Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2019 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Първи
касационен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА Д.
при участието на секретаря Анна Д. и прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2523/2019 година
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на „Марино 2018“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна срещу решение № 1373/09.07.2019 г. постановено по
НАХД № 2607/2019 г. по описа на Районен съд –Варна, с което съдът е изменил
наказателно постановление № 03-010966/03.04.2019 г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1900,00 лева на основание чл.416,ал.5, във вр.
с чл.414,ал.1 от Кодекса на труда като е намалил размера на наложената
имуществена санкция на 1500,00 лева. Навеждат се доводи за допуснати от ВРС
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и
несправедливост на наложеното наказание , представляващи касационни основания
съгласно чл.348,ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от НПК. Счита, че ВРС не е сторил
дължимото и не е изяснил в пълнота фактическата обстановка. Сочи се, че съдът в
нарушение на процесуалните правила не е допуснал събирането на гласни
доказателства чрез разпита на счетоводителя на дружеството. Сочи се, че
работникът не е възразил срещу изплатеното възнаграждение , което обосновава
обективната несъставомерност на деянието. Счита, че в тежест на администрацията
на наказващия орган е да даде конкретни предписания по приложението на
трудовото законодателство, което в случая не е сторено. Сочи се, че
неполагането на труд от работника през процесния месец е било по негова воля и
съгласуване с управителя на дружеството. Моли за отмяна на решението на РС- гр.Варна като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което
изцяло да се отмени
наказателното постановление. В условие на евентуалност моли решението на ВРС да
се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи.
Ответникът
по касация – Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна чрез процесуален представител юрисконсулт Николов
изразява становище за неоснователност касационната жалба.
Представителят
на ВОП намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено,
поради което пледира за оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Марино
2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна срещу наказателно постановление №
03-010966/03.04.2019 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1900,00 лева на основание чл.416,ал.5, във вр. с чл.414,ал.1 от Кодекса на
труда.
За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че на 18.03.2019 г. служители на
ДИТ-гр.Варна извършили проверка в обект стопанисван от дружеството –
кафе-аператив „Брилянтин“, находящ се в гр.Варна, ул. „Подвис“. В хода на
проверката и съгласно представените документи било установено, че „Марино 2018“
ЕООД в качеството на работодател сключил трудов договор на 03.09.2019 г. с
лицето Р.М.М.К. за длъжността „сервитьор“ , с договорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 255, 00 лв. От представените ведомости за заплати
било установено, че за м.септември 2019 г. дружеството в качеството на
работодател е начислил и заплатил основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 21,99 лева, което е по-малко от договореното месечно възнаграждение
от 255,00 лева. Било установено, че в обекта е въведено сумарно отчитане на
работното време. За нарушението бил съставен АУАН, подписан от управителя на
дружеството без възражения. Въз основа на АУАН било издадено наказателното
постановление.
За да измени наказателното постановление Районен
съд-Варна е приел от правна страна , че е издадено от компетентен орган и при
спазване на установените в ЗАНН срокове. Не е констатирал допуснати в хода на
АНП съществени процесуални нарушения. По приложението на материалния закон е
приел, че със събраните доказателства се установява обективната и субективната
съставомерност на санкционираното деяние осъществявящо нарушение на чл.128,т.1
и т.2 от Кодекса на труда. Приел е, че дружеството притежава качеството
работодател по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на Кодекса на труда и в качеството си
на такъв е следвало да начисли и плати коректно трудовото възнаграждение на
работника , като при престой не по негова вина той има право на брутното
трудово възнаграждение. Не е кредитирал представените по делото писмени
документи поради явното им противоречие с представените в хода на проверката
ведомости за заплати. Поради липса на
доказателства установяващи неявяване на работника по негова вина е приел, че
съгласно чл.267,ал.1 от Кодекса на труда е имал право на договореното брутно
трудово възнаграждение. Приел е, че не са налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН. За да се постигнат целите на наказанието съгласно чл.12 от ЗАНН
е изменил наказателното постановление и е определил санкцията в предвидения в
закона минимален размер.
Решението на
РС-Варна е неправилно.
Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от касационния съд. Неправилни
са правните изводи на Районен съд-Варна.
С оспореното пред
районния съд наказателно постановление административно-наказателната
отговорност на „Марино 2018“ ЕООД е ангажирана за допуснато нарушение на чл. 414,
ал.1 от Кодекса на труда , която разпоредба предвижда имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Конкретното
нарушение за което е наложена санкцията ,е това на чл.128,т.1 и т.2 от Кодекса
на труда , с които разпоредби е въведено задължение за работодателя да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Правилно въз
основа на представените доказателства е установеното от въззивния съд, че в
дружеството е въведено сумарно отчитане на работното време. При формиране на
правните си изводи въззивният съд не е взел предвид и обсъдил обстоятелството,
че трудовият договор с Р.М.М.К. е сключен при условията на чл.114 от Кодекса на
труда. Съгласно представения график лицето е наето на работа само за два дни
през месеца, а именно 27.09.2018 г. и 28.09.2018 г. , за които дни трудовото му
възнаграждение е било начислено и платено.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. В случаите, когато е въведено сумирано изчисляване на работното
време, работодателите разработват графици за работа на работниците и
служителите. В края на отчетния период се определят действително изработените
часове и се сравняват с работните часове при нормална (в случая установена
непълна – 4 часова) продължителност на работното време за същия период.
Работодателят следва да изплаща на работника и служителя месечното трудово
възнаграждение при условията, определени в трудовия договор на работника или служителя
или в конкретния случай за непълно работно време – 4 часа и съобразно
утвърдения график. . Ако в края на отчетния период действително отработените
часове са по-малко от определената норма часове, то тогава при разработване на
графика за работа работодателят не е "уплътнил работното време" на
работника или служителя. В тази хипотеза за недостигащите часове е налице
престой не по вина на работника или служителя, който се заплаща съгласно чл.
267, ал. 1 КТ в края на календарния период за изчисляване на работното време.
В настоящия случай
обаче работникът е изработил определената норма съобразно утвърдения график и нормата
на чл.267,ал.1 от Кодекса на труда не намира приложение. Планираният график се използва като база, върху която
се нанасят всички настъпили през месеца промени в работните дни, както и всички
непланирани отсъствия – болнични, платени и неплатени отпуски, самоотлъчки и
др. С това той се превръща в отчетна форма , съдържаща действителния брой
отработени часове, които впоследствие се използват за изчисляване и съставяне
на разплащателните ведомости. Работникът е престирал труд съобразно утвърдения
график , възнаграждението е начислено и платено за отработените дни при сумарно
отчитане на работното време и с това нормата на чл.128,т.1 и т.2 от Кодекса на
труда е спазена.
Поради изложеното,
касационната инстанция приема, че събраните в хода на АНП и в хода на това пред
Районен съд-Варна доказателства, не установяват обективната съставомерност на
санкционираното деяние. Като е начислило и платило трудово възнаграждение съобразно отработените дни по утвърден график
за месец септември 2018 г. и в хипотезата на сключен трудов договор по чл.114
от Кодекса на труда и сумарно отчитане на работното време, дружеството не е
допуснало нарушение на чл.128,т.1 и т.2 от Кодекса на труда.
Варненският районен съд е постановил решението
си в нарушение на закона, поради което се установява касационното основания за
отмяната му по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение
второ от ЗАНН. При условията на
чл.222,ал.1 от АПК решението на Районен съд-Варна следва да се отмени и делото
да се реши по същество като се отмени наказателното постановление.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви
касационен състав, на основание чл. 222,ал.1 от АПК
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1373/09.07.2019 г. постановено по
НАХД № 2607/2019 г. по описа на Районен съд –Варна, с което съдът е изменил
наказателно постановление № 03-010966/03.04.2019 г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Марино 2018“ ЕООД, ЕИК *********
е наложена имуществена санкция в размер на 1900,00 лева на основание
чл.416,ал.5, във вр. с чл.414,ал.1 от Кодекса на труда като е намалил размера
на наложената имуществена санкция на 1500,00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
03-010966/03.04.2019 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което на „Марино 2018“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1900,00 лева на основание чл.416,ал.5, във вр.
с чл.414,ал.1 от Кодекса на труда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.