№ 601
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
в присъствието на прокурора М. Ал. М.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20231800100442 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Т. Й.
срещу К. Т. Й., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за
поставяне на ответника под запрещение (пълно или ограничено). Ищцата
твърди, че ответникът е неин брат и че страда от вродено умствено
заболяване – слабоумие, което с годините прогресирало и довело до
неспособност да се грижи за собствените си работи. Посочва, че с напредване
на възрастта у брат й се проявили симптоми на депресия, имал налудни идеи,
настроението му варирало от крайна меланхолия до непрекъсната
хиперактивност, изпитвал затруднения да запомня и възпроизвежда факти,
губел ориентация за време и пространство. Тези наблюдения тя имала от
живота си с него, тъй като твърди, че живеят в общо домакинство и че се
грижи за него и го издържа. Твърди, че брат й е посещавал средно училище,
но тъй като не е бил допуснат до матури, не притежава диплома. Имал
документ за професионална квалификация, който да му послужи в Бюрото по
труда, но не можел да пише, нито да чете, не знаел цветовете, а числата
познавал от 1 до 10 без последователност. Твърди, че знае да разпознава само
кръглите часове, но не и минутите, че не може да смята, не знае коя година е
роден, не знае на колко години е сега, нито на коя улица живее, като
изключение прави единствено населеното място – знае, че сега живее в с. А..
Парите разпознавал до 20 лв., а на банкноти от по 50 и 100 лв. казвал
„голямо“. Според ищцата брат й имал преценка за броя банкноти, с които
1
разполага, но не и за общата им стойност, като дори тази преценка била
ограничена от вида банкноти, които единствено разпознавал. Твърди, че в
монетите не е сигурен и че според него винаги са твърде малко, за да му
стигнат. Като дете винаги е бил с ищцата или с майка им. Твърди също, че
трудно се учи и че този процес при него изисква много повторения. Ако
оставел вещ на някое място, можел и да забрави кое е било то, възможно било
да пусне да тече вода и да забрави да я използва, като макар с годините да
имал подобрение в този аспект, той не бил съществен. Според ищцата някой
непрекъснато трябва да е до ответника и да му дава указания дори относно
личната му хигиена, в противен случай той би останал в едни и същи дрехи.
От около 10 г. работел в гората и му било много трудно да се научи в
началото. Според ищцата брат й не може да носи отговорност, но въпреки
всичко е по детски общителен и състрадателен, работлив и добродушен и
поради това е в непрекъсната опасност от злоупотреби и измами от
недобросъвестни лица. Твърди, че изпадне ли в състояние на криза, не
познава никого, не помни името си или къде живее. При преглед от
психиатър в ЦПЗ „Професор Н. Шипковенски“ му била поставена диагноза
„лека умствена изостаналост със значително нарушение на поведението,
изискващо грижа и лечение“. Твърди още, че ответникът е собственик на
идеални части от недвижими имоти на сериозна стойност и че ищцата е силно
притеснена, че някой може да се възползва от брат й, като го принуди да му
прехвърли собствеността си или да поеме чужди задължения, като
подчертава, че досега е имало случаи, в които са му взимали джобните и са го
убеждавали да изнася вещи от дома си.
Преписи от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника и
в срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от него.
В съдебно заседание след изслушване на ответника, разпит на свидетелите
и изслушване на вещото лице ищцата поддържа молбата с искане ответникът
да бъде поставен под ограничено запрещение.
В съдебно заседание след изслушване на ответника, разпит на
свидетелите и изслушване на вещото лице прокурорът излага становище за
наличие на основания за поставяне на ответника под ограничено запрещение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото епикриза се установява, че към 26.04.2023 г.
на ответника е поставена диагноза лека умствена изостаналост, значително
нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.
Разпитани са по делото свидетелите Ц. и Д.. От показанията им се
установява следното: Свид. Ц. – приятел на семейството на ищцата и
ответника, установява, че ответникът, когото свидетелят познава от 15-20
2
години, е със специални нужди, необразован е, не може да чете и да пише, не
познава часа, често се губи и много често сестра му се обажда на свидетеля да
го търсят. Ответникът работи в гората в някаква фирма, разтоварва дърва и
много често му взимат изкараните пари и го използват. За ответника се грижи
изцяло сестра му. Свид. Д., който също познава семейството на ищцата и
ответника от деца, установява, че ответникът е неадекватен. Работи на разни
места, но не му плащат, манипулират го, използват го, защото е добър,
кротък, податлив и изпълнителен. Не може да чете и да пише, не познава
парите, мамят го и го подвеждат го. За ответника се грижи изцяло сестра му.
По делото е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от
което се установява, че при ответника е налице диагнозата лека към умерена
умствена изостаналост. Има значително нарушение на поведението,
изискващо грижи или лечение. Установяват се данни за интелектуален
дефицит в границите на лека към умерена умствена изостаналост, с изразено
преимуществено развитие на вербалния над практическия дял. Мисленето е
развито на ниско абстрактно ниво, наблюдават се трудности в съобразяването
и самостоятелното организиране на отговори, особено при нови и необичайни
за ответника обстоятелства, както и при по-сложни ситуации, изискващи
разнообразен житейски опит и социална компетентност. Характерово
ответникът се очертава като наивен, отзивчив, склонен към доверяване и
съобразяване с „авторитети“, емоционално незрял, достъпен за външно
влияние и контрол, дълбоко вътрешно несигурен. Не е способен да взема
самостоятелни решения и да отстоява собствените си позиции и интереси.
Разказът му за обстоятелствата по делото е аспонтанен, накъсан, мъчителен за
проследяване и лишен от достатъчна критичност и самостоятелност. Това
обстоятелство, умствената изостаналост в лека към умерена степен,
личностовия дефицит и липсата на достатъчни критични и съпротивителни
възможности дават основание да се приеме, че ответникът е недееспособен,
но състоянието му не е така тежко, а възможността да се справя в обикновени
житейски, битови ситуации, да се ориентира в конкретна обстановка и да
взема елементарни решения налагат логичен извод, че критериите за
дееспособност са частично засегнати, т. е. налице са основания за
поставянето му от юридическа гледна точка под ограничено запрещение. В о.
с. з. вещото лице поддържа заключението.
3
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на К. Т.
Й.. Същият е ориентиран за собствена личност, време и място, но само
отчасти, отговаря на въпросите по начин, който не съответства на средната
интелигентност, като се обърква при по-дълги и сложни въпроси, не познава
парите, безкритичен е, мисълта му е накъсана и несамостоятелна.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от лице, което
активно легитимирано с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК /сестра на
ответника – близък роднина по см. на цитирания законов текст/.
Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и степента на
заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под ограничено
запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или
отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания
дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване,
което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл.
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива
страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено
запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи, че по отношение
на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за
правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 ЗЛС. Статутът на
лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон
на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че
сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а
болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за
да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно
две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място
невъзможност само да се грижи за своите интереси.
С решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по отношение
на лицата с психически увреждания особената защита включва и
4
предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те
биха могли да увредят собствените си интереси. До приемането на нова
уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право,
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително,
като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица.
В случая поставянето на ответника под ограничено запрещение с оглед
състоянието му би охранило интересите му, тъй като назначеният попечител
би могъл да окаже защита на неговите интереси и да потвърди волята му или
да откаже да направи това.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответникът страда от психично заболяване – лека към умерена
умствена изостаналост. Според заключението на вещото лице степента на
заболяването при освидетелствания е такава, че го ограничава от
възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Т. е. налице е
първият критерий – медицински, за признаването му за недееспособен по чл.
5 ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може
пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. Наличното заболяване е пречка в пълен обем той сам
до полага грижи за себе си и да защитава своите интереси.
Съдът намира, че състоянието на ответника не е така тежко - от
непосредствените впечатления на съдебния състав, както и от заключението
на съдебно психиатричната експертиза се установи, че ответникът е
относително ориентиран, но заболяването е нанесло дефицити в някои
мисловни процеси, в това число и затруднения в абстрактното мислене и
комуникацията.
Поради това съдът намира, че към настоящия момент възможностите
на ответника са частично ограничени в степен, обуславяща поставянето му
под ограничено запрещение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ К. Т. Й. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „Б.Е.“ № 22.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество при община К. за учредяване на
попечителство.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6