РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 29.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 01 декември
2020 година, в състав:
Районен съдия: Борислав М.
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията М. гражданско
дело № 267 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на „Ч.Е.Б.“АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:***, Б. М., Б. Ц., чрез юрисконсулт А.В., против ответника Г.С.К., с
ЕГН: **********, с адрес ***, с която са предявени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ за
осъждане на ответника К., да заплати на ищцовото дружество сумата 1216.01 лева
главница, представляваща сума по данъчна фактура №**********/11.10.2017г.,
издадена по реда и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ; както
и сумата от 306,39 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за периода
от падежа на фактура №**********/11.10.2017г. до подаване на настоящата искова
молба, а именно от 28.10.2017г. до 21.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
21.04.2020г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се
твърди, че между страните съществуват валидни облигационни отношения, въз
основа на договор за доставка на електрическа енергия. Сочи се, че по силата на
общи условия, договорът обвързва страните, без изричното му писмено приемане.
Така ищцовото дружество – „Ч.Е.Б.“АД е енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ, а
ответникът Г.С.К. е негов клиент за обект находящ се в гр.К. ул.“В.“№**, с
клиентски номер 300237576552.
Релевира се, че на
06.10.2017г., на посочения адрес е установен случай на непълно/неточно отчитане
или неотчитане на потребяваната в имота на ответника електрическа енергия, за
което е издадена фактура №**********/11.10.2017г., на стойност 1216.01 лева. Твърди
се, че през 2019г. ответникът Г.К. е оспорил дължимостта
й с предявен иск пред РС-Козлодуй, като след развилото се съдебно производство
с Решение №66 от 27.02.2020г. по в. гр. дело №46/2020г. Врачански окръжен съд е
потвърдил Решение №253/10.10.2019г. по гр. дело №254/2019г. на Районен съд
–Козлодуй, с което е отхвърлен отрицателния установителен иск на ответника.
Сочи
се от ищцовото дружество, че отхвърлянето на отрицателния установителен иск на
ответника има последиците на уважен положителен установителен иск спрямо него.
Приема се, че горепосоченото решение на врачански окръжен съд, което е влязло в
сила, обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото, досежно факта на
дължимостта от ответника спрямо ищеца на сумата от 1216.01 лева по фактура
№**********/11.10.2017г.. Излагат се твърдения, че „Ч.Е.Б.“АД не може да се
снабди с изпълнителен титул, въз основа на установителния иск, поради което е
нелице правен интерес да предяви осъдителен такъв спрямо ответника.
Предвид
изложеното се иска от съда, да осъди ответника Г.С.К. *** да заплати на
ищцовото дружество сумата 1216.01 лева главница, представляваща сума по данъчна
фактура №**********/11.10.2017г., издадена по реда и на основание чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ; както и сумата от 306,39 лева, представляваща лихва
за забавено плащане, за периода от падежа на фактура №**********/11.10.2017г.
до подаване на настоящата искова молба, а именно от 28.10.2017г. до
21.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 21.04.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния му
представител адв.М.С. ***, в срока по чл.131 от ГПК е
подал писмен отговор, с който оспорил исковете като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че титуляр на партидата по клиенстки номер 300237576552, към датата
на проверката и към датата на издаване на фактурата е друго лице –С. К.И.,
поради което и страните по настоящото дело не са в облигационно отношение. Сочи
се, че С. К.И. е лицето, което е живяло в имота и потребявало електрическата
енергия.
Моли, съда да отхвърли иска като неоснователен
и недоказан. Претендират се разноски.
След
преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен констативен протокол №3020117 за проверка на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия от 06.10.2017г., от който
се установява, че на посочената дата служители на трето за делото лице „Ч. Р. Б.“АД
в къща, находяща с в гр.К. ул.“В.“№**, договорна сметка №300237576552, с титулляр С. К.И., констатират промяна на схемата на
свързване, състояща се в: „На височина към фазов и нулев проводник от МР.НН има
директно присъединяване с проводник ПВ-А1-10 m². По този начин цялата
изразходена ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от
абоната.“
От
приета по делото фактура №**********/11.10.2017г., издадена от ищеца „Ч.Е.Б.“АД
на С. К.И. се установява, че на последния за обект, находящ се в гр.К. ул.“В.“№**
с клиентски номер № 300237576552, на основание чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ е начислена сумата от 1216.01 лева, като срокът за
заплащане на задължението по същата е от 11.10.2017г. до 27.10.2017г..
Представено е и приложение към горепосочената фактура, от което се установява,
че задължението по нея без ДДС е в размер на 1013.34 лева и е за периода от 09.07.2017г.
до 06.10.2017г..
По
делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“АД, с които се урежда продажбата на електрическа енергия от
ищцовото дружество на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа
на територията, за която „Ч.Е.Б.“АД притежава лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР.
Представени
са и копие на страници от вестник „Т.“ от 26.11.2007г. и на вестник „К.“ от
26.11.2007г., от които се установява публикуването на общите условия за
продажба на ел. енергия от „Ч.Е.Б.“АД.
От
приет по делото Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот №***, том XII, рег.№10853, дело №*** от 2013г.
на В. М. – Нотариус с район на действие РС-Козлодуй, се установява, че на
18.11.2013г. ответникът Г.С.К. е придобил от С. К.И. и Н.Н.
И., поземлен имот находящ се в гр.К. ул.“В.“№**, ведно с находящите
се в него сгради.
Установява
се от Завление за отсрочване/разсрочване на задълженията №********** от
28.06.2016г., депозирано от Г.С.К., с адрес: *** до „Ч.Е.Б.“АД, че ответникът
по настоящето дело моли да му бъдат отсрочени задълженията по клиентски номер
300237576552.
Представени
и приети са искови молби с вх. №989 от 25.02.2019г. и вх. №1007 от
26.02.2019г., депозирани в РС-Козлодуй от Г.С.К. срещу ищцовото
дружество „Ч.Е.Б.“АД, с които са предявени отрицателни установителни искове, за
признаване за установено, че не К. не дължи суми по фактура
№**********/11.10.2017г. и фактура №**********/12.01.2018г..
Прието
по делото е Решение №253 от 10.10.2019г. по гр. дело №254/2019г. по описа на
РС-Козлодуй, с което е отхвърлен предявения от Г.С.К. *** отрицателен установителен иск против „Ч.Е.Б.“АД, за признаване за
установено, че не дължи сумата от 1216.01 лева за доставена и консумирана ел.
енергия, съгласно фактура №********** от 11.10.2017г. във връзка с протокол за
проверка на неточно измерване на електрическата енергия №3020117 от
06.10.2017г.. Представено и прието е и влязло в сила Решение №66 от
27.02.2020г. по гр. дело №46/2020г. на ОС-Враца, с което е потвърдено Решение
№253 от 10.10.2019г. по гр. дело №254/2019г. по описа на РС-Козлодуй.
Разпитана
като свидетел по делото е Н.Н.М. – майка на ответника
Г.С.К.. В показанията си същата заявява, че в периода от 2009г. до 2019г. в
имота, находящ се в гр.К. ул.“В.“№** е живял Съби К.И., който е баща на
ответника. Синът й Г. е придобил посочения по-горе имот през 2013г., но е
започнал да живее в него през 2019г.. Няма спомен дали след прехвърлянето на
собствеността върху имота е променяна партидата в „Ч.“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ, предявени с искова молба на
„Ч.Е.Б.“АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, Б. М., Б. Ц., чрез юрисконсулт А.В., против ответника Г.С.К., с
ЕГН: **********, с адрес ***, за осъждане на ответника К., да заплати на
ищцовото дружество сумата 1216.01 лева главница, представляваща сума по данъчна
фактура №**********/11.10.2017г., издадена по реда и на основание чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ; както и сумата от 306,39 лева, представляваща лихва
за забавено плащане, за периода от падежа на фактура №**********/11.10.2017г.
до подаване на настоящата искова молба, а именно 28.10.2017г. до 21.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 21.04.2020г. до окончателното й изплащане.
С този иск ищецът
претендира правото си да получи от ответника сумата от 1216,01 лева по данъчна
фактура №**********/11.10.2017г., издадена по реда и на основание чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ, установено с влязло в сила Решение №66 от
27.02.2020г. по в. гр. дело №46 по описа за 2020г. на ОС-Враца, като твърди, че
ответникът не му я е заплатил. Ищецът претендира и сумата от 306,39 лева,
представляваща лихва за забавено плащане, за периода от 28.10.2017г. до
21.04.2020г..
В тежест на ищеца е да
докаже неизпълнение на задължението от страна на отвеника по заплащане на
претендираните суми.
Ответникът от своя
страна е длъжен да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай при
евентуално доказване твърденията на ищеца носи тежестта да докаже, че е
изпълнил задължението си за заплащане на претендираните суми по данъчна фактура
№**********/11.10.2017г., издадена по реда и на основание чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ, както и че го е изпълнил точно.
Предявените искове са допустими,
тъй като легитимацията на страните, съответства на твърдението за наличието на
облигационно отношение между тях. От представеното по делото Решение №66 от
27.02.2020г. по в. гр. дело №46 по описа за 2020г. на ОС-Враца, влязло в сила,
с което е потвърдено Решение №253 от 10.10.2019г. по гр. дело №254/2019г. по
описа на РС-Козлодуй е видно, че е отхвърлен предявения от ответника срещу
ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че не се дължи сумата от 1216,01 лева за доставена и
консумирана ел. енергия, съгласно фактура №**********/11.10.2017г.. В мотивите
на въззивното решение е прието, че „Ч.Е.Б.“АД, с ЕИК: *********,
притежава лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия
№Л-135-11/29.11.2006г., за срок до 13.08.2039г.. За безспорно е прието и
обстоятелството, че в качеството си на собственик на недвижимия имот, в периода
от 09.07.2017г. до 06.10.2017г., Г.С.К. е бил потребител на ел. енергия по
смисъла на чл.4, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Ч.Е.Б.“АД, по партида, открита за адрес: ***, с първоначален
клиентски №300237576552, последващ клиентски №310244401113 и абонатен
№**********. Това е така, тъй като собственик на посочения имот е бил Г.К. и не
са били налице условията на чл.4, ал.3 от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Ч.Е.Б.“АД, то и без правно значение е
обстоятелството, че формален титуляр на партидата е останал предходния
собственик на имота, на чието име е издадена фактурата по извършената корекция.
В практиката на ВКС,
обективирана в решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на първо
г. о., решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на второ г. о. и
решение № 68/18.06.2019 г. по гр. д. № 3931/2018 г. на второ г. о., е прието,
че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се
уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника
по отрицателния установителен иск. Отхвърлянето на отрицателен установителен
иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните
по делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото.
Предвид горното, за
настоящия съдебен състав е задължително, установеното със сила на присъдено
нещо, с влязло в сила Решение №66 от 27.02.2020г. по гр. дело №46/2020г. на
ОС-Враца, с което е потвърдено Решение №253 от 10.10.2019г. по гр. дело
№254/2019г. по описа на РС-Козлодуй, а именно, че Г.С.К. *** дължи на „Ч.Е.Б.“АД,
с ЕИК: *********,
сумата
от 1216.01 лева за доставена и консумирана ел. енергия, съгласно фактура
№********** от 11.10.2017г. във връзка с протокол за проверка на неточно
измерване на електрическата енергия №3020117 от 06.10.2017г..
Пред настоящата
инстанция, ответникът Г.К. не успя да докаже, че е изпълнил това свое
задължение спрямо ищцовото дружество.
На основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, длъжникът, понастоящем ответник, дължи на ищцовото дружество
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От представената
фактура №**********/11.10.2017г., издадена от ищеца „Ч.Е.Б.“АД се установява,
че падежът на установеното със сила на присъдено нещо вземане е настъпил на
28.10.2017г.. За периода от 28.10.2017г. до 21.04.2020г. – датата на
предявяване на иска, съдът посредством онлайн калкулатор http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp,
изчисли, че дължимата от ответника законна лихва за забава върху главницата от
1216.01 лева е в размер на 306.39 лева.
Предвид горното, съдът
намира, че предявената искова претенция се явява основателна и доказана, като
ответникът Г.С.К. с ЕГН: **********, с адрес *** следва да
бъде осъден да заплати на ищеца „Ч.Е.Б.“АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, Б. М., Б. Ц. сумата
в размер на 1216.01 лева - главница, представляваща сума по данъчна фактура
№**********/11.10.2017г., издадена по реда и на основание чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ; както и сумата от 306,39 лева, представляваща лихва за
забавено плащане, за периода от падежа на фактура №**********/11.10.2017г. до
подаване на настоящата искова молба, а именно от 28.10.2017г. до 21.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 21.04.2020г. до окончателното й изплащане.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 300 лева,
от които сумата от 100 лева за
заплатена държавна такса и сумата от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Г.С.К.,
с ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Ч.Е.Б.“АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, Б. М., Б. Ц., сумата в размер на 1216.01 лева - главница,
представляваща сума по данъчна фактура №**********/11.10.2017г., издадена по
реда и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ; както и сумата от
306,39 лева, представляваща лихва за забавено плащане, за периода от падежа на
фактура №**********/11.10.2017г. до подаване на настоящата искова молба, а именно
от 28.10.2017г. до 21.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 21.04.2020г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК Г.С.К., с ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.“АД, с ЕИК:
*********,
със седалище и адрес на управление:***, Б. М., Б. Ц. сумата от 100,00 лв.,
представляваща заплатена държавна такса в настоящото производство, както и
сумата в размер на 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: