№ 117614
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20231110109473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 173/24.01.2023 г. на „*********“ ЕООД, ЕИК
**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу П. А. Т., ЕГН **********, за суми, представляващи възнаграждение, дължимо от
длъжника в полза на „**********п“ ООД по силата на сключен с последното договор за
предоставяне на поръчителство, с който последното се е задължило да поръчителства на
длъжника за задълженията му по сключен с „Кредит инс“ АД договор за потребителски
кредит, както и административни разходи, извършени във връзка с опити за извънсъдебно
събиране на вземанията на „Кредит инс“ АД по договора за кредит.
В заявлението и уточнението на същото заявителят е изложил твърдения, че в
качеството си на страна (довереник) по договор за поръчка с поръчителя „**********п“
ООД изпълнил задълженията на заемателя по договора за кредит към „Кредит инс“ АД, с
което встъпил в правата на поръчителя да му бъдат възстановени от длъжника заплатените
по договора за кредит суми, в т. ч. административни разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията по догвора, както и да получи заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство.
Настоящият съдебен състав намира, че макар да твърди да е встъпил в правата на
„**********п“ ООД срещу длъжника, по същество заявителят не излага фактически
твърдения за възникнали в неговата правна сфера регресни права спрямо кредитополучателя
по договора за кредит с „Кредит инс“ АД. Това е така, тъй като не се твърди „*********“
ЕООД да е страна по какъвто и да е договор с длъжника, да е сключил договор за
поръчителство със заемодателя, да е цесионер по договор за цесия, сключен с евентуално
платилия поръчител. Следователно, по същество не се твърди между страните по делото да
съществува правоотношение, което да легитимира заявителя като кредитор на длъжника,
още по- малко по силата на встъпване в правата на друг правен субект, независимо дали по
силата на закона или на изрично съглашение за това.
Същевременно, в уточнението на заявлението се твърди, че заявителят основава
правата си срещу длъжника на сключен с поръчителя на последния „договор за поръчка“, за
който по никакъв начин не се твърди да обвързва длъжника, поради което и при липсата на
други твърдения не би могло да се приеме, че дори и да е изпълнил задълженията на
длъжника по договора за кредит, заявителят се легитимира като негов кредитор въз основа
на съвкупността от писмени съглашения, на които се позовава.
1
По изложените съображения и доколкото твърденията на заявителя, а и представените
от него на основание чл. 410, ал. 3 ГПК договори, сключени с потребителя, не са годни да
обосноват извод за валидно възникнали в правната му сфера вземания от длъжника,
разглежданото заявление следва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 173/24.01.2023 г. на „*********“ ЕООД, ЕИК
**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу П. А. Т., ЕГН **********.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2