Р Е Ш Е Н И Е
23.04.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
21.04. 2021
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 329 2021
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 20-5310-000937 от 16.09.2020 г. издадено от началник група
КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения
на чл. 190, ал.3 от ЗДвП и чл. 100,
ал.3 от ЗДвП, на Н.Г.Н.,***, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания, както следва:
1.
За
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДВП на Симеонов
е наложено наказание „глоба” в размер на 20,00
лева.;
2.
За
нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.5 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50,00
лева.
Недоволен от наказателното
постановление е останал санкционирания водач, който го обжалва изцяло и в срок.
В жалбата излага подробни съображения и доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт. Иска отмяна изцяло на обжалваното НП. Същият
се явява лично в съдебно заседание, поддържа жалбата, развива и допълнителни
съображения, пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна е редовно
уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, взема
становище за неоснователност на жалбата в съпроводително писмо.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2020 г., около
15:09 ч., в общ. Дупница, на ПП-1 Е-79, км. 322+645м.,с посока на движение към
гр. Дупница жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил марка и модел „Сеат
Ибиза“, с рег. № КН0519ВК, собственост на лицето С.а.. Същият бил спрян за
проверка от полицейски служители – свидетелите Т. и Н., които установили, че
върху предното стъкло на автомобила няма залепен стикер за сключена застраховка
„ГО“. Това ги усъмнило и изискали документи от водача и направили справки с
РСОД. Били им предоставени от водача полица за валидна застраховка „ГО“ на
автомобила, както и издаден във връзка с нея, но незалепен на предното стъкло стикер
по образец, както и контролен талон. От справката с РСОД било установено, че
жалбоподателят управлявал автомобила въпреки, че имал незаплатени глоби.
За така установените
нарушения св. Т. съставил в присъствието на св. Н. и на нарушителя акт за
установяване на административно нарушение. Същият бил връчен лично на жалбоподателят,
който го подписал след като изложил писмено, че възразява срещу съставения му
акт. АУАН е подписан и от свидетеля при установяване на нарушенията и съставянето
му – Н..
Въз основа на АУАН е
издадено и обжалваното горепосочено НП № 20-5310-000937 от 16.09.2020 г.
издадено от началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 190, ал.3 от ЗДвП и чл. 100, ал.3 от ЗДвП, на Н.Г.Н.,***, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
3.
За
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДВП на Симеонов
е наложено наказание „глоба” в размер на 20,00
лева.;
4.
За
нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.5 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50,00
лева.
Словесното описание на
нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното
постановление не съвпадат по признаци за нарушението по чл. 100, ал.3 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното
заседание свидетели Т. и Н., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно исканите такива
и представени от АНО и справка от ГФ за сключена застраховка „ГО“ за процесния
лек автомобил. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите се подкрепят в голяма степен от приложените по делото писмени
документи, не съдържат съществени противоречия и са логични, последователни и
ясни. Свидетелите са изпълнявали надлежно служебните си задължения, няма данни
за предходни конфликти с жалбоподателя или каквито и да са други основания за
евентуалната им предубеденост спрямо него. Наистина и двамата заявяват съвсем
добросъвестно на няколко пъти относно определени факти и обстоятелства, че не
си спомнят, но в същото време се придържат неотклонно и не отричат в нито един
момент с категоричност констатациите отразени в съставения във връзка с
нарушенията, непосредствено след установяването им АУАН, който носи подписите
на всички присъствали при проверката лица. Съдът отдава липсата на спомен
изключително на изтеклия период от време, както и на ежедневната професионална
заетост на двамата с установяване на нарушения по ЗДвП, поради което и в
паметта има са се заличили някои по-конкретни детайли за случая. Никой от тях
не е категоричен, дали при проверката е бил представен или не контролен талон
към сключената застраховка „ГО“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При
разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги
се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие
съдът констатира следното:
АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения за това ред и
в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН но не и с предвиденото в ЗАНН съдържание. Налице е
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП
също е връчено редовно, видно от разписката върху същото.
Налице са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя
във връзка и с двете санкционирани с НП нарушения.
По
нарушението на чл. 100, ал.3 от ЗДвП:
Налице е разминаване между съдържанието на АУАН
и на НП по повод описанието на нарушението по чл. 100, ал.3 от ЗДвП, което е
санкционирано с глоба в размер на 50,00 лева, по реда на чл. 179, ал.5 от ЗДвП.
Актосъставителят изобщо е пропуснал изначално да повдигне обвинение на
жалбоподателя за извършено от него административно нарушение по чл. 100, ал.3
от ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН единствено е споменато, че на
предното панорамно стъкло на процесния автомобил няма залепен стикер за
задължителна застраховка „ГО“, по-долу в изброените като нарушена
административнонаказателна разпоредба е отбелязано единствено „с което виновно е нарушил: 1. чл. 190, ал.3
от ЗДвП...“, която разпоредба е абсолютно некорелативна и неотносима към
частичното описание на нарушението дадено по-горе.
Извън това и в самото описание дадено в
обстоятелствената част на АУАН не е взето отношение и не е посочено, дали
водачът е носил, респ. представил и задължителния контролен талон към сключената за автомобила застраховка „ГО“
или не. Практически е налице нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, тъй като
не е дадено коректно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и изобщо не е посочена нарушената законова
разпоредба.
Въпреки това незаконосъобразно в текста на НП,
който е заключителен акт в администртивнонаказателното производство е било
допълнено за първи път от АНО, че жалбоподателят виновно е нарушил, именно „чл. 100, ал.3 ЗДвП“, като преди това е вписан и текст подобен на този на цитираната
разпоредба – „Водач на МПС, което не е
било спряно от движение, не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "ГО" на
автомобилистите, не носи контролен талон
към знака. “. Всичко това внася една непреодолима неяснота за
санкционирания субект, за какво точно нарушение е ангажирана наказателната му
отговорност, за това, че не е залепил задължителния стикер или, че не е
представил контролен талон към знака, алтернативно само по цитирания чл. 190,
ал.3 от ЗДвП посочен от актосъставителя като единствена нарушена разпоредба в
АУАН, който текст обаче е изцяло неотносим. Налице е недопустимо и абсурдно
смесване в НП на различни елементи от различни административнонаказателни
състави, част от които непосочени и неописани изобщо в АУАН, което не може да
бъде отстранено и не попада в приложното поле на възможността по чл.52, ал. 4 от ЗАНН. В този смисъл
относно невъзможността за корекции по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН виж и Решение № 186 от 17.05.2012 г. по н. д. №
124 / 2012 г. на Административен съд – Кюстендил.
На самостоятелно основание по повод това
нарушение следва да се отбележи, че от събраните лаконични свидетелски
показания и от отразеното в текста на АУАН самото нарушение е и недоказано по
несъмнен начин. Не става ясно за съда представян ли е изобщо от водача по време
на проверката контролен талон към знака или не? Съдът не може да прави
предположения по отношение на който и да е от съставомерните елементи на
нарушението по чл. 100, ал.3 от ЗДвП, което релевира към санкционната норма на чл.
179, ал.5 от ЗДвП. Според текста на същата елемент е кумулативно и неносенето
на контролен талон от знака: „Водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден
стикер съгласно чл. 100, ал. 3,
и не носи валиден контролен талон от
знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл.
487, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, се наказва с глоба 50 лв.“. Този талон е посочен и в
текста на чл. 100, ал.3 от ЗДвП.
На следващо място според съда по отношение на
това админситративно нарушение може да се приеме, че са налице и предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не е с висока обществена опасност.
Напротив безспорно е установено, че по отношение на автомобила е била сключена
редовна и валидна полица за застраховка „ГО“, както и е бил издаден валиден
стикер, който е бил наличен и представен при проверката на полицейските
служители. Наред с това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
нарушителят е само ползвател, но не и собственик на автомобила. Всичко това
според съда обосновава възможност за третиране на случая като маловажен, тъй
като не са засегнати в значителна степен обществените отношения предмет на
защита с цитираната норма.
По
нарушението на чл. 190, ал.3 от ЗДвП:
По отношение на другото описано в АУАН и санкционирано с НП, по реда на чл.
185 от , административно
нарушение на чл.
190, ал.3 ,
съдът намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно поради
следното:
Съгласно
нормата на чл.
190, ал.3 "Наложено наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване."
Тоест в хипотезата на разпоредбата са посочени лимитативно актовете, с които
следва задължително да е била наложена и незаплатената в посочения 1-месечен срок глоба, а
именно: наказателно постановление, електронен фиш или съответно съдебно решение
или определение на съда, при евентуално обжалване на НП или електронен фиш. От
обхвата на тази норма, по
волята на законодателя, са изключени администравните наказания глоба налагани с
фишове по реда на чл.
39 от и
др. В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят управлява МПС
въпреки, че има неплатени глоби. Не е посочено изобщо с какви и с колко на брой актове са били наложени
същите и дали става въпрос за наказателни постановления или електронни фишове,
както и дали не става въпрос за друг вид глоби наложени с фишове, които
биха били изначално несъставомерни. Наред с това изобщо не е указано, кой е акта и дали този акт или актове, с
които на водача са наложени
административни наказания глоба е влязъл в сила, респективно бил ли е обжалван,
за да може да се прецени от съда от кога следва да се брои посочения в чл.
190, ал.3 1-месечен
срок за доброволното заплащане на наложеното със същия/те глоби. В този смисъл наличния в съдържанието на АУАН
недостатък свързан с непълнота и неяснота е бил пренесен идентично
и в съдържанието на съставеното във
връзка с него и обжалвано НП. Неяснотата при описанието на нарушението
неминуемо накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото
същият е поставен от АНО в обективна невъзможност да ангажира съответни
оневиняващи го доказателства за евентуално изпълнение на законовата разпоредба на чл.
190, ал.3 и
заплащане на по-рано наложените му наказания “глоба“ в предвидения
срок. В този
смисъл виж. Решение № 66 от 13.03.2020
г. по к. адм. н. д. № 24 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение
№ 18 от 24.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
Ето защо и в този пункт от обжалваното НП,
същото следва да се отмени като постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, довели до неяснота на обвинението и препятстващи правото
на защита на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът
счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло, като е неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-5310-000937 от 16.09.2020 г. издадено от
началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
за нарушения на чл. 190, ал.3 от
ЗДвП и чл. 100, ал.3 от ЗДвП, на Н.Г.Н.,***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
1.
За
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДВП на Симеонов
е наложено наказание „глоба” в размер на 20,00
лева.;
2.
За
нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.5 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50,00
лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: