Протокол по дело №1347/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1482
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20213100501347
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 1482
гр. Варна , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
Въззивно гражданско дело № 20213100501347 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:13 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ Р. Д. ИВ., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Г.А., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМАТА ФИНАНСОВА КЪЩА“ЛОГОС-ТМ“ АД, нередовно
призована, липсва върната призовка (отразена в ЕИСС като връчена), представлява се от
адвокат К.Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Не възразявам срещу нередовното пР.ане. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното
призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
съгласно Определение № 2535 от 19.07.2021 година
АДВ. А.: Поддържам въззивната жалба на изложените в нея основания. Запознат съм
с определение № 2535 и нямам възражения по същото.
АДВ. Г.: Оспорвам жалбата. Поддържам депозирания писмен отговор. Запознат съм с
1
определение № 2535 и нямам възражения по същото.
АДВ. А.: Нямам други доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по
същество.
АДВ. Г.: Представам списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. А.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което и на основание чл. 149 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. А.: Моля, да постановите решение, с което да отмените изцяло обжалваното
решение на Варненски районен съд и вместо него да постановите друго такова по
съществото на спора, с което да отхвърлите иска. Поддържам изцяло аргументите, които са
изложени във въззивната жалба.
Допълнително само бих искал да посоча и следното: в двата случая, и в чл. 78 и чл.
79, законът въвежда принципа за репариране на направените от страната разноски. Самата
дума разноски означава извършване на парични разходи, които страната не би направила,
ако нямаше причина да се направят. Заради това, разумът на закона е да обезщети
изправната страна, тази страна, която е получила съдебна защита на своето право за
извършените от нея такива парични плащания. В случая, е безспорно, че дължимата
държавна такса, както всички точки посочени в удостоверението от съдебния изпълнител,
посочени са подробно в обжалваното решение, общо на стойност 10 010.28 лева, не са били
заплатени от въззиваемата страна. Следователно, в случая не можем да говорим за
извършени разноски, такива не съществуват, поради което логиката на Варненския районен
съд е абсолютно погрешна, защото няма какво да бъде обезщетено независимо от фактите и
обстоятелствата, които в този случай се явяват странични. Ако тази страна беше извършила
такива разноски и беше действително платила на съдебния изпълнител тези разноски, които
съставляват нейната искова претенция сега, тогава имаше пълна логика и тогава
доверителката ми беше длъжна да понесе направени от въззиваемата страна разноски. При
положение, обаче, че те не са били заплатени на съдебния изпълнител и не съставляват
разноски по смисъла на логиката и закона, няма защо да се възлагат в тежест на
доверителката ми. На следващо място, искам да Ви обърна внимание на още едно
обстоятелство. С колегата Г. не толкова, но с колегата Р. обсъждахме внимателно текста на
споразумението, за което Районният съд е приел, че е напълно неотносимо към предмета на
настоящия спор. В това споразумение в чл. 4-ти от него е изрично записано, че доверителите
2
ми тогава ще заплатят необходимите разноски. Следователно, в това споразумение страните
са постигнали съгласие по какъв начин да разпределят направените по повод незапочналото
принудително изпълнение за тяхната имуществена претенция. И поради тази причина,
считам, че съдът е допуснал и процесуално нарушение като не е обсъдил и това
доказателство, като е приел, че представеното споразумение е неотносимо към предмета на
спора, защото то се отнасяло за други разноски. Изобщо не е така. Споразумението се отнася
за абсолютно всички разноски и думата „необходими“ присъства не случайно в него. В
крайна сметка, обаче, считам, че се касае до неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 79
от ГПК, поради което считам, че решението е незаконосъобразно и не съответства на закона
и моля за неговата отмяна и постановяване на ново с отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноските, направени за въззивното обжалване.
АДВ. Г.: Моля, да постановите решение, с което да потвърдите решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Считам, че решението е пълно и
мотивирано, в изцяло съответствие с насоките на ВКС, дадени по делото решава казуса без
каквито и да е било нарушения на закона. Считам, че подадената въззивна жалба е
неоснователна изцяло. С нея се прави опит за превратно тълкуване на чл. 78 и чл. 79 от
закона. Считам, че тези тълкувания са в явно противоречие с практиката на ВКС и със
задължителните указания на ВКС по делото.
Във връзка с наведените от колегата А. в днешно съдебно заседание мотиви, считам,
че допълнителното писмено споразумение не само, че не е отхвърлено от съдебния състав, а
то е цитирано много точно в решението. В чл. 4-ти от допълнителното споразумение се
касае за разноски на ЧСИ. По отношение на това дали са дължими разноските на ЧСИ по чл.
26, има Закон за ЧСИ и двете тълкувателни решения по него, които са категорични, че тези
разноски се дължат. А щом едни разноски се дължат, те би следвало да бъдат вменени на
загубилата страна. Считам, че няма никакво правно основание във връзка с тълкуванията
направени във въззивната жалба. Подробни мотиви са изложени в отговора на въззивната
жалба.
Моля да присъдите разноски, съгласно списъка, който съм приложил.

СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 2 ГПК обяви устните състезания за приключени и
обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3