№ 13355
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500621 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от въззивника Д. М. Д. за изменение на решение №
2580/29.09.2022 г., постановено по в. гр. д. № 621/22 г. по описа на СГС, IV –
Г въззивен състав, в частта за разноските, като се иска да бъде отменено в
частта, в която Д. М. Д. е осъден да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, и се остави без
уважение искането на „П.К.Б.“ ЕООД за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Посочва, че е
налице актуална съдебна практика на ВКС в аналогична хипотеза,
обективирана в Определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на
ВКС, I т. о., в която е изследван въпроса дали потребителят изобщо дължи
разноски в полза на другата страна в случай, че е частично уважен иск на
потребител за реституиране на неоснователно заплатени суми по нищожни
клаузи в договор за потребителски кредит. В посоченото определение ВКС е
приел, че предметът на делото попада изцяло в обхвата на въпросите,
намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19
и С – 259/19 на СЕС, според което чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
1
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да
се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се
има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол, евентуално неравноправния характер на
договорни клаузи. Твърди, че настоящата хипотеза е аналогична на
разгледаната в Определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на
ВКС, I т. о., и попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от
16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС. Посочва, че в
случай, че съдът е приел, че действително ищецът е заплатил суми по
нищожни клаузи в договор за потребителски кредит, то няма значение за
каква част от сумата се приема, че е получена неоснователно от кредитора, по
отношение на отговорността за разноските по делото. Иска се от съда да
постанови определение, с което да измени решение № 2580/29.09.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 621/22 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав,
в частта за разноските, като го отмени в частта, в която Д. М. Д. е осъден да
заплати на „П.К.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, и остави без уважение искането на „П.К.Б.“ ЕООД за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Насрещната страна – „П.К.Б.“ ЕООД е подала отговор на молба в срока
по чл. 248, ал. 2 ГПК. Твърди, че молбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение. Посочва, че разноските в съдебното производство
следва да се присъждат с оглед изхода на спора. Твърди, че в случай, че искът
не е уважен изцяло, то следва да бъдат присъдени разноски в полза на
ответника, които да съответстват на отхвърлената част от иска, а при оставяне
без уважение на въззивната жалба, следва да се присъдят разноски в полза на
въззиваемата страна.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите, изложени в
молбата и в отговора, и материалите по делото, намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал.
2
1 ГПК от процесуално легитимирано лице.
Разгледана по същество, молбата за изменение на решение №
2580/29.09.2022 г. по в. гр. д. № 621/22 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен
състав, в частта за разноските, е основателна. Съображенията за това са
следните:
С решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на
СЕС, е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът
на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са
му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна
правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя
да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол, евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
С Определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС, I т. о.,
е прието, че даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва
да бъде съобразено от националните съдилища, независимо, че е постановено
по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл е
Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/20 г. на ВКС, I т. о./.
По настоящото дело е потвърдено решение № 20187075/17.09.2021 г.,
постановено по гр. д. № 7224/21 г. по описа на СРС, 72 състав, поправено с
решение № 20211882/15.11.2021 г. по гр. д. № 7224/21 г. по описа на СРС, 72
състав, в обжалваната му част, в която е отхвърлен искът с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Д. М. Д. срещу „П.К.Б.“ ЕООД, за
признаване за установено, че му дължи разликата над сумата от 2127,21 лв.,
представляваща платена без основание сума по нищожно споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.12.2018 г. към договор
за потребителски кредит № **********/19.12.2018 г., до пълния предявен
размер от 3143,52 лв. С решението е разпределена отговорността за разноски
по делото, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, като въззивникът Д.
М. Д. е осъден да заплати на въззиваемата страна „П.К.Б.“ ЕООД сумата в
размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
3
Предвид даденото разрешение, касаещо отговорността за разноски при
частично уважен иск на потребител, обективирано в решение от 16.07.2020 г.
по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС, и в Определение №
366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС, I т. о., следва да се постанови
определение, с което да се измени решение № 2580/29.09.2022 г., постановено
по в. гр. д. № 621/22 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав, в частта за
разноските, като се отмени в частта, в която Д. М. Д. е осъден да заплати на
„П.К.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, и се остави без уважение искането на „П.К.Б.“ ЕООД за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 2580/29.09.2022 г., постановено по в. гр. д. №
621/22 г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав, в частта за разноските, като
ОТМЕНЯ решение № 2580/29.09.2022 г., постановено по в. гр. д. № 621/22 г.
по описа на СГС, IV – Г въззивен състав, в частта, в която Д. М. Д., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: с. Щ., община Иваново, ул. ******* е осъден да
заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. *******, бул. ******* вх******* на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4