№ 5750
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100108468 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Л.Е.Е. С.В.Т.Л.Ш. –
търговско дружество, регистрирано в Република Турция срещу Окръжен съд –
Ямбол и Народното събрание на Република България.
В същата се поддържа, че ищецът е собственик на МПС – автобус
Мерцедес Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на
рама: NMB63201013242388, с мотор номер: 4579440096251, с рег. номер,
издаден от властите в Република Турция: *******. Твърди, че с така описания
автобус през м. юли 2018 г. през Република България е извършен
международен превоз на пътници от Република Турция до Република
България. Водачът на превозното средства Ш.А.М., български гражданин, е
бил привлечен като обвиняем и осъден с влязло в сила Определение
№86/25.08.2018г., постановено по нохд №208/2018г. на ОС – Ямбол за признат
от него осъществен престъпния състав на чл.242, ал.1, буква Д от НК. Със
същия съдебен акт ОС – Ямбол на осн. чл.242, ал.8 от НК е отнел в полза на
Държавата процесния автобус. В хода на досъдебното производство автобусът
е бил оценен на сумата от 160 000 лв., която оценка ишецът оспорва, като
счита, че реалната пазарна стойност на вещта е 300 000 лв. Твърди, че не е бил
конституиран като страна в наказателния процес, поради което и не е имал
възможността да оспори нито оценката, нито отнемането.
Счита, че с одобряването на споразумението за решаване на
наказателното дело, в частта за отнемане в полза на Държавата на предмета на
престъпление, което не е собственост на осъденото лице, ОС – Ямбол е
допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Нарушение е
осъществено и от страна на Народното събрание /НС/ на РБ, което не е
1
упражнило правомощията си и задълженията си да съобрази националното
право и по-специално чл. 242, ал.8 от НК с общностното право.
Ето защо, претендира в обезвреда за извършеното нарушение
ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетения, както
следва: 1. обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер
на 300 000 лв., представляваща стойността на противоправно отнетото
превозно средство, както и 2. обезщетение за лишаване от ползите от
използването му за периода от 25.07.2018г. до датата на исковата молба –
24.07.2023г. в размер на 150 000 лв., изчислено като еквивалент на законната
лихва върху претендираното обезщетение.
Претендира се законна лихва считано от датата на исковата молба до
оконачателното изплащане на присъденото обезщетение, както и разноските
по делото.
С протоколно определение от о.с.з., проведено на 11.10.2024г. е
допуснато намаляване на исковете по размер, както следва – до сумата от
185 664 лв. по първия иск, респ. до 95 900 лв. по втория.
Ответникът Окръжен съд - Ямбол оспорва исковете. Поддържа, че не е
налице „достатъчно съществено“ и явно нарушение на норма от правото на
ЕС. Възразява, че ищецът не е представил доказателства за размера на
претендираните вреди. Възразява за липса на добросъвестност по отношение
на правоимащото лице, като счита, че в тежест на ищеца е да докаже такава.
Извън горното, счита, че ищецът не е изчерпал всички процесуални средства
за защита, които му предоставя българския закон, като не е поискал от
прокурора връщане на превозното средство по реда на чл.111, ал.2 от НПК.
Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално – наред със
съда да бъде осъден солидарно и втория ответник – Народното събрание.
Ответникът Народно събрание оспорва допустимостта на
производството и основателността на предявените искове. Счита, че не е
легитимиран да представлява Държавата като процесуален субституент в
производства по ЗОДОВ. Освен това, за ищеца съществува друг ред за
обезвреда – чрез претенция срещу виновния извършител. Поддържа, че
гражданският съд не може да преценява правилността на присъда на
наказателния съд. Сочи, че ищецът не е конкретизирал правна норма на
правото на ЕС, която да е нарушена. Оспорва да е налице достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС от страна на НС, както и причинно-
следствена връзка между евентуални имуществени вреди на ищеца и
противоправно поведение на НС. Оспорва иска за обезвреда на
имуществените вреди, представляващи лишаване от ползването на отнетата
вещ, които не са конкретизирани по вид – дали става дума за пропуснати
ползи или законна лихва върху търсеното по т.1 обезщетение. Евентуално,
прави възражение за погасяване по давност на претендираната законна лихва
върху размера на търсените обезщетения.
Участващият в производството като контролираща страна на осн. чл. 10,
ал.1 от ЗОДОВ прокурор намира исковете за неоснователни и недоказани.
