с което на Б.Р. П. , ЕГН : ********** ,за нарушение на чл.123,ал.1,т.2 ,бук.“б“ от
ЗДвП, на основание чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказание глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Решението
подлежи на обжалване пред ЯАС в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: