Р Е
Ш Е Н
И Е :
№ 260013 / 09.06.2022 година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд граждански състав
На 10.05.2022 година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар: СЕВДАЛИНА
ПЕНЧЕВА
Като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 1323
по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе в предвид следното
Предявен е иск за
собственост ,с правно основание чл.134
от ЗЗД във вр. с чл.124 от ГПК. Предявен
е и иск по чл.537,ал.2 от ГПК
Постъпила е
искова молба от ищеца Р. И.И. с ЕГН-********** ***, Пазарджишка област и от адв. К. С.П.-Г. като процесуален субституен на съищците Г. А.А. с
ЕГН-********** и Б.А. А. с ЕГН-********** ***, Пазарджишка
област против ответника Е.Б.А. ***, Пазарджишка област, в която се твърди, че съищците Г.А. и Б.А. са братя ,а ответницата е тяхна майка
като тримата са с постоянен
адрес:***, Пазарджишка област, ул.“**“ № 12,който имот тримата били наследили след смъртта на общия
им наследодател-А. Г. А.-баща на първите
двама и съпруг на ответницата като
правата на наследниците били по 1/3 идеална част за всеки. Твърди се още, че
наследственият имот представлявал:754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. Исперихово, общ. Брацигово, Пазарджишка
област, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с административен адрес: с.Исперихово, ул.“**“
№ 12,при съседи за УПИ :УПИ ХІ-262,УПИ Х-263,УПИ ІІІ- 270,УПИ ХІІ-261,УПИ
ХІІІ-273,УПИ І-272 и улица.Сочи се още ,че наследодателят бил собственик на описания имот съгласно
нотариален акт за дарение на имот
под № 168/87 година и нотариален акт за покупко-продажба на имот
под № 87/97 година.
Твърди
се още ,че през месец юли 2017 година Р. И. И.
постигнал съгласие с Г. А. А. и Б. А.А.
за покупко-продажба на описания
имот за цена от 82 000 лева
.Тъй като купувачът не разполагал с определената продажна цена в пълен
размер страните се договорили продажната
цена на имота да бъде платена на вноски.Поради обстоятелството ,че страните се познавали отдавна и си имали доверие помежду си не сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота.На 31.07.2017
година Р.И. дал на Г. и
Б. А.ови сума в размер на 45000 лева ,за
което страните подписали разписка (нотариално
заверена) с рег.№2179 от 31.07.2017 година на нотариус Г. В., в която било
посочено,че сумата представлявала капаро/предплата за покупко-продажба на процесния имот. Страните договорили още,че
след изплащане на останалата част от цената
на имота ще сключат окончателен
договор за прехвърляне на имота в нотариална форма ,без да уговорят срок.В периода от 18.12.2017 година до 15.11.2018
година Р.И. изпращал по системата
МъниГрам на Б.А. на два пъти пари
от Германия където в момента работел в
размер на 4400 евро или в левова равностойност
сумата от 8580 лева ,като сумата
изплатена от купувача била в размер на 53580 лева капаро.Твърди се още ,че фактически
Г.А. е получил сумата от 22500
лева ,а Б.А. е получил сумата от 31080 лева.
В края на месец юли 2019 година Р.И.
се върнал в Република България и потърсил продавачите ,за да им доплати сумата от
28 420 лева-остатъка от
договорената продажна цена,но те му казали ,че са намерили нов
купувач и няма как да му прехвърлят
имота и да сключат окончателен договор.Тогава Р.И. поискал да му бъде
върната платената сума от 53 580 лева
дадени като капаро ,но те отказали да му върнат парите.
Твърди
се още, че на 11.11.2019 година Р.И. депозирал в Окръжен съд-гр.Пазарджик искова
молба срещу Г.А.А. и Б.А.А.
с правно основание чл.55,ал.1 предл.второ от ЗЗД с обща цена от
53 580 лева ,от която сума срещу Г.А. искът бил за 22500 лева ,а срещу Б.А. искът бил за 31 080
лева,по която било образувано гр.дело № 778/2019 година по описа на Пазарджишки
окръжен съд производството ,по което било спряно на основание чл.229,ал.1,т.1
от ГПК. Сочи се още, че с Определение №
598/11.11.2019 година по гр.дело №
778/2019 година на ПзОС е допуснато
обезпечение на предявения от И. иск чрез налагане на възбрана върху притежаваните от тях 2/3 идеални
части от процесния имот като на И. устно било обещано да му бъде
продаден следния недвижим имот :
Поземлен имот с идентификатор 000506 по картата на землището на с.Исперихово ,Пазарджишка област
,местност „Перето“,с площ от 1.934 дка. с начин на трайно ползване-стопански
двор,при граници и съседи:имот № 000504,имот № 000505,имот № 000198,имот №
000507,имот № 000327 и имот № 000503,ведно с
построените в този имот:сграда 01-краварник със застроена площ от 295
кв.м.; сграда 02- конюшня със застроена
площ от 255 кв.м. Установило се обаче,че
на 31.03.2016 година Г.А. ,Б.А.
като собственици на 2/3 от процесния имот и тяхната майка Е. Б.А.
като собственик на 1/3 идеална част учредили в полза на „Лайт Кредит“ООД договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване на вземане на дружество към „Готи-К“ЕООД в размер на 75 000 лева
главница и възнаградителна лихва от 3% на месец върху главницата ,произтичащо от договор за заем сключен на 30.03.2016 година като
Нотариалният акт за договорна
ипотека бил изповядан от нотариус В. и бил вписан
под Акт № 13/2016 година. Със същия
нотариален акт за
обезпечаване на същото вземане Г. ,Б. и Е. А.ови учредявали в полза на
„Лайт кредит„ООД договорна
ипотека и върху втория недвижим имот (поземлен имот с
идентификатор 000506 по картата на землището на с. Исперихово и
построените в него сгради),за който било допуснато налагането на обезпечителна възбрана с Определение № 598 от 11.11.2019
година по гр.дело № 778/2019 година на Окръжен съд-гр.Пазарджик.Върху този втори имот
тримата ,по-рано ,а именно на 14.08.2015 година вече били
учредили в полза на „Лайт кредит“
ООД договорна ипотека за обезпечаване на
вземане на дружеството към Г.А.А. в размер на 18 000 лева и възнаградителна лихва от 3% на месец върху главницата ,произтичащо от договор за заем сключен на 13.08.2015
година като нотариалният акт за тази предходна договорна ипотека също е бил изповядан от нотариус
Г.В. и е бил вписан като АКТ №
26/2015 година.
С
Постановление от 18.11.2016 година по изпълнително дело № 318/2011 година по описа на ДСИ при Районен съд-гр.Пещера върху 1/3 идеална част и от двата описани имота е била наложена възбрана за принудително събиране на вземания
на взискателя „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕООД срещу Г. А.А.
.
Твърди
се още ,че на 04.12.2017 година е бил
издаден нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 14/2017
година от нотариус Г.В. ,с който Е. Б.А. е призната за изключителен собственик на
целия наследствен имот ,по силата
на изтекла в нейна полза придобивна давност.Към момента поетия от
Г. и Б. А.ови ангажимент за
прехвърляне на имота не бил изпълнен,а готовността им да прехвърлят имота е представлявала единствено
„процесуална хватка“ за протакане на делото чрез спирането му в шест месечния период.Твърди се ,че към момента Р.И. има качеството на кредитор по отношение
на Г.А. за сума в размер на 22500 лева
и качеството на кредитор по отношение на Б.А. за сума
в размер на 31080 лева ,които са
получени от двамата на
неосъществено основание- несключен договор за продажба
на недвижим имот.Имуществото на
двамата ,включително и притежаваните
от тях общи идеални части от процесния недвижим имот служело като общо обезпечение на вземането на Р.И.. С издаването на
нотариалния акт по обстоятелствена проверка
са отречени собственическите
права на Г. и Б. А.ови в процесния имот простиращи се
върху 2/3 идеални части от него
като същите не притежавали друго
имущество ,достатъчно за
удовлетворяване на вземането на Р.И.,
което същият има срещу тях. Оспорва се констатираното от нотариуса ,че в полза
на ответника е изтекъл предвидения
давностен срок по чл.79 от ЗС.
Моли
се да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на
ответницата ,че Г.А.А. и Б.А.А.
са собственици на по 1/3 идеална част
за всеки от следния недвижим имот
: 754/1350 идеални части от УПИ ІІ-271 в кв.31 по ПУП на с.Исперихово,
общ.Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с административен
адрес:с.Исперихово,,ул.“**“ № 12,при съседи за УПИ :УПИ ХІ-262,УПИ Х-263,УПИ
ІІІ- 270,УПИ ХІІ-261,УПИ ХІІІ-273,УПИ І-272 и улица,като на
основание чл.537,ал.2 от ГПК да се отмени
нотариален акт по обстоятелствена
проверка под № 14/2017 година до размера на 2/3 идеални части от описания имот.Претендират
се и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията и исканията си
сочат доказателства.
В указания от съда срок ответницата Е.А. е депозирала
писмен отговор ,в който е изразила становище за недопустимост на предявения иск
,тъй като ищецът И. нямал качеството на
кредитор ,защото не съществувало валидно и изискуемо вземане.Оспорва се и основателността
на предявения иск с твърдението, че е придобила
изцяло имота по давност като твърди ,че в нейна полза е изтекла
придобивна давност за времето от 10.04.2010 година до 10.04.2020 година. През
този период е владяла целият имота като
собственик,спокойно необезпокоявано,трайно и непрекъснато, включително със
знанието, съгласието и без противопоставянето на синовете си. На основание на така
изтеклата в нейна полза придобивна
давност била собственик на целия
имот,поради което към момента на предявяване на исковата молба не съществувала съсобственост. Направено е и
възражение за недопустимост на иска по чл.537,ал.2 от ГПК тъй като ищецът И. си имал правен интерес да предяви иск на собствено основание .След като той можел
сам да извърши всички необходими процесуални действия за защита на правата си не било налице бездействие на неговите длъжници,което да го
уврежда.Моли да се прекрати
производството по делото по предявения иск с правно основание чл.537, ал. 2 от ГПК. Ангажира доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : нотариален
акт № 168/1987 година;нотариален акт № 87/97 година; разписка от 31.07.2017 година; 2 бр.разписки за
изпращане на пари;копие на искова молба
от 11.11.2019 година до Окръжен съд- гр.Пазарджик; определение № 598 от
11.11.2019 година по гр.дело № 778/2019 година по описа на ПзОС; Обезпечителна
заповед от 12.11.2019 година по гр.дело №778/2019 година по описа на ПзОС;
нотариален акт № 95/2016 година; нотариален акт № 84/2015 година; Постановление
за налагане на възбрана върху недвижим имот от 18.11.2016 година; нотариален
акт № 58 /2017 година и справка от АВ касаещи
Б.А.А. и Г.А.А. се установява ,че с договор за дарение с
изповядан с нотариален акт № 168/97 година лицето А. Г. А. е придобило следния недвижим имот: застроено
и незастроено дворно място с площ от 377
кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда ,съставлаващо парцел
ІІ в кв.64 по плана на с. Исперихово, Пазарджишка
област, при съседи: П. И., Г. А.,*** дарителите са запазили право на ползване върху две стаи по избор от жилищната
сграда, пожизнено.Установява се още, че
чрез договор за покупко-продажба ,изповядан с нотариален акт 87/97 година
лицето А. Г. А. е закупило 377/1382 идеални части от парцел ІІ, имот с пл.№ 271 в кв.31 по
плана на с.Исперихово,Пловдивска област,
целият с площ от 1382 кв.м.,при съседи:П. В. И., М. В. И., П. С., М. С., Ж. Ш., М. С. ***, като през 2016
година върху следния
недвижим имот : 754/1350 идеални части
от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с.Исперихово, Пазарджишка област ,ведно с
построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ
от 80 кв.м. с административен адрес: с. Исперихово
,общ.Брацигово, ул.“**“ №
12 ,при съседи за УПИ: УПИ ХІ-262; УПИ Х-263;УПИ ІІІ-270; УПИ
ХІІ-261; УПИ ХІІІ-273; УПИІ-272; улица е учредена договорна ипотека в полза на „Лайт кредит“ ООД в качеството му
на заемодател за обезпечаване на вземанията му срещу солидарните длъжници „Готи-К“ ЕООД, Г.А.А. ,Б.А.А. и Е.Б.А..Установява се още ,че на 18.11.2016 година Държавен съдебен изпълнител при Районен съд
гр.Пещера е наложил възбрана върху :1/3 идеална част- собственост
на Г.А.А. с ЕГН-********** от недвижим имот представляващ :754/1350 идеални части от УПИ ІІ-271 в кв.31 по ПУП на с.Исперихово
,Пазарджишка област ,ведно с построената
в него двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 80 кв.м. с
административен адрес: с. Исперихово,общ. Брацигово, ул.“**“ № 12, при съседи
за УПИ: УПИ ХІ-262; УПИ Х-263; УПИ ІІІ-270;
УПИ ХІІ-261; УПИ ХІІІ-273; УПИІ-272;улица, както и върху 1/3
идеална част от поземлен имот №
000506 по картата на землището на с. Исперихово, общ.Брацигово, местност
„Перето“ ,с площ от 1.934 дка. с начин на трайно ползване-стопански двор,при
граници:имот № 000504, имот № 000505, имот № 000198, имот № 000507,имот №
000327 и имот № 000503 ,ведно с построените в този имот : сграда №
01-краварник със застроена площ от 295
кв.м. и сграда 02-конюшна със
застроена площ от 255 кв.м.
Видно от останалите писмени
доказателства Г.А.А. и Б.А.А. са удостоверили писмено чрез
нотариална зарека на подписите им,че на
31.07.20217 година са получили от Р. И.И.
сума в размер на 45000 лева
,представляваща капаро/предплата за покупко-продажба на следния недвижим имот:754/1350 идеални
части от УПИ ІІ-271 в кв.31 по ПУП на с.Исперихово, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. с
административен адрес: с. Исперихово, общ. Брацигово, ул.“**“ № 12 ,при съседи за УПИ : УПИ ХІ-262; УПИ Х-263;УПИ ІІІ-270; УПИ
ХІІ-261; УПИ ХІІІ-273; УПИ І-272;улица.Установява се още ,че чрез системата MoneyGream ищецът Р.И. е изпратил на Б.А.А. на 18.12.2017 година сумата от 1900 евро, както и на 15.11.2018
година чрез същата система сумата от
2500 евро.
С нотариален акт № 58 /2017
година на нотариус Г.В.
ответницата по делото Е.Б. А. е призната са собственик по силата на
давностно владение на следния
недвижим имот: УПИ ІІ-271 в кв.31
по регулационния план на с.Исперихово,Пазарджишка област с площ от
1382 кв.м. ,ведно с построената в
този имот двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с административен адрес: с. Исперихово,
общ. Брацигово, ул.“**“ № 12, при съседи за УПИ : УПИ ХІ-262; УПИ Х-263;УПИ ІІІ-270; УПИ
ХІІ-261; УПИ ХІІІ-273; УПИ І-272;улица.
С искова молба от 11.11.2019 година Р. И.И. ***, Пазарджишка област е предявил срещу Г.А.А.
и Б.
А. А. иск до
родово компетентния съд, а именно Пазарджишкия
окръжен съд, с цена на иска от 53 580
лева, с който е поискал да бъдат осъдени
ответниците да върнат на Р. И.И.
сумата от 53580 лева –дадена като капаро /предплата за покупко-продажба на недвижим имот ,както следва :ответникът Г.А.А. да върне
сумата от 22 500 лева ,с която
неоснователно се е обогатил ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано
от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане,а ответника Б.А.А.
да върне сумата от 31080 лева, с която сума неоснователно се е обогатил ,ведно
със законната лихва върху тази сума ,считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,въз
основа на която искова молба е било
образувано гр.дело № 778/2019 година по
описа на Пазарджишки окръжен съд.С определение № 598 от 11.11.2019 година
е допуснато обезпечение на предявения
иск чрез налагане на възбрана върху общо 2/3 идеални части от следния недвижим имот: 754/ 1350 идеални части от УПИ
ІІ271 в кв.31 по ПУП на
с.Исперихово ,Пазарджишка област ,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. с административен адрес:
с.Исперихово, Пазарджишка област, ул.“**“ № 12 и върху поземлен имот № 000506
по картата на землището на с.Исперихово
,общ.Брацигово,в местност „Перето“,с площ от 1.934 дка. с начин на трайно
ползване –стопански двор ,при граници и
съседи: :имот № 000504, имот № 000505,имот № 000198,имот № 000507,имот № 000327
и имот № 000503 ,ведно с построените в този имот : сграда № 01-краварник със застроена площ от 295 кв.м. и сграда 02-конюшна със застроена площ от 255 кв.м. С Решение № 260036 от 08.02.2021 година постановено по
гр.дело № 778/2019 година по описа на
ПзОС Г.
А.А. е осъден да заплати на Р.И.И.
сумата от 22 500 лева ,с която се е
обогатил неоснователно ,ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-11.11.2019 година до окончателното
изплащане,като със същото решение е
осъден и Б.А.А. да заплати на Р.И.
сумата от 31 080 лева ,с която се е обогатил неоснователно,ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от 11.11.2019 година до окончателното изплащане.Решението
е потвърдено с Решение № 3 от 04.06.2021 година
по в.гр.дело № 193/2021 година по описа на Пловдивски апелативен съд.
Като писмено доказателство по
делото е приложено копие на нотариално дело 439/2017 година по
описа на нотариус Г. В. с рег. № 545 в регистъра на Нотариалната камара на Република България и с
район на действие Пещерски районен съд
,от което се установява,че с молба-декларация лицето
Е.Б.А. от с.Исперихова е заявила
искане за извършване на обстоятелствена
проверка ,за установяване притежаван от нея по давност недвижим имот :УПИ ІІ-271
по регулационния план на с.Исперихово
с площ от 1382 кв.м. в кв.31,ведно с жилищна сграда от 80 кв.м.-застроена площ ,при съседи : УПИ
ХІ-262; УПИ Х-263;УПИ ІІІ-270; УПИ ХІІ-261; УПИ ХІІІ-273; УПИ І-272;улица.Видно
от писмените доказателства приложени в
нотариалното дело молителката е приложила
удостоверение за наследници на
лицето А. Г. А. с ЕГН-********** б.ж. на с.Исперихово ,починал на 06.04.2010 година ,който е оставил за наследници: молителката –Е.Б. А.-съпруга;Г.А.А.-син и Б.А.А.-син.В делото
се съдържа и декларация от двамата наследника –Б.А. и Г.А. ,в която
същите са декларирали пред нотариуса ,че
описания в молбата-заявление имот се владее безспорно,явно ,ясно и категорично
от молителката Е. А. и ,че те нямали претенции към него.
По делото са разпитани като свидетели Г. Б. К., М. С. Д.
и Д. И.
Г.а.
СВ. К. в показанията си сочи ,че познава лицето Р.И., както и лицата Г., Б. и Е. А.ови,защото живеят в едно
село и това е с.Исперихово. Знае, че
между тях е имало продажба на имот, като Р.И. преговарял с Б. за покупка
на имот и щом Б.А. преговарял, според свидетеля значи
имотът е негова собственост. Това е двуетажна къща,
която е в границите на селото и се намира в близост до имота на кмета. Изминали около 7-8 месеца, най-много година и свидетелят разбрал, че
има проблеми около сделката и ,че не може да се сключи
договор за продажба. Разбрал още,
че Р.И. си е наел адвокати, които извършили проверка и установили, че къщата е ипотекирана, поради
което, според
свидетеля , не можело да се продава. Имало
първоначална сделка, изповядана при Нотариус В. в района на РС Пещера, по точно
бил направен някакъв документ пред Нотариуса, съгласно който И. е
дал на Б. някаква първоначална сума.
Доколкото свидетелят
разбрал и двамата братя са
били при Нотариуса. Впоследствие Р. ги търсил
братята, за да платят те на банката, за да се вдигне запора и те да му
прехвърлят имота. През 2018-2019 г. И. направил сватба на сина си, след което страните трябвало да се разберат за сделката, но същата
година, след няколко месеца, двамата братя продали
същия имот на друго лице. Свидетелят познавал и
другото лице-купувач
, на което имотът е продаден –
това е Р., с когота израснали заедно и е от същото село. Р. е известен в
село Исперихово с името Нони. Свидетелят знаел, че Нони също дал парите, но не се нанесъл
в имота, защото и с неговата сделка също възникнал проблем.Свидетелят познавал всички
изброане лица от около 25 години.В
тази процесна къща, предмет на сделката, която следвало да се осъществи от Р.И., живеели както двамата братя Г. и Б., така и техните родители.Когато бащата починал,
единият от братята сключил брак и се преместил да живее в Пловдив, а в къщата останахла майката и Б.. По спомени на свидетеля когато се водели преговорите за продажбата
на къщата, в нея живеели майката и Б.А.. Другият
брат живеел в Пловдив, но също посещавал имота. В селото знаят,
че имотът е на Б.. Освен това в селото знаят, че
майката на двамата братя има още имоти – един в гр. Батак и два в с.
Исперихово, като процесният е за Б. и има още един имот, който ще е за Г., но
това са си все имоти на фамилията А.ови, така се знаело в селото. Свидетеля лично и заедно с Р.И. ходили в жилището на Б.А., за да преговарят, като при
преговорите на Р.И. била предложена друга къща,
която е останала в наследство от дядото, но тя имала и още един собственик освен А.ови ,но той поискал за своя си дял още
50 000 лева. Свидетелят
заяви ,че знае, че Р.И. е
платил около 48 000 лева. Доколкото си спомня, през 2017 година е подписан този
първоначален документ при Нотариус В., а през 2018 година се разбрало, че не може да се сключи окончателната сделка. През
2022 година, януари или февруари, ходили в
дома на А.ови, за да уреждат отношенията си и тогава именно му предложили на И.
тази друга къща, за която другият собственик поискал 50 000 лева. Когато ходили в дома на А.ови, за да уредят отношенията си,
присъствали всички от А.ови – двамата братя и майката.
Свидетелят заяви още
,че е работил за семейство А.ови ,но от
тях не е чувал уговорка между
възрастните А.ови, тоест майката и бащата на Б. и Г., че ако единият от тях
почине(от
възрастните), имотът ще остане
за живия(възрастен). След смъртта на бащата търговската
дейност се ръководела от Б.. По спомени на свидетеля Б. бил в чужбина, но не за дълъг период от време. На свидетеля било известно обстоятелството, че майката Е.А. е знаела, че
синовете й продават къщата на Р.И.. Когато се договаряла продажбата на къщата, тримата А.ови били в имота и Р. им занесъл
парите в дома им. Не знае обаче защо майката не се
е разписала пред Нотариуса. Сделката не се изповядала с окончателен нотариален акт, защото се били разбрали И. да се разплати разсрочено за срок от
една-две години и след като се разплати, тогава окончателно да се изповяда
сделката. След като Р. направил сватба на сина си, вече бил събрал остатъка
от парите и имал готовност да даде и останалата част от парите,
но тогава се разбрало в селото, че имотът е продаден втори път
на този друг човек-Нони. Р. не изплатил остатъка от парите и наел адвокати да придвижат нещата,при което се разбрало за
ипотеката. Селото не е голямо, като от близки разбрали, че е дадено капаро от 20 000 евро от Нони. Той не
водил дело да му се върнат тия пари. Доколкото свидетелят разбрал имало
договорки да се върнат на Нони тия 20 000 евро, или да му дадат процесната
къща.
СВ. Д. – в показанията си сочи ,че е от с.Исперихова като познава
И. и семейство А.ови.През 2017 година
работели заедно с Р.И. в
Германия.Тогава той му споменал ,че има намерение да си купува къща в Исперихово. Прибрал се в България и като се върнал в Германия споделил,
че е дал 40 или 45 хиляди лева, и казал –
„Купих си къща, тя е моя и е в с. Исперихово“. Минало се време и И. споменал, че
нещо се е объркало и ,че има проблеми.Свидетеля разбрал, че имало нещо като запор, като Р. казал, че ще се разрови и ще
види какво се случва. После свидетелят разбрал, че тази къща е продадена повторно на друго лице за
20 хиляди евро. Това притеснило, И. как къщата е продадена втори път .Свидетелял разбрал ,че И. закупил къщата от Б. А..*** Б..Свидетелят познавал и
Е. и бащата на Б.то ,които също са от селото. Според свидетеля къщата била наследствена и собственост на
бащата на Б.то. Разбрал и кой е вторият купувач на имота, който също
е от Исперихово, като
в селото му казвали Нони.Той също е купил
къщата от Б.. Заяви,че
не е чувал в селото да се говори ,
че собственик на имота е само майката Е.А.. Семейството има двама сина, като
единият живее в Пловдив, когото свидетелят не
познавал много добре-нямали си приказка с него, а познавал повече Б.то. Не може да твърдя,дали тази къща е само на Б., или е и на двамата братя, макар че живее в близост до този имот и е виждал постоянно майката и Б. в него. Г. живее в Пловдив, но също
посещавал имота, като двамата
братя си имат общ бизнес. И. казал на свидетеля – „Къщата е била продадена на Н. за 20 000
евро“.
СВ. Г.А в показанията си сочи ,че познава семейството на Е.А. от 1985 година ,а съпругът на свидетелката бил и кум на А.ови. Знае и къщата на А.ови тъй като са им съседи.Тя била
получена от младото семейство А.ови от родителите
на съпруга,след свадбата им като подарък.
Била завършена в груб строеж, без прозорци,
обзавеждане, такива неща не е имало. А.ови като
почнали да живеят в нея, си били купили,
каквото е било необходимо и си направили и ремонта. Според
свидетелката след
смъртта на съпруга в
къщата живее само Е.. Единият й син живее в Пловдив,
другият бил в Германия доста години, но се прибрал в България, оженил се и
сега живее на долния етаж. Свидетелката заяви още, че често се
срещали с А.ови, ходили си на гости-
празнували заедно рождени дни, именни дни, докато съпругът на Е.- А., не се разболял сериозно. Съпругът на свидетелката и А. си
говорили, че след тяхната смърт е хубаво имотите да останат на жените, за да
бъдат подсигурени. Така е казвал А. и когато вече бил болен заявявал ,че е хубаво имотът да остане на жена му да се
разпорежда тя както реши след време. А. имал
прекаран сериозен инфаркт преди доста години, след това получил доста голям процент неработоспособност заради сърцето,от което починал. След
неговата смърт свидетелката
не е чувала, нито е виждала майката
и синовете да спорят, като продължавали да се
срещат с Е. и да й бъдат подкрепа. Тя си живеела там,
грижила се за двора, садила си разни зеленчуци. Синът й Г. живеел в Пловдив, като той от доста години е там, още от преди да почине баща му. През всичките години Е. и А. като семейство си влагали средства в имота и го поддържали. След смъртта на А. имота се поддържал от Е.. Свидетелката
заяви,че не е чула да се
споменава, че имотът се продава на Р.И.. Не знае
по какъв начин семейството на А.ови са получили имота,но
предполага ,че с дарение. Г. живеел в Пловдив, а Б. бил няколко години в чужбина, но свидетелката не знае колко
време. Сега последните години живее в къщата със съпругата си. Преди да замине
за чужбина, пак си живеел в къщата като известно време живеел и в
гр.Пловдив на квартира. Когато се е прибирал в селото, е пребивавал
при родителите си. Свидетлката
не знае как са се чувствали синовете, когато са си идвали в
селото, дали у дома си или като на гости. Идвали са събота и неделя, но не знае подробности. След като А.
починал, доколкото знае, не е имало никакви кавги между майката и синовете й
относно имота.Предполага,че
синовете са били наясно, че след смъртта на бащата този дом е
собственост само и единствено на майката.Те са
слушали волята на бащата, щом такава е била волята му, значи така са решили –
да остане имота на майката. Щом така е било решено от бащата, значи синовете са
го знаели това. Свидетелката не била
чувала,че тази къща
след смъртта на майката ще остане на Б., а другата ще е на Г.. Свидетелката е присъствала на разговори за имотите, на които били само четиримата ,а децата били малки,
и на
свидетелката и на Е., били са или в другата стая или навън. Не знае дали
децата са ги чули тези разговори, тогава били малки на възраст и не участвали в тези разговори, това са разговори на
възрастните. Това била
хипотезата, ако мъжете умрат, но имало и хипотеза ако жените умрат преди мъжете, че тогава
всичко остава на мъжете, така си говорили вързрастните. Тези разговори са водени няколко пъти, повтаряно е няколко пъти, и
може и баща им да им е казал – „Когато мен един ден ме няма, да остане за майка
ви“. Свидетелката
заяви „Аз си отговарям за
моето семейство, тези разговори сме ги водили много пъти и сигурно са ги
повтаряли и в тяхното семейство.“ А.ови
имали и свинеферма, като отглеждали прасета, както и други животни. Освен това
обработвали земи и имали и селскостопанска техника. След смъртта на бащата известно време
свинефермата не функционирара. Не знае какво е станало с
животните, но момчетата след известно време, около две години, отново я възстановили. Доколкото свидетелката знае идвайки в Исперихово, момчетата отсядали в бащината си къща, но имали и пригодени стаички в свинефермата. А. през последните години не
бил добре със здравето си ,но какви са му били съображенията ,за да лиши другите
си наследници от имота свидетелката не
знае. Бил си напълно адевкатен като не
ечувала да е предприемал действия
за прехвърляне на имота по нотариален ред.
С оглед изложеното настоящият
състав счита ,че са налице всички
предпостави за валидно упражняване на суброгационния иск по чл.134, ал.1 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим.С постановяване на осъдителното решение под № 260036 от
08.02.2021 година по гр.дело № 778/2019 година по описа на ПзОС е установено вземането на Р.И. срещу Г.
А.А. и Б.А.А. в общ размер от 53580 лева, поради което същият има
качеството на кредитор спрямо ищците в настоящото производство Г.А. и Б.А.. Установи
се, че към момента двамата ищци не
притежават недвижим имот, с оглед дадните от
АВ.
Касае
се за иск с правно основание чл.124 от ГПК- всеки може да
предяви иск ,за да възстанови правото си
, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или
несъществуването на едно
правоотношение или на едно право ,когато има интерес от това. Това е претенция
на собственика на вещта ,който иска да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице , което оспорва правото
му или го смущава. Целта на защитата е разрешение
на спора за материално право
,като бъде установено действителното
правно положение в отношенията
между страните във връзка с конкретната вещ.
Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява
в това ,че участникът в правния спор сам определя кога,доколко и какъв обем защита да търси.Съдът е длъжен
да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко полежение на делото.Само когато констатира ,че ищецът няма
правен интерес,съдът прекратява производството по делото ,без да се произнася
по основателността на претенцията,но не може да задължи ищеца нито да
предяви устанивителин иск(в това
число положителен или отрицателен)нито
осъдителен иск,поради което предявеният
положителен установителен иск за собственост е
допустим.
В настоящия случай възведеното в
исковата молба твърдение е,че Г.А.А.
и Б.А.А. са сабственици на по 1/3
идеална част за всеки от следния имот :754/1350 идеални части от УПИ ІІ-271 в кв.31
по ПУП на с.Исперихово ,общ.Брацигово ,ведно с построената в него двеутажна
масивна жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв.м. с
административен адрес с. Исперихово, общ. Брацигово, ул.“**“ № 12, при съседи
за УПИ : УПИ ХІ-262; УПИ Х-263;УПИ
ІІІ-270; УПИ ХІІ-261; УПИ ХІІІ-273; УПИ І-272; улица по силата на наслество
като ответницата се е снабдила с нотариален акт за право на собственост
по обстоятестлена проверка за целия имот, с което им оспорва правата на
собственост.
В настоящия случай не е
спорен фактът, че ищците А.ови и ответницата А. са законни наследници на А. А. – починал през 2010 година, от който в наследство е останал процесният имот.
Ответницата противопоставя
възражение,че е придобила изцяло
имота по давност с твърдение, че е владяла имота от 10.04.2010 година до
10.04.2020 година като собственик, спокойно необезпокоявано, трайно и непрекъснато,
включително със знанието, съгласието и
без противопоставянето на синовете
си.
Разпоредбата на чл. 68 ЗС
определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От тази дефиниция следва,
че владелецът, без да е носител на правото на собственост, упражнява за себе си
действия, за които е оправомощен от собственика на имота. Дали установените по конкретното дело действия на
упражняващия фактическа власт запълват съдържанието на правомощията на
собственика е въпрос на конкретна преценка
Според правната доктрина
придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ ,чрез
фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време.
Съгласно чл.79 ,ал.1 от ЗС
,правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.Владението на един от
наследниците на имот ,който още не е разделен , е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части.Наследникът
може да измени основанието на владението от свое име и от името на останалите наследници ,като започне да
владее само за себе си. Това
манифистиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно,ако
произтича само в съзнанието на
сънаследника. Той следва да предприеме
такива действия ,които да отричат
правото на останалите наследници
върху техните части.Същественото в това
изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието
на останалите съсобственици.Променилият намерението да владее само за себе си, не може да го държи в
тайна. Всяко пасивно поведение или
скрита дейност създава съмнение и
неопределеност, основанието и намерението му, счита се, че той не желае да владее за себе си.
В настоящия случай липсват доказателства,
който категорично да установят,че такова
изменение е налице и то е достигнало до знанието на останалите наследници като следва да се приеме ,че ответницата е станала
изключителен собственик на имота ,поради което предявения иск по чл.124 е основателен.
В предвид на изложеното съдът
приема ,че следва да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на
процесния имот, но в размер по 1/6
идеална част за всеки.
По иска с правно основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК настоящият състав приема следното:
Нотариалното производство по
чл.587 от ГПК е охранително производство
имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за собственост.Тази
проверка се извършва въз основа на представени документи или чрез така наречена
обстоятелствена проверка ,включваща разпит на трима свидетели. След преценка на тези доказателства нотариусът
прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление ,а въз
основа на него, ако признава собствеността,издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативния нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота.Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл.537,ал.2, пр. 3 от ГПК нотариалният акт се отменя ,когато бъде уважена претенцията на трето
лице срещу титуляра на
акта,т.е.когато по исков път бъде
доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
В предвид на изложеното и с оглед
установените по-горе обстоятелства ,че ищците Г.А. и Б.А. не са загубили
правата си на собственост върху процесния имот,то издадения нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 58/2017 година
следва да бъде отменен до размера
на 1/6 идеална част от имота за Г.А. и за Б.А..
В
тежест на ответницата следва да се възложат и направените от ищеца И. разноски в размер на 2203 лева като по
отношение на възражението за
прекомеронст на адвокатското възнаграждение по чл. 78 , ал. 5 от ГПК следва да се отбележи
следното.В случая съдът отчита фактическата и правна сложност на делото
и броя на предявените искове ,както и
обстоятелството ,че адвокатско възнаграждение е в размер на 1 300 лева ,който размер е около двукратния размер на минималното възнаграждение,
определено върху материалния интерес(данъчната оценка на имота), на основание чл. 7, ал. 2, т.3
от Наредба №4/ 2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което настоящият
състав приема за неоснователно възражението на ответниците в
тази насока.
Водим от горните съображения, и
на основание чл.134 от ГПК във вр. с чл.124
от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И
:
По предявения от Р.И.И. с ЕГН-********** ***, Пазарджишка област, ул. “***“ № 7 и
адв. К.П.-Г. като процесуален субституен на Г. А.А. с ЕГН- ********** *** и Б.А.А. с ЕГН-********** *** против Е.Б.А. с ЕГН-********** ***, Пазарджишка област, ул.“**“ № 12 по иск с правно
основание чл. 134
от ЗЗД вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК и иск по чл.537, ал. 2 от ГПК:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Б.А., че Г.А.А. е собственик на следния недвижим имот:
1/6 идеална част от 754/1350идеални
части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. Исперихово, общ. Брацигово, Пазарджишка
област, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв.м. и с административен адрес: с. Исперихово, ул.“**“ №
12, при съседи за УПИ: УПИ ХІ-262,УПИ Х-263,УПИ ІІІ- 270,УПИ ХІІ-261,УПИ
ХІІІ-273,УПИ І-272 и улица, като до размера на 1/3 идеална част отхвърля
иска.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Б.А., че Б.А.А. е собственик на следния недвижим имот:
1/6 идеална част от 754/1350идеални
части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. Исперихово, общ.Брацигово, Пазарджишка
област, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв.м. и с административен адрес: с. Исперихово, ул. “**“ №
12, при съседи за УПИ: УПИ ХІ-262, УПИ Х-263,УПИ ІІІ- 270,УПИ ХІІ-261, УПИ
ХІІІ-273, УПИ І-272 и улица, като до размера на 1/3 идеална част отхвърля
иска.
ОТМЕНЯ нотариален
акт № 14/2017 на Нотариус Г. В.
до размера на 2/6 идеални части.
ОСЪЖДА
Е.Б.А. да заплати на Р.И.И. разноски по делото в размер на
2 203 лева.
РЕШЕНИЕТО
м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: