Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
VІ ТО, 5 състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПредседатЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдия
Райкинска, ч.т. дело № 1988 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба вх. № 20180926131905,
депозирана от Сдружение „М.А.НА О.Б.“ – в процес на регистрация, против отказ
на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при Агенцията по вписванията,
регистър на сдруженията с нестопанска цел с рег. № 20180828162024/08.09.2018 г. за вписване на
сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Жалбоподателят
намира за незаконосъобразен отказа, тъй като според него били представили
всички изискуеми документи в цялост, но вероятно при препредаването им между
служители на Агенцията била станала грешка. Освен това сочи, че в чл. 30 от
Устава е посочена допълнителна стопанска дейност, а в чл. 33 били уредени
имуществените отношения между съдружниците.
Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалвания
отказ и да даде задължителни указания на Агенцията по вписвания да извърши
исканото вписване.
Съдът, след като разгледа жалбата
и събраните доказателства, намира следното:
Жалбата е депозирана от лицето,
избрано да представлява Сдружението-заявител в процес на регистрация, което е
процесуално легитимирано лице, против обжалваем акт на ДЛР, (видно от
представения с жалбата протокол от учредително събрание от 15.08.2018 г.), и е в
законоустановения срок, (отказът е от 08.09.2018 г., а жалбата е депозирана на
26.09.2018 г., като няма данни отказът да е връчен преди тази дата), поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
предвид следното:
От представените доказателства и при служебна
справка в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при АВ се установява,
че със заявление А15 вх. № 20180828162024, представляващият Сдружение „М.А.НА
О.Б.“ – в процес на регистрация – Н.Т.Н. е заявил за вписване за първи път
посоченото Сдружение. За вписване са заявени обстоятелства под № 2 –
наименование, 4. Изписване на чужд език, .5 Седалище и адрес на
управление, 6б. Цели, 6в. Средства за
постигане на целите, 6г Предмет на допълнителна стопанска дейност, като е
вписана само думата „Не“ 10а. Представляващи Н.Т.Н. – Председател, Ж.Й.Б.– Зам.
Председател и С.В.С.– Зам. Председател, които представляват поотделно
Сдружението 12г. Органи, като са посочени Общо събрание и Управителен съвет,
12д. Органи на управление, като са посочени членовете на УС, и 17а. – дейност в
обществена полза. Заявените обстоятелства се установяват от представените
писмени доказателства с изключение на заявеното обстоятелство, че липсва
допълнителна стопанска дейност, доколкото предмет на такава има определен в чл.
30 от представения Устав, както и обстоятелството, че Н.Т.Н. е избран за
Председател на Сдружението.
Не са представени всички изискуеми писмени
доказателства – практически липсва протокол от учредително събрание, тъй като са
представени само някои страници от същия, като липсва страницата, в която е отразено решението за учредяване на
Сдружението и приемането на Устава. Липсват и образци от подписите на двамата
Зам. Председатели. С жалбата обаче са представени учредителният протокол в
цялост, от който се установява, че е взето решение за учредяване на Сдружение „М.А.НА
О.Б.“, приет е неговия Устав и за Председател е избран Н.Т.Н.. Тези
доказателства съдът взема предвид на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр.
чл. 278, ал. 2 ГПК. Освен това, ДЛР е бил задължен да укаже на заявителя да
представи липсващите документи, включително учредителния протокол в цялост, на
основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и липсата на такива указания биха направили
отказа незаконосъобразен при липса на други нередовности във връзка със
заявлението.
При справка в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел не се установява да е регистрирано друго юридическо лице със
същото наименование или пък такова да е запазено от друг субект.
Въпреки изложеното отказът на ДЛР е законосъобразен
като краен резултат, предвид следното:
Съгласно чл. 13 ЗТРРЗЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване се извършват въз
основа на заявление по образец, което съдържа данни за заявителя, юридическо
лице с нестопанска цел, по чието дело се иска вписване, заличаване или
обявяване, подлежащото на вписване обстоятелство, вписването, чието заличаване
се иска и подпис на заявителя. ДЛР се произнася по заявлението така, както е
подадено и само по заявените с него обстоятелства.
В
случая е подадено заявление за първоначална регистрация на сдружение с
нестопанска цел. Регистрацията на Сдружението има като правна последица
възникването на юридическата личност на Сдружението. За да възникне
юридическата личност следва валидно да са взети решения от учредителите относно
множество обстоятелства, свързани с устройството, управлението и
представителството на Сдружението и тези обстоятелства следва да са заявени за
вписване. Липсата на решение относно някое от тези обстоятелства или
незаявяването му за вписване води до невъзможност за валидно възникване на
юридическата личност на Сдружението.
В чл. 18, т. от 1 до 5 ЗЮЛНЦ са посочени
обстоятелствата, които следва да са налице при първоначално вписване на
Сдружение и които подлежат на вписване в регистъра. Сред тях е и предмета на
допълнителна стопанска дейност (чл. 18, т. 1, предл. последно ЗЮЛНЦ). В случая от
чл. 30 на представения Устав се установява, че е определен предмет на
допълнителна стопанска дейност, но такъв не е заявен за вписване. Нито ДЛР,
нито съдът в настоящото производство може да постанови вписване на
обстоятелства, които не са заявени, като ги извлече от представените писмени
доказателства.
На следващо място се установява, че приетият Устав
не съдържа всички изискуеми от закона елементи. Задължителното негово
съдържание е определено от чл. 20 ЗЮЛНЦ, като в чл. 20, т. 10 ЗЮЛНЦ е посочено
изискване Уставът да съдържа и
реда
за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството. В
представения Устав такива правила не се съдържат. Посочените от жалбоподателя
правила на чл. 33 от Устава са относими към прекратяването и ликвидацията на
Сдружението, а не към прекратяването на членството на съдружник.
Предвид установения пропуск в заявяването на всички
подлежащи на вписване обстоятелства и несъответствието на Устава с изискванията
на закона, обжалваният отказ се явява законосъобразен, а жалбата срещу него
следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20180926131905, депозирана от Сдружение
„М.А.НА О.Б.“ – в процес на регистрация, против отказ с рег. № 20180828162024/08.09.2018 г. на
длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, регистър на
сдруженията с нестопанска цел, за вписване на сдружението в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: