№ 40
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена Р. Маркова
Членове:Иван М. Минчев
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Ваня Т. Христева
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602315 по описа за 2021 година
С Присъда № 73/08.09.2021 г., постановена по НОХД № 5093/2020 г. по
описа на Пловдивския районен съд, VIII-ми н.с., подсъдимият С. Н. Д. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от
Наказателния кодекс, за това, че в периода от неустановена дата през месец
януари 2019 г. до 05.04.2019 г., в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. Т. Т. от гр. Д., че
ще му осигури подписването на договор за предоставяне на право за
фотографска дейност за сезон 2019 г. в к. к. Слънчев бряг, като с това му е
причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв., като на основание чл. 54 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане в сила на Присъдата.
Подсъдимият Д. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.
Пловдив, сумата от 150 лв., представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от
адв. С.З. – упълномощен защитник на подсъдимия, с твърдения за
незаконосъобразност и неоснователност. С жалбата се прави искане
Присъдата да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена нова –
оправдателна.
1
Към въззивната жалба е постъпило и допълнение, в което се излагат
подробни съображения в подкрепа на направеното искане. Твърди се, че въз
основа на приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, не може да
се достигне до категоричен извод за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК, от страна на подсъдимия. Сочи се, че в случая подс. Д. не е
осъществил нито една от формите на изпълнителното деяние на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Според защитата, свид.
Т. не е бил въведен в заблуждение и у същия не е поддържано такова, а
напротив – той е бил наясно, че е възможно да бъде измамен. Твърди се и
липса на умисъл, респ. несъставомерност на деянието и от субективна страна.
В съдебно заседание на 25.01.2022 г., подсъдимият Д. се явява лично и
със защитника си – адв. З., като поддържат изцяло изложеното във въззивната
жалба и в допълнението към нея, както и направеното искане. Акцентират
върху поведението на пострадалия и несъставомерност на деянието.
Частният обвинител – Т. и неговият повереник – адв. С., също се явяват.
Излагат съображения за правилност на обжалваната Присъда. Прави се
искане за присъждане на направените разноски за процесуално
представителство във въззивното производство, като се прилага Договор за
правна защита и съдействие и списък с разноските.
Според представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив, въззивната
жалба е неоснователна, а атакуваната Присъда – правилна и законосъобразна.
Твърди, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се направи
обоснован и несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Пледира атакуваният съдебен акт да
бъде потвърден.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от
страните доводи и служебно провери правилността на Присъдата,
съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира следното:
За да постанови Присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С. Н. Д., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. С., обл.
С., с постоянен адрес: *************, ***, български гражданин, неженен,
неосъждан.
Свидетелите П.Т. и М.Д. от няколко години през летния сезон се
занимавали с фотографски услуги в курортен комплекс Слънчев бряг. По
уговорка, 50 % от заработените пари давали на концесионера и 50 % оставали
за тях. За летния сезон на 2019 г., свид. Т. нямал сключен договор за
предоставяне право за фотографска дейност в к. к. Слънчев бряг. На
неустановена дата през месец януари 2019 г., подс. Д., чрез ползвания от него
мобилен номер *********** / към мобилен оператор „А1 България“ ЕАД/,
регистриран на името на свидетелката М.С., с която живеел на семейни
начала, се свързал със свид. Т. и му заявил, че може да му осигури
подписването на договор за предоставяне право за фотографска дейност за
2
сезон 2019 г. в к. к. Слънчев бряг. Подсъдимият и свид. Т. си уговорили
среща в заведение в гр. Пловдив. На проведената среща подс. Д. се
представил за приближен до лица с позиции по родното Черноморие, служил
си с имена на хора и говорел за събития, които действително са се случили в
к. к. Слънчев бряг, като по този начин създал неверни представи у свид. Т., че
може да му осигури подписването на договор за предоставяне на право за
фотографска дейност за сезон 2019 г. в к. к. Слънчев бряг. Подсъдимият
предложил свид. Т. да му даде твърда сума от 50 000 лв., а останалото, което
припечелел, да остане за него. Подс. Д. обяснил на свид. Т., че трябва да си
регистрира фирма на свое име. През месец февруари свид. Д., който
преимуществено живеел в кралство Нидерландия, позвънил на свид. Т. по
повод рождения му ден и при проведения разговор, св. Т. му споделил, че
подс. Д. се е свързал с него и му е предложил да му осигури подписването на
договор за предоставяне право за фотографска дейност за сезон 2019 г. в к. к.
Слънчев бряг, за сумата от 50 000 лв. Поради големия размер на сумата, свид.
Т. и свид. Д. се разбрали всеки от тях да даде по 25 000 лв. и да регистрират
съвместно дружество, чрез което да извършват фотографски услуги в к. к.
Слънчев бряг. За целта, на 07.03.2019 г. в Търговския регистър било вписано
търговско дружество „М П Груп 2019“ ООД – гр. Хасково, с основен предмет
на дейност фотографски услуги и други дейности в областта на
фотографията. Като съдружници и управители били вписани пострадалият Т.
и свид. Д.. След регистрацията на дружеството, свид. Д. заминал за чужбина,
за да може да осигури своята част от 25 000 лв. във връзка сключването на
договора за фотографски услуги.
Междувременно, свид. Т. отново се срещнал с подсъдимия в заведение в
гр. Пловдив и му предоставил необходимите документи, във връзка с
новосъздаденото търговско дружество, с цел оформяне на бъдещия договор за
фотографски услуги. На срещата, подс. Д. бил придружаван от приятеля си –
свидетеля К.Ч.. Подсъдимият, освен документите на дружеството, поискал от
свид. Т. и сумата от 20 000 лв., като гаранция за сключване на договора.
Двамата се разбрали да се видят след няколко дни, за да се предаде
въпросната сума от 20 000 лв.
Такава среща обаче, не се провела и у свид. Т. започнало да се поражда
съмнение относно действителните намерения на подсъдимия и възможността
същият да му осигури сключването на такъв договор. Свидетелите Т. и Д.
разпитали свои познати и приятели за подсъдимия, но се оказало, че никой не
го познава. Няколко дни по-късно, подс. Д. разбрал, че са разпитвали за него,
поради което и се свързал със свид. Т. и с ядосан тон му обяснил, че трябва да
даде 5 000 лв., които да се предадат на „концесионера на плажа“, с цел
осигуряване подписване на договор за фотографска дейност. Подсъдимият и
свидетелите Т. и Ч. се разбрали да се видят на 05.04.2019 г. в заведение
„Хепи“ в ЖК Тракия в гр. Пловдив, на която среща подс. Д. да получи сумата
от 5 000 лв. Свид. Д. не можел да присъства на уговорената среща, тъй като
по това време бил в чужбина, поради което се разбрал със свид. Т.,
последният да остави включен телефона си и свид. Д. да слуша разговора по
време на срещата. Също така, преди срещата, свид. Т. разговарял със своя
3
позната – свид. В.Д., която да седне на съседна маса в заведението и да
наблюдава предаването на парите от Т. на подс. Д..
На 05.04.2019 г. свид. Т. пристигнал в заведение „Хепи“ в ЖК Тракия в
гр. Пловдив, като подсъдимият Д. и свид. Ч. вече били там. Т. седнал при тях.
Свид. Д. влязла малко по-късно в заведението и седнала на маса, в близост до
масата, на която седели нейният приятел – свид. Т., подсъдимият и свид. Ч.,
като можела спокойно да наблюдава действията и на тримата.
Пострадалият и подс. Д. отново разговаряли за сключването на договора
за фотографска дейност. В хода на разговора им, подсъдимият поискал да
разгледа телефона на свид. Т. и да види на кого е звънял, за да разпитва за
него. В този момент, свид. Т. прекъснал телефонната връзка със свид. Д..
Малко по-късно, свид. Т. извадил сумата от 5 000 лв. и убеден, че
подсъдимият ще му осигури подписването на договор за предоставяне на
право за фотографска дейност за сезон 2019 г. в к. к. Слънчев бряг, я предал
на свид. Ч., който започнал да брои банкнотите. В същото време, свид. Т.
предоставил на подсъдимия да попълни разписка за предадената сума, като
подсъдимият собственоръчно изписал ръкописните текстове „С. Н. Д.“, ЕГН-
то си „**********“ и номер на лична карта „********“. Подс. Д., който бил
посочен в бележката “в качеството си на наемодател“, се подписал, че
получил сумата от 5 000 лв. Свид. Ч., след като преброил парите, ги предал на
подсъдимия, който от своя страна прибрал сумата от 5 000 лв. и казал на свид.
Т., че веднага тръгва за гр. София, за да предаде парите на концесионера и да
му осигури подписването на договор за предоставяне право за фотографска
дейност за сезон 2019 г. в к. к. Слънчев бряг. Уговорили се да се видят след
няколко дни в к. к. Слънчев бряг, на която среща да присъства и
концесионерът, за да сключат предварителен договор.
