РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Нови пазар, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620101499 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове.
Предявените искове са както следва:
1/ Иск по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 136,38 лв., за заплащане
на главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда;
2/ Иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. 86 ЗЗД, с цена на иска 5,86 лв. за заплащане на
договорна лихва върху главницата за периода от *** г.до *** г. и
3/ Иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. 92 ЗЗД с цена на иска 83,40 лв. за заплащане на
неустойка.
Ищецът твърди, че на *** г. между „Креди йес“ ООД и длъжника е сключен Договор
за паричен заем № ***, с който на последния е предоставен паричен заем в размер на 200лв.
Общия размер на задълженията е 214,93 лв.
Ищецът сочи, че ответникът е изпълнил от задълженията си само за сумата от 112 лв.
и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са останали
неплатени от него общо 225,64 лв., от които 136,38 лв. главница, 5,86 лв. договорна лихва
върху главницата за периода от *** г.до *** г. и 83,40 лв. неустойка.
Ищецът сочи, че между кредитора и „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ е сключен
1
договор за цесия, съгласно който цедентът е прехвърлил всички свои вземяния към
ответника на цесионера.
В уточняващата си молба от *** г., ищецът сочи, че длъжникът – ответник е
извършил плащане на суми в общ размер от 112 лв., с което е платил 63,62 лв. главница, 9,07
лв. договорна лихва и 39,31 лв. неустойка.
Поради неизпълнение от ответника на всички подлежащи на погасяване задължения,
ищецът моли съда да осъди ответника да му плати дължимите суми, както следва: 136,38
лв., за установяване съществуването на вземането за главница, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда; 5,86 лв. за установяване
съществуването на вземането за договорна лихва върху главницата за периода от *** г.до ***
г. и 83,40 лв. неустойка.
Ищецът моли съда да му присъди направените по делото и по заповедното
производство разноски.
Предявените по настоящето дело искове са осъдителни, съгласно чл. 415, ал.3, предл.
2-ро ГПК.
От името на ответника не е постъпил писмен отговор. Ответникът е уведомен за
воденото срещу него дело, редовно, предвид на това, че съдебните книжа и разпореждането
за образуване на делото са получени лично на 10.03.2025 г. и в законния срок не е постъпил
писмен отговор по предявените срещу ответника искове. Ответникът, редовно призован за
съдебното заседание по делото, не се явява и не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно цесията:
Ищецът черпи права по настоящето дело и по ч. гр. д. № *** г. на НПРС, съгласно
договор за цесия, сключен между „Креди Йес“ ООД вземането му спрямо длъжника на
цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, съгласно който е прехвърлено вземането
на Креди Йес“ ООД спрямо длъжника Г. Г. Т. от гр. Н..
По делото е приложен самия договор за цесия, л. 13 и следв. от ч. гр. д. № *** г. на
НПРС, както и извлечение от Приложение № *** г. към него, в което под №** е вписано
задължението на длъжника Г. Г. Т. от гр. Н..
Прехвърлените вземания са в общ размер от 225,64 лв. и включват главница 136,38
лв., договорна лихва 5,86 лв. и неустойка 83,40 лв.
2
За извършената между кредитора и настоящия ищец цесия, длъжникът е бил
надлежно уведомен съгласно приложената по делото обратна разписка и уведомяване по чл.
99 ЗЗД, л. 28-29 от ч. гр. д. № *** г. на НПРС.
Предвид на горното, съдът приема, че ищецът притежава необходимата активна
легитимация по настоящите искове спрямо ответника.
Относно фактите, на които се основават исковете:
По приложеното ч. гр. д. № *** г. на НПРС, по което съдът е постановил
Разпореждане № *** г., с което е отхвърлил изцяло искането на заявителя за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответницата за сумите от 225,64 лв., от които 136,38 лв.
главница, 5,86 лв. договорна лихва върху главницата за периода от *** г.до *** г. и 83,40 лв.
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
– *** г.
Разпореждането не е било обжалвано от заявителя, а за отхвърлените вземания същия
е предявил в указания от закона едномесечен срок осъдителни искове.
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по
делото е сключил с кредитора „Креди йес“ ООД Договор за паричен заем № ***/*** г., с
който на ответника е бил предоставен паричен заем в размер на 200 лв.
Съгласно посоченото в договора, предоставения заем следва да бъде върнат на 18
седмични вноски по 11,94 лв., при посочените в него условия – ГПР – 49,582 % и месечен
лихвен процент от 3,340 %. Общия размер на задълженията е 214,93 лв.
Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласяват, че договорът ще бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, както и чрез някое от
посочените обезпечения. Избрано, съгласно договора обезпечение е това по т. 4 „ценна
книга, издадена в полза на заемодателя“.
Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6
обезпечение, същия дължи на кредитора неустойка в размер на 109,07 лв., дължима на
разсрочено плащане според погасителния план по договора за заем.
Към договора е приложен погасителен план, съгласно който длъжникът по договора
за заем дължи седмична погасителна вноска в размер на 18 лв., която включва и посочената
неустойка по чл. 8 от договора.
От посоченото в исковата молба се установява, че ответникът е извършил плащания
по договора за заем в общ размер на 112 лв., с което е платил 63,62 лв. главница, 9,07 лв.
договорна лихва и 39,31 лв. неустойка.
По правото:
3
Сключеният между страните Договор за паричен заем № ***/*** г., отговаря на
критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13,
т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съда е задължен да извърши служебно проверка на самия
договор и приложенията към него относно наличието на неравноправни клаузи в
договорите с потребителите. Съдът намира, че следва да се извърши преценка дали
договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
приложими съгл. чл. 24 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
От своя страна законът въвежда изисквания за действителност на сключените
договори за кредит, които са посочени в чл. 10-15 от него.
Съгласно чл. 11, ал.1, т. 7, следва да се посочи общия размер на кредита и условията
за усвояването му; съгл. т. 9 - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 9а - методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; т. 10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин и
пр.
Съгласно посоченото в договора, предоставения заем следва да бъде върнат на 18
седмични вноски по 11,94 лв., при посочените в него условия – ГПР – 49,582 % и месечен
лихвен процент от 3,340 %. Общия размер на задълженията е 214,93 лв.
В чл. 6 от договора е посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде
обезпечен с гарант, отговарящ на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, както и чрез някое
от посочените обезпечения. Избрано, съгласно договора обезпечение е това по т. 4 „ценна
книга, издадена в полза на заемодателя“.
4
Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6
обезпечение, същия дължи на кредитора неустойка в размер на 109,07 лв., дължима на
разсрочено плащане според погасителния план по договора за заем.
Съгласно посоченото в Общите условия (приложени на л. 9 от ч.гр.д. № *** г. на
НПРС), в т. VІ. „Обезпечение“, чл. 10, заемателят има право да обезпечи Заемодателя с
подписването на ценна кига в полза на заемодателя за заемната сума с включените лихви и
евентуално дължими неустойки. Посочено е в ал. 2, че страните имат право за обезпечаване
на изпълнението по договора за заем да уговорят учредяването на някое от следните
обезпечения:
1. Гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия:
да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните
данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем,
сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два
пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и
лихва;
3. Първа по ред Ипотека;
4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
/шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва.
Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, поради това, че
посоченото в чл. 3, ал. 12 от него не съответства на действително дължимото от заематяля,
което включва освен главницата и договорната лихва, също и неустойката в размер на 109,07
лв.
В договора не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а, с което е нарушено изискването на чл. 11, ал.1, т. 9а ЗПК.
Съдът намира, че посочения в чл. 3, ал. 5 от Договора, ГПР не съответства на
действителния, с което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
5
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва да включва
всичко дължимо по кредита, като по ясен и разбираем за потребителя начин посочва всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В процесния договор за заем, яснота относно посочените обстоятелства липсва.
От приложения погасителен план се установява, че сумата, посочена в чл. 8 от
договора като неустойка в размер на 109,07 лв. не е включена в ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, т.е повече от 50 %. Съгласно посоченото в договора, в чл. 3, т. 5 от него, същия
изначално надвишава допустимите по закон максимални граници на ГПР. Освен това, този
процент на разходите, не отговаря на действителния такъв по договора за кредит.
При включване към месечната вноска по кредита на сумата за посочената неустойка,
съгласно посоченото в погасителния план, ГПР се увеличава още повече.
Съгласно посоченото в Приложение №1 в погасителен план към договора, месечната
вноска по договора, ведно с посочената неустойка по него е в размер на 18 лв. Така
заемополучателят би върнал 324.00 лв.
При използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че годишния лихвен процент
при плащане на всички посочени суми формира Годишен лихвен процент от 295.03% и
Годишен процент на разходите (ГПР): 1663.46%.
Установеният от съда действителен размер на ГПР многократно надвишава
допустимия по закон ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чийто максимален размер е
надминат още с основния договор за кредит. Добавянето на сумата за неустойка към сумата
на ГПР води до увеличение на цялостния общ размер на ГПР над допустимия от закона по
причина, че максималният му размер е надвишен още с основния договор за заем. Това
надвишаване на тези разходи е било предвидено от самия заемодател и е в негова полза.
Това увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води до значително
неравенство на престациите по договора за заем.
Посочването в договора за заем на по-нисък от действителния ГПР, поради
невключване в него на сумата за неустойка за недадено и при това незадължително
обезпечение, представлява невярна и следователно измамна информация относно общите
разходи по заема, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/,
тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената
6
на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което
в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия
размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Това прави клаузата по чл. 6 и чл. 8 от договора за потребителски кредит
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП, а посочения ГЛП и ГПР несъответни
на действителните, поради което пряко е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9а и т. 10 ЗПК.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на
обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен
заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно
договореното. Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена
за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл.т. 19 не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Съгласно посоченото в чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г/, неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Клаузата по чл. 4 от договора за заем е именно
такава – предварително изготвена и задължителна, без възможност на потребителя да влияе
върху нея, в т.ч и относно избора на дружество – поръчител.
Съдът приема, че клаузата по чл. 6 от договора за потребителски кредит относно
предоставянето на обезпечение е нищожна клауза. Всъщност предоставянето на
обезпечението освобождава кредитора от отговорност да провери платежоспособността на
потребителя на кредита, каквото задължение той има съгласно чл. 16 от ЗПК и съгл. т. ІV от
собствените му ОУ.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
В обобщение, клаузата по чл. 6 и по чл. 8 от договора за паричен заем са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал.4 от ЗПК.
7
Това представлява нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради това, че договорът не
сочи действителния ГПР, което на основание чл. 22 ЗПК прави договорът за
потребителски кредит недействителен.
По основателността на исковете:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Относно исковите претенции и съгласно чл. 23 ЗПК, следва да се приеме, че
единствено искът за претендираната неплатена част от главницата по договора е
основателен и следва да се отхвърлят останалите искови претенции.
Горното означава, че следва да се уважи искът по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с
цена на иска 136,38 лв., за заплащане на главница, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда и да се отхвърлят останалите два иска по
чл.422, ал.1 от ГПК вр. 86 ЗЗД, с цена на иска 5,86 лв. за заплащане на договорна лихва
върху главницата за периода от *** г.до *** г. и по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. 92 ЗЗД с цена на
иска 83,40 лв. за заплащане на неустойка.
Този извод на съда обаче би бил прибързан ако не отчете императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 6 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Съгласно посоченото в уточняващата молба на ищеца от *** г., л. 37-39 от делото,
ищецът сочи, че длъжникът – ответник е извършил плащане на суми в общ размер от 112
лв., с което е платил 63,62 лв. главница, 9,07 лв. договорна лихва и 39,31 лв. неустойка.
Следователно, на основание чл. 23 ЗПК, длъжникът е извършил недължимо плащане
по недействителния договор на сумите от 9,07 лв. договорна лихва и 39,31 лв. неустойка.
Общия размер на недължимо платеното е 48,38 лв.
Недължимо платеното от ответника по договора следва да се приспадне от размера на
претендираната главница по иска по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, целият с цена на
иска 136,38 лв.
Оставащата дължима от ответника част от претендираната от ищеца главница е в
размер на 88 лв.
Предвид на горното, съдът намира, че предявените искове от ищеца са основателни
само относно искът по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 88 лв. и същия следва
да се отхвърли за разликата до претендирания размер от 136,38 лв.
Предвид на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят не дължи лихва, вкл. и лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение върху главницата,
съответно от *** г.
8
Следва да се отхвърлят исковете по чл.422, ал.1 от ГПК вр. 86 ЗЗД, с цена на иска 5,86
лв. за заплащане на договорна лихва върху главницата за периода от *** г.до *** г. и по
чл.422, ал.1 от ГПК вр. 92 ЗЗД с цена на иска 83,40 лв. за заплащане на неустойка.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
125 лв. за държавна такса.
Отделно ищецът претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 440 лв.,
включващо 360 лв. възнаграждение по чл. 25, ал. 1 НЗПП и 80 лв. по чл. 13, т. 2 НЗПП.
Претендира и направените по заповедното производство разноски.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, л.59.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
Посоченото изисква диференцирано разглеждане на направените от ищеца разходи по
делото, според техния вид – такси, разноски за адвокат и пр.
За предявените в общ размер на 225,64 лв. искове, ищецът е направил разноски в общ
размер от 125 лв. за ДТ.
За уважените от съда искове, само за главница в размер от 88 лв. се дължат
съразмерно на тях сумата от 48,75 лв., поради което за разликата до платените 125 лв.
искането за разноски следва да се отхвърли.
Относно претендираното от ищеца възнаграждение за юрисконсулт, съдът
намери за установено следното:
Ищецът претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 440 лв., включващо
360 лв. възнаграждение по чл. 25, ал. 1 НЗПП и 80 лв. по чл. 13, т. 2 НЗПП.
Съдът намира, че претендирането на възнаграждение на основание чл.13, ал. 2 НЗПП
за подготовка на документи за завеждане на дело в размер от 80 лв., което е максималният
посочен в наредбата е неоснователно, доколкото тези дейности са част от предявяването на
9
самото заповедно производство и за тях се дължи единствено заплащането по чл. 25 от
Наредбата, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв.
Исканото възнаграждение по чл. 13, т. 2 НЗПП би се дължало само в случаите на
оказана консултация /или подготовка на документи преди започване на съдопроизводството
или за завеждане на дело, каквато е нормата на чл. 21, т. 1 ЗПП, но не и в случаите на т. 2.
Разноските за подготовка на документи за завеждане на дело не се дължат отделно, а
се включват в осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство.
На следващо място, юрисконсултите са лица на трудов договор със заявителя, като
техен работодател и част от трудовите им задължения, за които получават и трудово
възнаграждение е подготовката на документите за завеждане на делото. В този смисъл
претендирането на възнаграждението по чл.13, ал. 2 НЗПП води до неоснователно
обогатяване на заявителя за сметка на потребителя, с недължими парични средства по чл.13,
ал. 2 НЗПП.
Заплащането на труда на юрисконсулта се ограничава до посоченото в чл. 21, т. 2 ЗПП
и чл. 26 НЗПП възнаграждение и не включва претендираното такова в размер на 80 лева – за
подготовка на документи за завеждане на дело по чл. 13, т. 2 НБПП.
Претендирането на възнаграждение по чл. 13, т. 2 НЗПП след като е предявен иск и за
него се дължи възнаграждение по чл. 25 от Наредбата е форма на проява на злоупотреба с
процесуални права и цели единствено облагодетелстване на ищеца за сметка на ответника.
Поради горното при преценката за съразмерност на дължимите от длъжниците
разноски, следва да се вземат предвид само тези, претендирани и дължими по чл. 25, ал.1 от
Наредбата, които са в размер от 100 до 360 лв.
Претендирания от ищеца размер на възнаграждението е в максимален размер от 360
лв.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължи възнаграждение за
юрисконсулт от 140 лв., поради което искането му за разликата до 440 лв. следва да бъде
отхвърлено.
Общия размер на дължимите по исковото производство разноски е 188,75 лв. и
искането за такива за разликата до сумата от 565 лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
10
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за
държавна такса и е претендирал възнаграждение от 180 лв. за юрисконсулт.
Ищецът претендира за разноски по ч. гр. д. № *** г. на НПРС, общо 205 лв.
Тези суми са отхвърлени с разпореждането за отхвърляне на искането за издаване на
заповед за изпълнение.
Поради частичното уважаване на претендираните по заповедното производство
вземания, само до размера от 88 лв. за главницата, то искането за разноски по заповедното
производство е основателно само за 9,75 лв. за държавна такса и 70,20 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата. За претендираните над
тези размери суми искането за разноски следва да се отхвърли.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 422, ал. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, Г. Г. Т. с ЕГН
********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представляна от М.Г. и А.Б.,
сумата от 88 лв. (осемдесет и осем лева) оставаща неплатена главница по Договор за
паричен заем № ***/*** г., като отхвърля иска за разликата до сумата от 136,38 лв., както и
за законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от *** г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД предявен от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №
21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представляна от М.Г. и А.Б., срещу Г. Г. Т. с ЕГН
********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за осъждането му да заплати сумата от 5,86
лв. (пет лева осемдесет и шест ст.), договорна лихва върху главницата за периода от *** г.до
*** г. по Договор за паричен заем № ***/*** г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД предявен от „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представляна от М.Г. и А.Б.,
срещу Г. Г. Т. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за осъждането му да
11
заплати сумата от иска 83,40 лв. (осемдесет и три лева и четиридесет ст.) неустойка по
Договор за паричен заем № ***/*** г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. Г. Т. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н.,
обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин-6“, ет. 2, представляна от М.Г. и А.Б., направените по делото разноски в общ размер
на 188,75 лв. (сто осемдесет и осем лева седемдесет и пет ст.), включващи 48,75 лв. за
държавна такса и 140 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, като отхвърля искането за
разликата до сумата от 565 лв. (125 лв. за ДТ и 440 лв. за юрисконсулт).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Г. Г. Т. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2,
представляна от М.Г. и А.Б., направените по ч. гр. д. № *** г. на НПРС разноски в общ
размер на 79,95 лв. (седемдесет и девет лева деветдесет и пет ст.), включващи държавна
такса от 9,75 лв. и възнаграждение за юрисконсулт от 70,20 лв., като отхвърля искането за
разликата до сумата от 205 лв. (25 лв. за ДТ и 180 лв. за юрисконсулт).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. № *** г. на
НПРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
12