№ 166839
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110166270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 350744/04.11.2024 г. на „***, ЕИК *** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. М., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 2 956,41 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 40016512796 от
03.04.2023 г.; 1 166,12 лв. - договорно възнаграждение за периода от 10.06.2023 г. до
05.06.2024 г.; 1 603,09 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „*** за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на
вземането; 500 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
дни, както и 301,35 лв. – лихва за забава за периода от 11.06.2023 г. до 05.06.2024 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2024 г. до
окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите, както
следва: 1 603,09 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „*** за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита, 30 лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането,
както и 500 лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 03.04.2023 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от т. 12 от заявлението такса „*** е за получаване на приоритетно становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, а видно от описанието тази услуга е
свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същата
е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Ето защо, налице е нарушение на
разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта
относно такса „*** за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 1 603,09
лв., поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за
1
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Това е така и по отношение на претендираните такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 30 лв. поради забава с повече от 14 дни и такса разходи за събиране
на вземанията в размер на 500 лв. поради забава с повече от 90 дни, тъй като най-напред
същите са в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е
заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още две обезщетения, наред с
дължимото такова за забава, поради което посочените клаузи преследват забранена от закона
цел. Това е така, тъй като срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а напротив
изискуемостта на тези вземания следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочените клаузи са в колизия с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приемат за нищожни. Тези
наказателни клаузи са в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представляват неустойка, излизаща извън присъщите от закона
функции, което също влече нищожността им. Отделно от това, съдът приема, че уговорените
такси за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за
кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя
на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето
защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 108816/31.05.2022 г. на „„***, ЕИК *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. М., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 1 603,09 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „*** за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 30 лв., представляваща такса за
извънсъдебно събиране на вземането поради забава с повече от 14 дни, както и 500 лв.,
представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането поради забава с повече от 90
дни, съгласно договор за потребителски кредит № 40016512796 от 03.04.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2