Решение по дело №5986/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              05.02.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5986 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.05.2020г., гр.д.74355/18г., СРС, 28 с-в признава за установено по искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че Н.И.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата  309,05 лв. за доставена топлинна през периода от 02.06.2015г.  до 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2018г., отхвърля иска до сумата 504,87 лв. и за периода от 01.10.2014г. до 01.06.2015г. като погасен по давност и за разликата над 504,87 лв. до пълния предявен размер от 504,87 лв. като погасен по давност, дължи сумата 35,38 лв. - лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 14.05.2018г., отхвърля иска до пълния предявен размер от 88,98 лв., отхвърля иска за сумата 38,06 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2017г., отхвърля иска за сумата 8,38 лв. - обезщетение за забава на задължението за дялово разпределение през периода от 16.09.2015г. до 14.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.35757/18г., СРС, 28 с-в, като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 13,45 лв. - разноски  за държавна такса и 26,90 лв. - разноски за процесуално представителство в заповедно производство, както и сумата 346,96 лв. - разноски за исково производство, а ищеца да заплати на процесуалния представител на ответницата сумата 129,69 лв. - възнаграждение за заповедно производство на основание чл.38, ал.2 ЗА и сумата 166,35 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.

         Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията не са погасени по давност, с оглед предвидената в чл.32, ал.1 от Общите условия  изискуемост на вземането най-късно в края на текущия месец, следващ месеца на задължението, считано от публикуване на покана в интернет страницата на търговеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемата – ответницата по исковете Н.И.Р. оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „П.И.“ ООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основаниечл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

         В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявяването на заявление по чл.410 ГПК от „Т.С.” ЕАД води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. В случая, след като заявлението е подадено на 01.06.2018г., към тази дата са погасени по давност вземанията за главницата за част от процесния период от преди задължението за м.05.2015г. На основание чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по давност са съответните акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената главница. Исковете за стойност на главница и мораторна лихва са неоснователни за отхвърлените размери и периоди.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.

Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като необжалвано е влязло в сила.

В договора за правна защита и съдействие на възиваемата е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв (материално затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.05.2020г., гр.д.74355/18г., СРС, 28 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.И.Р. искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.И.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД сума над размера от 309.05 лв. до размера от 504,87 лв. и за периода от 01.10.2014г. до 01.06.2015г. като погасен по давност и за разликата над 504,87 лв. до пълния предявен размер от 504,87 лв. като погасен по давност, сума над размера от 35,38 лв. до пълния предявен размер от 88,98 лв. - лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 14.05.2018г., сумата 38,06 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода  от 01.10.2014г. до 30.04.2017г. и сумата 8,38 лв. - обезщетение за забава на задължението за дялово разпределение през периода от 16.09.2015г. до 14.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.35757/18г., СРС, 28 с-в.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на адв. Н.И.И., ЕГН **********, САК, с адрес: *** (офис-партер) на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „П.И.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.