№ 21480
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110150975 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу П. П. Х.,
ЕГН **********, А. П. К., ЕГН **********, Р. А. Д., ЕГН **********, М. М.
А., ЕГН ********** и В. М. П., ЕГН ********** обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
осъждане на ответниците да платят на ищеца, както следва:
П. П. Х., ЕГН ********** - сумата от 18,98 лв., представляваща
стойност на 1/6 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в *****
за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,71 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в
размер на 0,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021
г. до 07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
А. П. К., ЕГН ********** - сумата от 18,98 лв., представляваща
стойност на 1/6 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в *****
за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,71 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в
1
размер на 0,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021
г. до 07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
Р. А. Д., ЕГН ********** - сумата от 37,96 лв., представляваща стойност
на 1/3 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в ***** за
периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, 23,43 лв. -мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в размер на
0,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до
07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2020
г. до 30.04.2021 г.
М. М. А., ЕГН ********** - сумата от 18,98 лв., представляваща
стойност на 1/6 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в *****
за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,71 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в
размер на 0,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021
г. до 07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
В. М. П., ЕГН ********** - сумата от 18,98 лв., представляваща
стойност на 1/6 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в *****
за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,71 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в
размер на 0,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021
г. до 07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответниците дължат претендираните суми, в качеството на потребители на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответниците П. П. Х., ЕГН **********, А. П. К., ЕГН
2
**********, Р. А. Д., ЕГН **********, М. М. А., ЕГН ********** с идентично
съдържание, с който твърдят, че са заплатили исковите претенции в хода на
процеса и молят юрисконсултското възнаграждение да е в минимален размер.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е
постъпил от В. М. П., ЕГН **********
Ищецът признава факта, че ответниците са платили изцяло
задълженията си в хода на процеса. Претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от гр. *****, ***** е взето решение да се сключи договор с
“*****” ЕООД и от договор № от 19.06.2002 г., се установява, че такъв е
сключен между собствениците на процесната сграда и топлинния
счетоводител за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна
енергия.
3
От установените факти съдът прави извод, че процесният имот е
топлоснабден.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
4
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт (л.
21 и 22) се установява, че собственици на процесния имот преди исковия
период са били С. А. Ц. и Б. А. Ц.. От служебно извършена справка в
ЕСГРАОН (л. 56) се установява, че Б. А. Ц. е починал на 14.12.1995 г. и негов
наследник по закон е съпругата му С. А. Ц.. От приетото като писмено
доказателство по делото удостоверение за наследници се установява, че С. А.
Ц. е посичнала през 2016 г. и нейни наследници по закон са ответниците по
настоящото дело.
При съвкупната преценка на събраните доказателства по делото съдът
достига до еднозначен правен извод, че ответниците са собственици на
процесния имот през исковия период и имат качеството на потребители на
топлинна енергия.
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по
делото, че в процесния имот е доставена топлинна енергия през исковия
период на претендираната стойност, която е била заплатена в хода на процеса.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
5
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума за главница.
Доколкото ищецът признава факта, че процесните вземания са изцяло
заплатени от ответниците в хода на процеса, исковете следва да се отхвърлят,
поради плащане.
По разноските:
При този изход на правния спор доколкото ответницте са заплатили
вземанията след депозиране на исковата молба, същите са дали повод за
завеждане на делото и дължат юрискосултско възнаграждение в минимален
6
размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК ***** срещу П. П. Х., ЕГН
**********, А. П. К., ЕГН **********, Р. А. Д., ЕГН **********, М. М. А.,
ЕГН ********** и В. М. П., ЕГН ********** обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
осъждане на ответниците да платят на ищеца, както следва:
П. П. Х., ЕГН ********** - сумата от 18,98 лв., представляваща
стойност на 1/6 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в *****
за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,71 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в
размер на 0,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021
г. до 07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
А. П. К., ЕГН ********** - сумата от 18,98 лв., представляваща
стойност на 1/6 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в *****
за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,71 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в
размер на 0,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021
г. до 07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
Р. А. Д., ЕГН ********** - сумата от 37,96 лв., представляваща стойност
на 1/3 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в ***** за
периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.09.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, 23,43 лв. -мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в размер на
0,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до
07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2020
г. до 30.04.2021 г.
7
М. М. А., ЕГН ********** - сумата от 18,98 лв., представляваща
стойност на 1/6 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в *****
за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,71 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в
размер на 0,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021
г. до 07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
В. М. П., ЕГН ********** - сумата от 18,98 лв., представляваща
стойност на 1/6 от незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в *****
за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,71 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2023 г., както и сумата в
размер на 0,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2021
г. до 07.09.2023 г. върху главница за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 30.04.2021 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. П. Х., ЕГН **********,
А. П. К., ЕГН **********, Р. А. Д., ЕГН **********, М. М. А., ЕГН
********** и В. М. П., ЕГН ********** да заплатят на *****, ЕИК *****
сумата в размер на 100 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – ***** ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8