Р Е Ш Е Н И Е
№ 839
гр.
Хасково, 12.11.2018г.
Административен
съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №821/2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба от Т.А.А. *** против Решение № 1012-26-170-1/09.08.2018г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на оспорващата против Разпореждане № **********/№2/ прот.№Y01214/06.06.2018г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.82,
ал.3 от КСО е отпусната и на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е спряна
наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починал син.
Жалбоподателката
счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане били неправилни
и в противоречие със закона. Сочи, че при направената преценка за правото на
лична пенсия или наследствена пенсия от починал син в решението си директорът е
направил преценка от сбора на двете лични пенсии за ОСВ и социална, като
последната в случая нямала приложение, тъй като на основание §22т от ПЗР на КСО
/ в сила от 01.01.2015г / социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална
дата до 31.12.2014г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на
чл.101, ал.3а, продължават да се получават в определения им към тази дата
размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. В случая социалната пенсия
била отпусната пожизнено и тя можела да се изплаща и към лична и към
наследствена пенсия. Жалбоподателката цитира разпоредбата на чл.101 от КСО и
прави извода, че след като социалната пенсия била отпусната с начална дата до
31.12.2014г., то с посочената разпоредба на чл.101 от КСО се въвеждало
изключение от тази забрана и когато се правела преценка то тя следвало да бъде
между личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствената пенсия в
случая от починалия ѝ син. Според жалбоподателката нямало логика пенсионния
орган да прави съпоставка между сбора от двете лични пенсии и наследствената,
тъй като получаваната от нея социална пенсия би следвало да продължи да ѝ
се изплаща на основание §22т от ПРЗ на КСО. Дали при преценка правото на
исканата наследствена пенсия от починал син да се прави при съпоставка между
двете лични пенсии / за ОСВ и социална / или само между личната пенсия за ОСВ
жалбоподателката предоставя на съда.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно призован за съдебно заседание се представлява
от надлежно упълномощен представител юрк. С., която оспорва жалбата, счита
същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Няма спор
по делото, а и видно от представените доказателства, че към дата на подаване на
заявление с вх. № 2116-26-518 от 26.02.2018г. до ТП на НОИ жалбоподателката Т.А.А.
е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, социална пенсия за
инвалидност по чл.90 от КСО и добавка по чл.84 КСО от лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване от починал съпруг.
С
цитираното по горе заявление жалбоподателката е поискала отпускане на
наследствена пенсия от починал син, към която да и се изплаща добавка по чл.84
от КСО от починал съпруг като в заявлението изрично е посочила, че се отказва
от личната си пенсия за осигурителен стаж и възраст, в случай, че е по-
неблагоприятна от наследствената пенсия от сина ѝ.
По повод
подаденото заявление с Разпореждане № **********/№2/ прот. №Y01214/06.06.2018г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково на Т.А.А. на основание
чл.82, ал.3 от КСО е отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и
възраст от А. Н. А., който е неин син, починал на 06.02.2018г. и същевременно
на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е спрял същата, тъй като е счел, че така
поисканата пенсия е по- неблагоприятна за жалбоподателката. В разпореждането
ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Хасково е посочил, че съгласно
чл.81, ал.1 и ал.2 от КСО наследствената пенсия се определя считано от
01.03.2018г., за един наследник в размер на 50 на сто от полагащата се лична
пенсия на починалото лице която е в размер на 229.52 лева. Посочил е, че след
индексирането от 01.07.2018г., същата тази пенсия ще бъде в размер на 238.25
лева. Преценката за по-благоприятната пенсия е направена въз основа на
получаваните от жалбоподателката към 01.03.2018г. лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, в размер на 200 лева, социална пенсия за инвалидност, в размер
на 31.08 лева и добавка по чл.84 от КСО, в размер на 64.89 лева, като общия
размер възлиза на 295.97 лева. В разпореждането е посочено, че от 01.07.2018г.
след индексиране получаваната сума от жалбоподателката ще бъде в размер на
306.04 лева.
Разпореждането
е обжалвано от Т.А.А. с жалба вх. №1012-26-170 от 20.07.2018г. в ТП на НОИ –
Хасково, във връзка с което е постановено Решение № 1012-26-170-1/09.08.2018г.
на Директор на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на жалбоподателката против Разпореждане № **********/№2/ прот. №Y01214/06.06.2018г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. В решението е посочено, че
пенсионният орган правилно е отпуснал на жалбоподателката поисканата от същата
наследствена пенсия, но тъй като същата не е по-благоприятна от получаваните до
този момент лични пенсии за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за
инвалидност, правилно на основание чл. 95, ал.1, т.4 от КСО поисканата от Т.А.
наследствена пенсия е спряна.
Решението е
изпратено на адреса на жалбоподателката и е получено на 13.08.2018г., видно от
приложеното известие за доставяне.
Жалбата е
подадена на 22.08.2018г. до Административен съд – Хасково чрез Директора на ТП
на НОИ – Хасково.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт
и от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117 ал.3 от КСО. Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл. 59 ал.2
от АПК вр. чл.117 ал.5 от КСО реквизити.
Наред с горното, съдът намира, че
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила.
Предмет на оспорване е Решение №
1012-26-170-1/09.08.2018г. на Директор на Териториално поделение на НОИ -
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Т.А.А. против Разпореждане № **********/№2/
прот. №Y01214/06.06.2018г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.82, ал.3 от КСО е отпусната и на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО
спряна наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починал син.
Съгласно разпоредбата на чл. 80,
ал.2 от КСО право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и
родителите. Няма спор в настоящото производство, че жалбоподателката Т.А. е
родител на починалия А. Н. А., който е неин син и има право да заяви получаването
на наследствена пенсия. Спорен по делото е по скоро въпроса коя от двете
пенсии, тази получавана от жалбопадателката до този момент или претендираната
от нея наследствена пенсия е по-благоприятна за нея.
Разпоредбата на чл. 81 от КСО
озаглавена „Определяне на наследствената пенсия“ сочи начина по който се
определя същата и той е в процент от полагащата се лична пенсия на починалото
осигурено лице, както следва: при един наследник - 50 на сто. В случая личната
пенсия на починалото лице А. А. определена от ръководителя на „ПО“ към ТП на
НОИ – Хасково към дата 01.03.2018г. е в размер на 459.03 лева или 50% от същата
представлява сумата в размер на 229.52 лева.
От доказателствата приложени по
делото се установява, че жалбоподателката Т.А. към дата 01.03.2018г. е
получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 200 лева,
социална пенсия за инвалидност, в размер на 31.08 лева и добавка по чл.84 от КСО, в размер на 64.89 лв. В тази връзка общият сбор от личната пенсия за ОСВ
на А., законово регламентирания от социалната пенсия за инвалидност процент,
като и процентът от добавката по чл.84 от КСО възлиза, в размер на 295.97 лева.
Разпоредбата на чл. 83, ал.2 от КСО
гласи, че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от
полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно
за тях. Съобразявайки текста на цитираната разпоредба и установеното до тук,
безспорно се налага извода застъпен както от ръководителя на „ПО“ към ТП на НОИ
– Хасково, така и от Директора на ТП на НОИ – Хасково в оспореното решение, че
в действителност по-благоприятния за жалбоподателката размер на пенсия е този
получаван от нея до този момент / в размер на 295.97 лв./, но не и размера на
претндираната от нея наследствена пенсия / 229.52 лв./.
Във връзка с гореизложеното и
предвид възраженията направени от оспорващата в жалбата, че поисканата от нея
пенсия е следвало да бъде изчислена и съобразена в следната поредност – 50%
процента от личната пенсия на починалото осигурено лице, което е неин син към
която да се изплаща добавка по чл.84 от КСО от починалия ѝ съпруг плюс
получаваната от нея социална пенсия за инвалидност, като при сбора на тези три
пенсии органа е следвало да прецени дали е по-благоприятен от получаваната от
нея до този момент пенсия, следва да бъде посочено следното:
Разпоредбата на чл.101, ал.1 от КСО
сочи, че не могат да се получават едновременно следните пенсии: 1. лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и
възраст; 2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с
лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване; 3. лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване; 4а. социална пенсия за старост, социална
пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително
пенсия, отпусната в друга държава; 5. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст или
наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия
от същия вид. Съгласно §22т от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила
от 1.01.2015 г.) социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до
31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл.
101, ал.3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер
до изтичане на срока, за който са отпуснати. В конкретния случай следва да се
има предвид, че когато след 01.01.2015г. се отпуска нов вид пенсия / какъвто е
настоящия случай / преценката за по-благоприятния вид пенсия се прави между
старите получавани видове лични пенсии и новия вид поискана пенсия.
Не на последно място следва да бъде
посочено и това, че няма как към новопоисканата от жалбоподателката пенсия следва
да бъде добавена и съобразена, с оглед по-благоприятния размер получаваната от
същата добавка по чл.84 от КСО от починал съпруг. Претендираната от
жалбоподателката добавка е също вид пенсия независимо, че е използван израза
„добавка“, което явно създава объркване у същата. Нормата на чл.84 от КСО се
намира в Раздел III
Наследствени пенсии, в който са определени видовете наследствени пенсии които
могат да бъдат отпускани и получавани. Поради това няма как и с оглед
разпоредбата на чл.101, ал.1 от КСО във вр. с §22т от ПЗР на КСО на А. при
определяне на по-благоприятния размер да бъде съобразена последователността
която тя счита, че органа е следвало да съобрази - 50% процента от личната
пенсия на починалото осигурено лице, което е неин син към която да се изплаща
добавка по чл.84 от КСО от починалия ѝ съпруг плюс получаваната от нея
социална пенсия за инвалидност.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ е акт,
който съдържа мотиви в обстоятелствената си част, позовава се на правно
релевантни факти, които са установени с приложените към административната преписка
писмени доказателства. Административният орган обстойно е коментирал
приложените по преписката доказателства и е стигнал до правилният извод, че правилно
на жалбоподателката е отпусната поисканата от нея наследствена пенсия, но тъй
като същата не е по-благоприятна от получаваните до този момент лични пенсии за
осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност и получаваната
добавка по чл.84 от КСО, правилно
на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО поисканата от А. наследствена пенсия за
осигурителен стаж и възраст от починал син е спряна.
Оспореното с жалбата решение е издадено от компетентен административен орган в
предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и
спазване на процесуалните правила за издаването му, като е съобразен и с целта
на закона. В този смисъл обжалваното решение се явява законосъобразно, с оглед
на което не са налице посочените в чл.146 от АПК основания за отмяна на
издаденият административен акт. Това
прави жалбата неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ,
тъй като спорът не е от фактическа и правна сложност.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от Административно
процесуалния кодекс, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Т.А.А. ***, против
Решение № 1012-26-170-1/09.08.2018г. на Директор на Териториално поделение на
НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане
№ **********/№2/ прот.№Y01214/06.06.2018г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН********** *** да заплати
на ТП на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение по
делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
СЪДИЯ: