№ 13
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001001024 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.
С въззивна жалба вх. № 15965/05.02.2018 г. „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) е
обжалвало решение № 2388/15.12.2017 г. по търг. дело № 1452/2017 г. на Софийски градски съд в
частта му, с която съдът е уважил предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка”
АД (н.) („КТБ“ АД (н)) първи евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и е обявил за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н)
прихващането, извършено от „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н.) с изявление, вх. №
8698/11.09.2014 г. с активно вземане в размер на 16 258 640 лв., придобито с договор за цесия от
10.09.2014 г. с „БТК“ АД, както и в частта му относно разноските в производството, с която е
осъдил ответното дружество да заплати по сметка на СГС сумата от 650 345.60 лв.,
представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл.57, ал. 6 ЗБН.
Въз основа на въззивната жалба е образувано в. търг. дело № 1399/2018 г. по описа на
Апелативен съд – София, по което е постановено решение № 1245/27.05.2019 г., с което е
потвърдено решението на градския съд в обжалваната му част.
По касационна жалба на „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н.) е постановено решение №
39/07.05.2021 г., постановено по търг. дело № 2359/2019 г. по описа на I-во т. о. на ВКС, с което са
отменени въззивното решение на Апелативен съд – София и потвърденото с него решение на
градския съд и е постановено следното: отхвърлен е предявения от синдиците на „КТБ“ АД (н)
срещу „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н.) иск с правно основание чл. 59, ал. З ЗБН за обявяване
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) на
1
прихващане, извършено с изявление вх. № 8698/11.09.2014 г. от „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД
(н.), с активно вземане в размер на 16 258 640 лв., придобито с договор за цесия от 10.09.2014 г. с
„БТК” АД, както и „Корпоративна търговска банка”АД (н.) е осъдено да плати за сметка на масата
на несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, държавна такса в
размер на 1 300 691.20 лв.
По същото дело на ВКС е постановено и допълнително решение по реда на чл. 250 ГПК №
60199/12.10.2021 г., с което делото е върнато на Апелативен съд – София за произнасяне по
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН от друг състав
на съда.
При настоящото разглеждане на делото от въззивния съд, жалбоподателят „Техно
Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) чрез синдика В.С. е представил писмено становище, с което счита
предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за неоснователен по
съображенията, изложени в отговорите на исковата молба и допълнителната такава, поради което
моли апелативния съд да отхвърли иска.
Насрещната страна - „КТБ“ АД (н) чрез синдиците, представлявани по делото от адвокат Д.
К., изразява становище за основателност на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което моли въззивния
съд да го уважи.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от синдиците на
„КТБ“ АД (н.) срещу „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) искове, както следва: главен
установителен иск с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН (който не е предмет на настоящото
въззивно производство, доколкото решението на градския съд не е обжалвано в частта му относно
този иск); първи евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН (който също
не е предмет на настоящото въззивно производство – искът е разгледан по същество от ВКС с
горепосоченото решение от 07.05.2021 г. като е отхвърлен) и втори евентуален конститутивен иск
с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, който следва да бъде разгледан по същество от настоящия
въззивен съдебен състав.
Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на
БНБ, с което на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ била отнета лицензията за извършване на банкова
дейност на „КТБ“ АД (н), което решение било обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г. В
резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г.
на СГС, банката била обявена в несъстоятелност, дейността й била прекратена и за начална дата на
неплатежоспособността й била определена датата 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от
03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било частично
отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността и за такава била приета
датата 20.06.2014 г. Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и попълват
имуществото на банката, както и необходимостта от установяване принадлежността към това
имущество на вземане на банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от
провеждане на исковете.
Въз основа на договори за банков кредит, сключени на 14.07.2009 г. и на 10.02.2011 г.
банката предоставила на кредитополучателя „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) два банкови
кредита в размер от 12 000 000 евро и от 3 700 000 евро, при възнаградителна лихва от 8 % върху
дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя, платима ежемесечно на 25-то число на
2
съответния месец, с краен срок за погасяване на кредитите – 10.07.2014 г., съответно 20.09.2014 г.
Към първия договор за кредит от 14.07.2009 г. бил сключен анекс № 6/07.04.2014 г., с който бил
уговорен погасителен план за престиране на главницата за периода от 10.09.2014 г. до 10.12.2014 г.
С анекс № 1/21.12.2011 г. към втория договор за банков кредит от 10.02.2011 г., бил отпуснат
допълнителен кредит от 3 000 000 евро, като крайният срок за погасяване на кредита бил
продължен до 20.09.2015 г. Съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) към
09.09.2014 г. задълженията на ответника по договорите за банков кредит възлизали на сума в общ
размер от 8 152 809.24 евро по първия кредит от 14.07.2009 г. и на сума в общ размер от 160 101.39
евро по втория кредит от 10.02.2011 г.
В деловодството на „КТБ“ АД (н) било получено уведомление за извършена цесия, вх. №
8686/10.09.2014 г., с което „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК:*********, съобщило на банката, на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД, че на 10.09.2014 г. по силата на договор за цесия прехвърлило на „Техно Резиденшъл
Парк 2” ЕАД (н) част от вземането си в размер на 16 258 640 лева с равностойност 8 312 910.63
евро, произтичащо от договор за разплащателна сметка. С изявление вх. № 8698/11.09.2014 г.
цесионерът „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) отправил едностранно волеизявление за
прихващане на придобитото от него вземане със задълженията си към банката, произтичащи от
договорите за банков кредит от 14.07.2009 г. и от 10.02.2011 г. до размера на по-малкото от тях.
По отношение на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН ищците твърдят, че бил осъществен фактическия
състав на тази разпоредба, в редакцията към момента на извършване на прихващането, тъй като
същото било извършено след началната дата на неплатежоспособността на банката (20.06.2014 г.),
независимо от обстоятелството кога били възникнали насрещните вземания по него.
Ответното дружество „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) е подало отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като недопустими, тъй като процесното прихващане било
признато за действително както от представляващите банката към момента на извършването му
квестори, така и от назначените от ФГВБ синдици и поради тази причина за синдиците липсвал
правен интерес от предявените искове. Отделно от това, банката нямала качеството кредитор по
отношение на ответника, тъй като в одобрената частична сметка за разпределение на налични суми
между кредиторите на „КТБ“ АД (н), ответното дружество било включено с вземане от 3.39 лева,
което означавало, че правните последици на извършеното прихващане били зачетени от
синдиците.
Оспорва исковете и като неоснователни. По отношение на втория евентуален иск по чл. 59,
ал. 5 ЗБН „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) твърди, че бил неоснователен, тъй като
приложимата към 11.09.2014 г. (момента на извършване на прихващането) редакция на
разпоредбата не били визирани прихващания, извършени от кредитори на банката. Изменението на
чл. 59, ал. 5 ЗБН с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. нямало обратна сила, поради
липсата на изрична разпоредба в тази насока. Извършеното прихващане не попадало и сред
забранените за извършване действия по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ за периода на особения надзор
върху банката.
В допълнителна искова молба ищците поддържат предявените искове и оспорват наведените
в отговора възражения. По отношение на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН считат, че тази разпоредба
следвало да се прилага в редакцията към 22.04.2015 г., когато банката била обявена в
несъстоятелност с решение на СГС № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. и от която
дата възникнало правото на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за кредиторите на несъстоятелността на
3
банката и за синдиците като техни процесуални субституенти.
От страна на ответника е постъпил допълнителен отговор, в който се поддържат направените
възражения срещу исковете. По отношение на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН твърди, че всички правни
последици на атакуваното прихващане били се осъществили при действието на старата редакция
на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която била приложима независимо от момента на възникване на
преобразуващото право на иск на синдиците на банката.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че с протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е
прието решение № 138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД (н) е
отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно
изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД (н) е поставена под специален
надзор за срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си, независимо от
възможността да бъде оспорвано пред ВАС.
С решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“
АД (н) е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело №
2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г. С решение №
196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките,
предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.
От приложения по делото документ, именуван „договор за банков кредит“ е видно, че на
14.07.2009 г. „КТБ“ АД (н) и „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) постигнали съгласие банката да
предостави на ответника кредит в размер на 12 000 000 евро с цел закупуване на акции от капитала
на „Техно Резиденшъл Парк” АД, който кредит следвало да бъде върнат на 36 равни месечни
вноски до 10.07.2014 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 8 % годишно. С анекс № 6
срокът на погасяване на задължението бил продължен до 10.09.2014 г.
С договор, сключен на 10.02.2011 г. „КТБ“ АД (н) предоставила нов целеви кредит на „Техно
Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) в размер на 3 700 000 евро за покупка на недвижим имот при
възнаградителна лихва от 8 %, който следвало да бъде върнат до 20.09.2015 г. С анекс №
1/21.12.2011 г. на ответника бил предоставен допълнителен кредит от 3 000 000 евро за
финансиране изграждането на „Строителен хипермаркет Баухаус“.
Ответното дружество не спори и от представени извлечения от счетоводните книги на
банката се установява, че към 09.09.2014 г. „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) дължи по
договора за банков кредит от 14.07.2009 г. сума в общ размер от 8 152 809.24 евро, включваща и
просрочени задължения. Непогасените задължения на ответника по договора от 10.02.2011 г. към
09.09.2014 г. възлизат на 160 101.39 евро.
На 10.09.2014 г. трето за спора лице - „Б.Т.К.“ ЕАД отправило до „КТБ“ АД (н) едностранно
волеизявление, вх. № 8686, с което я уведомило за прехвърляне на негови вземания към банката по
разплащателна сметка, в размер на общо 16 258 640 лева в полза на „Техно Резиденшъл Парк 2”
ЕАД (н).
Ответникът отправил изявление за прихващане вх. № 8698/11.09.2014 г., на задълженията си
по договорите за кредит с придобитото от „Б.Т.К.“ ЕАД вземане по разплащателна сметка,
4
прехвърлено му с договор за цесия от 10.09.2014 г.
С писмо, изх. № 9313/17.12.2014 г. квесторите на „КТБ“ АД (н) уведомили „Техно
Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н), че всички негови задължения по договорите за банков кредит от
14.07.2009 г. и 10.02.2011 г., са погасени.
Видно от прессъобщение на БНБ от 20.06.2014 г. на обществото е обявен факта, че в 11.40
часа в БНБ е получено уведомление от ръководството на „КТБ“ АД (н), че ликвидността на
банката е изчерпана, преустановени са разплащанията, както и всички банкови операции. В
прессъобщение от 22.06.2014 г. БНБ обявява, че банката ще отвори за работа с клиенти на 21 юли в
9.00 часа. В прессъобщение от 11.07.2014 г. на УС на БНБ се съдържа информация за резултатите
от прегледа на независимите одитори на дейността на „КТБ“ АД, които са установили действия,
несъвместими със закона и добрите банкови практики, липсвали съществени части от кредитните
досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 милиарда лева от общ кредитен портфейл 5.4
милиарда лева. Значителна част от този портфейл сочела на много голяма свързаност между
длъжниците и мажоритарния акционер Ц. В.. В т.4 от съобщението е посочено изрично – лицензът
на „КТБ“ АД ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно
недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в
несъстоятелност. Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по
валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба,
респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни
прихващания в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба. Предвид установеният основен
принцип на правото новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при
тяхното действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение и то с изрична законова разпоредба - чл. 14 ЗНА. Гореустановеният принцип на
правна сигурност е производен на принципа на правовата държава и принципът за закрила на
законно придобити права, гарантирани от основния закон - Конституцията на Република България.
Безспорно е между страните по делото, че извършеното от ответника прихващане с
изявление, достигнало до банката на 11.09.2014 г., е осъществено преди изменението на
разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния
бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата
на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от обнародването му в
ДВ (28.11.2014 г.). С параграф 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН обн. 8 ДВ,
бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5, ал.
6 и ал. 7 да се прилагат от 20.06.2014 г. Предвид избрания от законодателя подход, изрично
разписан в нормата на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018 г., на приетите
изменения в материалноправната норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и
допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от
28.11.2014 г., е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014 г.
Конституционният съд на Република България е постановил решение № 8/27.05.2021 г. по
конституционно дело № 9/2020 г. (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г.), с което са обявени за
5
противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2018 г., доп. ДВ бр. 33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал.
1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2015 г., доп. ДВ бр. 33/2019 г., в сила от
19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност
(обн. ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
За допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е важно да се
изследва какви са правните последици от постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело
№ 9/2020 г. на Конституционния съд, с което § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от
2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) е обявен за противоконституционен. В
мотивите на решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд е разяснено, че
по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex
nunc), а правният ефект на решението е в неприлагане закона от деня на влизане в сила на РКС, от
който момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на
неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ). Абсолютното действие „занапред“ на решение за
невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, обаче е несъвместимо с
върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, и
конституционният законодател допуска имплицитно изключения от правилото в чл. 151, ал. 2, изр.
3 от КРБ; за тези изключения решението на КС има обратно действие (ex tunc), а именно - спрямо
заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства; при
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото
решение на КС (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон
спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един
от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т.е.
действието на РКС е обратно; от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ се извлича и обратното
действие на РКС спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
независимо дали правоотношенията са приключени или неприключени.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. 5/2019
г. по описа на Конституционния съд, настоящият състав на съда приема, че няма да прилага
обявената за противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.
22 от 2018 г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния смисъл на закона без
последната противоконституционна норма.
Безспорно е между страните, че спорните отношения по извършеното от ответника
прихващане с изявление, достигнало до банката на 11.09.2014 г., са осъществени преди
изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на
държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С
разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ (28.11.2014 г.). Предвид избраният от законодателя подход, изрично
разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на приетите нови материалноправи норми не
е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14 ЗНА, напротив разписаното законодателно
решение е законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, а предвид
гореустановените основни принципи на правото да намира приложение само за възникналите след
6
влизането му в сила правоотношения и факти, но не и по отношение на заварените като вече
възникнали такива от закона, както и по отношение на вече настъпили правни последици от
юридическите факти - в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото.
По горните мотиви на съда при преценка действителността на процесното прихващане и като
взе предвид, че разпоредбата на обявеният за противоконституционен § 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.)
представлява типична норма с еднократно действие по смисъла на решение № 3 от 28.04.2020 г. по
к.д. № 5 от 2019 г. на КС, съдът следва да приложи действалият към датата на извършването на
прихващанията материален закон, или нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди
изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 5
ЗБН, в приложимата й по горните мотиви на съда редакция, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително
недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника (който по специалния Закон
за банкова несъстоятелност е винаги банка) след началната дата на неплатежоспособност. По
приложението на законовата разпоредба на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в тази й редакция, няма задължителна
съдебна практика, но доколкото нормата изцяло възпроизвежда правилото на чл. 645, ал. 4 ТЗ, по
което има постоянна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя и от теорията, а
именно, че последният състав урежда недействителността единствено на прихващания извършени
от длъжника в производството по несъстоятелност, настоящият състав на съда приема, че
последните изводи следва да бъдат отнесени и към действителния смисъл на нормата на чл. 59, ал.
5 ЗБН, преди изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. Процесното прихващане не е извършено от
длъжника - банката в несъстоятелност, а от ответника „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) с
едностранно изявление на последното дружество, предвид на което и по отношение на същото
правно действие не е налице фактическият състав на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване
на относителната му недействителност, доколкото е налице разлика в субекта, извършил
атакуваното изявление за прихващане и субектът, по отношение на чиито действия последната
норма е предвидила възможността да бъдат прогласени за относително недействителни. Предвид
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът може да разгледа сезиралият го
иск единствено на заявените с исковата молба обстоятелства и доколкото с процесната искова
молба на синдиците на „КТБ“ АД (н.), единственото основание, на което са основани исковете е
извършване на прихващанието от ответника след началната дата на неплатежоспособност, и
действията не са недействителни на същото основание по горните мотиви на съда, иска като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Без значение за правилното разрешаване на спора е
датата, на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на банката ищец,
доколкото последната не е въведена като елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, нито
е от значение за настъпването на правните последици от извършеното извънсъдебно прихващане.
Единственото придадено й правно значение е досежно теченето на преклузивния срок по чл. 62,
ал. 1 ЗБН, който по отношение на процесните искове е спазен.
По така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 и ал. 2 ГПК, решението на
7
градския съд в частта му, с която е оставен без разглеждане предявения от синдиците на „КТБ“
АД (н) срещу „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) евентуално съединен иск, с правна
квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, за обявяване на прихващането, извършено с изявление вх. №
8698/11.09.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), с активно вземане в размер на 16 258 640 лева,
придобито с договор за цесия, сключен с „Б.Т.К.“ ЕАД за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) и вместо него се постанови ново решение, с
което така предявения евентуален иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Отменя решение № 2388/15.12.2017 г. по търг. дело № 1452/2017 г. на Софийски градски
съд в частта му, с която е оставен без разглеждане предявения от синдиците на „КТБ“ АД (н)
срещу „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) евентуално съединен иск, с правна квалификация чл.
59, ал. 5 ЗБН, за обявяване на прихващането, извършено с изявление вх. № 8698/11.09.2014 г. по
регистъра на „КТБ“ АД (н), с активно вземане в размер на 16 258 640 лева, придобито с договор за
цесия, сключен с „Б.Т.К.“ ЕАД за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД (н), като вместо него в тази му част постановява:
Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:*********
срещу „Техно Резиденшъл Парк 2” ЕАД (н) с ЕИК:********* евентуален иск с правно основание
чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност за обявяване на прихващането, извършено
с изявление вх. № 8698/11.09.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), с активно вземане в размер на
16 258 640 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „Б.Т.К.“ ЕАД за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н).
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по
чл.280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8