2
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: допуснато
от страна на ответниците нарушение на правна норма на ЕС, с която са
нарушени предоставени права на частноправен субект, което нарушение е
достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка
между нарушението на задължението на Държавата чрез нейните процесуални
субституенти и вредата, претърпяна от ищеца.
Ищецът носи тежестта да установи обстоятелствата, че е собственик на
процесния автобус, като с окончателен съдебен акт собствеността му е била
отнета; че с постановяването на тази мярка е нарушена правна норма от
правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; че
нарушението е съществено; че са настъпили вреди в пряка причинно-
следствена връзка с нарушението, както и размерът на вредите - пазарната
стойност на имуществото към момента на извършване на нарушението.
Ответниците носят тежестта да установят фактите, на които основават
възраженията си, вкл. твърдението за недобросъвестност на ищеца.
По процесуалната легитимация на ответниците:
Възраженията на ответника НС за липса на процесуална легитимация са
неоснователни.
С Решение № 71/06.04.2020 г. по гр.д. № 3804/2019 г. на ВКС, IV ГО, ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК, по въпроса: държавен орган ли е
Народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за
вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои
държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на
отговорността за вреди, ВКС приема, че: „Държавата участва в съдебни
производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ
чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната
практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства
чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за
вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо
отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя
при или по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо
разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов –
ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за
вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Всъщност, когато
държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент,
тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й
представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното
решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния
субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните
3
действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението
(в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в
това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на
действието на съдебното решение.“ Ищецът се позовава на противоправно
бездействие от страна на ответника Народно събрание, което не е
синхронизирало националната правна уредба с правото на ЕС. Ето защо,
ответникът НС е процесуално легитимиран като субституент на държавата да
отговаря по предявените искове.
По иска с пр. осн. чл.2в ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер
на 185 664 лв., представляващо пазарната цена на отнетата вещ към датата на
отнемането:
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че с окончателно Определение №86/25.07.2018г., постановено
по нохд №208/2018г. на ОС – Ямбол, е одобрено споразумение, по силата на
което Ш.А.М., български гражданин, се признава за виновен в осъществен
престъпния състав на чл.242, ал.1, буква Д от НК, за което му се определя
наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, като
изпълнението на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от
НК за срок от три години. Със същото определение на осн. чл.242, ал.8 от НК
ОС – Ямбол е отнел в полза на Държавата процесния автобус, в качеството му
на превозно средство, послужило за превозването на стоките, предмет на
контрабанда.
Собствеността на ищеца по отношение на същия автобус се установява
безспорно от приетите по делото данъчна фактура и регистрационен талон
(л.79-82). Следователно, с цитирания по-горе съдебен акт на наказателния съд
в полза на държавата е отнето имущество, собственост на ищеца.
Съгласно чл.242, ал.8 от НК превозното или преносното средство,
послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на
контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на
дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на
престъплението.
В частта "и когато не е собственост на дееца" нормата е обявена за
противоконституционна с решение № 12 от 30 септември 2021 г. на
Конституционния съд по конституционно дело № 10 от 2021 г. (Обн. ДВ. бр.84
от 8 октомври 2021 г.).
Спорно между страните е дали приложението на разпоредбата, в
същата част, осъществява достатъчно съществено нарушение на конкретна
норма от правото на Европейския съюз.
С Решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 СЕС по
отправено преюдициално запитване от Апелативен съд-Пловдив за
тълкуването на член 17, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права
на Европейския съюз и във връзка с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета
от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и
имущество от престъпления и Директива 2014/42/ЕС, се приема, че „съгласно
4
член 52, параграф 1 от Хартата могат да бъдат налагани ограничения на
упражняването на признатите от нея права и свободи, при условие че тези
ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от
общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел
непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата
същност на така гарантираното право. … Предвид значителното засягане
на правата на лицата, до което води конфискацията на имущество, а именно
окончателно отнемане на правото на собственост върху него, следва да се
отбележи, че що се отнася до добросъвестното трето лице, което не е
знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на
престъпление, подобна конфискация представлява, по отношение на
преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга
самата същност на неговото право на собственост. … При тези условия
следва да се приеме, че в рамките на член 2, параграф 1 от Рамково решение
2005/212 конфискацията не може да обхване имуществото на
добросъвестните трети лица. С оглед на гореизложените съображения на
първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Рамково
решение 2005/212 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява
конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление
квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето
добросъвестно лице.“ (пар.52-58 от решението).
С посоченото по-горе решение на КС са обявeни за
противоконституционни разпоредбите на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо
чия собственост е“, на чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на
дееца“, на чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно“ и на чл.
281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно“ от Наказателния
кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г.; посл. изм., бр. 9 от 2.02.2021 г.). В
решението е прието, че прогласеният в Конституцията принцип на
неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност
за нейното ограничаване, при което абсолютна забрана за такива ограничения
няма, като Основният закон допуска при определени условия принудително
отчуждаване на собственост - „ограничението на правото на собственост
следва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля
необходимото за нейното постигане (Решение № 14 от 15 октомври 2020 г.
по к.д. № 2/2020 г.; Решение № 10 от 23 юли 2020 г. по к.д. № 7/2020 г.). От
принципа на пропорционалност произтича изискване намесата в правата на
частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на общия
интерес и защитата на основните права на гражданите.“. Конфискацията
като част от наказателноправната санкционна система е насочена към
имущество на лица, осъдени за престъпление и се явява справедлива и
съразмерна реакция на обществото срещу определено противоправно
поведение на лице, извършило престъпление. Други хипотези на отнемане на
вещи в полза на държавата, са предвидените в чл. 53, ал. 1, букви "а" и "б" от
Наказателния кодекс, по силата на които независимо от наказателната
отговорност се отнемат вещи, собственост на виновния, които са били
5
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление,
както и вещите, предмет на умишлено престъпление. В ал. 2 на чл. 53 от НК е
предвидена възможност отнемането да е насочено към вещи, които не са
собственост на дееца, но това се отнася само за вещи, предмет или средство на
престъплението, притежаването на които е забранено. С посочените
разпоредби КС приема, че е съхранен балансът между неприкосновеността на
частната собственост и оправданата намеса на държавата в защита на
обществения интерес.
От друга страна приема, че с разпоредбите, предмет на разглеждане -
чл. 234г, ал. 3, чл. 242, ал. 8, чл. 280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3 от НК, се
санкционира изцяло непропорционално и несъразмерно лице, чието
поведение не е престъпно. КС се позовава и на виждането, възприето от Съда
на Европейския съюз (СЕС) в цитираното по-горе Решение от 14 януари 2021
г. по дело № С-393/2019. Съгласно мотивите на КС оспорените разпоредби от
НК създават предпоставки за лишаване от собственост върху вещи със
значителна стойност по отношение на лица, които с поведението си не са
предизвикали вредните последици от престъпленията, поради което пряко
нарушават конституционно защитеното право на частна собственост по
смисъла на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията и са в противоречие с принципа
на правовата държава по чл. 4, ал.1 от Основния закон.
Действително, процесното споразумение е било одобрено от съда преди
постановяването на обсъдените по-горе решения на СЕС и КС. Независимо от
това, при противоречие на националната норма на правото на Съюза,
националният съд следва да остави националната норма без приложение. В
постоянната си практика Съдът на ЕС постановява, че националният съд,
натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на
правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми,
като при необходимост да вземе решение да не приложи национална
разпоредба, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или
изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред - Решение от 11.09.2014 г. по дело С-112/13, т. 36 и
цитираните в него и други решения. Следователно, като е одобрил
споразумението по конкретното наказателно производство в частта, в която се
конфискува собствения на ищеца автобус, на основание чл. 242, ал. 8 от ГПК,
съдът е нарушил правото на ЕС. На ищеца не са били осигурени изискуемите
по Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42/ЕС ефективни
правни средства за защита на собствеността му. ОС - Ямбол не е съобразил
чл. 17 "Право на собственост" от Хартата на основните права на ЕС, чийто
принципи са приложими във връзка с прилагането на Рамково решение
2005/212 и Директива 2014/42/ЕС. Съгласно чл. 17 §1 от Хартата "Всеки има
право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил
законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не
може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в
предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и
своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото
може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес". При
6
преценка дали заради високата обществена опасност на извършеното
престъпление следва да конфискува имущество, което принадлежи на трето
лице или следва да зачете правото на собственост върху имуществото на това
трето лице, съдът не е съобразил и практиката на ЕСПЧ по чл. 1 от Протокол 1
към ЕКПЧ - "Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се
ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите
притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени
в закона и в общите принципи на международното право".
В настоящият случай, данни за съпричастност на ищеца – собственик на
автобуса, като възложител на работата на извършителя М., липсват по делото.
Твърденията на ответната страна за наличие на недобросъвествност у ищеца,
тоест за знание относно факта, че собственото му превозно средство се
използва за контрабанда, останаха недоказани по делото. Наказателният съд
нито е изследвал, нито е обсъждал въпроса дали е налице каквото и да било
поведение от страна на собственика на вещта със значителна стойност, което
да има отношение към настъпването на вредните последици от
престъплението. Няма данни на собственика да е било предоставено
ефективно право на защита на правото му на собственост. Възражението на
ответната страна, че националното право осигурява ефективно правно
средство за защита на собственика на превозното средство, който може да
поиска връщането на вещта по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК, излагайки
съображения за своята добросъвестност, е изцяло неоснователно, предвид
константната и непротиворечива съдебна практика, че по този ред подлежат
на връщане само веществените доказателства, за които не е предвидено
отнемането им в приложение на нормите от специалната част на НК.
Ето защо, като е постановил отнемане в полза на държавата на
имущество, собственост на ищеца, който не е страна в наказателното
производство, нито има данни за съпричастност към криминалната дейност на
подсъдимия, ОС – Ямбол е допуснал достатъчно съществено нарушение на
посочените по-горе норми от правото на ЕС. Същият е следвало да остави без
приложение разпоредбите от вътрешното право, които му противоречат.
В причинна връзка с така допуснатото нарушение ищецът е претърпял
вреди, за чието остойностяване по делото са изслушани заключенията на
първоначална и повторна авто-технически оценителни експертизи. Размерът
на претърпените от ищеца вреди възлиза на себестойността на изгубеното
благо – тоест се измерва с пазарната цена на вещта, чиято собственост е
отнета, към момента на отнемането.
Съгласно заключението на първоначалната експертиза пазарната цена на
процесния автобус възлиза на 185 664 лв. и е изчислена по посочена в
заключението формула, съобразно пазарни аналози – статистическа
информация относно нивата на пазарните стойности на употребявани
автомобили в специализирани издания и при съобразяване на средно годишно
овехяване за периода.
В заключението на повторната експертиза вещото лице е приложило два
отделни метода за определяне на средната пазарна стойност – метод на
7
амортизацията и на пазарните аналози, като е съобразило и представените по
делото данни от приетата по делото фактура за закупуване на автобуса като
нов на стойност 468 842,40 лв., както и обстоятелството, че към момента на
отнемането същият е бил в експлоатация 12 години и 21 дни. Като средна
претеглена стойност, след прилагането на двата метода, вещото лице е
посочило, че средната пазарна цена на вещта възлиза на сумата от 170 670,23
лева с ДДС към 27.07.2018г.
Заключението на повторната експертиза е компетентно изготвено,
пълно и съобразено с останалите събрани по делото доказателства, същото не
е и оспорено от страните, поради което съдът го кредитира и приема от
фактичска страна, че средната пазарна цена на процесния автобус към датата
на отнемането му възлиза на 170 670,23 лева.
Ето защо, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
сумата от 170 670,23 лв., представляваща стойността на отнетото превозно
средство към момента, в който ищецът е загубил собствеността върху него.
Ответникът ОС – Ямбол е материално легитимиран да отговарят за тези вреди
като процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чийто
акт са причинени същите. Искът е основателен до така определения размер,
като за разликата до пълния предявен размер е неоснователен и следва да се
отхвърли. Върху така присъденото обезщетение следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
По иска за присъждане на обезщетение за лишаване от ползите от
използването на процесното МПС за периода от 25.07.2018г. до датата на
исковата молба – 24.07.2023г. в размер на 95 500 лв., изчислено като
еквивалент на законната лихва върху претендираното обезщетение:
Върху присъденото обезщетение ответникът дължи и законната лихва
на основание чл. 86 от ЗЗД от увреждането - 25.07.2018 г., когато е
постановена конфискацията, поради което акцесорният иск е доказан по
своето основание.
При този извод, съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното
от ответната страна възражение за погасителна давност. Същото е
основателно, касателно периода от датата на увреждането до 23.07.2020г. – за
целия период над 3 години преди датата на исковата молба. Следователно,
законна лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди от
24.07.2020г.
За определяне размера на обезщетението съдът прилага чл. 162 от ГПК и
с помощта на онлайн калкулатор за законна лихва изчислява, че дължимата
законна лихва върху сумата от 170 670,23 лв. за периода 24.07.2020г. –
23.07.2023г. възлиза на сумата от 53 533.01 лв. До този размер претенцията за
законна лихва е основателна, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер е неоснователна и следва да се отхвърли.
По исковете, предявени при условията на солидарност срещу Народното
събрание:
8
Настоящият съдебен състав намира, че настъпването на имуществената
вреда се намира в пряка причинна връзка само с действията на ОС – Ямбол. В
решението по делото Kobler (дело С-224/01) СЕС изрично допуска
възможността подлежащите на обезщетяване вреди да бъдат причинени от
национална юрисдикция, която правораздава като последна инстанция. Съдът
правоприлага, като тълкува и прилага разпоредбите на вътрешното право и
общностното право, в съответствие с тълкуването, направено от СЕС. Ако
установи противоречие между национална норма и общностна норма, по
силата на принципа на върховенство на общностното право, съдът е длъжен
да приложи общностната норма. Извън това, според императивната норма на
чл.267 ДФЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на
обжалване, когато е сезирана със спор, разрешаването на който налага
тълкуване на норми от общностното право, е длъжна да отправи
преюдициално запитване до СЕС. Като не е приложил директно общностната
правната норма, а при съмнения относно тълкването й – не е отправил
преюдициално запитване и е постановил необжалваем по същество акт, ОС –
Ямбол е извършил съществено нарушение, в пряка причинно-следствена
връзка от което са произтекли имуществени вреди.
Причинната връзка с бездействието на НС относно привеждането на
националната правна уредба в хармония с правото на ЕС не е пряка.
Вредоносният резултат в конкретния случай е настъпил непосредствено от
постановения съдебен акт, поради което и постановилият го съд е органът,
материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Бездействието на
държавата, в лицето на законодателния й орган, по отношение
предприемането на адекватни стъпки за хармонизацията на вътрешното
законодателство с общностното право, макар и укорително, не може да
послужи като основание за ангажиране отговорността на Народното събрание
в конкретния случай поради липсата на пряка причинна връзка с настъпилите
вреди, тъй като същата е опосредена от правоприлагащата дейност на съда.
Ето защо, искането за солидарно осъждане на НС следва да се отхвърли
като неоснователно.
По разноските:
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата към
него, ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 12 700 лв.
Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното
възнаграждение съдът намира за неоснователно. Същото е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на делото от
281 564 лв. и обема на предоставената защита, поради което не подлежи на
намаляване. Така, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съразмерно с уважената част
от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 10 112,73
лв.
Претенцията на ответника НС за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, предвид изхода на спора и разпоредбата на
чл.10, ал.4 ЗОДОВ. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
9
на 300 лв. на осн. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът ОС – Ямбол следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда разноските за експертиза в размер на
300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Окръжен съд – Ямбол да заплати на Л.Е.Е. С.В.Т.Л.Ш.
/ООД/ – търговско дружество, регистрирано в Република Турция с данъчен
номер: *******, следните суми:
сумата от 170 670,23 лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди от нарушение на свободното упражняване на правото на
собственост поради отнемане в полза на държавата на собствения на
ищеца автобус Мерцедес Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив
цвят, с номер на рама: NMB63201013242388, с мотор номер:
4579440096251, с рег. номер, издаден от властите в Република Турция:
*******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
24.07.2023г. до окончателното плащане, като за разликата над
присъдения размер до пълния предявен размер на претенцията от 185 664
лв. ОТХВЪРЛЯ иска;
сумата от 53 533.01 лв., представляваща законна лихва върху така
присъденото обезщетение от 170 670,23 лв. за периода 24.07.2020г. –
23.07.2023г., като за разликата над така присъдения размер до пълния
предявен размер на претенция от 95 900 лв., както и за периода от
25.07.2018г. до 23.07.2020г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради
погасяването му по давност;
сумата от 10 112,73 лв. – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявните искове за солидарно осъждане на Народното
събрание на Република България, да заплати на Л.Е.Е. С.В.Т.Л.Ш. /ООД/ –
търговско дружество, регистрирано в Република Турция с данъчен номер:
*******, сумите от 185 664 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
нарушение на свободното упражняване на правото на собственост поради
отнемане в полза на държавата на собствения на ищеца автобус Мерцедес
Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама:
NMB63201013242388, с мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден от
властите в Република Турция: *******, както и за сумата от 95 900 лв. -
обезщетение за лишаване от ползите от използването му за периода от
25.07.2018г. до датата на исковата молба – 24.07.2023г., изчислено като
законната лихва върху претендираното обезщетение.
ОСЪЖДА Л.Е.Е. С.В.Т.Л.Ш. /ООД/ – търговско дружество,
регистрирано в Република Турция с данъчен номер: *******, да заплати на
Народното събрание на Република България, адрес: гр. София, пл. Княз
Александър I №1, сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
10
ОСЪЖДА Окръжен съд – Ямбол да заплати по сметка на Софийския
градски съд сумата от 300 лв. разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11