РЕШЕНИЕ
Гр.Момчилград, 07.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание, проведено на 18.09.2020 година в състав:
Председател:
СУНАЙ ОСМАН,
При участието на Секретар АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията АХД №
167/2020г. по описа на съда, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по жалба на О.С.Ч., с ЕГН-**********,***, срещу Наказателно
постановление № 20- 0303- 000204/ 12.05.2020г. на ВПД Началник на РУ- Момчилград към ОД на МВР- Кърджали, с
което на основание чл.174 ал.3 пр.2-ро от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Недоволен от това нак.постановление жалбоподателят
обжалва НП, като счита същото за незаконосъобразно, неправилно и постановено
при съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли
НП да бъде отменено, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Подробни съображения излага в самата жалба.
В с.з. жалбоподателят лично и чрез пълномощник
адв.А.С. поддържа жалбата. Счита НП за необосновано, немотивирано, постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон и моли същото да бъде
отменено. Допълнителни доводи излага в хода по същество.
АНО- РУ-
Момчилград, редовно призован не се представлява. От Мариана Петрова- гл.ю.к. на
ОД на МВР Кърджали е постъпила молба– становище, с която моли съда да потвърди
НП, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за
ю.к.възнаграждение в полза на ОД МВР Кърджали, и алтернативно- иска намаляване
на адв.възнаграждение поради прекомерност.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от АУАН
№ 213/ 24.04.2020г. / с бл.№ АА 211696/, съставен от св.И.Т. ***/ в
присъствието на Т. /пол.служител в същото РУ/, срещу жалбоподателят, за това,
че същият на 24.04.2020г.
около 21,10 часа в
гр.Момчилград, на ул.“Хаджи
Димитър“, до ЦДГ „Зорница“, като неправоспособен водач управлява л.а. „********“ С РЕГ.№ ****,
собственост на С. ***, като при покана да бъде тестван с техн.средство „Дръг Тест 500“ с № ARLK 0077 за употреба на наркотични вещества и техните аналози е отказал да бъде тестван. Бил му издаден му е талон за изследване № 0056528, който водачът отказал да подпише и е допуснал нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Актът е бил предявен на
жалбоподателят, който е отказал да го подпише. Отказът да подпише талона за
изследване и АУАН е установен със подписа на един свидетел.
Въз основа на посоченият акт е било издадено процесното нак.постановление
срещу жалбоподателя, като е описана горната фактическа обстановка, с която АНО
е приел за допуснато нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, като словесно е изписан
и текстът на нарушената норма /„отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози и не изпълни предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техните
аналози“/.
Съдът, приема за установена горната фактическа обстановка, със събраните и
проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
Писмените доказателства в
подкрепа на тази фактическа обстановка са следните- НП
№20-0303-000204/12.05.2020г. на Началника на РУ-Момчилград; АУАН серия АА
№211693 от 24.04.2020г.; Талон за изследване; Справка за собственост на МПС; Справка
за нарушител- водач; Докладни записки на полицейските служители Я.Д., Р.М., и Ст.Т.-
свидетели и по делото; Протоколи за извършена проверка по ЗМВР; Протокол
за обиск на С.С.С.- свидетел по делото; Протокол
за обиск на С.П.Ч.- свидетел по делото; Протокол за обиск на лице на О.Ч.; Разпореждане
по чл.64 от закона за МВР-2бр.; Писмени обяснения от С.Ч., от О.Ч., и С.С.;
От показанията на разпитаните
по делото свидетели, а именно пол.служители И.Т.,Д. Д., Р.М.и С.Т. чиито
показания съдът кредитира напълно като кореспондиращи помежду си и описващи
една и съща фактическа обстановка, безспорно се установява, че на посочената
дата, час и място, жалбоподателят е управлявал МПС- описаното по-горе.
Последният, след използване на звукови сигнали от пол.автомобил, е бил спрян за
проверка и като е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози, е отказал да бъде
изпробван със съответното техническо средства, както и не е изпълнил
предписание за химико-технологично и медицинско изследване в тази насока /след
като му е бил издаден и съответен талон за такова изследване/.
Съдът не кредитира показанията на св.С.Ч. и С.С.,
тъй като същите са в близки приятелски отношения с жалбоподателят, и описват съвсем различна фактическа обстановка
от тази на горните четирима свидетели- заявяват, че колата не и била
управлявана от Ч., а от друго лице /Н.Ч./. Следва да се посочи, че св.С. и Ч. в
хода на проверката са дали писмени обяснения, в които посочили за водач на МПС-то
именно жалбоподателят /а другото лице/, като в вторите писмени обяснения
/записани като показания и изпратени в РУ- Момчилград са посочили лицето Н.Ч.,
като управляващ МПС, изписано в процесното нак.постановление. Свидетелите Ч. и С.,
разпитани в съд.заседание,заявяват, че вярното е това което казват в съда и във
вторите писмени обяснения.
Съдът, предвид противоречията в техните сведения,
които са дали в различното време и в различно тяхно качество, близостта им със
жалбоподателят и пълното противоречие на техните показания със събраните по
делото гласни и писмени доказателства, намира, че не следва да се дава вяра на
показанията на тези свидетели.
При така описаната фактическа обстановка съдът
намира, че жалбоподателят безспорно е извършил административното нарушение, за
което му е наложено и наказание. Жалбоподателят на посочената дата и място е
управлявал МПС, за което е бил спрян от органите на МВР, и същият е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на нарк.вещества
и техните аналози, както и е отказал да изпълни предписание за химико-технологично и медицинско изследване
за това.
Именно изложеното по-горе дават основание съдът да
приеме, че обстоятелствата
в АУАН и в НП изцяло се потвърждава от приетите докладни записки и от
свидетелските показания на актосъставителя, и свидетелите по делото относно съставеният АУАН
/като тези докладни записки са на полицейските служители, извършили проверка на
инкриминираните дата и час на жалбоподателят, а и на посочените от
последният и разпитани в съдебното следствие свидетели/. От тези доказателства се установява, че
полицейските служители лично са възприели жалбоподателят да управлява в този
момент автомобила, като подробно описват поведението на нарушителят. Видно от
докладната записка на тези полицейски служители, те са проверили процесното МПС и
намиращите се в него лице, в т.ч. и жалбоподателят, като автомобилът
е бил
управляван именно от наказаното лице.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата, е подадена в 7-днвеният законов срок за обжалване, от
легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва издадените против него
наказателни постановления, поради и което се явява допустима за разглеждане, и
разгледана по същество, се явява неоснователна, поради и което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Установи се, че АУАН и атакуваното НП са съставени и издадени от
компетентни органи, при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в ЗАНН. Описаната в
процесните АУАН и НП фактическа обстановка е пълна и ясна, и води до
недвусмислен извод за допуснато от жалбоподателя нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, и в този смисъл не е накърнено или ограничено правото на нарушителят да
разбере за какво нарушение е санкциониран, както и до организира адекватна
защита, поради което обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.
Правото на
защита на санкционираното лице не е накърнено и с непосочването на конкретното
предложение на чл.174 ал.3 от ЗДвП при квалификацията на
деянието. За посочването на приложимия закон е необходимо и достатъчно
конкретизирането на нарушената норма по начина, избран от законодателя. В
практиката си ВКС изтъква, че съгласно чл.26 ал.1 и 2 от Указ № 883 за
прилагане на Закона за
нормативните актове всеки нормативен акт се състои членове, членът може да
се състои от алинеи, алинеята- от точки, а точката- от букви. Не са предвидени
други, по-малки структурни единици на правните норми, от рода на предложения
или хипотези. Наложилата се практика да се извършва допълнително уточняване на
приложения закон чрез позоваването на предложения или изречения не оказва влияние
върху точно дефиниране на правната квалификация на престъплението, стига тя да
е конкретизирана с останалите легални атрибути. Не трябва да се забравя и че
наказателното постановление е единство от обстоятелствена част и диспозитив,
като конкретно осъществена хипотеза от санкционната норма се установява в
напълно достатъчна степен от изложената от наказващият орган фактическа
обстановка. С оглед на изложеното съдът приема, че поведението на жалбоподателя
е приведена под приложимата материално правна норма на ЗДвП- а именно по чл.174
ал.3 от ЗДвП.
Самата разпоредба
на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за
водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съдът приема, че посочената норма, освен
санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на
нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции.
По изложените
по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал
МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и е отказал да се
яви за даване на кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон
за медицинско изследване. С поведението си същият несъмнено е извършил
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, за което
законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Поведението на
жалбоподателят правилно е квалифицирано като едно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП. Съставът на това нарушение е с две форми на
изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност. Възможно е, а и често се
среща на практика, водачът да откаже да бъде изпробван с техническо средство,
след което да откаже да даде и кръвна проба, с което осъществява и двете форми
на изпълнителното деяние по чл.174 ал.3 от ЗДП. В практиката си обаче
съдилищата трайно приемат, че в тези случаи се касае за едно нарушение, т. е., отказвайки
да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и да даде кръв за анализ за
целта, нарушителят осъществил състава на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Кумулативно
предвидените за това нарушение наказания са определени правилно, във фиксираният
размер, посочен в закона, при което и с оглед разпоредбата на чл.27
ал.5 от ЗАНН липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. Не са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства,
обусловили извършването на нарушението.
Предвид
изложеното искането за цялостна отмяна на наказателното постановление, изложено
в жалбата, се явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Не са налице
основанията за уважаване на направеното от пълномощника на АНО съответно искане
за присъждане на ю.к. възнаграждение. Действително нормата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препраща към чл.143
ал.4 от АПК вр. чл.144
от АПК вр. чл.78
ал. 8 от ГПК, предвижда такова заплащане, ако съответната страна е била
представлявана от юрисконсулт, но по делото, липсва такова представителство. В случая
производството по делото е протекло в няколко съдебни заседание, като
юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки,
ведно със придружителното писмо към обжалваното нак.постановление. Ето защо
следва да се остави без уважение това искане.
Водим от
горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 20-0303-000204 от 12.05.2020г. на Началника на РУ- Момчилград към ОД на МВР Кърджали, с което на О.С.Ч., с ЕГН- ********** ***, на основание чл.174 ал.3 пр.2-ро
от ЗДвП, е наложено наказание „ГЛОБА“
в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца“ за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2-ро от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :