№ 161
гр. Плевен, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430202375 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление *** от 19.11.2024 година на
*** на *** – Плевен, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „***“ ***, ***, представлявано от управителя
П.П.П. за извършено на 23.08.2024 година нарушение по Приложение II, глава
V, т.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №852/2004 във вр. с чл. 6 от ЗХ във вр. с чл. 9,
ал.2, т.2 от Наредба №14 от 09.12.2021 година за хигиена на храните на
основание чл. 134, ал.1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1
000,00 (хиляда) лева.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В постъпилата
по делото Молба с мх. №2158 от 21.01.2025 година заявява, че поддържа
релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление като твърди, че в хода на административно-
наказателното производство пред наказващия орган са допуснати съществени
1
нарушения на процесуални правила, които предпоставят отмяната му.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на заплатеното от страна на отвнетната страна
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание
от адв. С. П. от ПлАК, който ангажира становище, че Наказателно
постановление *** от 19.11.2024 година на *** на *** – Плевен е правилно и
законосъобразно и моли съда да постанови решение, с което същото бъде
потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 23.08.2024 г. служители на *** – гр. Плевен – актосъставителят Е. С.
Н. и свидетелката М. М. М., извършили проверка на обект - Супермаркет с
регистрационен номер ***, стопанисван от фирма „***“ ЕООД, находящ се на
адрес град Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ж. к. „***“ ***, при която
проверяващите констарилаи, че не са осигурени необходимите хигиенни
условия при съхранение и предлагане на част от храните - наличие на мухъл в
хладилна витрина за съхранение на непредварително опаковани млечни
продукти и витрина за предлагане на маслини в насипно състояние.
Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол №
0024403/ 23.08.2024 година.
С оглед констатираното нарушение на 11.09.2024г. бил съставен АУАН
№ 001359 срещу дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ ***, а нарушението,
описано в него, било квалифицирано по Приложение II, глава V, т.1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) №852/2004 във вр. с чл. 6 от ЗХ във вр. с чл. 9, ал.2, т.2 от
Наредба №14 от 09.12.2021 година за хигиена на храните. Актът бил съставен
в присъствието на упълномощено от сочения нарушител лице и подписан без
изложени в същия конкретни възражения, а единствено с направено
отбелязване, че такива ще бъдат направени впоследствие.
Административно-наказващият орган приел изложените в акта
фактически констатации за доказани и въз основа на него било издадено
атакуваното в настоящото административно-наказателно производство
Наказателно постановление *** от 19.11.2024 година на *** на *** – Плевен,
с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***“ ***, ***, представлявано от управителя П.П.П. за
извършено на 23.08.2024 година нарушение по Приложение II, глава V, т.1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) №852/2004 във вр. с чл. 6 от ЗХ във вр. с чл. 9, ал.2, т.2
от Наредба №14 от 09.12.2021 година за хигиена на храните на основание чл.
134, ал.1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда)
лева.
Изложената в АУАН и възпроизведена в обжалваното наказателно
2
постановление фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите Е. С. Н. и М. М. М., които съдът кредитира като
обективни, безпротиворечиви, убедителни и взаимнодопълващи се. Същите
изцяло кореспондират и с приобщените към доказателствената съвкупност по
делото писмени доказателства: известие за доставяне, Наказателно
постановление №79/19.11.2024г., покана 6368/11.09.2024г., Акт за
установяване на административно нарушение №001359/11.09.2024г.,
Констативен протокол №0024403/23.08.2024г., сигнал №6012/23.05.2024г., чек
лист за инспекция на обект за търговия на дребно с храни, Заповед
№997/12.06.2024г., копие от имейл за подаден сигнал от Д.К. ведно с един
брой снимков материал, длъжностна характеристика на Е. С. Н., длъжностна
характеристика на М. М. М.. Свидетелките Н. и М. дават показания за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели, като подробно
описват етапите на извършената проверка в процесния търговски обект и
лично възприетите от тях факти за наличие на мухъл в хладилна витрина за
съхранение на непредварително опаковани млечни продукти и витрина за
предлагане на маслини в насипно състояние. Изяснява се, че мухалът е бил по
скарите, върху които били наредине продуктите, което е предпоставка да
попадне върху храните. Свидетелката М. споделя, че бил извикан управителят
на обекта, който обяснил, че по този повод е подаван сигнал до централата да
бъде отстранен технически проблем, който бил причина за нарушението, но
до момента не били предприети съответните действия.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична
доказаност на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е опредЕ.
санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват
правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени
оспореното НП само на това основание. Съгласно чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ,
нарушенията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му се установяват с актове на инспектори в областните дирекции
по безопасност на храните, осъществяващи официален контрол, а от
3
приложената по делото Заповед №997/12.06.2024г. е видно, че свидетелката Е.
Н. е била упълномощена по надлежния ред да съставя актове за установяване
на административни нарушения по реда на ЗХ.
Съгласно разпоредбата на § 1, б. "а", Глава V, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004: "всички предмети, инсталации и оборудване, с
които храните влизат в контакт, трябва да са ефективно почистени, а когато е
необходимо, дезинфекцирани. Почистването и дезинфекцията да се извършват
с честота, достатъчна за избягване на всякакъв риск от замърсяване". Според
чл. 9, ал. 1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните: "бизнес
операторите, собственици или ползватели на обект за производство,
преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в съответствие с
изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и изискванията,
предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на Европейския
съюз за определени храни", съгласно ал. 2 на посочената правна норма са
длъжни да осигуряват поддържането на водопроводните, канализационните,
отоплителните, вентилационните, климатизационните и електрическите
инсталации в техническа изправност.
По делото категорично се доказа от обективна страна, че е налице
нарушение на цитираните разпоредби, тъй като на 23.08.2024г. при проверката
на обект - Супермаркет с регистрационен номер ***, стопанисван от фирма
„***“ ЕООД, находящ се на адрес град Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ж. к.
„***“ *** е било констатирано по надлежния ред, че не са осигурени
необходимите хигиенни условия при съхранение и предлагане на част от
храните - наличие на мухъл в хладилна витрина за съхранение на
непредварително опаковани млечни продукти и витрина за предлагане на
маслини в насипно състояние.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието, към която освен вината, също така спадат
причините и мотивите за извършване на нарушението. Достатъчно е да има
съставомерно деяние от обективна страна, каквото е налице.
В случая обаче неправилно дружеството е било санкционирано на
основание чл. 134, ал. 1 от Закона за храните. Посочената разпоредба гласи, че
се налага имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. на лицата по чл. 4,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията
си, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004. Лицата по
чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 са операторите на
предприятия за храни, извършващи първично производство и тези операции,
свързани с него, изброени в приложение I, като те имат задължение да спазват
общите хигиенни разпоредби, определени в част A на приложение I, и всички
специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 853/2004. В случая
обаче дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД е лице по чл. 4, параграф 2 от
Регламент (ЕО) № 852/2004, в който попадат операторите на предприятия за
4
храни, които осъществяват етап от производството, преработката или
разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1 и те
трябва да спазват общите хигиенни изисквания, определени в приложение II и
всички специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 852/2004.
Именно за нарушение на хигиенните изисквания, определени в приложение II
(нарушение на § 1, б. "б", Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) №
852/2004) е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
юридическото лице „***“ ЕООД. В тази връзка няма как да му бъде наложено
наказание по чл. 134, ал. 1 от ЗХ, тъй като по този ред се наказват само лицата
по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 (операторите на
предприятия за храни, извършващи първично производство и тези операции,
свързани с него), но не и лицата по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) №
852/2004 (операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от
производството, преработката или разпространението на храни след етапите,
за които се прилага параграф 1, какъвто е настоящият случай. Жалбоподателят
„***“ ЕООД, не е оператор на предприятие за храни, извършващо първично
производство или операции, свързани с него, а е оператор на предприятие за
храни, който осъществява етап от производството, преработката или
разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1.