След срещата, свид. Т. се обадил на свид. Д. в Нидерландия и му казал,
че е предал сумата от 5000 лв. на лицето „А.“, който от своя страна,
собственоръчно попълнил разписката за предадените пари, като тази разписка
вече била у Т.. Казал му също, че след два дни ще има среща в Слънчев бряг,
на която ще присъстват шефовете и ще се сключи договор. Свид. Д. веднага
тръгнал за България, но уговорената среща не се състояла. Свидетелите Т. и
Д. многократно правили опити да се свържат с „А.“, но неуспешно. След
няколко дни, подсъдимият се свързал с двамата свидетели и им казал, че е в
Слънчев бряг, но да не идват, а да изчакат още няколко дни. Тъй като и
двамата свидетели вече започвали да се съмняват в намеренията на подс. Д.,
веднага отпътували за Слънчев бряг, за да видят лично до къде са стигнали
нещата. Когато пристигнали, подсъдимият не отговарял на обажданията им,
поради което и не успели да се срещнат с него. Тъй като и двамата не знаели
дали подсъдимият има офис, а и нямали негов адрес, още на следващия ден
заминали за гр. Стара Загора, за да подадат сигнал, но от местната полиция
им обяснили, че предаването на парите е станало в гр. Пловдив, поради което
и сигналът следва да бъде подаден там. Тръгвайки за гр. Пловдив, в близост
до гр. Раковски, подс. Д. се свързал с тях по телефона и им казал, че същата
вечер в 20:00 ч. ще има среща с шефовете в ресторант „Джани“ в к.к.Слънчев
бряг, където ще се оформят договорите. Свидетелите Д. и Т. веднага тръгнали
4
за Слънчев бряг и отишли във въпросния ресторант, където малко по-късно
дошъл и подсъдимият. Попитали го къде са договорите, като подс. Д.
отговорил, че „няма проблеми“ и в рамките на един час ще дойде човек, с
когото ще ги запознае. Подсъдимият се поинтересувал дали свидетелите са
готови с останалата част от петдесетте хиляди лева, на което свид. Д.
отговорил, че имат възможност да дадат сумата, като носел със себе си
банково извлечение от 11.04.2019 г. за тази сума. Тогава Д. казал, че има
някаква работа и си тръгнал, а час по късно им се обадил, че човекът, с когото
трябвало да се срещнат, бил уморен и срещата се отлага.
На следващия ден свидетелите Д. и Т. се видели със свид. К., като го
попитали, дали познава лице на име А., при което той им обяснил, че става
въпрос за „С.“, а не за „А..“ К. пояснил, че действително познава подс. Д., тъй
като и предишни сезони е работел към неговата фирма „Аква крейзи“ ЕООД
като **********, но не може да даде информация, дали самият подсъдим е
имал възможности да повлияе по някакъв начин на процеса по отдаване на
концесия на плажните коридори. Цялостното поведение на подсъдимия всяло
дълбоко съмнение у свид. Т., което станало и причина на 16.04.2019 г. да
подаде жалба до 5-то РУ към ОДМВР Пловдив, а впоследствие било
образувано и досъдебно производство, по което Д. бил привлечен в
качеството на обвиняем за осъществена от него измама. Относно причинената
имотна вреда, през месец февруари 2020 г. св. Т. подал до Районен съд –
Чепеларе заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу подс. Д. за сумата от 5000 лв. Била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 19/2020 г., по силата на която било
разпоредено Д. да заплати на св. Т. сумата от 5 000 лв., ведно със законната
лихва. На 29.05.2020 г. Д. подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
почеркова експертиза, според заключението на която ръкописните текстове
„С. Н. Д.“, „**********“, „********“ и „наемодател“, както и подписът за
„Получил сумата“ в представената ръкописна разписка от 05.04.2019 г., са
изпълнени от С.Д..
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът е приел за безспорно
установена след внимателен и задълбочен анализ на показанията на
свидетелите: Т., Д. /прочетени по реда на чл. 284, ал. 4 от НПК/, К., Ч. и Д.,
заключението на назначената и изготвена съдебно-почеркова експертиза,
приложените по делото писмени доказателства. Законосъобразно е прието, че
свидетелските показания очертават различни, но допълващи се помежду си
елементи от фактическата обстановка. Правилен е и изводът, че въпреки
близките отношения между частния обвинител Т. и свидетелката Д.,
показанията на последната следва да бъдат ценени в цялост, доколкото
същите са обективни, последователни и кореспондиращи с останалата
доказателствена съвкупност по делото, поради което както у
първоинстанционния съд, така и у настоящия съдебен състав на въззивния
съд, не възниква съмнение в тяхната достоверност.
Извършеният от първия съд анализ на доказателствената съвкупност,
5
обосновава и законосъобразност на направения от същия извод, че с
действията си подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК,
доколкото в периода от неустановена дата през месец януари 2019 г. до
05.04.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение у частния обвинител Т., че ще му
осигури подписването на договор за предоставяне право за фотографска
дейност за сезон 2019 г. в к.к. Слънчев бряг, като с това му е причинил
имотна вреда в размер на 5 000 лв.
От обективна страна са налице всички признаци на деянието по чл. 209,
ал. 1 от НК. Безспорно, по време на инкриминирания период подс. Д., с цел
лично облагодетелстване, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Т., че
ще му осигури подписване на договор за предоставяне право на фотографска
дейност в к.к. Слънчев бряг. Именно формираната невярна представа у
свидетеля, е повлияла на волята му да извърши разпоредително действие със
сумата от 5 000 лв., което му е причинило и имотна вреда, отново в размер на
5 000 лв. Предаването на сумата и получаването й от подсъдимия не се
оспорва от страните в процеса, и се установява също и от приложената като
писмено доказателство по делото разписка /л. 22 от ДП/. Безспорен факт е и
че частният обвинител Т. не би извършил въпросното разпореждане с
парични средства, ако подс. Д. не бе осъществил активни действия по
въвеждане и поддържане на заблуждение. Самият подсъдим не е имал нито
намерението, нито обективната възможност да изпълни поетия от него
ангажимент и да осигури на свид. Т. сключването на договор за фотографска
дейност в к.к. Слънчев бряг. Предвид тези факти, без значение са и
твърденията в допълнението към въззивната жалба относно поведението на
пострадалия. Фактът, че същият се е консултирал със свой приятел – юрист и
че на срещата с подсъдимия, провела се на дата 05.04.2019 г. в ресторант
„Хепи“, е извикал и своя приятелка – свид. Д., не променя по никакъв начин
извода за извършено престъпление от страна на Д., чиито измамливи
действия са причината, поради която частния обв. му е предал сумата от 5 000
лв. Предвид изложеното, възраженията на защитата, че подсъдимият не е
осъществил нито една от формите на изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1
от НК, както и относно недоказаност на обвинението от обективна страна, са
неоснователни и не се споделят от настоящия съдебен състав.
Обосновани са изводите на първата инстанция и относно това, че
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“ – със
съзнавани и целени общественоопасни последици. Твърденията за
несъставомерност на деянието от субективна страна, останаха недоказани и
пред настоящата инстанция, доколкото подс. Д. изначално е бил наясно, че не
разполага с възможност да изпълни поетото към свид. Т. задължение.
Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия. Законосъобразно като смекчаващи вината обстоятелства са
приети чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и
трудовата му ангажираност. Като отегчаващо вината обстоятелство, според
настоящия съдебен състав, следва да се отчете проявената упоритост в
6
действията на подсъдимия, с които пострадалият е въведен в заблуждение и у
същия е поддържано такова.
Изложените по-горе обстоятелства, законосъобразно са обусловили
определяне на наказание лишаване от свобода в размер на една година. Така
определеното наказание, въззивният съд приема като отговарящо на
обществената опасност на деянието и дееца и на целите, визирани в чл. 36 от
НК. Законосъобразно, изпълнението на определеното наказание лишаване от
свобода, е отложено за срок от четири години, на осн. чл. 66 от НК, предвид
наличието на законовите предпоставки за това.
Пловдивският районен съд се е произнесъл правилно, съобразно
разпоредбата на чл. 189 от НПК, относно направените по делото разноски,
поради което и Присъдата в тази й част, също не подлежи на корекция от
въззивния съд.
Пред настоящата инстанция са направени разноски от частния
обвинител Т. за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., които
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия. За направените разноски са представени и
доказателства, поради което и подс. Д. следва да бъде осъден да ги заплати.
Предвид изложеното и доколкото въззивният съд не констатира да са
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,
обжалваната Присъда, като правилна и законосъобразна, следва да бъде
потвърдена.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 73/08.09.2021 г., постановена по НОХД №
5093/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, VIII-ми н.с.
ОСЪЖДА С. Н. Д. да заплати на П. Т. Т. сумата от 1 000 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да се съобщи на страните за постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7