Предвид на това наказанието е следвало да бъде наложено по реда на чл. 134,
ал. 2 от ЗХ, който гласи, че за други нарушения на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-
тежко наказание. В случая е нарушен подзаконов акт по прилагането на Закона
за храните, а именно нарушен е чл. 9, ал. 2, т.2 от Наредба № 14 от 09.12.2021
г. за хигиената на храните.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при правилно установена
фактическа обстановка и дадена правна квалификация на нарушението е била
приложена неправилна санкционна разпоредба. Преди измененията на ЗАНН
от 23.12.2021г. това би било основание за отмяна на атакуваното НП, но към
момента е в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, която гласи, че
съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая категорично не е налице изменение
на обстоятелствата на нарушението, тоест фактите във връзка с неговото
извършване си остават същите, като единствено се налага съдът да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, прилагайки санкционната разпоредба
на чл. 134, ал. 2 от ЗХ, което е в интерес на наказаното лице, тъй като не се
утежнява положението му, поради това, че не се прилага закон за по-тежко
наказуемо нарушение, тоест по никакъв начин не се нарушават правата му и в
частност правото на защита.
Предвид на изложеното, обжалваното наказателното постановление
следва да бъде изменено, като на дружеството-жалбоподател бъде наложена
имуществена санкция по реда на чл. 134, ал. 2 от ЗХ. Посочената разпоредба
5
предвижда, че за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от
1000,00 до 3000,00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Съдът
намира, че наказанието следва да е в минимален размер от 1000,00 лева, тъй
като деянието не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, а е типично и обичайно такова,
като в настоящата хипотеза няма данни дружеството да е било наказвано друг
път за подобни нарушения.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не
покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не се
констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете
характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез
извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрива
типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. В
случая не се изисква настъпването на вредоносни последици, но се касае за
неизпълнение на задължение, което може да рефлектира пряко върху здравето
на потребителите. Нарушените законови изисквания целят да се гарантира
качеството на предлаганите храни, както и създаване на гаранции за
безопасността им за здравето на клиентите.
По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като на дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД
бъде наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.
134, ал. 2 от ЗХ.
Въпреки изменението на обжалваното НП не може да бъде уважено
искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
съдът не намира, че е налице някаква непълнота, която да налага
субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл. 144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се
дължат само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, с което може да
потвърди, да измени или отмени акта по чл. 58д. Това са трите възможности за
районния съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то
разноските са в полза на наказващия орган, тъй като се приема, че
6
законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя.
След като административно-наказателната отговорност на "***" ЕООД е
ангажирана за извършено административно нарушение, то е основателно
искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане
на сторените разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс, а според, ал. 2 на същия член, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Според цитираната нормативна уредба - чл. 36 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 400 лева. Въз
основа на представените доказателства и списък на разноските става ясно, че
*** - Плевен е заплатила в брой на Адвокатско дружество „П.Н.П.“
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 480
лева, като това е станало на 20.12.2024 година. Съдът намира, че не следва да
се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй
като с оглед представените доказателства досежно реалното му заплащане, то
надхвърля незначително (само с 80,00 лева) размера на минималното
възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. В случая, при преценката относно
прекомерност следва да се има предвид видът и характерът на
производството, като е видно, че адв. П. е участвал в проведеното открито
заседание. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на *** -
Плевен възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, в полза на *** Плевен следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
480,00 лева, съобразно представения договор за правна защита и
доказателствата за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр., ал. 7, т. 1 от
ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление *** от 19.11.2024 година на ***
на *** – Плевен, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „***“ ***, ***, представлявано от управителя
П.П.П. за извършено на 23.08.2024 година нарушение по Приложение II, глава
V, т.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №852/2004 във вр. с чл. 6 от ЗХ във вр. с чл. 9,
7
ал.2, т.2 от Наредба №14 от 09.12.2021 година за хигиена на храните на
основание чл. 134, ал.1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1
000,00 (хиляда) лева, като НАЛАГА на ***“ ЕООД с ЕИК ***
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00
(хиляда) лева на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ.
ОСЪЖДА ***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „***“ ***, *** да заплати на *** - Плевен сумата от 480,00
(четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8